http://clubnaropa.es/ 

  Това е ключът към разгадаването на болестта и изцелението. Симптомът е винаги елемент на сянката, по­тънал в материалното, вещественото. В симпто­ма се проявява онова, което липсва на човека. В симптома човек изживява това, което не е искал да изживее в съзнанието си. Чрез обходния път на тя­лото симптомът приближава отново човека до це­лостта. Принципът на допълнителността се грижи за това целостта, в трайна сметка, да не се нару­ши. Ако даден човек се съпротивлява да изживее в съзнанието си определен принцип, този принцип „потъва" в тялото му и се проявява като симптом. Това принуждава човека да изживее принципа против волята си и да го осъществи. Така принципът лекува човека - той е телесен заместител на онова, ко­ето липсва на душата. Сега вече разбираме по нов начин старата игра на въпроси и отговори: „Какво ви липсва?" и „Имам този и този симптом". Симптомът показва на практика какво липсва на пациента, защото самият симптом е липсващият принцип, материализирал се и станал видим в тялото. Нищо чудно, че толкова малко харесваме симптомите си - нали те ни принуждават да осъществим тъкмо онези принципи, които сме искали да избегнем. И така, ние продължаваме да се борим срещу симптомите - без да се възползваме от предоставения ни шанс да ги упот­ребим за оздравяването си. Тъкмо чрез симптома можем да се научим да познаваме себе си, можем да проникнем в онези извивки на душата си, които ина­че не бихме открили никога, тъй като се намират в сянката. Тялото е огледало на душата ни - то ни показва и това, което душата не може да прозре без противопоставяне. Но каква полза и от най-доб­рото огледало, ако не отнесем видяното към себе си?        Сянката прави човека неискрен.Той вярва, че е само това, с което се идентифицира, или че е само такъв, какъвто сам се вижда. Тази самооценка нари­чаме неискреност. С това имаме предвид неискре­ност спрямо самия себе си (не някакви лъжи и изма­ми по отношение на други хора). Всички измами на този свят са безобидни в сравнение с тези, с които самият човек си служи цял живот, за да се самоза­лъгва. Честността към себе си е едно от най-теж­ките изисквания, пред които можем да бъде изправени. Затова от край време за всички, които тър­сят истината, самопознанието е било най-важната и най-трудната задача. Самопознанието предполага да откриете себе си, а не аз-а, тъй като „себе си" обхваща всичко, докато аз-ът, чрез своето разгра­ничаване, непрекъснато възпрепятства познанието на цялото, на себе си. Но за онзи, който се стреми към повече искреност, болестта може да се превърне в чудесно помагало по неговия път. Защото бо­лестта прави човека искрен!     Повечето хора се затрудняват да говорят сво­бодно и открито за най-съкровените си проблеми (ако изобщо ги познават). Но за симптомите си те разказват подробно на всеки. Ала по-точна и прециз­на информация за себе си човек не би могъл да даде. Болестта прави човека честен и безпощадно разголва скритите кътчета на душата му. На тази (не­желана) честност навярно се дължат симпатията и съчувствието, които изпитваме към болния. Чест­ността го прави симпатичен - защото човекът става истински човек едва когато е болен. Болест­та компенсира всяка едностранчивост и връща чо­века обратно в неговата среда. Така внезапно изчезват много от преувеличенията и претенциите за могъщество на егото, рухват ненадейно редица илюзии, а утъпкани житейски пътища изведнъж се поставят под съмнение. Честността притежава собствена красота, нещичко от която се проявява и в болния.   Инструментът за обединяване на противополож­ностите се нарича любов. Принципът на любовта е да се отвориш и да допуснеш в себе си нещо, което дотогава е било вън. Любовта се стреми към еди­нение, тя цели претопяване, а не разделение. Любов­та е ключът към обединяването на противоположностите, защото тя превръща „ти" в „аз" и аз-а в ти. Любовта означава да казваш „да" без ограниче­ния и условия. Любовта иска да се слее с цялата Вселена - докато това не ни се удава, още не сме осъществили любовта. Докато любовта все още из­бира, тя не е истинска любов, защото любовта не разделя, а изборът прави тъкмо това. Любовта не познава ревност, защото не се стреми да притежава, а се разлива като река. Бог -единството - не прави разлика между добро и зло и затова той е любовта. Слънцето изпраща топлина­та си на всички хора и не разпределя лъчите си спо­ред нечии заслуги. Само човекът се чувства призван да хвърля камъни - тогава поне не би трябвало да се учудва, че улучва винаги себе си. Любовта не поз­нава граници, не познава прегради. Любовта преоб­разява. Обичайте злото - и то ще умре.

"Докато любовта все още из­бира, тя не е истинска любов, защото любовта не разделя, а изборът прави тъкмо това. Любовта не познава ревност, защото не се стреми да притежава, а се разлива като река. Бог -единството - не прави разлика между добро и зло и затова той е любовта. Слънцето изпраща топлина­та си на всички хора и не разпределя лъчите си спо­ред нечии заслуги. Само човекът се чувства призван да хвърля камъни - тогава поне не би трябвало да се учудва, че улучва винаги себе си. Любовта не поз­нава граници, не познава прегради. Любовта преоб­разява. Обичайте злото - и то ще умре." ... ... Толкова хубаво си го казал това - за Любовта, без никакъв обект... Благодаря ти... Познах те по думите (сянката)... Аз живея в сянката, но се радвам, че ти (моето продължение) си там, над облаците, където свети... Някой ден, със сигурност, всеки от нас ще се "премести" там... :)

www.clubnaropa.es