2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 24346 Коментари: 29 Гласове:
Последна промяна: 11.08.2013 00:00
Загадъчният, неизвестният Константин Антонов
Поводът да се реша да пиша за Константин Антонов бе едно писмо, което получих на лични съобщения от Христо Минчев - hristo27 съблогър и приятел. В него той пишеше: „Прави ми впечатление, че публикуваш стихове на Константин Антонов, които са много хубави. Кой е този поет, да си призная, не го познавам.”/ Изпратено: 08:41 От: hristo27/
Реших, че ще направя всичко възможно да потърся информация за Константин Антонов. Потърсих мое приятелско семейство от град Дупница. Та нали през 1981 година там живях близо половин година. Тогава за първи път прочетох това име. Моите приятели ми подариха негова стихосбирка. Бях впечатлена от стиховете му.
Преди известно време преподреждайки библиотеката открих стихосбирката. Прочетох едно стихотворение и това събуди интереса ми към него и реших, че трябва да споделя с Вас неговите творби. Любопитно ми бе какъв човек е бил? Какво е люлеело мислите му и какво е клокочело в душата му та да пише така образно и прочувствено? За това подбрах няколко негови стихотворения, които последователно публикувах в блога за да бъде четен този талантлив поет. Да му дам живот отново.
На отправената от мен молба към моите приятели да ми споделят нещо за поета Константин Антонов те се отзоваха и ми изпратиха следното за него:
„ Константин Антонов е роден в село Червен Бряг, в полите на Рила. Селото е разположено сред плодородно поле, разсичано от сребърната лента на планинската река Джерман.
Мисля, че родителите му са били учители. Още като ученик в гимназията в Дупница издава първата си стихосбирка "Цветя от моята градина". Това е преди 1944 година.
Поетичният му талант е ярък, словото му е пищно, разточително, метафорично, а мисълта бляскава и остро като острието на "дълго точена кама". Негово е поетично сравнение: "Ракията е люта като дълго точена кама".
Дългогодишен кореспондент на окръжния вестник "Звезда" в Кюстендил и вестник "Дупнишка комуна" в града. Майстор на очерка и репортажа. Майстор на празнични есета.
Съпругата му бе детска учителка. Имат един син - Георги, учител.
Безпартиен. Това му попречи да се издигне в кариерата. Целият му трудов стаж премина като инспектор в отдел "Култура" на ГОНС - Дупница.
Среден на ръст, с широко лице, изразително, както казва Марио Пузо - купидоновско, с черна, начупена на едри къдрици коса.
Елегантен, изключителен кавалер и почитател на женската красота. Неговите комплименти към жените са поетични бисери.
Обичаше закръглените жени, с пищни форми.
Един път го срещнах на улицата при "Развесената върба", на около 500 метра от площада.
Попитах го накъде се е запътил?
Отговори ми: "За никъде. Виж каква хубава жена върви пред мен, погледни какви форми, как плува във въздуха. От площада тръгнах след нея и не мога да се откъсна. Ще вървя така сигурно до края на света."
Питам го: "А тя знае ли, че я харесваш?"
А той: "Откъде ще знае. За първи път я виждам."
Късно издаде поетичните си книги "Провинциална неделя" и "Часовете на отнесените есенни листа" - вече наближаваше 55-60 години. „ Цветя от моята градина” издава още като ученик.
Като поет е познат само в Дупница, остава неизвестен в България. Остава и непризнат. Не е член и на СБП.
Не го печатаха в централните издания, не го печатаха и в издателствата.
Някак не се вписваше в литературната конюнктура и мода.
Изглеждаше някак странен, екстравагантен.
Има неиздадена белетристика. Например романа му "Не пипай тази книга".
Научна фантастика. Черно море прави една огромна вълна, като тази в Япония, и залива България. Има любовна история и шпионска интрига и пр.”
За съжаление - вече не е между живите.
Това е накратко опит за портрет на Константин Антонов. Бих допълнила щрихи от образа невъзможен. Но защо невъзможен? Та нима не се оглежда неговият живот в поезията му?
Неговият портрет допълвате Вие с коментарите си под стихотворенията. Силата е в изречените думи от всички нас, но преди всичко на талантливите творци, оставили следа след себе си, какъвто е и Константин Антонов, чиито стихове публикувах тук. Какъв човек е бил? Колко силно го е казал? : "Ще усетим, че сме си забравили във този дом душата, за да търсим несъществуващи неща ..."
