ЩЕ  ДОЙДАТ ТАКИВА  ДНИ

Когато тръгнеш нанякъде,
вземи се спомените.
Те ще бъдат и хляб, и топло палто, когато си без приятели.
Ще дойдат такива дни, колкото и да не вярваш:
ще угасват прозорци,
врати ще се заключват.
Понякога бастунът ще ти бъде опора само
и никой няма да се зарадва,ако на портата му
почукаш.
Ще се хванеш за ръката на един лъч от луна
и кашлицата ще ти напомня
за твоята стая,
където те чака чайникът и старата котка.
Не се страхувай, ако изгубиш своите спомени.
Земята е топла, с дървета ще те загърне
и отдалечиш ли се към звездите,
няма нищо вече да ти е необходимо:
нито спомените,
нито чайникът, нито старата котка.

Константин Антонов  

                                  

 
1.НА НЕЖНАТА ТИ КОЖА КАТО ПЛАМЪК НА КАНДИЛО, СБОГОМ.

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/15/na-nejnata-ti-koja-kato-plamyk-na-kandilo-sbogom.765345

2. СПАСИ МЕ ЗА НЯКОЛКО ДНИ САМО

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/16/spasi-me-za-niakolko-dni-samo.766442

 3. НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/18/otnovo-e-den.767358

4..ДВЕ НЕЩА, ЗА ДА ЖИВЕЕШ http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/19/.767787 5. ВЯТЪРЪТ ВАЕ http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/19/.768275 6. ВСИЧКО http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/20/vsichko.768803 7. ИСТИНСКИТЕ ДУМИ ПРИЛИЧАТ НА СТАРИ ОБУЩА  http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/21/istinskite-dumi-prilichat-na-stari-obushta.769534 8. ЗАЩО НАМРАЗИХ ТЕЗИ ЧАСОВЕ СЛЕД ПОЛУНОЩ? http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/23/zashto-namrazih-tezi-chasove-sled-polunosht.770361 9. СТАТУЯ ОТ ВЪЗДУХ http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/24/statuia-ot-vyzduh.771091 10. ЖЕНИТЕ В СЪБОТА ВЕЧЕР http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/25/jenite-v-sybota-vecher.771399 11. КОГАТО МИСЛИМ ЗА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА  http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/26/kogato-mislim-za-nevyzmojni-neshta.772138 12. НАПАДАТ НИ ВЕЩИ http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/27/napadat-ni-veshti.772766

13. ГОГЕН

 http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/06/28/gogen.773484

                                                                  

yiruma - river flows in you

http://www.youtube.com/watch?v=AmXG7k5hcM0

   Благодаря на alav за музиката, която ми изпрати. Споделям я с Вас! (Yiruma) River Flows in You - Sungha Jung

http://www.youtube.com/watch?v=P_xFh7XFC_w&feature=related

Yiruma - River Flows in You

http://www.youtube.com/watch?v=rhN7SG-H-3k&feature=related

Yiruma - Moonlight

http://www.youtube.com/watch?v=99GyFmnH59s&feature=related

                                                                               

По пътя към някъде - по - нужни от залъка, по - топли от слънчев лъч в зимна нощ.
Мисля, че не можем без тях. Дори в посоката към звездите.
Поздравления, Ати, че отново приобщаваш към изреченото от този талантлив поет!
Хубава да е вечерта ти! :)

Благодаря, Меги! Радвам да се те видя отново тук! Твоите коментари допълват вижданията ни за творбите на Константин Антонов.
Хубава вечер!

Благодаря и на всички, които коментираха публикуваните от мен стихове от Константин Антонов.
kushel, mt46, stela50, nikstan, martiniki, monaliza121, sande, megg, zabunova, bven, get, . tili, makont, medima , bizcocho, ivana59, veninski, alav, kalin8, babaelenica, optimum2, ckarlet, ivankalilova, iliada, ognena71, alexs, inel379, priqtel12, vostroto, magnoliya, tomdju, naidobriq, pevetsa, mamas, miaa, ivankalilova, feq, djmanaf, boyana, topsyturvy, compassion,
smile999, eliana, bojo12345, georgibogdanow, takaini, hristo27, zebb, sestra.

Благодаря Ви, приятели! Намирам, че вече всички сме част от Салона за нежни души!!
Без всички Вас точно тези публикации на негови стихове нямаше да се възприемат по този начин. Именно, ако не бяхте всички Вие, които го четете тук. Всички Вие, които отделяте от времето си да споделите мислите си за неговото творчество. Това именно дава нов живот на талантливия поет Константин Антонов!
Опитах се да събера в едно думи, музика и картини. Дали съм успяла не знам. Желането ми е да се познават нашите поети, дори и не до там известните и неполучили признание заради самите тях и заради красотата на езика ни!
Хубава вечер! И нищо друго няма значение освен самият живот! Светъл да е!

