2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 5208 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 09.10.2015 19:41
Все същите ли сме? Да се огледаме отново…”Избори” на Антон Страшимиров
Това е класика! Антон Страшимиров е добър народопсихолог, така вярно е доловил и образно пресъздал поведението на българина на избори.
"Спечелил избора. Опил се. И псува сред нощта." Какво става в душата на тия бедни люде?“Правицата нави.”"Правицата? Но коя е тя, тази правица? Къде е тя? Дай ми я, бедни Първо, посочи ми я и аз ще намеря може би сила в себе си да сложа глава за нея."
И другата страна:" Е па, че се спасява кой може, господине: оно наша работа ли е? Язе не бих и ходил, току господаро ме откара... хем ме и нахока... да съм бил от нихната партия, ми дума - хи, хи, хи! И че бидеш, хе!"
И още какви природни картини рисува - можеш да ги претвориш на платното.
А изразът "Глъхне лунната нощ, а из гърдите ми се къса въздух."? Неповторим!! Избори
Антон Страшимиров
Над планини и поля се разстлала чудна нощ. Бялнал се Дунав из просторни низини и лъщи далеч зад дебелите стени на Пазвантоглувата крепост. А отвъд, на по-височък бряг, се виши новият румънски градец, потънал в зеленина.
Пълната луна е спряла сред високото небе и къпе със сребристи лъчи планините, полята и зелените брегове на великата река.
Конят ми пристъпва глухо - уморен ли е, или и той се любува на нощта?
В душата ми се разгаря светлина; млад съм аз и крилата сила ме движи да разкрия ръце и да прегърна целия свят.
Само незнайна тъга се вие около мен и дебне душата ми: хубавото винаги крие и тъга... или може би това е тъй само за нас - синовете на тази печална страна?
Далеч в ливадите към Дунава овчар, спрял сред стадо и при будни псета, надува медна свирка. А по-далеч, откъм извивките на акчарските лесисти брегове, се издигат платната на бавна гемия и пъплят със своите грамадни сенки над задрямалите води.
След малко откъм бреговете се разлива по полето - не песен, а плавен отглас на паляща някога хиляди гърди тъга: турчин рибар пее за млад юнак, който стара майка оплаква, че син й на път е тръгнал - отива, а пътищата не секват, че той назад се извръща, а помощ не иде, че това се вика руска война - който тръгва, назад се не връща...
Глъхне лунната нощ, а из гърдите ми се къса въздух.
Свивам нозе и конят препуска. Полусенките на лунната светлина се закършват - ту се пресичат от моята сянка, ту поглъщат и сянката ми, и коня, и мен.
Шосе е сред безкрайна редица гъсти и високи върби. Глухо е и тъмно под тях. Блещукат само звездите горе и от време на време през високите клони надниква превалилата вече месечина.
А - подплаши се конят, изправи се на задни нозе - в тъмните сенки по шосето пъшка човек.
- Хей!
- Я... таквоз... ние тамо ним... м...
Пиян. Попълзя и се изправи. Първо от Тръняни.
- Къде тъй, бай Първо?
- Ннна село... м... нека печелят, да видим!
- Ти си пийнал бе?
- Па пийнах, избор, брате!
- Кой те е черпил, ха?
- Мене? Да прощаваш! Язе сам съм се черпил. Няма вече яма, йо! Оно да черпят, па да печелят, па да обират сиромашта - йо! Ние тамо ним...
- Е, спечелихме ли?
- Ние? Знайно! То, брате, не е хилядо, не е две хилядо - пет хилядо! Пет хилядо и сто! Пет хилядо и двесте! Брр... тамо ним!
- Е, защо си се опил?
- Язе? Опих се, що? Правицата нави! Че е до-до-до кокал, брате! Хе, бре... м... стамболисти!
.................................
Спечелил избора. Опил се. И псува сред нощта. Какво става в душата на тия бедни люде?
Той не ме и позна. Надали е запомнил и името ми. А с каква тържественост каза: “Правицата нави.”
Правицата? Но коя е тя, тази правица? Къде е тя? Дай ми я, бедни Първо, посочи ми я и аз ще намеря може би сила в себе си да сложа глава за нея.
.................................
Помръкна пред очите ми лунната нощ. Само ледената усмивка, която неканено все по-често ми криви устните в минути на съмнение и безсилие, тази само усмивка остана на образа ми и в душата ми.
Конят зачести. Повя хладен зетрец, та заглуши и последния звук по зелената мочурлива равнина. Само далеч из блатата не заглъхва дружният квак на жабите. Техният непрекъснат вик сякаш не е шум - той се слива с тайнствения шепот на Дунава, подхваща се из блатата на островите и става неотлъчима част на дунавската лятна нощ.
