2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Прочетен: 12918 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 28.03.2014 11:05
Любовта бяга от най-нежния ни поет Димчо Дебелянов
Подбрах за Вас по идея на stela50
На днешния ден- 28 март- през 1887 е роден Димчо Дебелянов
Смъртта неотклонно преследва твореца и обичаните от него жени
Любовта бяга от най-нежния ни поет Димчо Дебелянов
Вероятно по тази причина в стихотворенията си той често изповядва мига на раздялата
Димчо Дебелянове роден през 1887 г. в Копривщица. След като баща му умира се премества с майка си да живее през 1896 в Пловдив. Тук учи в гимназия и прави първите си стихотворни опити. В София /1906/ следва известно време право и литература. Работи като чиновник, репортер, коректор и като стенограф в Народното събрание.
В столицата се сприятелява с интелектуалци като Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Константин Константинов, Людмил Стоянов и др., които издават за кратко време сп. “Звено” /1914 /.
През 1910 г. лирикът отпечатва заедно с Подвързачов антологията “Нашата поезия от Вазова насам”.
Завършва школа за запасни офицери и през януари 1916 г. отива доброволец на фронта. Загива на 2 октомври 1916 г. край Демирхисар.
Приятелите му събират неговите стихотворения и издават посмъртно единствената му книга “Стихотворения”/ 1920 /.
Литературните ни критици определят Дебелянов като най-изтънчения ни поет. Творец, който създава основния образ на лирическия герой на българския символизъм: самотник, изпълнен с кротка скръб. Автор на най-значимите любовни елегии в нашата поезия.
Смъртта преследва не само Димчо Дебелянов, един от най-големите поети на България, но и любимите му. Две от жените, които обича, умират, а самият той загива на 29 години на фронта. Мария Василева е покосена от туберкулоза, а Елена Петрунова е застреляна от баща си.
Приятелите на Димчо Дебелянов дълго помнят смешната случка с Мария, когато той за малко не счупва крака си. Двамата се запознават в София. Тя е ученичка - хубава, черноока, със загадъчен поглед и звънлив глас. Баща й е разсилен, а тяхната мъничка къщурка се белее над изровените стръмнини вдясно от Военното училище. Младите се срещат често и тайно от нейните родители. Точно вечерта срещу Възкресение Мария не отива с тях на черква, а чака Димчо притулена зад голямата акация в дъното на двора. Влюбените се отдават на нежни ласки и унесени в чувствата си, не чуват заглъхващия звън на камбаните. Гласовете на родителите й, които се връщат от черква, изненадват и двамата. Димчо и Мария се сбогуват набързо и той хуква. В тъмното не вижда зеещата зад оградата яма и пада в нея. Изкълчва лошо крака си, но успява да се измъкне. Трудно се добира до хотел”Конкордия", където няколко дни лежи с превързан крак. Там го посещават приятелите му и заедно се смеят на Димчовите премеждия. Той не споменава нищо пред Мария. Връзката между двамата продължава и поетът е все по-увлечен по красивата девойка. Скоро обаче тя завършва училище и заминава учителка в романтичното тогава село Козлодуй, край тихия бял Дунав.
Километрите не могат да охладят чувствата му към нея. Три години те си разменят писма, а сестрата на Дебелянов по-късно разказва:”Той по цели часове ми говореше за нея. И й посвети много от стихотворенията си.” Изведнъж от цялата тази идилия избухва катастрофа. Поетът получава поредното писмо от Мария, но девойката е направила фатална грешка. Тя пише не само на него, но и на друг момък, и е объркала пликовете с адресите. Така Димчо получава посланието до съперника, за съществуването на който дори не подозира. Писмото е придружено и с нейна фотография. Поетът преживява страшна мъка. Неговите илюзии са разбити, истинските си чувства той не споделя с приятели, но излива върху белия лист. Така се раждат някои от неповторимите елегии на Димчо.
Скоро писмата между двамата секват. Младият мъж е нещастен, но непреклонен, докато идва страшната вест. Мария се разболява от туберкулоза. Ужасен, той забравя обидата, прощава всичко и хуква към любимата девойка. Дълго стои край леглото й, целува ръцете й, а после с часове броди сам из града, като не може да забрави тъжния й поглед. Мария умира съвсем млада, а сестра й разказва, че намерила из книгите й писмо от Димчо:”Съжалявам, че не останах по-дълго при теб. Повече трябваше да те държа до себе си, повече, повече да те целувам…" Така за първи път смъртта му отнема любимата жена. Но той не знае, че тя ще продължи да го преследва.