Благодаря Ви!!

когато нищо няма да ни е необходимо...
Земята ще ни приюти... :((

Да, Марине, ще дойдат и такива дни!! Важното е преди да се отправим за някъде тези дни да са споделени и да не са тъжни...

Хубава вечер!

Добра да е, Алав!
Благодаря за споделеното! Много истини е изрекъл Константин Антонов!
Нека залезите ни са далече от всички нас, но да ги достигнем!
А по пътя си към тях и да преживеем мигове и съберем спомени, с който дните ни ще са по - леки в онези дни, които ще дойдат.
Благодаря, alav за музиката, която ми изпрати.

Хубава да е и твоята вечер!

Ще дойдат такива дни, колкото и да не вярваш:
ще угасват прозорци,
врати ще се заключват.
Понякога бастунът ще ти бъде опора само
и никой няма да се зарадва,ако на портата му
почукаш.

Това е най.тъжното стихотворение, което съм чел.

За някои хора тези дни са дошли, за други идват.

За трети ще дойдат.

Лошо е ако не дойдат.

Колкото и да са лоши.

Всъщност поетът иска нежно да ни предпази от разочарованията и болките, които идват,предупреждавайки ни с обич.

Така е в "прекрасния и гневен свят" , както казва Андрей Платонов.

Да благодарим отново на невероятно артистичната и нежна стопанка на Салона за нежни души Тота, за поредния й шедьовър при представянето на забравения поет Константин Антонов. С хора като нея никой не може да бъде забравен.

Благодаря, Санде!
Благодаря за хубавите думи за Константин Антонов и тъжното му стихотворение, сякаш предупреждение за всички нас!
Благодаря за думите, които си изрекъл за Салона за нежни души! Без всички Вас, които коментирахте и изразихте свое виждане за стихотворенията на Константин Антонов представянето му нямаше да бъде на висота. Вие всички направихте това с Вашето отношение към този талантлив поет!
Ще допълня - докато има хора с нежни души красотата и добротата ще са спътници във все по загрубяващата ни действителност. И няма да бъдат забравени творците ни.

Хубав, светъл 30 юни!!

Милият ми дядо , 96 направи ,
Весел и усмихнат , никой не забравя !
Да го приласкае , да донесе радост !
Такъв беше дядо , навек в душа ми !

Тони, всичко е строго индивидуално, един е усмихнат,защото е заобиколен от децата си, друг - тъжен, заради тежестта на годините, заради самотата, заради многото неща, които се случват преди да настъпи зимата. Да благодарим на автора на това стихотворение, разкрил едната страна на старостта, тъжната, която в повечето случаи надделява.
И въпреки това дай Бог всеки да премине през всички сезони на своя живот.

Хубав ден!

Естествени , човешки , живи ...истински .
Постингите бяха прекрасни ,с усет подбрани картини и музика .
Благодаря ти за тези мигове !
Поздравления и хубав ден !

Благодаря, Танечка за подкрепата! Хубавите думи заслужава Константин Антонов, когото четем почти петнадесет дни.

Хубав ден и на теб!

ЩЕ ДОЙДАТ ТАКИВА ДНИ
Когато тръгнеш нанякъде,
вземи се спомените.
Те ще бъдат и хляб, и топло палто, когато си без приятели.
Ще дойдат такива дни, колкото и да не вярваш:
ще угасват прозорци,
врати ще се заключват.'''''
Наистина прекрасни са стиховете.......Благодаря ,че имам възможността да ги чета!
ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ТВОЯ ТРУД, ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО .....
Хубав ден!:)))

Има много висини в старостта !
Дано всеки има щастието да ги познае....
Чудесно е това стихо , Тота ! Благодарности !:)))

Pozdrav za postinga Tota..

Благодаря, Ваня! Радвам се, че си тук! Струва си докосването до стиховете, които ни е оставил К. Антонов.
Хубав ден!

Чудесно казано "Има много висини в старостта !
Дано всеки има щастието да ги познае...." Дано!!
Приятно е, че се отби, прочете, оцени и коментира. Заслужен прочит на поета Константин Антонов!
Хубав ден, Караяни!

Благодаря, Ани! Хубаво е, че си тук. Много истинско е ...наистина е така!
Светъл ден!

Лошото е че тези дни са дошли, а това мрачно предсказание се е сбъднало!

Той го е казал с благост и кротост - личи от думите му, но... сякаш камък ме притисна... А автора е прав, точно така е, тогава вече нищо няма да ни липсва, не ще има и как да се изтъжим по мисълта "ще се погрижи ли някой за старата котка"...