И неусетно се носи до зори тук тоя квак като непрестанно ехо.
Вървя след него и не го чувам. А пътят лъкати: и последното село остава зад мен. Напред е градът - кален, вонящ, потънал в неистовства: побои, кражби и лишения.
Слухът ми долавя нещо диво сред мъртвага нощна тишина - псувни. След малко отчетливо слушам:
- Д-е-е, сине! Хайде!... Ейс!... Ч-а-а!... Хъ... Е... Ч-а-а-м...
Пиян е - мисля, - закъснял с колата си в града, опил се е, може би пак поради изборите, та се връща сега тежък и обсипва добитъчетата си със същите ония набрани в кръчмите сръбски псувни, с които в село ще обсипе и челядта си.
Смушках коня, но след малко забелязах - псувните почнаха да се отбиват надясно. Вслушах се пак и чувах вече ясно надясно от пътя:
- Ейс!... Ч-а-а! Огън ви помел! Черкезин да е повлякъл все, па и язе да не съм пръквал - м...
Туй не бяха пиянски думи! Тия ругатни сред дивната нощ се редяха като наковалня на чук. И сила имаше в тях, сила на развъртял се косач. Засегна ме нещо - не горчивина, а грозота някаква. Отбих коня, проврях се през върбите и се озовах сред тясна и дълга ивица угар. Високото шосе и върбите хвърляха дълга сянка, но през тях месечината бе осветила напечената от деня и попукана черна земя.
И сред тая угар ореше човек.
Две волчета се опнали и едвам влачат изкривено орало...
Опнали се човек и волчета и орат посред нощ на месечина!
Двайсет години аз ходя по градове и села, по гори и поля, по колиби и земленици из тая земя на труд и пестовност, но не съм виждал, нито пък съм чувал нощта да се превръща в ден и за тежката работа на оран.
Наближих.
- Помози бог, байо, помози бог!
- Дал бог добро, господине! - стри си потта от челото селякът и пак се обърна към своите волчета: - Хайде, сине!
- Що би тъй посред нощ на работа, ха?
- Бързам, дорде не е залязла месечината - се още се види!
- Аргат ли си, байо, или своя си земя работиш?
- Е па, аргат съм, ваша милост, ама тука на, своя си земя работя. От сън пооткраднеш, па и гссподаро не се сърди...
- Кой ти е господар?
- Хаджи Лападат, от градо... Молих го да ме пусне за ден-два, а он ме сам подсети: нощите, каже, са ясни ка’ ден, впрегни си добиците, па работи...
- А твои ли са тия добичета, байо?
Сиромахът се изправи, изцеди пак потта от челото си и каза:
- Е, дума се, още са мои: не ми ги е зел господаро! Работя си му и с них, и с жената - гоня да му се издължа - задлъжнях му, много му задлъжнях, а не ме остави човеко на път с голи ръки... Ха, сине, еейс!...
И волчетата се опнаха пак.
- Ей, байо, ами днеска има избор, ходи ли, ха?
Сиромахът нито се обърна, а смънка само под ноь:
- Ходих, хе... Ч-а-а!
- Ходи, ходи, там е спасението!
Впрегнатите добичета гърчеха ярема - посягаха отчаяно на попаднало се трънче или тревица. Селянинът дигна остена си, но изеднъж се извърна към мен и под гаснещите бледи лъчи на месечината аз видях странна усмивка на лицето му - той ми каза:
- Е па, че се спасява кой може, господине: оно наша работа ли е? Язе не бих и ходил, току господаро ме откара... хем ме и нахока... да съм бил от нихната партия, ми дума - хи, хи, хи! И че бидеш, хе!
Па - свря се пак остенът между волчетата:
- Де, сине! Хайде! Ейс!... Чаа...
.................................
.................................
Месечината се закри далеч зад рътовете на подновените лозя. Затихна пак всичко. Само не пресипваше шумният квак на жабите из блатата и островите. След малко в мрака аз вече различавах страшните дула на пушкалата из редутите. Наоколо ми се мяркаха сенки - дали не на избитите по тия поля сърби?... На влизане в града ме оглушиха викове на много гърла: изборите бяхме спечелили, избирателите ни ликуваха и нощта се продираше от възторжени “Ураа! Да живее народът!...”
1902 г.
Да бъдем достойни чеда на майка България!! Да обичаме българското, родното, което носим в сърцето си!! Да пазим майка България!! Тя може без нас, ние не можем без нея!!
БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ!
