Пловдив

 

Как бяха скръбни мойте детски дни!

О, колко много сълзи спотаени!

Тук първи път се моя взор стъмни

и безпощадна буря сви над мене.

 

Тук първи път чух възглас: - престани:

да вярваш и да дириш - забранен е

на любовта плодът - и в зли страни

мечтите ти навек ще бъдат пленни.

 

И днес аз бродя в тоя скръбен град -

едничък дом на мойта скръб бездомна -

аз бродя за утехата нерад -

 

и кат загубен в пустошта огромна.

И толкоз черни мисли ми тежат,

че аз не искам нищо да си спомна.

Димчо Дебелянов

 

 

 

Пловдив

 

Какъв загадъчен-лиричен град!

С каква магия вечна ме привличаш?

Не знам защо тъй много те обичам,

Не знам с какво ме дърпаш все назад

към своята земя с тракийски дъх,

Под своя свод – усмивка на славянка...

Дали, минавайки през тебе, свойта сянка

Не съм оставил в твоя древен мъх?

Дали не съм оставил своя глас

В небето ти с Орфеевото ехо

Или пък някъде под витите ти стрехи

В предишен свой живот живял съм аз?

Не зная. Толкоз разнолик народ

През твоите земи се е кръстосал,

Че може би в кръвта си още нося

Един неподозиран твой живот!

Не зная. Но със въздуха си тих

Ти ме опиваш с нещо тъй огромно.

И аз днес всичко искам да си спомня.

Като в обърнат Дебелянов стих.

Дамян Дамянов 

Кръгозорът на Пловдив

 

От тез скали гигантски

пред моя смаян взор

разстила се простор

от гледки великански

и безконечний хор

на Алпите балкански.

Всъду, от край до край

на тая панорама,

коя граници няма,

окото ми блуждай

в един чаровен рай:

в поля, в гори зелени,

в ливади разцъфтени,

Марица де синей,

в нивя безкрайни, златни,

по хълми благодатни,

де нектарът вирей.

 

Какви прекрасни гледки,

какви картини редки,

какъв безкраен шир

от нови небосклони,

в кои мечтата гони

вълшебен някой мир!

 

На юг, в небето ясно,

потъмняло в зари,

тъмнеят се гори

с величие безгласно.

И като гледам там,

през равнини и снопи,

аз шъпна им едвам:

поклон на вас, Родопи!

 

По техните бърда

зелени и родливи

растат лозя и ниви,

стърчат села красиви,

кат орлови гнезда -

приюти на хлада.

 

А там, на запад, Рила,

безгласен великан,

глава си потопила

в небесний океан.

 

На север пък се вдига

неравната верига

на Среднята гора.

По стръмните й ребра

растат дъбрави диви

от буки горделиви

и дъбове свети,

де бурята ехти.

 

Ах, там, в тез хладни доли,

под селските тополи,

желал бих да спра

на сладостна почивка

и смаян да съзра

цветущата усмивка

на селските моми...

Там мойта песен мила

мощ нова би сдобила

по красните хълми.

 

А там на север гледа,

над всичко заповеда,

димящ се кат вулкан

великият Балкан.

О, старий исполине,

Юмручал горделив!

Аз пак те видя нине

във небесата сини,

изпъкнал, гол, плешив,

като гигантска птица -

на вихрите столица!

На север и на юг,

в полето или тук,

където и да ида -

си тебе ази вида,

като се вдигаш прав

сърдит, замислен, вечен,

величествен, мъгляв,

кат идеал далечен!

 

1882

 Иван Вазов

Пловдив

---

Движиш се леко, като насън
и светят, светят огньове...
Вечерта е облякла пола,
по която лудуват звезди
и се смее неонът.
От полята пристигнал,
прохладният здрач
е донесъл вълнуваща тайна...
Ти не вярвай, че красивият град
е само от тухли и камък!
Погледни! Преминават край теб
леки коли - декори...
Сините хълмове са облени с мечти
и пеещи спомени.
Булевардът е сцена на мюзикхол,
там танцуват тракийски девойки.
Ти не вярвай, че е имало мрак,
че си стенел от болка!
Син е вятърът, празнично син,
тази привечер в Пловдив.

Кирил Димитров

 

 

Благодаря на alandjiiski!

