Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2011 13:07 - Все същите ли сме? Да се огледаме отново…”Избори” на Антон Страшимиров
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5208 Коментари: 12 Гласове:
37

Последна промяна: 09.10.2015 19:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Все същите ли сме? Да се огледаме отново…”Избори” на Антон Страшимиров

 Това е класика! Антон Страшимиров е добър народопсихолог, така вярно е доловил и образно пресъздал поведението на българина на избори.

 "Спечелил избора. Опил се. И псува сред нощта." Какво става в душата на тия бедни люде?“Правицата нави.”
"Правицата? Но коя е тя, тази правица? Къде е тя? Дай ми я, бедни Първо, посочи ми я и аз ще намеря може би сила в себе си да сложа глава за нея."
И другата страна:" Е па, че се спасява кой може, господине: оно наша работа ли е? Язе не бих и ходил, току господаро ме откара... хем ме и нахока... да съм бил от нихната партия, ми дума - хи, хи, хи! И че бидеш, хе!"
И още какви природни картини рисува - можеш да ги претвориш на платното.
А изразът "Глъхне лунната нощ, а из гърдите ми се къса въздух."? Неповторим!!
Избори

Антон Страшимиров

 

Над планини и поля се разстлала чудна нощ. Бялнал се Дунав из просторни низини и лъщи далеч зад дебелите стени на Пазвантоглувата крепост. А отвъд, на по-височък бряг, се виши новият румънски градец, потънал в зеленина.

Пълната луна е спряла сред високото небе и къпе със сребристи лъчи планините, полята и зелените брегове на великата река.

Конят ми пристъпва глухо - уморен ли е, или и той се любува на нощта?

В душата ми се разгаря светлина; млад съм аз и крилата сила ме движи да разкрия ръце и да прегърна целия свят.

Само незнайна тъга се вие около мен и дебне душата ми: хубавото винаги крие и тъга... или може би това е тъй само за нас - синовете на тази печална страна?

Далеч в ливадите към Дунава овчар, спрял сред стадо и при будни псета, надува медна свирка. А по-далеч, откъм извивките на акчарските лесисти брегове, се издигат платната на бавна гемия и пъплят със своите грамадни сенки над задрямалите води.

След малко откъм бреговете се разлива по полето - не песен, а плавен отглас на паляща някога хиляди гърди тъга: турчин рибар пее за млад юнак, който стара майка оплаква, че син й на път е тръгнал - отива, а пътищата не секват, че той назад се извръща, а помощ не иде, че това се вика руска война - който тръгва, назад се не връща...

Глъхне лунната нощ, а из гърдите ми се къса въздух.

Свивам нозе и конят препуска. Полусенките на лунната светлина се закършват - ту се пресичат от моята сянка, ту поглъщат и сянката ми, и коня, и мен.

Шосе е сред безкрайна редица гъсти и високи върби. Глухо е и тъмно под тях. Блещукат само звездите горе и от време на време през високите клони надниква превалилата вече месечина.

А - подплаши се конят, изправи се на задни нозе - в тъмните сенки по шосето пъшка човек.

- Хей!

- Я... таквоз... ние тамо ним... м...

Пиян. Попълзя и се изправи. Първо от Тръняни.

- Къде тъй, бай Първо?

- Ннна село... м... нека печелят, да видим!

- Ти си пийнал бе?

- Па пийнах, избор, брате!

- Кой те е черпил, ха?

- Мене? Да прощаваш! Язе сам съм се черпил. Няма вече яма, йо! Оно да черпят, па да печелят, па да обират сиромашта - йо! Ние тамо ним...

- Е, спечелихме ли?

- Ние? Знайно! То, брате, не е хилядо, не е две хилядо - пет хилядо! Пет хилядо и сто! Пет хилядо и двесте! Брр... тамо ним!

- Е, защо си се опил?

- Язе? Опих се, що? Правицата нави! Че е до-до-до кокал, брате! Хе, бре... м... стамболисти!

.................................

Спечелил избора. Опил се. И псува сред нощта. Какво става в душата на тия бедни люде?

Той не ме и позна. Надали е запомнил и името ми. А с каква тържественост каза: “Правицата нави.”