Благодаря Ви!
Извадка от коментарите:
15.06 10:47 martiniki - много красиво стихотворение - като залез и аз не съм по сбогуванията, но думата е по желателно-заклинателна С Богом - което само по себе си значи много,
- Хубаво стихотворение! Веднага познах автора на онзиденшното сбогуване …..спаси ме......и от други хора, дето имат само гръб...
……много е добър когато издъхват наесен дърветата
да бие дълго камбаната….
15.06 12:18 sande - Това стихотворение е бисер, малък лиричен шедьовър ... Обърнете внимание: Стихотворението не е за сбогуването, а преди всичко за любовта на един мъж към една жена. Имаме апотеоз на жената!
Стихотворението звучи по ритмиката си и като тържествен марш, толкова величествено и покоряващо е всичко. Безпощадно като празното небе!
- И аз искам "да си ушия костюм от вятъра, а от залеза да си направя жълта риза без ръкави"... Какъв забележителен порив към красота и волност има в тези думи! Истинска поезия.
……. че представя и забравени поети от провинцията, които са създали поетични шедьоври. Рядък случай, когато поет може да каже всичко с толкова малко думи ...
Стихотворението е много изповед но и лично и е изцяло в метафоричната стихия на Константин Антонов. В стихотворението е закодиран неговия малък бунт. Забележете, че Антонов никъде не клейми никого, не напада, не обвинява, не сочи с пръст, не раздава справедливост. Това е неговия натюрел - винаги остава място извън думите.
На пишещите поезия в малките градове често гледат като на странни хора, чудновати, особени…
Оказа се нещо невероятно: за този безспорно талантлив поет в мрежата няма нищо! Все едно, че не е съществувал! Това е печално.
Много ми харесват тези два образа: "любов безрасъдна, трайна колкото ехо в черупката на мида" и
"... се обичаме елементарно, с нарисувани сърца".
Запомнят се образите на Константин Антонов.
Това е най -тъжното стихотворение, което съм чел. Всъщност поетът иска нежно да ни предпази от разочарованията и болките, които идват,предупреждавайки ни с обич.
Стихотворението е много силно и въздействащо. С малко думи, но с прекрасни метафори е изразена болката по майката, чиято липса е до гроб и с нищо не може да се замести.
А талантливият и топъл човек Константин Антонов няма вече къде да го срещнем, освен в поезията, която ни е оставил.
И за която сме му благодарни.
15.06 15:51 megg - Красиво в своята тъга стихотворение за пътя ни , за миговете - вечност и за любовта, която остава ...
- "Искам да си ушия костюм от вятъра" Благодаря, Ати, че с постинга си ме накара да усетя тази дреха, изтъкана от вятър и от жълтото сияние на слънцето!
- Поздравления за публикуваното стихотворение, частица от душите ни остава в родния дом, може би най - добрата - по детски чиста и възторжена.
- Хубаво е, че представяш стиховете на този талантлив поет - досега непознат за мен. И "Вятърът вае" ми хареса много. Докосва тази отронена въздишка - копнеж по истинската любов.
15.06 17:37 zabunova - Аз съм от "На всички, които не искат да чуят тези думи." Но и че "Сбогом" ме заземява, т.е., че за малко съм тук, на земята.
Обаче с "Не може два пъти да се премине една и съща река" може да се спори. Минава се, но водата е вече друга! На това му викат ВТОРИ ШАНС! :)))
18.06 08:34 tota - По важното е да не бъдат забравени, а техните "поетични шедьоври" да достигнат до ценителите на поезията и обичащи те българското! Според мен е бил фин човек, с изтънчен вкус, различен, естет, дори непокорен.
за да търсим несъществуващи неща ..." Ето "И вената на съдбата ми бие като кълвач в глуха гора" Да няма кой да те чуе, да са глухи за твоите вопли...Какъв човек е бил този Константин Антонов?
18.06 18:01. zebb - Всеки миг ни е дар! Завръщането ни - крехък опит да задържим мига.
19.06 01:11stela50 - Благодаря ,мила ... Нежност и светлина и в твоите дни .Какво му трябва на човек ,за да живее...две неща ,които събират
в себе си целия му свят .Две неща ,най-важни и скъпи за него .
Пожелавам на всеки да открие своите две неща .. .КОГАТО МИСЛИМ ЗА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА, всъщност мислим най-земно...
- Вълнуваща поредица от докосващи стихове и красива музика .