Другата фатална любов на Димчо е Елена Петрунова. И тя е ученичка, когато се запознават през пролетта на 1911 година. През есента е застреляна. Двамата са съседи. Димчо живее в стая под техния етаж на ъгъла на ул.”Граф Игнатиев" и”Патриарх Евтимий” в столицата. Приятелят му Константин Константинов разказва:”Елена го привличаше неудържимо.”
В началото той й помага да подготвя домашните си по литература. Така между уроците започва страстната им връзка. Младите се виждат, когато бащата на Елена, офицер от запаса, не си е вкъщи, или се разхождат по Цариградско шосе. Димчо й рецитира новите си стихове. Вечерта на фаталния изстрел той е в квартирата. Гърмът от пистолета проехтява из цялата къща и поетът разбира, че се е случило нещастие. Изтичва до жилището на Елена. Но твърде късно. Девойката вече е издъхнала. Поетът хуква навън и почти в несвяст върви по Цариградско шосе и другите техни любими места из града. В следващите дни не е на себе си. После дълго повтаря пред приятелите си:”Умря една светица". Из София се говори, че бащата не бил добре психически и затова застрелял дъщеря си.
След като е загубил две жени, които е обичал Димчо е потиснат и разстроен.
Последната му любов е с учителката Лалка Ганчева. Тя не умира, но него го застрелват на фронта. Точно пред нея той споделя най-мрачните си настроения. Девойката изгрява като слънце от облаците, за да освети за малко живота му. Лалка е изключително красива, със загадъчни очи, весела и остроумна. Двамата карат Коледа в Ихтиман с Гьончо Белев и жена му, приятели на Димчо. Денем той поправя един превод на Молиер за “Всемирна библиотека” на Александър Паскалев, а вечер двете двойки обикалят няколкото ресторантчета. Из малкото градче плъзват пикантни измислици за това какво се разиграва в къщата на Гьончо. Дори една вечер местни клюкари взимат стълба и се качват до прозорците да надничат. На другата сутрин двамата с Лалка си тръгват. На гарата, преди да се разделят, Димчо я нарича шеговито”моята годеница". Малко след това казва на случайно срещнат познат от в.”Вечерна поща", че се е сгодил, но сватбата ще е след 10 години. На другия ден вестникът пуска обява: “Лалка Ганчева, учителка, и Димчо Дебелянов - сгодени.” Това идва като гръм от ясно небе за девойката, която трябва да дава обяснения пред родителите си.
Димчо заминава за фронта. Оттам пише на Лалка: “Тук вече човек може и сам да се застреля”. Той не знае, че този път смъртта е избрала него. След три месеца, на 2 октомври 1916 г., е убит при Демирхисар.
http://www.monitor.bg/article?id=62700
Надникнете и тук !
http://anris.blog.bg/poezia/2011/03/02/edna-neobichaina-kniga-za-dimcho-debelianov.696967
http://stela50.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/03/28/proletnite-stihove-na-dimcho-debelianov.717426
http://parasol.blog.bg/izkustvo/2010/03/15/dimcho-debelianov-iubileen-sbornik.511598
http://slavimirgenchev1953.blog.bg/poezia/2011/03/28/elegiia-za-dimcho-debelianov.717526
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/03/28/poklon-pred-dimcho-debelianov.717642
Клипове
http://www.youtube.com/watch?v=zL7JY3CXB8k
http://www.youtube.com/watch?v=rwKHTFqrU38
http://www.youtube.com/watch?v=Hewyk80MAlA&feature=related
Тагове:
Може би за това се спрях на пролетта ,светлината ,красотата .
Но истина е ,че любовните му елегии са прекрасни ,а стиховете му ,пропити с болка ,тъга ,самота -са великолепни .
Благодаря за постинга ,приятелко !
Надникнете и тук !
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/03/28/poklon-pred-dimcho-debelianov.717642
Може би за това се спрях на пролетта ,светлината ,красотата .
Но истина е ,че любовните му елегии са прекрасни ,а стиховете му ,пропити с болка ,тъга ,самота -са великолепни .
Благодаря за постинга ,приятелко !
Надникнете и тук !
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/03/28/poklon-pred-dimcho-debelianov.717642
Танечка, та той е бил толкова млад? Фин, нежен, а и времето - друго. Но колко красиво е пресъздал вълненията си за живота. Обичан от мен поет, особено онова негово стихотворение: "Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия дом с белоцветните вишни ..." - един блян по бащиния дом...невероятно е ...