Правицата? Но коя е тя, тази правица? Къде е тя? Дай ми я, бедни Първо, посочи ми я и аз ще намеря може би сила в себе си да сложа глава за нея.

.................................

Помръкна пред очите ми лунната нощ. Само ледената усмивка, която неканено все по-често ми криви устните в минути на съмнение и безсилие, тази само усмивка остана на образа ми и в душата ми.

Конят зачести. Повя хладен зетрец, та заглуши и последния звук по зелената мочурлива равнина. Само далеч из блатата не заглъхва дружният квак на жабите. Техният непрекъснат вик сякаш не е шум - той се слива с тайнствения шепот на Дунава, подхваща се из блатата на островите и става неотлъчима част на дунавската лятна нощ.

И неусетно се носи до зори тук тоя квак като непрестанно ехо.

Вървя след него и не го чувам. А пътят лъкати: и последното село остава зад мен. Напред е градът - кален, вонящ, потънал в неистовства: побои, кражби и лишения.

Слухът ми долавя нещо диво сред мъртвага нощна тишина - псувни. След малко отчетливо слушам:

- Д-е-е, сине! Хайде!... Ейс!... Ч-а-а!... Хъ... Е... Ч-а-а-м...

Пиян е - мисля, - закъснял с колата си в града, опил се е, може би пак поради изборите, та се връща сега тежък и обсипва добитъчетата си със същите ония набрани в кръчмите сръбски псувни, с които в село ще обсипе и челядта си.

Смушках коня, но след малко забелязах - псувните почнаха да се отбиват надясно. Вслушах се пак и чувах вече ясно надясно от пътя:

- Ейс!... Ч-а-а! Огън ви помел! Черкезин да е повлякъл все, па и язе да не съм пръквал - м...

Туй не бяха пиянски думи! Тия ругатни сред дивната нощ се редяха като наковалня на чук. И сила имаше в тях, сила на развъртял се косач. Засегна ме нещо - не горчивина, а грозота някаква. Отбих коня, проврях се през върбите и се озовах сред тясна и дълга ивица угар. Високото шосе и върбите хвърляха дълга сянка, но през тях месечината бе осветила напечената от деня и попукана черна земя.

И сред тая угар ореше човек.

Две волчета се опнали и едвам влачат изкривено орало...

Опнали се човек и волчета и орат посред нощ на месечина!

Двайсет години аз ходя по градове и села, по гори и поля, по колиби и земленици из тая земя на труд и пестовност, но не съм виждал, нито пък съм чувал нощта да се превръща в ден и за тежката работа на оран.

Наближих.

- Помози бог, байо, помози бог!

- Дал бог добро, господине! - стри си потта от челото селякът и пак се обърна към своите волчета: - Хайде, сине!

- Що би тъй посред нощ на работа, ха?

- Бързам, дорде не е залязла месечината - се още се види!

- Аргат ли си, байо, или своя си земя работиш?

- Е па, аргат съм, ваша милост, ама тука на, своя си земя работя. От сън пооткраднеш, па и гссподаро не се сърди...

- Кой ти е господар?

- Хаджи Лападат, от градо... Молих го да ме пусне за ден-два, а он ме сам подсети: нощите, каже, са ясни ка’ ден, впрегни си добиците, па работи...

- А твои ли са тия добичета, байо?

Сиромахът се изправи, изцеди пак потта от челото си и каза:

- Е, дума се, още са мои: не ми ги е зел господаро! Работя си му и с них, и с жената - гоня да му се издължа - задлъжнях му, много му задлъжнях, а не ме остави човеко на път с голи ръки... Ха, сине, еейс!...

И волчетата се опнаха пак.

- Ей, байо, ами днеска има избор, ходи ли, ха?

Сиромахът нито се обърна, а смънка само под ноь:

- Ходих, хе... Ч-а-а!

- Ходи, ходи, там е спасението!

Впрегнатите добичета гърчеха ярема - посягаха отчаяно на попаднало се трънче или тревица. Селянинът дигна остена си, но изеднъж се извърна към мен и под гаснещите бледи лъчи на месечината аз видях странна усмивка на лицето му - той ми каза:

- Е па, че се спасява кой може, господине: оно наша работа ли е? Язе не бих и ходил, току господаро ме откара... хем ме и нахока... да съм бил от нихната партия, ми дума - хи, хи, хи! И че бидеш, хе!