Невероятен поет.
19.06 21:22 alexs - Едни се радват на скъпи дрънкулки, а други на обичта на хората! КОГАТО МИСЛИМ ЗА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА Пяната на изгревите да бъде достатъчна.......Невъзможните неща стават възможни... Понякога..
А спрем ли да мечтаем да живеем с надеждата ....живота губи смисъл!
20.06 00:38 tomdju - След прочита, дръзвам да си мисля, че един подарък от –фиби, ще е много реален! С пожеланието към всяка жена, щедро да ги губи и винаги да не й стигат. Загуба е да загубиш фиба, но печалбата е – осмисляне на два живота
Стига ти само усещането, че вятърът вае... и си сътворил един прекрасен стих. Чуден е авторът! Обаятелен! И вече утвърден майстор на словото в мен.
- А от ъгъла на поета, че страхът е лош съветник – адмирации!
На образността на словата му вече привикнах, но картините, чуваш ли картините! Къде намери тая хармония...и ако жената е неотразимо топла, то огледалото е толкова лирично! Така ми се щеше да можеше да види и той поста, достоен за него!
Някои бият камбаната и ни водят по тревата до потоците...поне да им благодарим за възможните не възможности!
21.06 20:08 georgibogdanow - Хубаво е :)
23.06 18:33 takaini - Невероятно! Вероятно това,което ни трябва -е хармонията в Душите ни!
21.06 19:39 inel379 - Истинските думи са най-нужните ни! Стремежът ни към осмислен живот е свързан с чистотата им! Боси, но силни сме с тях, защото не губим връзката със земята! По-близо до природата не е само емоционален апел!
21.06 21:02 babaelenica - Ати, Истинските неща се усещат.Нямат нужда от показна помпозност. Нямат нужда от розови финтифлюшки. Имат нужда само от познание. :)))
Неразделната троица - Раждане, Живот, Смърт. Когато сме млади и силни, не се замисляме, че ще дойдат такива дни.Да се надяваме, че сме живели достойно.
И можем да се топлим от спомените си. Поне аз виждам такова послание.:)
24.06 01:21 bizcocho – „троши между зъбите си орехите
на съмненията" - невероятна метафора!
.........................
"Спят по леглата си хората – един до друг
или един без друг." - този му израз най ме порази....
Добре е описал разрухата на ценностите, даже твърде добре!
Страхотен автор, който е виждал зомбирането на човека.
24.06 12:15 compassion - ЗАЩО НАМРАЗИХ ... Къде е вината? "...в счупените очила на съня ми, ...в тъмните къщи, виновно скръстили ръце."
Много поетично ... Пък аз виждам обърканото кълбо на подсъзнателни подбуди.
За да си поет, трябва да си поне малко луд. Иначе как ще видиш такива чудеса в тъмнината на нощта...
25.06 11:26 monaliza121 - Когато поискам да бъда нещо, което е невъзможно,
измислям си го:... Хареса ми въздушната скулптура!:))
25.06 12:01 miaa - Талантливите, надминават себе си.. Стремежа им към съвършенство, ги прави безсмъртни.
25.06 12:50 topsyturvy - Костите на душата нашарени с алвеоли гукащи от крилата на бяло...
26.06 22:25 magnoliya - Хубави стихове . . .
28.06 22:55 mt46 - Хубаво стихо!... И аз бих направил нещо подобно...
…..когато нищо няма да ни е необходимо...Земята ще ни приюти... :((
29.06 23:12 alav - Толкова истина има в този толкова кратък стих!
"...отдалечиш ли се към звездите,няма нищо вече да ти е необходимо"
Идват и такива дни! Но до тогава спомените са онова което никой и нищо не може да ни отнеме!
30.06 14:04 karaiany - Има много висини в старостта ! ... Дано всеки има щастието да ги познае....Чудесно е това стихо , Тота ! Благодарности !:)))
Харесва ми лириката на К Антонов и съм ти благодарен , че го публикуваш.