Снимки Евгени Динев
http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/12/14/izbori-anton-strashimirov.265850
http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/07/04/za-vtori-pyt-izbori-na-anton-strashimirov.358382
Горо ле горо зелена
http://www.youtube.com/watch?v=NIr9hdzEdHk
ХУБАВА СИ, МОЯ ГОРОhttp://www.youtube.com/watch?v=Wbo0RNIc7NU&feature=related
ЗАТАЕТЕ ДЪХ: БЪЛГАРИЯ!http://www.youtube.com/watch?v=BNfINyYFTPw&feature=related
Красотите На България!http://www.youtube.com/watch?v=eoK9UvetQvY&feature=related
Тагове:
Защо ни налагат нашето участие в първоро...
Преди Рашакалипсиса на Доброданя
на поведението и реакциите на българина по време на важни събития .
Разказът е чудесен и може би винаги ще бъде актуален .
Поздравления за идеята и хубавия постинг !
С блясък в очите.
С жарава в гърдите.
Неспокойни.
Спорещи.
Поставящи всичко под съмнение.
Несъгласни.
Обичащи безумно България.
Идеалисти.
Гневни, бесни.
Виждащи целия безумен панаир на лъжата, измамата, подмяната,безочието и манипулацията.
Хора, готови да се бият. На живот и смърт!
За своята майка - България!
Да я видят нова, просперираща, успешна, горда!
23.10.2011 20:13
- Тук защото - Не се гаси туй, що не гасне !
- Тук защото - умеем да прощаваме !
- Тук и сега и да следваме - Истината, словото-светлина !!
Поздравления за постинга! - мисля, че му подхождат думите на Антон Страшимиров:
" (...) хубавото винаги крие и тъга ..."
Лека да е! :)
и неговите думи .."..Едно магаре да сложат за кандидат, и магарето ще изберат. Трябват му само околийският с жандармите и 1000–2000 лева"
Много магарета кандидати станаха ... и за депутати и президенти!
Хубав ден Ви желая! До следващата неделя - 30 октомври - на балотаж!!
Тота, поздрави за този постинг! Важно е да се чете класиката. Аз постоянно препрочитам Алеко Константинов и вече съм убедена, че ще умра без да дочакам времето, когато произведенията му няма да са валидни за нашето време.
Една звездица - и тя тоже
моряка води сред морето,
едничка искра нявга може
пожар да дигне до небето.
Огънят, в който Хус изчезна,
огря вселената по-ясно,
в нощ мрачна, бурна и беззвездна
светкавицата грей ужасно.
Тирани, всуе се морите!
Не се гаси туй, що не гасне!
Лучата, що я днес гасите,
тя на вулкан ще да порасне.
Тук всичко мре, изтлява, гние
и тез, що бдят, и тез, що падат,
престоли, царщини и вие
и червите, що вас изядат.
Едната светлина е вячна -
една във хаоса грамадни!
Със нея тоя свят се начна,
със нея няма да пропадне.
Във мрачен гроб фърлете нея -
тя повеч блясък ще се пръсне,
убийте я във Прометея -
тя във Волтера ще възкръсне.
И ако слънцето изчезне
от тия небеса приветни,
то някой в ада ще да влезне,
главня да вземе, да ни светне!
НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ, ЩО НЕ ГАСНЕ - от Вазова, 1883 г.
- Е питам се, сам себе и Вас !! - кой ще да е ... в Ад да влезне - главня да вземе - да ни свети ?!
... най-вероятно няма да е с мислене-професия ... бизнесмен, пожарникар, естет-поет, ил “юпи“-чуждопоклонник клет :))
- Да оставия лековатият си тон и ще попитам - А, къде е Ада ? ... Вие как мислите ?
от Гет ктист
26.10.2011 11:02
Българи сщещу българи.
Както казва поета Велин Георгиев "България цялата е едно свлачище".
Водачи са ни нужни нам! Водачи. Пророци!
А не дребни партийни играчи, шушумиги, тарикати и мушмороци.
26.10.2011 12:29
Българи сщещу българи.
Както казва поета Велин Георгиев "България цялата е едно свлачище".
Водачи са ни нужни нам! Водачи. Пророци!
А не дребни партийни играчи, шушумиги, тарикати и мушмороци.
- Израил това име идва ни каже - излизащи от Рай !
- Българин - на този, който му предстои да влезе ва Рая !
Казваш Война - да вътре в нас се води война ! - война между - Истина и Лъжа, Светло-тъмно, добро и зло ! ... поради това, вътре в нас е Ада ... ако го има такъв ?! - Кое ще надвие, зависи от нас и само от нас, па оттам и последващият ни Път !!
- Това трябва да го разбере всеки от нас ! - Кой го е проумял и върви по Пътя ... е Богарин ... като такъв, в длъжността му е да помага на своите братя в следването Му !!
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com