Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.12.2011 20:35 - П Р Е Л Ю Д И И
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6600 Коментари: 12 Гласове:
24

Последна промяна: 26.12.2011 20:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

П Р Е Л Ю Д И И

Боян Пенев

2


 

     Ето един свят, който сега се открива за мен. Боровите гори ме опиват със своята свежест и тишина, чувствувам как всеки ден се раждам отново. Душата ми е спокойна и безгрижна. И защото не я тревожат кошмарите на реалността, аз се чувствувам като същинско дете. Като че ли досега нищо не съм преживял, никакви горчивини не съм изпитал – само едно светло предчувствие блика в мен, като онези бистри планински потоци, в които се оглеждат лъчите на слънцето. Едно светло предчувствие – като насън си спомням  за някакво минало, което никога не е било действителност в живота ми, но което душата ми помни.

     Ето, там се губи в светлини модрата сянка на неизпитаната обич, минува над горите и планинските  поляни, обещава и зове, издига се към снежните върхове и потъва в небесата.  Мечтата ми е подобна на ония леки, бели облаци над скалите, на ония въздушни кораби, които чезнат в сините далечини.  А тук долу една пътека, по която  сякаш никой още не е минал, криволи между боровете, губи се в тъмни сенки  и бог знае де извежда – на някои хоризонти. Когато слънцето захожда, аз ще бъда там, ще гледам пияните багри на неговия последен пир.

     Тръгвам нататък със своята лъчиста и усмихната душа. Аз съм уморен, а тя е бодра. Минуваме по тая пътека и се забравяме в тиха беседа:

     - Те се радваш, моя душа, на тоя слънчев ден и на своята светла вечност. Мен ми е тъй хубаво при теб! Едва сега чувствувам, че ти си моя, че ме придружаваш по целия ми земен път. Но ще бъдеш ли моя, когато умра, де ще бъдеш след моята смърт? Ще ме забравиш ли? Мен ми е тъжно, че един ден – аз не зная дори кой е този ден – може би  той е близък, може би той ме чака вече нетърпеливо, - един ден аз ще се разделя завинаги с теб.

     - Уморено мое дете, подзе душата ми, не е ли все едно кога ще настъпи той – след много дни, утре или днес:  нашата връзка е извън времената. Когато ти ме загубиш, аз пак ще те намеря – след векове и хилядолетия. Ние пак ще минем по някоя тиха пътека – под кедрите  на Ливан, по бреговете на Ганг. - Но ще ли познаеш тогаз, мое дете?

     - Спри, моя душа. Слънцето те облива цяла и сякаш за пръв път  те виждам днес – върху тъмния фон на тия борове. Колко си хубава, колко е призрачна и неземна твоята красота. Думите ти звучат като музика, одеждите ти се разсипват в блясъци, върху косите ти трепват и заспиват влюбени лъчи. Когато се усмихва, аз виждам слънцето да изгрява през озарен пурпур. В погледа ти  чета всички си тайни, виждам всичките си пътища – в твоите бездънни очи и отразена моята светла съдба. Аз зная: създал ме е твоят поглед – и в твоя  един ден тихо ще изчезна.

 Думите ми глъхнат в гората и аз чувам как заговарва самата тишина. Някаква сънна музика ме слива с моята душа  и аз трепвам в дълбокия блясък на нейните лъчисти очи.

 Следва продължения

image


image

image


 

Shostakovich Cello Concerto No. 2 : I - Largo (1/2)

http://www.youtube.com/watch?v=8lxgayicM5E&feature=youtu.be

Shostakovich Cello Concerto No. 2 : I - Largo (2/2)

http://www.youtube.com/watch?v=Xf761BmVtAw&feature=related

Shostakovich Cello Concerto No. 2 : II - Allegretto

http://www.youtube.com/watch?v=5pw7jZrkaCw&feature=youtu.be

Shostakovich: Cello Concerto No. 2 / Ma · Zinman · Berliner Philharmoniker

http://www.youtube.com/watch?v=w-N36TpILDw&feature=player_embedded#!

