ОТКЪСЛЕЦИ – 5

Боян Пенев

     Аз не знам каква си и коя си ти. Но чувствувам погледа ти. Ти сама виждаш: за нищо не оставам ненаказан – за всичко плащам стократно – най – много за онова, което никога не ще  получа.

     Това е моята съдба и  преди, и днес. Някога аз обичах и се измъчвах, бях в постоянна борба със себе си, с човешките си страсти  и влечения – и днес  аз трябва да се отказвам от себе си , от своята стихия, да излизам от собствената си воля с друга една воля, която ми е чужда и противна.
И днес трябва да преживявам безплодността на неудовлетворени въжделения, на неутолени пориви. Каква участ! Да се отказваш постоянно от себе си, да се самоубиваш, да присъствуваш на собствената си смърт и на собственото си погребение – да чувствуваш и гроба си, да се задъхваш вътре жив погребан и да знаеш, че мракът, който те обгръща, е вечен… Никакъв вид , никакъв стон се не чуе навън  - всичко се отеква и умира вътре. Там горе грее слънце, цъфтят цветя, вечер е и утро, и нощ, и ден. .. А в гроба е само мрак и в този мрак злокобно те пронизва жестокият поглед на един спомен – споменът за живота  и неговата топлина, за неговите радост и лъчи.Това е моят гроб…Един камък тежи над него. Аз съм съвсем сам, със сълзите и мъката си – съвсем сам, жив погребан.

Пенев Боян, Дневник спомени, Български писател, С., 1973, с.  108 - 109

       Johannes Brahms - Lullaby

http://www.youtube.com/watch?v=t894eGoymio&feature=related

      Brahms - Symphony No.3 - Poco Allegretto

http://www.youtube.com/watch?v=1trE3ms3AGo&feature=related

 

АТИ, ПРОРОЦИТЕ КАЗВАТ ЧЕ НА ГОЛЕМИТЕ ТВОРЦИ СЕ ДАВА МУЗА..ИЗПЕПЕЛЯВАЩА..ЯРКА..И ТЕ Я НОСЯТ КАТО ТЕЖЪК КРЪСТ КЪМ СВОЯТА ГОЛГОТА
ТЪРСЯТ И Я ОТКРИВАТ В ЖИВОТА СИ ПОНЯКОГА В ЕДИН ЧОВЕК..ПОНЯКОГА В ДЕСЕТКИ.. И ВСЕКИ ПЪТ КОГАТО СЕ ДОКОСНАТ ДО ТЯХ ТЕ УМИРАТ И СЕ РАЖДАТ С БОЛКА.

.НО СЕ РАЖДАТ КАРТИНИ, СТИХОВЕ, МУЗИКА..КОИТО КОЛКОТО И ГОДИНИ ДА МИНАТ НЕ УМИРАТ

БОЯН ПЕНЕВ ЕДНА НЕОБИКНОВЕНА ДУШЕВНОСТ..ЕДИН НЕОБИКНОВЕН ТАЛАНТ И ГО ОТКРИВАМЕ В НАЙ-СЪКРОВЕНОТО..НЕГОВИТЕ ДНЕВНИЦИ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Трагично-философски размисли на Боян Пенев, сродни с Яворовата душевност...
Лека вечер, Ати!

Добро утро, Джу!
Те не са долавяли,че са големи, те са били себе си. Изразявали са своята богата душевност общувайки и същевременно обогатявали и нашата литературата с написаното от тях. Как хубаво си го казала:
".НО СЕ РАЖДАТ КАРТИНИ, СТИХОВЕ, МУЗИКА..КОИТО КОЛКОТО И ГОДИНИ ДА МИНАТ НЕ УМИРАТ"
За да можем ние след време четейки ги, да разбираме времето, в което са живели и творили и да се докосваме до тях самите...
Дневникът несъмнено разкрива много положителни ценности в творческа дейност на Боян Пенев и същевременно е психологическа характеристика.