Па - свря се пак остенът между волчетата:

- Де, сине! Хайде! Ейс!... Чаа...

.................................

.................................

Месечината се закри далеч зад рътовете на подновените лозя. Затихна пак всичко. Само не пресипваше шумният квак на жабите из блатата и островите. След малко в мрака аз вече различавах страшните дула на пушкалата из редутите. Наоколо ми се мяркаха сенки - дали не на избитите по тия поля сърби?... На влизане в града ме оглушиха викове на много гърла: изборите бяхме спечелили, избирателите ни ликуваха и нощта се продираше от възторжени “Ураа! Да живее народът!...”

 1902 г.

Да бъдем достойни чеда на майка България!! Да обичаме българското, родното, което носим в сърцето си!! Да пазим майка България!! Тя може без нас, ние не можем без нея!!

БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ!

                                                                                   image

image

image


image

Снимки Евгени Динев

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/12/14/izbori-anton-strashimirov.265850

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/07/04/za-vtori-pyt-izbori-na-anton-strashimirov.358382

  

Горо ле горо зелена

http://www.youtube.com/watch?v=NIr9hdzEdHk

ХУБАВА СИ, МОЯ ГОРО

http://www.youtube.com/watch?v=Wbo0RNIc7NU&feature=related

ЗАТАЕТЕ ДЪХ: БЪЛГАРИЯ!

http://www.youtube.com/watch?v=BNfINyYFTPw&feature=related

Красотите На България!

http://www.youtube.com/watch?v=eoK9UvetQvY&feature=related

 













Гласувай:
37



1. stela50 - И същите сме ... и не сме .
23.10.2011 16:26
Но Антон Страшимиров наистина е голям познавач на човешката душа ,
на поведението и реакциите на българина по време на важни събития .
Разказът е чудесен и може би винаги ще бъде актуален .
Поздравления за идеята и хубавия постинг !
цитирай
2. sande - Ние пак сме тук! И пак сме същите!
23.10.2011 19:20
Нужни са нови хора.

С блясък в очите.

С жарава в гърдите.

Неспокойни.

Спорещи.

Поставящи всичко под съмнение.

Несъгласни.

Обичащи безумно България.

Идеалисти.

Гневни, бесни.

Виждащи целия безумен панаир на лъжата, измамата, подмяната,безочието и манипулацията.

Хора, готови да се бият. На живот и смърт!

За своята майка - България!

Да я видят нова, просперираща, успешна, горда!
цитирай
3. get - - Тук сме - тук, въпреки житейските превратности ... въпреки наложените ни иторически криволици ...
23.10.2011 20:13
... чийто ход следва майка България !!
- Тук защото - Не се гаси туй, що не гасне !
- Тук защото - умеем да прощаваме !

- Тук и сега и да следваме - Истината, словото-светлина !!
цитирай
4. megg - " Правицата нави!"
23.10.2011 21:25
Ох, Ати ... Като прочетох заглавието, тръгнах с нагласа за изобличителна ирония, за сарказъм; за текст - напомнящ на Алекововите фейлетони. А то - гърлото се събира на топка, свива се и горчи ....
Поздравления за постинга! - мисля, че му подхождат думите на Антон Страшимиров:
" (...) хубавото винаги крие и тъга ..."
Лека да е! :)
цитирай
5. injir - Работата не ще молитва. И избори. ...
23.10.2011 22:41
Работата не ще молитва. И избори. Иска мотика...
цитирай
6. alexs - Като има избори се сещам за Алеко ...
24.10.2011 10:01
Като има избори се сещам за Алеко Константинов
и неговите думи .."..Едно магаре да сложат за кандидат, и магарето ще изберат. Трябват му само околийският с жандармите и 1000–2000 лева"
Много магарета кандидати станаха ... и за депутати и президенти!
цитирай
7. tota - stela50,sande,get, megg, injir,alexs,
24.10.2011 14:26
Благодаря, Ви, приятели, че се докоснахте до тази невероятна творба на Антон Страшимиров, която не е загубила своята актуалност и днес и изразихте и свои виждания за поведението на българина по време на избори и за това, което трябва да се направи за да оцелеем и продължим напред ...
Хубав ден Ви желая! До следващата неделя - 30 октомври - на балотаж!!
цитирай
8. 4aiotgluhar4e - Същите сме и няма да се променим!
24.10.2011 23:10
Изкъпани сме с луксозни сапуни, парфюмирани сме зъс западни парфюми, носим елитни марки дрехи, но в душицата, вътре, в най-дълбокото сме все същите. Ние сме народ-тръстика - не расте високо като гората, но при всички бури поляга и пак оцелява. Не знам добро ли е или лошо. И двете!

