ПОСЛЕДНА ДУМА

Не се покайвам, не, не се покайвам,
че бях нехранимайко, лош баща.
И не отричам лошата си слава
в какъвто пожелаете мащаб.

Не се отричан, не, не се отричам
от ни един приписан ми порок.
И няма още да си кажа: Спри, че
бохемството дори си има срок.

Какъвто бях, такъв съм. И ще бъде
непоправим до сетния си ден.
И на каквото и да ме осъдите,
във словото си ще съм прероден.

Велин Георгиев

 

Тук за поета Велин Георгиев - един от пехотата на Дон Кихот
http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/08/04/velin-georgiev.219504

Любка Рондова-Георги бекрия / Lubka Rondova - Georgi bekriq

http://www.youtube.com/watch?v=3gWifJkvY8c

 Одам, одам, стара ле мамо - Румяна Попова

http://www.youtube.com/watch?v=mKxwIp1B7_g

Янко Неделчев - Пушка пукна

http://www.youtube.com/watch?v=DmOqgUpne8c

 Banski Starcheta - Pusta mladost

http://www.youtube.com/watch?v=pYAj1sOMGhk

 

 

imam samo edin 4ovek v kogoto hranja palno doverie....OBI4 i spodeljam liubov

Могат да бъдат каквито си поискат.)

Благодаря, Елени! Точно! Простено им е, нали им е потребно вдъхновение?

Прошката ... За да стигнем до другите, трябва да започнем от себе си ...
Поздрави, Ати! :)

Да, Марине, имаш основание, че трябва да изговаряме нещата на глас, да поискаме прошка, ако с поведението си сме наранили някого...за да ни я дадат...за да са ни изчистени мислите ...
Но, той Велин Георгиев е бил себе си ...а когато човек обича той приема другия с всичките му особености!!
Хубав ден!!

Опасно е да бъдеш с две лица ...и е грешно .
Няма за какво да се покайва човек ,който е живял и творил ,
със сърцето и чувствата си и е приемал хората такива ,каквито са .
"Последната дума" на на поета ме развълнува , Ати ...
Благодаря ти !

Танечка, истинските хора са такива. Те нямат две лица. За това и имат смелост да напишат стихове като тези в "Последна дума":
"Какъвто бях, такъв съм. И ще бъде
непоправим до сетния си ден.
И на каквото и да ме осъдите,
във словото си ще съм прероден."

Хубав, съботен ден! Поздрави у дома!

ВИНОВНОСТ

Виновен съм. Пред тебе съм виновен
за всички тъжни мисли и неща:
за твоя ден от мойта нощ отровен,
за твойта нощ, за твойта самота,
за твоя страх, за кратките въпроси,
останали без отговор от мен.
Виновен съм!... Утеха ли ти носи
това, че съм до болка откровен?
Не мога нищо друго да направя:
самото време в моя дух тръби.
Виновен съм пред тебе. Но оставам
такъв, какъвто трябва може би.

Това са поетите. Сигурно и поетесите. Не зная за тях.
Слабостите им трябва да се приемат като техни особености.

Друго решение няма.

Иначе: Извинявай,че те срещнах и благодаря, че си отиваш!

Санде, силата и на двамата е в искреността. Дори на белия лист те правят признание пред обичните им, че не са били от хората в рамка, че тази им особеност ги е наранявала.
И двете стихотворения, освен признание са и извинение пред тях. Същевременно обаче проличава мъжествеността и характерът им.
Велин Георгиев казва "Какъвто бях, такъв съм. И ще бъде непоправим до сетния си ден.",
а Матей Шопкин: " Виновен съм пред тебе. Но оставам такъв, какъвто трябва може би."
В силата на думите е истинността им и верността към самите тях. А, това говори много за човека!!

Санде, силата и на двамата е в искреността. Дори на белия лист те правят признание пред обичните им, че не са били от хората в рамка, че тази им особеност ги е наранявала.
И двете стихотворения, освен признание са и извинение пред тях. Същевременно обаче проличава мъжествеността и характерът им.
Велин Георгиев казва "Какъвто бях, такъв съм. И ще бъде непоправим до сетния си ден.",
а Матей Шопкин: " Виновен съм пред тебе. Но оставам такъв, какъвто трябва може би."
В силата на думите е истинността им и верността към самите тях. А, това говори много за човека!!

***
Така е, Ати. Най лесно е да се извиниш и от утре старата песен на нов глас.
Поетът трябва да има характер /даже и чепат/ и да отстоява себе си.

Специални поздравления за теб и за изключителния подбор на македонските песни. "Одам, одам, стара ле майко" на Румяна Попова и танцьорите е един шедьовър във всичките си компоненти - песен, текст, музика, хореография. И тези фантастични тъпани - голяма находка!
Любка Рондова - "Георги бекрия", Янко Неделчев - "Пушка пукна", Банските старчета - "Пуста младост" на фона на величествената Пирин планина - това е българската стихия, каквато я виждаме и в бушуващата душа на пиринското чедо, поета Велин Георгиев.

Благодаря, Санде за хубавите думи! Македонските песни прилягат най - много на творец, роден, израснал и творил в този край.
Впечатли ме изказа ти "на фона на величествената Пирин планина - това е българската стихия, каквато я виждаме и в бушуващата душа на пиринското чедо, поета Велин Георгиев."
Много вярно и силно звучене има тази квалификация за Велин Георгиев - "българската стихия в бушуващата душа", всъщност разкриваш и подчертаваш неговия неспокоен и търсещ дух, но милеещ за българското!!

Хубава вечер!