Хубава вечер!
Заслужено връщане към един прекършен млад живот ...
И аз ти благодаря, че сподели преживяното от тържеството, посветено на Димчо Дебелянов.
Хубава вечер и за теб!
И аз споделям твоите мисли...
докосвайки се до неговия свят . И аз имам един спомен като Надя ,
но по-далечен ,служебно присъствах на едно честване ...
беше вълнуващо .Отдавна не съм ходила .
Твоят постинг ме върна назад в годините ,препрочетох си за жените в живота му.
За толкова кратък живот ,той е срещал любовта ,написал е великолепни стихове
живял е пълноценно ,живял е , обичал е . Благодаря за тези мигове !
докосвайки се до неговия свят . И аз имам един спомен като Надя ,
но по-далечен ,служебно присъствах на едно честване ...
беше вълнуващо .Отдавна не съм ходила .
Твоят постинг ме върна назад в годините ,препрочетох си за жените в живота му.
За толкова кратък живот ,той е срещал любовта ,написал е великолепни стихове
живял е пълноценно ,живял е , обичал е . Благодаря за тези мигове !
В какво време на стремежи са живяли, въпреки войните и всичко случващо се около тях ...Можем да следваме примерът, който са ни оставили ...Но днес светът е друг - материален...
Поет на безграничните възможности ...Поет прорицател : "Ако загина на война, жал никого не ще попари - изгубих майка, а жена не найдох, нямам и другари. Ала сърце ми не скърби - приневолен живя сирака и за утеха може би смъртта в победа ще дочака..."Димчо Дебелянов
Паметникът на майката на Димчо Дебелянов наистина е уникален, защото олицетворява майката чакаща своя син да се върне от фронта ...
Ето нещо любопитно за него:
"Паметникът е създаден от проф. Иван Лазаров през 1934г., три години след пренасянето на тленните останки на поета от Демир Хисар, където е паднал пронизан от вражески куршум на 2 октомври 1916г. Изработен е от айтоски камък. Представлява статуя на възрастна жена (майката на поета), приседнала на прага на копривщенска порта, потънала в тих размисъл и спотаена скръб. Образът на майката е изключително одухотворен и оказва неотразимо вълнуващо въздействие. На лицевата част на „портата” са издълбани Димчовите строфи „...и в кротък унес чака тя да дойде нейното дете...”
Оригиналът на паметника първоначално е бил поставен на мястото, където са погребани пренесените от Демир Хисар тленни останки на Димчо Дебелянов. Това е дворът на черкватата „Св. Богородица”. През 1940 злосторник счупва носа на склуптората. След като извършеното възстановяване се оказва не съвсем сполучливо, през 1969г. се изработва копие на паметника. Днес оригиналът се намира в двора на къщата на поета, а копието на гроба му."
http://www.resortbg.com/kopriv/?cat=24
Поздравления за постинга!
Поздравления за постинга!
Благодаря, Цанка! На теб - прекрасни пролетни дни!
Може да надникнеш и тук при Слави:
http://parasol.blog.bg/izkustvo/2011/03/30/nad-300-dushi-na-poetichna-vecher-neveroiatno-no-fakt.719220
С дълбока нежност...
С дълбока нежност стискам ти ръцете,
целувам пръстите ти - и не знам
дали е диган на земята храм,
където тъй да любят боговете -
тъй както аз те любя, о жена,
сияние във мойта тъмнина.
Като жътвар, причезнал за почивка,
достигнах морен гостолюбни праг
на твоя дом - във привечерни мрак
на скъден ден. С чарующа усмивка
разтвори ти заключени врати -
като бездомник клет ме приюти.
И сетне без почуда ти погледна
внезапните нечакани сълзи,
които гордостта ми не смрази,
склонена, без учудване, но бледна,
видя ти, в своите ръце ме впи
и жадно топлите сълзи изпи.
С приветни думи на утеха нежна
ти тихо ми душата просветли,
и дълго моето лице гали
с ръка внимателна и белоснежна...
Не помня - казах ли ти нещо аз?
Не помня - може би ридах без глас.
С дълбока нежност гледам те в очите,
целувам ти ръцете - и тъжа,
че може би в безплодната лъжа
на думите, тъй бледни, тъй изтрити,
ти няма да откриеш, о жена,
как аз те любя в мойта тъмнина!
Димитър Бояджиев
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com