Алекс, за автора на стихотворението вероятно са се сбъднали и "земята топла, с дървета го е загърнала и се е отдалечил към звездите и нищо не му е необходимо вече". Но всички ние го върнахме към живот, четейки го тук , говорейки за него, за вълненията му.
Нека не бързаме за тези дни още. Те чукат на вратата, но да не бързаме, а бавно да вървим към залеза...Колкото по отдалечени, толкова по - добре, но ако не ги стигнем ще означава, че няма да сме остарели...
Хубава вечер, Алекс!

Жени, тъжно е всичко, което е написал. Но това е самият живот с всичко в него - от раждането до края на дните...Вървим .... някъде пътят ни е постлан с рози, друг път стъпваме по тръни ...суров и груб все пак е живот, какъвто и да е ...Трябва да сме силни да се справяме с предизвикателствата му и да сме щастливи, ако достигнем до края обградени с обич и внимание ...ако не да бъдем още по-силни за да приемем истината, че човек се ражда сам и сам си отива от този свят...

Благодаря, че си тук! Това е признание към автора на тези истини!
Хубава вечер!

Когато сме млади и силни, не се замисляме, че ще дойдат такива дни.
Да се надяваме, че сме живели достойно.
И можем да се топлим от спомените си.
Поне аз виждам такова послание.
:)

Добро утро, Елени! Приятно ми е, че си тук. Вярно си доловила и точно интерпретирала посланието на Константин Антонов. Раждане - Живот - Смърт...всички да минат по този път...да имаме спомени поне! За да ни стоплят дните!!

Хубав ден!! Първи юли е!!

Стихотворението е класика с реализма си!!! Когато дойдат такива дни...да завися от други хора, ръката да не може да вдигне чашата към устата и ги няма приятелите и близките - искам ЕВТАНАЗИЯ! Старостта е неуютно, немилостиво време, какви висини... Здравей, скъпа! Бях много заета, но вече съм на линия!:)))

"Понякога бастунът ще ти бъде опора само
и никой няма да се зарадва,ако на портата му
почукаш."

Права сте, и двата реда са жестока истина - и бастунът като единствена опора, и това, че "никой няма да се зардва, ако на портата му почукаш".

Все пак да си спомним за Зорба Гъркът с негова виталност и неостаряване или за Старецът от "Старецът и морето" на Хемингуей.

"Човек може да бъде унищожен, но не и победен!" Каква сила има в тези думи!
Нали?

Мила Дани, радвам се, че си тук!! Наистина старостта е тъжна, а немощта - жестока...не искам да мисля за това. Когато му дойде времето каквото - такова.
Важен е духът ...той да не ни напуска иначе всяка възраст си има своята красота - така казваше мама и продължаваше дай Бог всекиму да я стигне...и още...то кандън /използвам тази дума/ или то насита на живот няма , ама колкото по - дълъг е пътя на дните, толкова по - добре!!
Благодаря и на Санде за оптимизма, който лъха от думите му.
Да вървим изправени и да се радваме на днешният ден!!

Хубав да е !!!

Мисля, че не дългия живот, а качествено изживените години са важни за човек! Аз съм интервюирала столетници, които са в други епохи, нямат нищо общо с настоящето, нямат дори спомен за вчера, загубили са съпрузи, деца и са в ръцете на правнуците си...Плачеха и питаха Бог какво толкова са сгрешили, че ги е наказал, оставяйки ги дълго сред живите... И затова мразя бодряшките репортажи из медиите как някой бил поздравен за 100-те си години...Нямат нищо общо с онова, което са ми споделяли тези хора, нищо общо! Затова не искам дълъг живот, в който ще съм такава картинка! Благодарности за споделените мисли в блога!

Мила, Дани, надживяването на връстници и достигането до пределна старост също много натежава. За съжаление никой не знае до колко и как ще дойдат тези дни и какъв ще е краят им. Божа работа е всичко. Константин Антонов е бил един от нас и той се е вълнувал от старостта и забравата, която идва с нея... Но това е самият живот. Можем ли да го променим? Как и кога?

Благодаря, че сподели!
Благодаря и за публикуваното от теб:
http://zabunova.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/07/01/kakvo-sa-100-godini-jivot.775293

Дано ги посрешнем с достойнство !
Поздрави !

Да, ще дойдат! Ако не дойдат ще означава, че не сме ги достигнали. Но, когато дойдат да "ги посрещнем с достойнство!" Точно! Да бъдем на крака и да бъдем поне полезни на себе си.

Благодаря Ви, че се отбихте!!

Женя, толкова ясно всичко е казал и образно ...но тъжно като всяка есен вече с окапали листа ...листата на дните на всеки човек...