СТАТУЯ ОТ ВЪЗДУХ

Аз съм обикновен като грозде по баирите на есента.
Вървят по петите ми загубени кучета
и слънцето изгаря всяка страница от книгата на моя
живот.
Мога да бъда център на себе си и периферия на
всичко
и да превърна в течно,
твърдо
и въздухообразно
състояние
душата си.

Когато поискам да бъда нещо, което е невъзможно,
измислям си го:
пътешественик или улица къса,
където ме очаква последната невероятна любов.

Костите на нещата греят в съня ми като фенери
И вената на съдбата ми бие като кълвач в глуха гора.

Моето разписание не е
точно като часовник, който звъни в шест сутринта,
когато времето,тази огромна статуя от въздух
се сгромолясва
над всичко.

Но гълъбите, чуваш ли гълъбите?

 Константин Антонов

                                                                               

 

От същия автор:

1. СПАСИ МЕ ЗА НЯКОЛКО ДНИ САМО

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/16/spasi-me-za-niakolko-dni-samo.766442

 

2. НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/18/otnovo-e-den.767358

3.ДВЕ НЕЩА, ЗА ДА ЖИВЕЕШ http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/19/.767787 4. ВЯТЪРЪТ ВАЕ http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/19/.768275 5. ВСИЧКО http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/20/vsichko.768803 6. ИСТИНСКИТЕ ДУМИ ПРИЛИЧАТ НА СТАРИ ОБУЩА  http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/21/istinskite-dumi-prilichat-na-stari-obushta.769534 7. ЗАЩО НАМРАЗИХ ТЕЗИ ЧАСОВЕ СЛЕД ПОЛУНОЩ? http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/23/zashto-namrazih-tezi-chasove-sled-polunosht.770361                                                                         

Михаил Йончев - Мой гълъбе / Mihail Yonchev - Moi gylybe

http://www.youtube.com/watch?v=B7fv1SzwMsU

Георги Минчев- равносметка http://www.youtube.com/watch?v=bwFKPnVXSn8&feature=related Georgi Minchev - Boje, kak sum ia obichal http://www.youtube.com/watch?v=6ENVuZkfB44&feature=related Георги Минчев Сребърни Ята http://www.youtube.com/watch?v=EFE_9hzWQ2w  

Поздрави, Тота, за неочакваното поетическо откритие!

Всяка среща с този неизвестен и загадъчен Антонов е голям и изненадващ празник.

Санде, наистина Константин Антонов за мен е поетиично откритие. Ще положа усилия да стане познат на обичащите поезията и на моите приятели - подбирайки и оформяйки в подходяща форма негови стихове.
Нека получи признание тук в интернет пространството!
Хубава, празнична вечер!

Невероятни есета,стихове и музика!Постинги не е българска дума.Тота,благодаря ти за интересните неща,които споделяш с нас.И хубави летни дни ти пожелавам,чудни като еньовските нощи и билки!

Благодаря ти, че се отби, прочете и коментира. Благодаря и за пожеланията!
И на теб - хубави, летни месеци!

Дълбоки ,мъдри ,чисти и човешки мисли и чувства , изразени
в красиви поетични символи и послания ...
...Когато поискам да бъда нещо, което е невъзможно,
измислям си го:
пътешественик или улица къса,
където ме очаква последната невероятна любов...
Благодаря ти ,мила ,удоволствие е за мен .
Хубава вечер и приятни почивни дни !

Благодаря ти, Танечка! Наистина е бил интересна и духовно богата личност. Но приживе е останал неоценен. Вероятно и нерезбран.
Благодаря за пожеланията !
И на теб - приятни събота и неделя!!
Поздрави!

Така предразполагащо е. И все по-силен е не вятъра, който вае, а автора - вае ли вае! Ту с въздуха статуя, ту с вятъра тяло! Обаятелен! И вече утвърден майстор на словото в мен.

Добро утро , Тома! "Обаятелен! И вече утвърден, майстор на словото в мен." Как си доловил същността му като личност и творец само? Интересно. Благодаря ти!

Светъл да е днешният летен ден!

Това стихо ми е малко прозаично... Има хиляди по-хубави стихотворения на класици и на съвременни поети - но нямам време да ги споделя...
Приятен ден!...

Добро утро, Марин! Защо не потърсиш? Ще ми бъде интересно да прочета нещо, което си подбрал, защото си специалист.
Благодаря за пожеланията! Светъл ден! Очертава се да е прохладен!

... своето време и своя народ. Тава е мисъл на Константин Паустовски от "Златната роза".

Поетът има право в известна степен да се държи и маниерно или малко преднамерено естравагантно. Представете си такъв човек с мощно въображение и чувствителност, затворен в малък провинциален град, със застоялата еснафска атмосфера, с една главна улица, където вечер има "движение" /не зная как му казват в Пловдив или други градове/, клюките са храната на деня,
където, както казва Недялко Йорданов, "другите разбират, че си се влюбил преди теб".
Стихотворението е много изповедно и лично и е изцяло в метафоричната стихия на Константин Антонов. В стихотворението е закондиран неговия малък бунт. Забележете, че Антонов никъде не клейми никого, не напада, не обвинява, не сочи с пръст, не раздава справедливост. Това е неговия натюрел - винаги остава място извън думите.
На пишещите поезия в малките градове често гледат като на странни хора, чудновати, особени, а често и като на откачени малко, алтави. Извинявам се. Живял съм там, та знам.
Разбира се, всеки е в правото си да възприема стиховете чрез своята си призма и нагласи, както и да има свои предпочитания.

Поздрави от Пастух, драги ми приятелю Марине!

Когато поискам да бъда нещо, което е невъзможно,
измислям си го:

Сетих се за думите на Кърт Вонегът:

"Ние сме това, на което се правим, така че трябва да внимаваме на какво се правим."

Хареса ми въздушната скулптура!:))
Поздрав, Тота!

Стремежа им към съвършенство, ги прави безсмъртни.
Благодаря ти, за Константин Антонов и за Георги Минчев!
Хубав уикенд, Tota!

Много ми хареса!!!
Браво на теб, Ати!
Б.

Благодаря, Миа! "Но гълъбите, чуваш ли гълъбите?"
Хубави почивни дни и на теб!!

Монализа, наистина трябва да внимаваме какво си пожелаваме и на какво се правим, защото се случва!
Нека ваем свои въздушни склуптури , но да не забравяме да чуваме гълъбите!
Поздрави!

Ей, Борис! Заслугите не са мои! Не ми се отдават римите. Те са за поета, творил по този свой начин - с много метафори!!
Хубави празнични дни! И ако не си забягнал към планината намини покрай мен! Поздрави у дома!

нашарени с авеоли гукащи от крилата на бяло...

Това, което срещнах в блога ти е хармония!

Благодаря! Да благодарим на творците! Ето "И вената на съдбата ми бие като кълвач в глуха гора" Да няма кой да те чуе, да са глухи за твоите вопли...Какъв човек е бил този Константин Антонов?

Хубав ден!!