Балада за Пловдив -Диана Експрес /Balada za Plovdiv

http://www.youtube.com/watch?v=JkLwl9XDf9Q

 

http://www.youtube.com/watch?v=4IxrXh1S09A&feature=related

 

http://www.youtube.com/watch?v=TG_diMmSyJ8&feature=related

Пловдив

http://www.youtube.com/watch?v=5AdIINaEhig&feature=related

 

Fractals with Chi Mai (Ennio Morricone)

 

http://www.youtube.com/watch?v=jbdPUiih020&feature=related

БЛАГОДАРЯ ТИ!

ДЖУЛ

Прекрасни стихове за родния град ,градът с невероятна атмосфера и култура ...
Нашият град ...
Иван Вазов

Пловдив



Въз три хълма горделиво

Пловдив се възноси

и полето послушливо

свойта дан му носи.



И Марица бистро, леко

гърди му прохлажда,

и Балканът отдалеко

поздрав му проважда.

много мило посвещение...

СПОМЕН ЗА ПЛОВДИВ

Аз помня онзи град,
тракийските му равни улици,
желанието да препускам
в красивите окови на простора
и да се върна някога
Отново. За миг -
но колкото история.
Да оживеят белите ти стъпки
в изтръпнал звън
на гривни разпилени...
Каква забравена мелодия! -
Повярвал, ще се втурна
към прозореца,
но няма да те видя...
Навън ще хукна -
вместо тебе
усмихнати момичета
ще ме привличат.
Ще коленича
в лятната привечер
и времето смутено ще изтича
през щедрите ми пръсти.
В отрязаните ти коси
залязват ветровете...
Аз помня този град.

Джул, нашият град заслужава много повече..Нека допълваме посветените му стихове!! Хубава вечер!

Тавечка, прекрасни думи е изрекъл Вазов за Пловдив - Кръгозорът на Пловдив - "акви прекрасни гледки,

какви картини редки,

какъв безкраен шир

от нови небосклони,

в кои мечтата гони

вълшебен някой мир!"
Нашият град с прекрасна атмосфера и кръгозор ....Хубава вечер! Не успях да кача един прекрасен изглед на нощен Пловдив, жалко...

Люба, Пловдив заслужава, трябва да продължи да бъде средище на културния ни живот. Хубава вечер!

Добромир... Приятелят. Не. Стихът е мой. Eто нещо от него:

* * *
"Природата намеква свойта женственост
не само с тия обли скални късове.
Тук моите марионетни жестове
показват, че конците ще се скъсат.

Когато се задъхваме в сеното
и слепешката се кръстосват гени -
не сенната ни хрема става откуп
за всички грехове унаследени.

Децата ни ще учат зоология,
децата астрономия ще учат,
но няма да разбират монолозите
на виещото към луната куче.

Ще гледат умно зиме стъклописа,
на двора - йероглифите на птиците...
И с носните си кърпи пейзажисти
ще утешават плачещи лозници,

но неспособни да долавят шепота,
ще тъпчат и камбанки, и глухарчета.
И в приказките, даже най-вълшебните,
животните ще спрат да разговарят.

Служебни думи и местоимения -
избръснати до синьо, акуратни -
ще заобграждат словото на гения
като бодлива тел край резервати.

О, всички нишки ще се скъсат скоро,
пътеката към нищото е кратка...
И аз стоя сред плачещите борове
като току-що хванат от гората."

Благодаря! Прекрасни стихове - в първия носталгия по изживени мигове в любимия град, във втория - носталгия по природата ....Хубав ден!!

Любим си ми е. Удоволствието е мое да прочета и чуя това което си пуснала за Пловдив. Благодаря и Приятна вечер }}}

Не може да не ни е любим, та той а перлата на Тракия! Приятна вечер и на тебе!!

Да, моята антична .носталгия .);
Прекрасен постинг.

Благодаря! Хубава да е вечерта и нежна - нощта ти!

Моето беше на Димчо -
но сега е по-скоро Дамян Дамянов...

Благодаря за всичките, събрани на куп - всяко има нещо различно.
Светове, пресичащи се в точка...
Някой ден ще си направя моето и ще има точица за Пловдив:))))

Да, светове пресичащи се в точка от ръзличен ъгъл погледнати и усещане...Точица за Пловдив - чудесно казано ...Лека и спокойна нощ!!

J4z8tR <a href="http://yfcnrxibzmmo.com/">yfcnrxibzmmo</a>, [url=http://nqzhjpjqkjur.com/]nqzhjpjqkjur[/url], [link=http://ydzkpyyyozhh.com/]ydzkpyyyozhh[/link], http://nquipglaqham.com/