Кой ще каже какво е любов?

„Любовта е най-голямата тайна”

 В своя дневник големият наш литературен критик Боян Пенев е споделил свои мисли за любовта. Така както той самият я е доловил. За него „любовта е най- голямата тайна.”

А, според Вас какво е любовта?? Споделете…..

 „Има нещо в любовта, което не се обажда и не се изразява. Има думи и погледи, за които се боим да заговорим дори и пред лицето, което обичаме. Има нещо, което ние чувствуваме  като неизразимо, и затова никога не се стремим да го изразим – то е тайната, то е твоето чувство. Любовта е най-голямата тайна. Двама души се обичат не защото се разбират, а защото се чувстват, защото общуват с душите си. Обичат се, защото има помежду им общи, неизречени тайни, които ги свързват.”

16.І.1908                                                                               Боян Пенев

 

Кой ще каже какво е любов? Тоника

http://www.youtube.com/watch?v=NJfVxoi64Z0&feature=PlayList&p=9C7BBA7779E75A66&playnext=1&playnext_from=PL&index=54

Според мен: Любовта е магия...
Любовта е взаимност...
Любовта е .....
Оставам на Вас да продължите....

Кой ще каже какво е любов, кой ще каже какво е,
дали шум на море или дъх на планинско пусое
или среща случайна край някоя градска пияца
или нежна прегръдка сред бавния ритъм на танца

Припев:
и не питай мълчи както аз ще мълча в полуздрача
ще те милвам насън и в в съня си за тебе ще плача
може сам да остана отритнат, забравен, бездомен
но за мене ти няма, не ще се превърнеш на спомен

Ти ще бъдеш все същата, с тези очи, с тези длани,
с тези тъмни коси от жарава и сняг изтъкани.
Само аз ще изчезвам в нощта, в тишината, в безкрая,
без да зная защо и какво е любов, без да зная.

Припев: (х2)

http://vbox7.com/play:0dd8800f&al=1&vid=

Любовта е слабост, която обичаш в другия
Любовта е разбиране
Любовта е необходимост ..
Любовта е съдба и нека следващият да продължи...

"... защото общуват с душите си" - магия е, и тайнство - да!:)

Какво повече???????????? Ето друга гледна точка:
НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ

Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.
Елисавета Багряна

Благодаря за стиховете и песента!
Чудесни са!
Б.

Любовта е зареждане,любовта е живот,нежно цвете,необятно мечтание!Да живее любовта!Поздрави!

Да, Надежда много точно казано ...любовта е живот!!

Боре, хубаво ми е да те видя тук!! Много усмивки!!