Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2011 15:24 - “Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж”- Чудомир
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4439 Коментари: 23 Гласове:
45

Последна промяна: 01.04 08:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

“Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж”- Чудомир

 С усмивка за всички мои приятели в блог.бг, за всички, които обичат и почитат българското подбрах разказ от Димитър Чорбаджийски – Чудомир.
С пожелание да нямат нито един празен ден!!  Желая Ви радост!                  
                            
       

ЧУДОМИР

Чудомир (псевд. на Димитър Христов Чорбаджийски) е роден на 25.03.1890 г. в с. Турия, Старозагорска област. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (1913). Участва във войните, работи като гимназиален учител в Казанлък (1920-1933), специализира рисуване в Париж (1929-1930). До смъртта си (26.12.1967) е председател на читалище "Искра" и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. Член на Върховния читалищен съвет (от 1938). Първите му изяви в печата (1907) са карикатури и римувани злободневки, следват фейлетони, разкази, епиграми. Кратките хумористични разкази на Чудомир го правят изключително популярен, те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания: "Не съм от тях" (1935), "Нашенци" (1936), "Аламинут" (1938), "Кой както я нареди" (1940), "Консул на Голо бърдо" (1947) и др. Освен като писател и художник, Чудомир оставя име и като изследовател краевед, с изключителни приноси за музейното и читалищното дело.

                                                                

ДАСКАЛИЦАТА

Чудомир

Тя не е на секретар-бирника балдъза му, дето ти бях изкореспондирал по-рано. Онази се ожени за инспектора и той си я настани в града на служба, да му е наблизо. И другата, дето получава белите писма и дава бакшиш по едно левче на дяда Лулча разсилния, не е. Тази е нова, от друга околия е и се казва Пенка. Свършило момичето преди три години, ама си било плетачка в града, защото няма място по селата и голям наплив има от даскалска ентилигенция и защото си няма ни вуйчо владика, нито да спусне някому нещо в джеба. Кога дойде в село, главата й беше къдрава като на поповото куче, ама мина се не мина месец-два, и козината щръкна, защото й се свършила хандулацията, кай секретар-бирникът.

- А бе кога я назначихме есенес, бая ми фащаше око, пък сега се развали, отслабна момичето и на света Постница замяза - дума председателят на училищното. - Водата ли не й ярадисва в село, или климатът й не понесе?

- Каква ти вода и каква ти клима, бе кмете, - обажда се дядо Лулчо, - парици си няма момичето! От три месеца плата не е взело и хляб и орехи яде само! И ти да ядеш само костеливи орехи, такъв ще станеш. Кирията си не е платило момичето и дърва си няма, а дрехите му тънки, тънки като паяжина. Оня ден, когато идва околийският и артиса от прасенцето, па й занесох в един вестник малко и като й го подадох от вратата, и заглозга кокала сиромашинката.

Гледаш я уж, че се смее, ама не му е до смях на момичето, ами зъбите му май длъжки, та затова се показват все! Какъв ти смях! Хич човек, дето не може един лев да ти развали, дето е речено, до смях ли му е!

На Вълча Карамилчов на сватбата оная неделя рекло и то да иде, хоро да погледа и да се порадва, че като затънало до бабини Гинини в калта, дърпало се горкото, напъвало се и не може да излезе. Не стига това, ами отгоре й се спуснало Гининото куче, ще я изяде!

Уплашила се завалията, измъкнала се из клисавицата и бяга, бяга, ама по чорапи. Обувките й там останали. Бяга и плаче, а момчетията там гледат и се смеят. И не само се смеят, ами викат "ооуу"! Като на вълк викат поразниците проклети!

- Изкаля ли се, даскаличке, питам я аз, а тя:

- Мъничко, кай, дядо Лулчо, малко се поизцапах, ами иди, моля ти се, та ми извади обувките, че останаха там! - И бърше очи.

Отидох аз, скарах се на хлапетиите, занесох й обувките и й думам:

- Такъв е светът, къзъм! Такава ни е залюляла нас! Сиромах ли си, думам й, и в калта ще затънеш, и кучетата ще те лаят и отгоре на туй пък хората ще ти се смеят и ще ти викат "ооуу"!... Толкоз!
                                         

http://liternet.bg/publish2/chudomir/razkazi/dask.htm

 

Елисавета Ганчева Излел е Делю хайдутин HD

http://www.youtube.com/watch?v=NFrzEdxWsAA&feature=related

 Елисавета Ганчева - HD

http://www.youtube.com/watch?v=ppB98QxDrKU&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=kJ1fbo8aOuE&feature=related

 

 













Гласувай:
45
0



1. feq - И аз не съм се усмихвала скоро :(
19.03.2011 16:06
При тези мрачни прогнози и лоши събития...
Злото вилнее навсякъде около нас - Северна Африка, Япония, Близкия Изток, енергийна криза, безработица, ...
Не останаха неща недокоснати от ръката на дявола...
Би било много наивно да демонстрирам излишен оптимизъм...
цитирай
2. tota - При тези мрачни прогнози и лоши с...
19.03.2011 16:19
feq написа:
При тези мрачни прогнози и лоши събития...
Злото вилнее навсякъде около нас - Северна Африка, Япония, Близкия Изток, енергийна криза, безработица, ...
Не останаха неща недокоснати от ръката на дявола...
Би било много наивно да демонстрирам излишен оптимизъм...


