ПАРАДОКС

Мене ме търсят хора невесели,
хора без покрив,
хора без хляб.

Боже,
това е така неестествено.
Те не разбират
колко съм слаб.

Длъжен съм,
длъжен съм
с поглед и с песен
да им раздавам
и хляб, и уют ...

Та представете си
колко е лесно
да си нормален,
когато си луд

Велин Георгиев
                                    

 Тук за поета Велин Георгиев - един от пехотата на Дон Кихот
http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/08/04/velin-georgiev.219504

                                                               

Enigma - Shadow of Silence

http://www.youtube.com/watch?v=FOYWbX_AjTg&feature=related

Enigma - Rain Song

http://www.youtube.com/watch?v=N9hNQSxCHis&feature=related

Enya & Enigma Delerium

http://www.youtube.com/watch?v=EWQKkd8IEVc&feature=related

Enigma - A The voice of Enigma

http://www.youtube.com/watch?v=raujHrZ-1Dk&feature=related

 

Поздрави за избора и за представянето, Ати!
Толкова силно и трогващо до сълзи е стихотворението-изповед на Велин Гергиев!
"Колко е лесно да бъдеш нормален, когато си луд."
Ами, не е лесно да си лудо нормален при всичко написано в горния стих.

Благодаря, Кате! Поредно стихотворение на Велин Георгиев на социална тематика. Думите звучат като изповед :"Мене ме търсят хора невесели,
хора без покрив, хора без хляб."
Веднага възниква въпросът: Защо? Защо именно него? Защото съзнават, че той е добър човек и могат помощ да получат.
После допълва сякаш виновно: "Боже,това е така неестествено. Те не разбират колко съм слаб."
И продължава без да ги е убегнал, да търси начин да им вдъхне надежда: "Длъжен съм,длъжен съм с поглед и с песен да им раздавам и хляб, и уют ..." Поняко и това стига за да се почувстваш стоплен...
И накрая риторично отговаря, това, което и теб е впечатлило: "Колко е лесно да бъдеш нормален, когато си луд." Дали е лесно???
Силни думи си изрекла за творбата на Велин Георгиев. "Толкова силно и трогващо до сълзи е стихотворението-изповед на Велин Гергиев!"
Да, Кате, "Парадокс" е стихотворение - изповед, от което наднича и болката докоснала поета от тъжната ни действителност.

умерени дози.---няма лошо........мн ми хареса _парадокса _...поздрав

"Свестните у нас считат за луди..." /Христо Ботев/ Такава лудост е присъща на свестните. Те са състрадателни, тях ги боли за хората отиващи към дъното ...В стихотворението всъщност се оглежда нелеката ни действитеелност, все повече разстварящата се ножица, която разслоява обществото в двете крайности. "Личността, надраснала себе си и своето време, винаги остава неразбрана от другите."

будни, будещи, дръзки в смисъла на носители на прогреса, Вазов го е рекъл „Лудите – те да са живи!”Те допринасят, те дават.

Да, Тома, те „Лудите – те да са живи!" За да вървим напред!

Мене ме търсят хора невесели,
хора без покрив,
хора без хляб.

Боже,
това е така неестествено.
Те не разбират
колко съм слаб.


Това е така неестествено. Нали?

"Слабият" ни дава сили на всички - и слаби и "силни".

Поздравления за Ати, за чудесния подбор и цялостното оформление, дизайн, музика, картина и звук.

Това дава на Поета сила - нашето внимание.

Обичаме те, Велине.

Да, Санде неговата сила е в слабостта му ...Неговата сила е духът...
И аз ще възкликна като тебе: "Обичаме те, Велине!!
Твоите стихове ще дават сила и на идващите след нас!!

Социална, ангажирана, но лирика, която дава сила, уют, тъжовна песен и капки роса.
Аз също се присъединявам към признанието: "Обичаме те, Велине!"
И отново се питам - къде си бил, до сега, Велине?

Кате, няма спор за това. Можем да благодарим, че имаме такива талантливи творци като Велин Георгиев, чиято поезия е "социална, ангажирана ...и дава сила..."
И да благодарим, че е вече сред нас, тук в салона за нежни души!!

И не се обажда?!:)))
Поздрави, ТВОРЕЦО!

Да, Кате, стихотворението е лирика, която "отразява действителността, пречупена през чувствата и мислите на автора." Няма спор за това. Нямам претенции да имам познания в тази област. Лаик съм. Обичам поезията и достигам чрез нея до душите на творците. Това, което правя тук ми е хоби. И го правя с любов!!
Надявам се, че Велин Георгиев ще бъде удовлетворен! Неговите творби не
се нуждаят от представяне. Те говорят за него самия.
Това е опит да достигнат до по - голям кръг от почитатели му и обичащите поезията.

Като изключим тези, които не могат без да четат поезия, останалата част, която посяга към стиховете е, когато нещо тъжно ги е завзело... и тогава поета раздава щедро, от своите изписани редове, онова зрънце надежда, което реалността в дадения миг не може да им поднесе. Та за къде е човек без надеждата и утехата!

Привет, Женя! Много вярно си интерпретирала потребността от поезията. Тя е тази, която докосва душите на хората и им вдъхва надежда и утеха в трудни минути и не само тогава. Защо ли? Защото в нея се оглеждат душите на поетите с всичко преминало през тях и оставило следа в силата на думите им в поетическото им творчество.
Да им благодарим, защото много им дължим!!!

Разбрах:))).

Може да не е стигнало до него, че той присъства с поезията си тези дни в Салона за нежни души. Все някой ще му каже, Кате!!

Ще стигне!
Доколкото си спомням той е Дупница, нали?
От скоро при мен се появи едно дупнишко момиче. Може и да му каже, за да се стопли и неговата душа.

Кате, Велин Георгиев е роден в с. Крупник, Благоевградско. Мисля, че е работил в Кюстендил, в Благоевград - също. За Дупница не съм сигурна, но сега разбрах, че живее в София. Добре би било да научи за себе си нещичко, което знае, че е талантлив поет и добър човек.

Да, сетих се. От Дупница мисля беше Константин Антонов.
На Велин Георгиев дано някой му извести за твоя САЛОН.
Така ще научи "нещичко, което знае, че е талантлив поет и добър човек."
Хубава вечер!

И още, Кате, че има почитатели!!