Блудният син

Ето това
е гробът на мама.
Само трева.
Кръст даже няма.
Мама е пръст.
Тревица е мама.
Аз съм й кръст.
И с мама сме двама.
Стръкче трева
ще скубна само.
Ще си вървя от тука с мама.
Но се не скубе
троскотът жилав.
"Тук ми е хубаво,
тук ми е мило,
до този камък.
Цвеке се кине,
да вехне сине ..." -
шепне ми мама.
И се откъсвам
с болка голяма,
с кървави пръсти
от мама.

Велин Георгиев

              

Тук за поета Велин Георгиев - един от пехотата на Дон Кихот
http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/08/04/velin-georgiev.219504

                                                                     
Райна и Иван Дяков - Майко, една си на света

http://www.youtube.com/watch?v=ZetaxXP78Qs

 

 

Здравко Здравков е този пич, който се заиграва с нас, а е всъщност Модератор, или както той се пише: phoenix2000

"1. phoenix2000 - ПоЗдрав
15:34 Здрав ПоЗдрав - НайЗдрав - Наздраве

Sorry Така ми дойде на езика, не знам даже дали има общо с темата, но книгата сигурно е страховита"

Не тъгувай ,мила!Недей!Прегръщам те!

Много силно стихотворение!

Тъжно, но не безутешно. Заради синовната обич - спасителен кръст за живия; заради топлия спомен - разцъфнал в цвят там, където свършват всички пътища; заради тревицата ...
Поздрави, мила Ати!

"И се откъсвам
с болка голяма,
с кървави пръсти
от мама."

Това е.

Иля, можем да тъжим заедно с поета, защото всички малко или много сме блудни синове и дъщери. Все се питаме дали докрай изпълнихме синовния си дълг? И все продължава да ни стяга в гърдите от болката по майките ни!!

Хубава вечер, Иля!

Ще добавя последните стихове, само :
"И се откъсвам
с болка голяма,
с кървави пръсти
от мама."
Колко е трудно това?

Мила, Мег много силни думи си изрекла отново, както и самият поет. Неговата, "синовната обич - спасителен кръст за живия; заради топлия спомен - разцъфнал в цвят там, където свършват всички пътища; заради тревицата ..."

Поклон пред майката на Велин!

Да, Кате, това е...друго няма...оставаме безутешни със спомените за голямата загуба на майката!! Незаменимата!!

Два пъти се откъсва човек от майка си , когато се ражда той и когато я погребва.

Поздравления !!!

Да, Констант, но пък я носи в сърцето си докато е жив!! Поздравления и за авторовото виждане - изповед - облечена в стихове!