За майката се пише само с любов !:)
Не успях да подбера всички коментари. За това още един път искам да Ви благодаря за съпричастността към стиховете на Константин Антонов.
kushel, mt46, stela50, nikstan, martiniki, monaliza121, sande, megg, zabunova, bven, get, . tili, makont, medima , bizcocho, ivana59, veninski, alav, kalin8, babaelenica, optimum2, ckarlet, ivankalilova, iliada, ognena71, alexs, inel379, priqtel12, vostroto, magnoliya, tomdju, naidobriq, pevetsa, mamas, miaa, ivankalilova, feq, djmanaf, boyana, topsyturvy, compassion, smile999, eliana, bojo12345, georgibogdanow, takaini, hristo27, zebb, sestra. iliada, ketcakuatl, karaiany, alav, feq, panazea,
Без всички Вас публикуваните негови стихове нямаше да се възприемат по този начин. Именно, ако не бяхте всички Вие, които го четохте и четете тук. Всички Вие, които отделихте от времето си да споделите мислите си за неговото творчество. Това именно дава нов живот на талантливия поет Константин Антонов!
Без всички Вас, които коментирахте и изразихте свое виждане за стихотворенията на Константин Антонов представянето му нямаше да бъде на висота. Вие всички направихте това с Вашето отношение към този талантлив поет!
Благодаря Ви, че бяхте в Салона за нежни души!
Ще завърша с думите - докато има хора с нежни души красотата и добротата ще са спътници във все по загрубяващата ни действителност. И няма да бъдат забравени творци като Константин Антонов.
Bach, Toccata and Fugue in D minor, organhttp://www.youtube.com/watch?v=ipzR9bhei_o&feature=related
Bach, Double Violin Concerto in D Minor, 1st mvt. BWV 1043
http://www.youtube.com/watch?v=-CwICXwLBmo&feature=relmfu
Тагове:
Теория за социалната държава на Лоренц ф...
Честита Новата 2021 година!
"Прочетох писмата ти от Пастух
„И мраз, и жар; и роб, и цар; и гроб, и ...
07.07.2011 22:26
"...Още в Царица Неранза и Греховна повест в стила на Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема De Profundis (от лат.: Из дълбините - разбирай "адови", бел. р.), желанието да се изследват тъмните страни на психиката.
Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от 1923 г. Разкази (Страх, Безумие, Съновидения, Лина, Грях, Карнавал, Незнайният). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния."
"...Още в Царица Неранза и Греховна повест в стила на Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема De Profundis (от лат.: Из дълбините - разбирай "адови", бел. р.), желанието да се изследват тъмните страни на психиката.
Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от 1923 г. Разкази (Страх, Безумие, Съновидения, Лина, Грях, Карнавал, Незнайният). В българската литература той е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния."
Здравей! "Също като Георги Райчев, който по - нищо не отстъпва...."
Още колко ли пъти може да напишем този израз за талантливи творци на България останали в сянката на известните, незабелязани или непризнати защото не са били разбрани. Благодаря ти, че сподели и се докосна и до неоцененият, неразбран, загадачният, неизвестният Константин Антонов.
Талантливият Константин Антонов!
07.07.2011 22:42
Бих казала въпрос на обстоятелства. Сега има по - големи възможности да се публикува. Въпросът е дали критиците ще забележат притежавания талант и ще му дадат развитие, каквото подобава. Но винаги идва моментът, когато талантът е забелязан и оценен. Може и много късно да е...но то се случва. Да им пожелаем успех!
като него има и много други талантливи творци . Ето ,идва момент ,
в който той вече е известен ,благодарение на твоите постинги ,
представен с финес и елегантност и приет с интерес и възхищение.
Аз самата при възможност също щях да те питам знаеш ли нещо повече за този поет . Вече получих отговор на въпроса ,а стиховете му ще останат незабравими
и оригинални ,красиви и истински в мислите и душата ми.
Благодаря за докосването до живота и творчеството на този даровит и
може би надминал малко времето си човек и поет ...
като него има и много други талантливи творци . Ето ,идва момент ,
в който той вече е известен ,благодарение на твоите постинги ,
представен с финес и елегантност и приет с интерес и възхищение.
Аз самата при възможност също щях да те питам знаеш ли нещо повече за този поет . Вече получих отговор на въпроса ,а стиховете му ще останат незабравими
и оригинални ,красиви и истински в мислите и душата ми.
Благодаря за докосването до живота и творчеството на този даровит и
може би надминал малко времето си човек и поет ...
Да, Танечка, наистина даровит и надминал времето си човек и поет. Оригинален в мислите и изказа, оставил ни прекрасни стихове в които се оглежда животът му. Благодаря за споделеното и хубавите думи за Константин Антонов.
08.07.2011 09:20
И аз ти благодаря! Проявеният от теб интерес ме провокира да го представя по този начин. За да е познат вече на четящите го.
