„Аз превърнах бурята във ласка,
свойта скръб превърнах във любов!”

 В памет на поета Марко Недялков!

* * *

Ако беше жив  поетът Марко Недялков щеше да навърши 79 години. Роден е на 15 септември 1931 г. в село Овчи кладенец, Ямболско. Следва българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Умира на 11 септември 1993 г. в София. И остана само на 62. Да си спомним за него, докосвайки се отново до оставеното ни  в стихове  и в спомените на тези, които го познаваха!!

Поклон пред паметта му!

 

 Поетът Марко Недялков със съпругата си

Зло на никого не причиних

           Марко Недялков е име в българската художествена литература, което никой не може да задраска. Защото то назовава дарование, което е безспорно. Негова рожба са чудесни лирически и епични творби, които са вълнували и ще вълнуват читателите. Живял забързано и устремено, поетът имаше и мигове на препъване, но никога не смали крачката си, не обърна посоката. Носеше своята вяра и докрай остана с нея. Въпреки изпитанията. Пишеше много – зад него са подредени повече от четиридесет книги. Поезия и белетристика, мемоари и публицистика, произведения за деца и фолклористика.

            Не всичко, излязло изпод перото му е съвършено, но най-хубавите му работи могат да влязат и в най-придирчивите антологии на българската поезия. Защото Марко Недялков е неоспорим поет – интересен, емоционален, поет със своя физиономия и свой глас.

            Засукал още с майчиното мляко българската душевност, през целият си живот Марко Недялков ще бъде родолюбив творец. Той ще възпява с въодушевление красотите на България („Родина”, „България”, „Българки”), ще се възгордява от самобитната хубост на различните краища на отечеството („Тунджанска рапсодия”, „Под връх Вихрен”, „Ямболски мотив”), ще се прекланя пред подвига на националните герои („На Околчица при Ботев”, „Апостола”, „Балада за Петлешков”). Приел антифашистката борба за своя, той ще посвети на нея и на нейните герой не само отделни стихотворения и поеми, а и цели книги („Стрелчански балади”, „Думи за Денчо Знеполски”).

            Значително място в творчеството на поета заемат и гражданските мотиви. Смисъла на човешкият живот той ще вижда в изконните български добродетели, наричани просто честност, доброта, човечност („Тревожно откровение”, „Мъдрост”, „Указ на съвестта”). И като малцина български поети ще поглежда от упор смъртта, за да каже, че

 

                          Ако животът бе лишен от смърт,

                          Не бихме и сънували за вечност.

                                                                                                             („Защо”);

 

             Какво е смъртта? Една капка мълчание.

                                                                                                            („Столетникът”);

 

            Животът сам по своето призвание

            Е героично бягство от смъртта.

                                                                                            („На този земен сват ....”).

 

            Дълбоко емоционалните поети, какъвто е и Марко Недялков, не могат да затворят душата си за най-нежните човешки трепети. Обичал и обичан, той създаде превъзходни интимни стихове, в които разтваря сърцето си („Гласът на сърцето”, „Усмивка”, „Към Марина”). И от техните строфи блика нежност, всеотдайност, подкрепа. На любовта като най-велико човешко чувство поетът посвети цяла една поетична книга, която нарече образно „След хиляда години раздяла”. Незаслужено оплюта преди години, тя намери път към читателите и ме случайно претърпя второ издание.

            Противоречива личност, Марко Недялков никога не е изкарвал себе си светец. Като всеки жив човек той е имал и своите грешни стъпки, своите увлечения. Но както сам ще изрече, „зло на никого не причиних!” („Среща с птиците”).

            Марко Недялков си отиде твърде рано от белия свят – когато почина през 1993 година той беше само на 62 години. Но неговото значимо творчество, светлата му поезия живее.

