Мои мисли, нахвърляни преди време ...

Чудесно е,  докосването  до природата....Това оставане там насаме със себе си, дава толкова много на всеки, независимо дали я обича или не - природата. Само там човек може да се почувства в свои води - там няма подправеност, фалш, поза и ред други неща. Дори имам нещо писано в този порядък, че човек може да оцелее само , ако се върне към природата. Раснала съм на воля и мисълта ме води много често към детството и преживяното сред природата. Мечтая си да имам малка къщичка с цветна градина и плодни дървета в която да остарявам...и то с моя сродна душа...
Спомням си изгрева на слънцето и росата, която се появяваше след него, песните на птиците, татко ги разпознаваше по песните им, реката, вметвам освен че се къпехме , опитвахме се да ловим и риба с малките си шепички, изкачването по синурите, нашето дърво...един чинар, още е там на мястото си, на който  кацахме, като птички всички деца ...Колко ли още след нас казват нашия чинар за това дърво...

Силен е споменът и за обичаите - коледуването, сурвакането, хората на Великден и Гергьовден - още са пред очите ми онези голями момчета, които като заиграеха, сякаш земята се разлюляваше - такава енергия струеше от тях ....Песните на жените ... запяваха едни, отпяваха други - такова звучене все още не съм срещнала...
Да не  описвам есента - всичко отрупано с плод - ябълковите градини, лозята ...
Сега земята е тъжна, самотна, плаче за хората ....Не усеща стъпките им, не чува гласовете им , песните им не огласят простора...Повечето земята прибра, а тези дето още ходим по нея сме пръснати не само в България, а и по света...

Мога още много да пиша - детството оставя най-трайна следа у всеки един, и най-мило е там дето очите най-напред са погледнали ...
Разстоянието е малко, а аз отивам там само два пъти в годината ...Не защото не искам, защото много силна е болката от спомените и тишината ...
Но, защо ли  пиша всичко това? Може би, защото  душата ми жадува отново за преживяното и усещането, че мисълта ме води към всичките онези хубави места на родното, дето е грабвало очите ми... И още, защото повечето от нас  могат  да ми напишат  същото за своето детство, за докосването им до природата и обожествяването й!!
Хубаво ми е да си  говоря сякаш със  сродни души....чувствам Ви  толкова близко до мен сега, когато пиша тези редове ...Вълнувах се..може и да не са подредени ...
Хубава вечер! Кога ще ми разкажете за миговете от докосването до природата и спомените от детството ...
Чакам Ви  тук ...

 

Por tн volarй . Andrea Bocelli

 http://www.youtube.com/watch?v=aZmFmcy2S38&feature=related

 

Божествено е наистина....И аз се върнах назад в годините...Спомените зареждат...Поздрави!

От постинга лъха усещането за човечност. Много ми допада. Благодаря!

си била и толкова мили спомени си споделила! За съжаление аз не съм го преживяла това "Песните на жените ... запяваха едни, отпяваха други - такова звучене все още не съм срещнала..." Човек може да настръхне като чете!
Толкова близко е това, което си написала Ати! Благодаря ти за споделеното!

Благодаря! Спомените зареждат, така е...но нека да има още път за да се обогатят с нови ...Хубава вечер!

И аз благодара за хубавите думи!! Да бъдем човеци!! Хубава вечер!

Благосаря, Цанка! Допадат ми твоите мисли и това, което споделяш в постингите си!! И ти като мен се вълнуваш от българското!! Хубава вечер!