Хубав ден, Христо!
08.07.2011 12:12
напомни, че изкуството се изгражда не само от големите, известни автори, а и от тези, които са по - малко познати. И че в мълчаливите разговори помежду им и с нас е магията на различния свят.
Благодаря ти за споделеното! :)
Благодаря, Косара! Да обичаме българското, то ни е потребно повече от всякога в глобализиращият се свят.
Приятен ден и на теб!
напомни, че изкуството се изгражда не само от големите, известни автори, а и от тези, които са по - малко познати. И че в мълчаливите разговори помежду им и с нас е магията на различния свят.
Благодаря ти за споделеното! :)
Мила, Меги! Толкова хубаво си го казала, "че изкуството се изгражда не само от големите, известни автори, а и от тези, които са по - малко познати."
Наистина в мълчаливите ни разговори се зароди онази магия, която ни отваря очите за света на поезията и различния поглед в нея.
Благодаря ти за споделеното!
Хубав, слънчев летен ден!
08.07.2011 14:11
...времето немилостиво заличава всичко, поглъща имена, книги ... Като плаващи пясъци е, покрива всичко, отива в обятията на забравата.
Радвам се, че сега в Мрежата сте заедно - блогърката от Пловдив Тота и поета от Дупница Константин Антонов.
Поздрави и възхищения!
...времето немилостиво заличава всичко, поглъща имена, книги ... Като плаващи пясъци е, покрива всичко, отива в обятията на забравата.
Радвам се, че сега в Мрежата сте заедно - блогърката от Пловдив Тота и поета от Дупница Константин Антонов.
Поздрави и възхищения!
Благодаря, Санде! Не случайно съдбата ме е отвела тогава в Дупница. А това да го представя и да бъдем в мрежата заедно вероятно има своя отговор - сродни души. Едната душа надарена с талант да владее магията на словото, а другата да чете душите на поетите по сътвореното от тях.
Хубавото е, че вече всеки, който обича поезията ще се докосва до неговия неоспорим талант на творец , този на Константин Антонов.
Благодаря за съпричастността при представянето на Константин Антонов.
интересно ми е какво ли крият другите му стихосбирки
благодаря за запознанството, тота!
интересно ми е какво ли крият другите му стихосбирки
благодаря за запознанството, тота!
Дора, широко скроен е бил и неподатлив да бъде вписан в рамки. Ерудиран, естет със силно развити сетива. Доловил нещата от живота прекрасно ги е пресъздал в поетичните си творби. Обичал е и класическата музика. Не случайно съм подбрала творба от гениалния немски композитор, един от най - великите Йохан Себастиан Бах. Когато говорели за музика той казвал, че най - много обича "татко Бах."
За другите стихосбирки да намеря малко време ще ги потърся в библиотеката.Интересно да надникнем и в тях.
Благодаря ти за коментарите и отношението към К. Антонов.
Б.
Дора, какво бих могла да кажа, освен балкански или български синдром. Вместо да се цени талантливият човек, професионално извисеният, успява онзи, който е приспособим. За съжаление това е нашата действителност. Валидна за всички политически системи.
Винаги идва признанието. Дори и със закъснение.
Тъжното е, че човекът, който получи нашето възхищение няма да научи това.
Хубава вечер!
Благодаря, мила Дани! Направих всичко с плам, ответстващ на творбите на Константин Антонов. Обичам поезията - това е, което ме води към творчеството на нашите поети. Просто хоби. Не съм специалист.
Благодаря ти за високата оценка за Константин Антонов.! Удовлетворението за мен е, че вече неговите творби са достъпни за ценителите на поезията!
И на теб хубаво настроение!!
Б.
Борис, по - важното е, че си тук!! Благодаря ти!
08.07.2011 20:01
Похвално деяние!
:*
фея
Похвално деяние!
:*
фея
Благодаря, Феичка! Ние всички заедно съживихме спомените за него и дадохме живот на талантливият Константин Антонов! Почитателите на поезията ще гo намират тук в мрежата.
Хубава вечер!
Радвам се, че си тук. Чудесно казано: " ....поетът притежава нежна душа, за да е чувствителна за всичко, но и остър нрав, за да изгради неръкотворно здание от най-измамната материя - словото, здание, което да е вечно." Тези думи са валидни и за Константин Антонов - поетът оставил ни тези прекрасни стихове.
Хубав ден!
Това е чудо.
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com