„Музикантите са сред най-стърчащите хора на тази земя”

 Всеотдайният тромпетист

„Това е една друга истинска история – няма да казвам имената на участниците, сам ще разбереш защо!

Представление в операта. Целият “трап” е запълнен с голям симфоничен оркестър. Няма значение, кое произведение свирят – важно е да се знаят две неща – произведението включва много “високи” тромпети, и че един от тромпетистите има тежък сюргюн. Разтройство, демек. За да извлечеш от тромпета висок тон е нужно не само майсторство и много репетиции. Нужно е едно особено напъване на цялото тяло, вследствие на което с годините оформяш малпко шкембенце и бузки като на лалугер. Можеш да държиш шепа лешници вътре. Като на Дизи Гилеспи, Артуро Сандовал, Луис Армстронг…виждал си ги по снимките. Та този тропметист в съдбовния момент дава всичко от себе си и успява да изтръгне този висок звук от тромпета, който изисква от него диригента, партитурата и цялата логика на музикалното произведение. Освен този звук, съвсем естествено от него се изтръгва още нещо по причина на разстройството му. Наблюдавалият тази сцена, забелязва първо лицето на тромпетиста, което рязко сменя морав цвят със силно блед, и второ – как колегите му от брас-секцията, хихикайки и хъхрейки в тръбите си , започват леко да си преместват столовете и стативите по-настрани. Съвсем естествено тромпетистът с разстройството става нещо като солист. Диригентът недоумява, пули се на това островче на мира и спокойствието, което се образува около нашият човек… Казват, че след края на произведението, тромпетистьт изобщо не станал от стола. Всички се разотишли, но той продължил да си седи в трапа, в тъмната вече опера и да чака майка си, която била извикана с комплект бельо и нови дрехи… Ето така се служи на музиката – до край!”

http://dilov.eu/%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%87%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-2/

Големите тромпетисти….ето имената на някои от тях…

„Тъкмо щях да почна с Дизи Гилеспи…. И продължавам…
 Рой Елдридж, Бил Колман и Теди Бъкнър.”

 „Най-добрите?! Нека направим една уговорка. През втората половина на 20 век един тромпетист проправя пътеките и определя модата в джаза и неговото име е Майлс Дейвис.
Той е гениален, но не толкова като тромпетист, а като новатор.
От перфектните тропметисти - виртуози бих отличил Артуро Сандовал!!!!!”

„Как успя само с едно изречение да принизиш Дюк Елингтън, Дейв Брубек, Куинси Джоунс... да изреждам ли всичките?

Майлс беше добър лидер и имаше превъзходно чувство за маркетинг. Затова повечето хора забравят, че новаторските му идеи не са само негови. Къде остават Джон Колтрейн, Джери Мълиган, Хърби Хенкок, Уейн Шортър? Колтрейн има също толкова заслуга за кул джаза - да не говорим, че в "Birth of the Cool" от 12 парчета само две са на Дейвис.

Спорно е доколко може да се смята за вдъхновител на фюжъна - при толкова големи имена свирили в неговите оркестри до 70-те е ясно, че става дума за колективно новаторство. Така или иначе за първата джаз-рок пиеса се признава, че е на Колтрейн.

Ами Орнет Колман, Чарли Мингъс, Сън Ра и другите основатели на фрий джаза?

Безспорно е велик, но чак пък сам да "проправя пътеките и определя модата"...”

 

http://www.youtube.com/watch?v=N090STPx-2M&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=ISnrLn4LnZs&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=TChocbG_TTI&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=ZvEsjr36Hjo&NR=1