 

                                                                                              Петър Динчев

 Недялков М. И ме грабва висината синя /избрана лирика/, С.,2004,с.137-139

Обръщам се към всички съблогери, които са от Ямбол и Ямболско с призив: Нека направим всичко възможно, подобаващо да отбележим  на 15 септември 2011 година 80 –т годишния юбилей на поета Марко Недялков!!

 

http://marko-nedqlkov.hit.bg/biographiq.htm

Тунджанска рапсодия

 

На Бакаджик

                         усмивката зелена

тече от незабравки моя ден.

Земя,

          от слънцето благословена,

от птиците,

                     от вятъра

                                       от мен.

Земя на Каракольовата диря,

чиято песен

                      е едно море.

Днес само който от кавал разбира,

сълзата ми по теб ще разбере.

Марко Недялков

  Автограф

Не би могъл човек да е щастлив
с нищожната си и преходна слава,
ако не носи той отблясък жив
на слънцето от вечната жарава.

Не би могъл човек да е щастлив
с натрупани съкровища, монети,
ако не носи като златен взрив
на мъртвите безсмъртните завети.

Не би могъл човек да е щастлив,
ограбил щастието на човека,
и да си остане йероглиф
със тайнството,

                             че ще живей до века.

Не би могъл човек да е щастлив
на обичта,

                    щом с обич не отвръща,
сърцето си заключил с ключ ръждив
и сам превърнал се в болярска къща.

Не бих могъл ни миг да съм щастлив,
ако във чужда мъка не надзърна.
О, дайте ми любов и свят красив
и аз със чудеса ще ви отвърна!
 

Марко Недялков

Гласът на сърцето

 

Дошли сме от любов на този свят,
сърцата си да слеем с благи думи,
земята да засяваме със цвят,
а не със гробници и със куршуми.

Човешкото на нас принадлежи
и ако ние с него се простиме,
остава вечността да ни тежи
като надгробен паметник без име!

 

Марко Недялков

Повече стихове тук: http://marko-nedqlkov.hit.bg/biographiq.htm

 

http://www.youtube.com/watch?v=4UlZyuFiGks&feature=related &start=1&autoplay=1

 

http://www.youtube.com/watch?v=4hLXAcz4MGo&feature=related

Марко Недялков е интересна и забележителна личност и талантлив поет.
Благодаря ти за преживяните вълнуващи мигове .
Лека нощ !

И аз ти благодаря, че надникна отново при мен!!

Много скъпи спомени ме свързват с родното му място...Нищо, че не съм ни родена, ни живяла в Ямболския край...
Благодаря за линка!

Женя, радвам се, че съм пробудила спомени свързани с родното място на Марко Недялков. Сайта за него изработи Росица от Стара Загора за което и благодаря. Марко Недялков е "един поет влюбен в красотата на вишневите градини, в простотата на хората от народа, от тихите села." Със стиховете си докосва човешките сърца. За това бих искала да получи подобаващо признание с отбелязването на 80-т годишния му юбилей през 2011 година.

Развълнува ме, Ати...Ти никога не го забравяш...
Обичам те!!!

Благодаря, мила Дани!! Той заслужава почит за човечността и творческите му постижения. Дори само "След хиляда години раздяла " да ни бе оставил? Хубав ден!!

Поздрави за чудесния постинг!!!

Блатодаря, Евче! Искаше ми се и ямболии в блога да бяха прочели за Марко Недялков. Но ...
Хубава вечер! Поздрави!

Не съм забравила какво ми писа. Тогава ти отговорих, че има много време до годишнината (нещо в този смисъл беше), но... времето минава бързо...
Ще сложа постинга ти в блогрола си, за да ми напомня в забързания делник, че имам поет ангажимент. Ще помогна с каквото мога.
Съжалявам, че късно виждам постинга ти. Почти не ми остава време за четене в блога...
Хубав ден!

Благодаря, Славе! Разбрах, че вече има ангажирани хора във вашия град. Но повече ще пишем на другото място. Хубава вечер!

Хубави послания
и стихове...
Поздрави, tota!