Юлия, имаш основание, но не смятам, че пишейки и вторачвайки се в мрачните прогнози можем да променим нещата...За нас - малките е достатъчно да бъдем човеци и да вярваме, че все пак ДОБРОТО ще надделее над ЗЛОТО!!!
Светъл ден!
цитирай
3. tit - Този е един от най-тъжно-смешните му разкази!:)
19.03.2011 16:20
Губим този дух, Ати...
цитирай
4. tota - Губим този дух, Ати. . . Мила, Теди! ...
19.03.2011 16:34
tit написа:
Губим този дух, Ати...


Мила, Теди! Тези дни бях болна, така не съм боледувала от 1981 година. Тогава веднага щях да бъда приета на болнично лечение. Сега - един преглед и в къщи. После доуточнения по телефона. Но си дадох сметка за друго как може да покрие лекарствата си и другите разходи пенсионер - учител, и не само той. Това означава само едно да сме здрави и до края на дните - работа...за да оцелеем.
Към оставеното ни от Чудомир винаги трябва да се връщаме за да са по - леки дните ни. Не бива да се оставяме да губим духа! Мама казваше само от "природата да не сте осъдени", а татко "никога - война" . Често чувах това от тях. Сега си давам сметка следейки случващото се в света. И най - лошият мир е за предпочитане пред природните стихии и войната! Щом е жив и здрав човек ще намери изход.
Здраве и сила на духа ти пожелавам!
цитирай
5. blagovestie - Настръхващо
19.03.2011 16:36
красиво!
цитирай
6. tota - красиво! Истинно, като жив...
19.03.2011 16:49
blagovestie написа:
красиво!

Истинно, като живота! Красиво заради богатството на езика ни и талантът на Чудомир да рисува образи и картини от нашата действителност. Вгледаме ли се по - дълбоко, сякаш я преоткриваме в настоящето....
Да съхраним силата на духа!!
цитирай
7. feq - Права си, Ати!
19.03.2011 17:22
Аз също много обичам Чудомир и неговите "Нашенци".
Много бързо светът се променя, Ати, и то не към по-добро...
Училището вече не е същото, децата са други, управниците ни се овълчиха, нравите се промениха... хубавите неща, като че ли останаха в спомените ни.
"Остаряваме бавно, остаряваме бавно, неусетно почти..."
Дали само в остаряването и помъдряването е причината?!
Не зная!
цитирай
8. tota - Аз също много обичам Чудомир и не...
19.03.2011 17:32
feq написа:
Аз също много обичам Чудомир и неговите "Нашенци".
Много бързо светът се променя, Ати, и то не към по-добро...
Училището вече не е същото, децата са други, управниците ни се овълчиха, нравите се промениха... хубавите неща, като че ли останаха в спомените ни.
"Остаряваме бавно, остаряваме бавно, неусетно почти..."
Дали само в остаряването и помъдряването е причината?!
Не зная!

Юлия, напълно те разбирам. Работим във време, когато бе разрушена ценностната система, а никой не се нае да създаде нова. Всичко бе оставено сякаш на самотек ...
Не бива да се поддаваме, има какво да оставим и на децата родени след 1989 година. Дори само с примера си и всеотдайността си в работата да им посочваме посоката в житейския път ще бъдем полезни. Длъжни сме да оставяме следа, заради българското!
Хубава вечер!
цитирай
9. inel379 - Ами да! Защото смехът е извор на живот!
19.03.2011 17:41
Знак е, че сме истински живи!
Поздрав!:)))
цитирай
10. sande - Поздрави, Тота, за литературно-музикалния спектакъл, с който ни зарадва ...
19.03.2011 17:50
Срещите с Чудомир, дълбоко българския писател, виталния писател, от който българите ще имат винаги нужда.
Не остарява неговото слово защото е заредено с много човечност, топлина и извисяванена малкия човек.
цитирай
11. tota - Знак е, че сме истински живи! П...
19.03.2011 17:57
inel379 написа:
Знак е, че сме истински живи!
Поздрав!:)))

Благодаря, Инел! "Смехът е извор на живот" - истина доказала се във времето!
Хубава вечер!
цитирай
12. tota - Срещите с Чудомир, дълбоко бълг...
19.03.2011 18:01
sande написа:
Срещите с Чудомир, дълбоко българския писател, виталния писател, от който българите ще имат винаги нужда.
Не остарява неговото слово защото е заредено с много човечност, топлина и извисяванена малкия човек.