Хубав ден!

Добро утро, Марине! Наистина са сродни. В дневника има над 30 страници посветени на срещите с Яворов. Интересни разговори помежду им са споделени на страниците. Ще допълня отговора на коментара ти с някои от тях по-късно днес...

Хубав ден!

Благодря ти, Ати, че ни откри тези страници,за онези от нас, които по разни причини не са се докоснали до неговите дневници.

Тези редове го доближават до нас - жив, чувствителен, обичащ, страдащ.

Поздрави!

трагизма , неудовлетворението , вечното търсене
и душевни борби ... А Дневникът е нещо много интимно ,
в него творецът е себе си , насаме със себе си .
...Аз не знам каква си и коя си ти. Но чувствувам погледа ти.
Ти сама виждаш: за нищо не оставам ненаказан – за всичко
плащам стократно – най – много за онова, което никога не ще получа...
Вълнуващо , докосващо , силно ...
Поздравления , приятелко !

Много обичам Боян Пенев. Титан! "Съвсем сам, жив погребан"... Ако не беше той, българската литература просто не би била същата. Поздрави за постинга!

Санде, всеки, който се докосне до дневника му ще има същите усещания, че той е един от нас. И същевременно оставил такава диря в литературата ни.
" Многобройните му приноси са в областта на литературната история и на литературната критика върху българската литература от Възраждането до съвременните му писатели. Автор е и на четиритомен труд “История на новата българска литература”."

Хубава вечер!

Танечка, пренасяш се в друг свят, а в същото време сякаш е един от нас, невероятно близък с трептенията на душата, разкрити в минути насаме със себе си и своя дневник.
Хубава вечер!!

Надежда, верен е погледът ти към приноса му за българската литература. Но той имал призвание и за други области. Интересен факт от животът му е признанието пред Дора Габе, че призванието му е музиката.
" - Всъщност моето истинско призвание беше музиката! Нито университетът, нито литературата, нито всичко онова, което върша. По крив път съм тръгнал...
Когато го погледнах, очите му бяха пълни със сълзи..."
Уникална личност.

Хубава вечер!

Благодаря ти, Ати! Дори да се абстрахираме от всичко друго и да остане само това, че е вдъхновил с личността и творчеството си поетите на България да напишат шедьоври. На колко писатели е помагал! Боян Пенев е космос. Истинска, жива до днес легенда на словото.
Хубава вечер и на теб!

И такава самота - осезаема, плътна. Наистина свръхчувствителните, талантливите ; онези, които приютяват сякаш страданието на целия свят, плащат висока цена за своята благословеност.
Благодаря ти, мила Ати, за постинга!
Хубава да е вечерта ти!

Мила Мег, благодаря ти, че надникна. Приятно ми е, когато си тук и си съпричастна към личността на Боян Пенев. Ето още щрихи към портрета му:
" За него д - р Спиридон Казанджиев пише в спомените си "Ще се види в каква широка амплитуда - от детски наивното, до трагично безизходното съзнание се движи неговата душа и възможността поради това да прозре най - противоположни светове и да се докосне до най -дълбоки тайни". В действителност , той притежава силната емоционалност и изострено до болезненост чувство за честност и свобода - качества, присъщи единствено на истинския талант. Някои го определят като надменен и недостъпен, но в същото време той притежава неподправено чувство за хумор, превръщащо го в център на приятелските събирания. Неговата творческа фантазия с неумолима, естествена сила се превръща в "игра на духа"."

Хубава вечер!

Надежда, ето още едно виждане, което е в подкрепа на твоето.Ирена Алексиева споделя :" Боян Пенев, е човек с огромни заслуги пред българската литературоведческа и интелектуална мисъл. Той популяризира българското творчество в Европа, най-вече в славянските страни. Той дава шанс на не толкова изтъкнати писатели и поети в качеството си на литературен критик. И не на последно място, притежава "способност за вживяване в духа на дадена епоха или творческа личност"."