Тота, поздрави за този постинг! Важно е да се чете класиката. Аз постоянно препрочитам Алеко Константинов и вече съм убедена, че ще умра без да дочакам времето, когато произведенията му няма да са валидни за нашето време.
цитирай
9. get - - За да я има България - следва да създадем Българи ! - казва Ив.Богоров
25.10.2011 16:14
...

Една звездица - и тя тоже
моряка води сред морето,
едничка искра нявга може
пожар да дигне до небето.

Огънят, в който Хус изчезна,
огря вселената по-ясно,
в нощ мрачна, бурна и беззвездна
светкавицата грей ужасно.

Тирани, всуе се морите!
Не се гаси туй, що не гасне!
Лучата, що я днес гасите,
тя на вулкан ще да порасне.

Тук всичко мре, изтлява, гние
и тез, що бдят, и тез, що падат,
престоли, царщини и вие
и червите, що вас изядат.

Едната светлина е вячна -
една във хаоса грамадни!
Със нея тоя свят се начна,
със нея няма да пропадне.

Във мрачен гроб фърлете нея -
тя повеч блясък ще се пръсне,
убийте я във Прометея -
тя във Волтера ще възкръсне.

И ако слънцето изчезне
от тия небеса приветни,
то някой в ада ще да влезне,
главня да вземе, да ни светне!

НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ, ЩО НЕ ГАСНЕ - от Вазова, 1883 г.

- Е питам се, сам себе и Вас !! - кой ще да е ... в Ад да влезне - главня да вземе - да ни свети ?!

... най-вероятно няма да е с мислене-професия ... бизнесмен, пожарникар, естет-поет, ил “юпи“-чуждопоклонник клет :))

- Да оставия лековатият си тон и ще попитам - А, къде е Ада ? ... Вие как мислите ?

от Гет ктист
цитирай
10. sande - Приятелю Гет, не зная къде е Ада, но ние сме постоянно в реанимацията и противопоставени ...
26.10.2011 11:02
Нещо като необявена война.

Българи сщещу българи.

Както казва поета Велин Георгиев "България цялата е едно свлачище".

Водачи са ни нужни нам! Водачи. Пророци!

А не дребни партийни играчи, шушумиги, тарикати и мушмороци.
цитирай
11. get - - Не съм любител на Дънов, но ще го ползвам за да илюстрирам, какво представлява всеки ...
26.10.2011 12:29
... един от нас !
sande написа:
Нещо като необявена война.

Българи сщещу българи.

Както казва поета Велин Георгиев "България цялата е едно свлачище".

Водачи са ни нужни нам! Водачи. Пророци!

А не дребни партийни играчи, шушумиги, тарикати и мушмороци.

- Израил това име идва ни каже - излизащи от Рай !
- Българин - на този, който му предстои да влезе ва Рая !

Казваш Война - да вътре в нас се води война ! - война между - Истина и Лъжа, Светло-тъмно, добро и зло ! ... поради това, вътре в нас е Ада ... ако го има такъв ?! - Кое ще надвие, зависи от нас и само от нас, па оттам и последващият ни Път !!

- Това трябва да го разбере всеки от нас ! - Кой го е проумял и върви по Пътя ... е Богарин ... като такъв, в длъжността му е да помага на своите братя в следването Му !!
цитирай
12. sande - Помогни си сам ако искаш и Господ да ти помогне!
26.10.2011 18:06
Помогни на Господ! Той има нужда от нашата помощ. На всеки.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12146986
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70664
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031