Чудомир - познавачът на българската душевност ни е необходим и днес. За да знаем кои сме, защо сме и накъде отиваме? Благодаря, че надникна и сподели!
Лека вечер!
цитирай
13. gita969 - Цц, Цц, Цц
19.03.2011 18:04
Моят покоен баща казваше, за да поохлади демократичния ни ентусиазъм следното:
Ей, вие не знаете какво е да се работи при чорбаджия, да си продавате нивите, за да платите на доктора и да се молите за реколта и добро време, за да не стоите гладни и да изучите децата си". От уважение не му се смеехме в лицето, а той си е бил прав. Този разказ ме асоциира с тези негови думи.Това е то. Тъжната страна на нещата, а другата, за да се поусмихнем е " Сиромах човек - жив дявол" И да не забравяме Хитър Петър.
цитирай
14. tota - Моят покоен баща казваше, за да п...
19.03.2011 18:13
gita969 написа:
Моят покоен баща казваше, за да поохлади демократичния ни ентусиазъм следното:
Ей, вие не знаете какво е да се работи при чорбаджия, да си продавате нивите, за да платите на доктора и да се молите за реколта и добро време, за да не стоите гладни и да изучите децата си". От уважение не му се смеехме в лицето, а той си е бил прав. Този разказ ме асоциира с тези негови думи.Това е то. Тъжната страна на нещата, а другата, за да се поусмихнем е " Сиромах човек - жив дявол" И да не забравяме Хитър Петър.

Ще подкрепя думите ти с мисълта: "не питай старило, а патило". Чудомир добре е познавал живота на народа, на обикновените хора и ни е оставил прекрасни образи. Твоят баща е изрекъл истини до които се е докоснал и изпитал.
Хубава вечер!
цитирай
15. pevetsa - - Такъв е светът Ати!
19.03.2011 19:04
Винаги съм се опитвал да променя света, но той, светът, защо се опитва да промени мен.
Не бих му се дал, поне заради този ангелски глас на Ели.
цитирай
16. tota - Винаги съм се опитвал да променя ...
19.03.2011 19:10
pevetsa написа:
Винаги съм се опитвал да променя света, но той, светът, защо се опитва да промени мен.
Не бих му се дал, поне заради този ангелски глас на Ели.


Блажен си, Алекс щом си устоял вървейки срещу течението. И ще продължаваш. Защото си заслужава заради тях - децата!
Хубава вечер!
цитирай
17. stela50 - Поздравления ,мила ...Истинският български хумор.
19.03.2011 19:23
Неподражаемият Чудомир ...Обичам да си препрочитам разказите му .
Прекрасен постинг ! Благодаря ти за чудесната изненада ...
цитирай
18. tota - Неподражаемият Чудомир. . . Обичам ...
19.03.2011 19:28
stela50 написа:
Неподражаемият Чудомир ...Обичам да си препрочитам разказите му .
Прекрасен постинг ! Благодаря ти за чудесната изненада ...


Неподражаем е, Танечка, и неповторим! И аз обичам да го чета. Бях го приготвила за 25 март - рожденната му дата, но на фона на случващото се сметнах, че е по -добре да се усмихваме, дори и само на Слънцето или Луната...на цъфналия бадем - днес забелязах това....
Хубава вечер!
цитирай
19. injir - Чудомирови истини! Човешки и ре...
19.03.2011 21:44
Чудомирови истини! Човешки и реални.
цитирай
20. tota - Чудомирови истини! Човешки и ре...
19.03.2011 21:47
injir написа:
Чудомирови истини! Човешки и реални.


"Човешки и реални"...докосващи ...
Добра вечер!
цитирай
21. megg - Смях ... през сълзи ...
19.03.2011 22:12
Поздрав, Тота!
цитирай
22. tota - Поздрав, Тота! Това е Чудомир! Не ...
19.03.2011 22:28
megg написа:
Поздрав, Тота!

Това е Чудомир! Не би могло да бъде и другояче. "- Такъв е светът, къзъм! Такава ни е залюляла нас! Сиромах ли си, думам й, и в калта ще затънеш, и кучетата ще те лаят и отгоре на туй пък хората ще ти се смеят и ще ти викат "ооуу"!... Толкоз! "
Толкоз! :))
цитирай
23. tota - Надникнете! Росица Димова - rosidi - Да си припомним ....творбите на Чудомир
25.03.2011 11:36
http://rosidi.blog.bg/tq-i-toi/2011/03/02/da-si-pripomnim-1-chast.697107
http://rosidi.blog.bg/tq-i-toi/2011/03/05/da-si-pripomnim-2-chast.699604
http://rosidi.blog.bg/tq-i-toi/2011/03/10/da-si-pripomnim-3-chast.703204
http://rosidi.blog.bg/tq-i-toi/2011/03/15/da-si-pripomnim-4-chast.707872
http://rosidi.blog.bg/tq-i-toi/2011/03/19/da-si-pripomnim-5-chast.711396
http://rosidi.blog.bg/tq-i-toi/2011/03/25/da-si-pripomnim-6-chast.716180
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3783984
Постинги: 1048
Коментари: 15014
Гласове: 51898
Календар
«  Октомври, 2014  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031