 

Надникни: http://basel.blog.bg/muzika/2011/12/24/cello-concerto-no-2-dmitri-shostakovich.871855













Гласувай:
24



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Тиха , вълнуваща беседа с душата ...
27.12.2011 00:06
...В погледа ти чета всички си тайни, виждам всичките си пътища – в твоите бездънни очи и отразена моята светла съдба. Аз зная: създал ме е твоят поглед – и в твоя един ден тихо ще изчезна ... Толкова истинско и красиво .
Благодаря , Ати ... Невероятно фин и романтичен , нежен философ и мечтател ,
Боян Пенев пленява с чистата откровеност и дълбока възвишена душа .
Поздравления за прелюдиите , чакам продължението !
Лека нощ , приятелко мила !
цитирай
2. tota - . . . В погледа ти чета всички си та...
27.12.2011 00:22
stela50 написа:
...В погледа ти чета всички си тайни, виждам всичките си пътища – в твоите бездънни очи и отразена моята светла съдба. Аз зная: създал ме е твоят поглед – и в твоя един ден тихо ще изчезна ... Толкова истинско и красиво .
Благодаря , Ати ... Невероятно фин и романтичен , нежен философ и мечтател ,
Боян Пенев пленява с чистата откровеност и дълбока възвишена душа .
Поздравления за прелюдиите , чакам продължението !
Лека нощ , приятелко мила !


Танечка, с твоя усет на литератор точно си доловила тази вълнуваща беседа с душата, в която откриваме един проницател на своята същност и съдба. Големият, възвишеният Боян Пенев е "силно емоционална натура .... способна на нежност и философско поетични медитации" - посочва в предговора Георги Цанев. Следва още една прелюдия, а по - следващата е озаглавена " Над бездни" и след нея - "Прокоби" .
Лека нощ, Танечка.
цитирай
3. sande - Поздрави за "Прелюдиите", които преоткриват за нас един велик литератор!
27.12.2011 09:17
Валякът на безмилостното време мачка наред всичко, изчезват имена, образи, личности, съдби, любови, книги... Книгите са в библоитеките, самотни, забравени, изоставени, събират прах сред мълчание.

Прекрасно е, когато една нежна и чувствителна ръка ги докосне, махне прахта и разгърне овехтелите страници. И запулсира отминалия живот, отминалите времена, със своите страсти, тревоги, вълнения и мечти. И всичко това ни е толкова близко, разбираемо, трогателно.

Благодаря ти, Ати, че ни откриваш тези забравени светове и личности. Забравените истини.

Честита и светла Коледа!
цитирай
4. tota - Валякът на безмилостното време ...
27.12.2011 09:40
sande написа:
Валякът на безмилостното време мачка наред всичко, изчезват имена, образи, личности, съдби, любови, книги... Книгите са в библиотеките, самотни, забравени, изоставени, събират прах сред мълчание.

Прекрасно е, когато една нежна и чувствителна ръка ги докосне, махне прахта и разгърне овехтелите страници. И за пулсира отминалия живот, отминалите времена, със своите страсти, тревоги, вълнения и мечти. И всичко това ни е толкова близко, разбираемо, трогателно.

Благодаря ти, Ати, че ни откриваш тези забравени светове и личности. Забравените истини.

Честита и светла Коледа!


Санде, хубаво е, че обръщаш внимание на факта, че много от нашите личности почти не се познават.
Именно това ме подтикна да споделя забравеният свят на Боян Пенев.
Нито "Откъслеците", нито "Прелюдиите" са намерили място в мрежата. Ето вече те са факт и нежните души могат да се докоснат до една талантлива личност с богата душевност, до нейния свят - светът на Боян Пенев.
Боян Пенев мечтае у всеки поет да има неразривна връзка между "художника и човека". За това ще напише:"Нека намерим спотаения източник в личната душа, от който еднакво извират творенията на художника и душата на човека". А по - късно ще търси единството между поетически талант и нравствено съзнание.
Със своите личностни качества той ще следва своя път и въпреки препятствията тази последователност го извежда до плодотворни резултати и нови завоевания.
Намирам, че "Прелюдиите" извън литературната му критика са едно завоевание.

Светли дни пожелавам!
цитирай
5. sande - Харесва ми, че така "на пръсти", деликатно и талантливо се докосваш до тези "неосветени дворове" и ...
27.12.2011 09:56
... и ни правиш неусетно съпричастни.

Струва ми се, че сега времената са времена на отчуждение, времена на нови "ценности", времена на парите, на лапането, на лъскавите лимузини, на лакомията, на завистта, на безскруполната жажда за власт и материални придобивки.

За хора като Боян Пенев няма място.

Но тук е душата на българина. Милост за нея.

Ще оцелее, все пак. Другото е смърт. Пепел. Вятър, който си играе с нея.

Весели празници.
цитирай
6. yuliya2006 - БОЯН ПЕНЕВ - ЕДИН ИЗВИСЕН ДУХ ...БЛАГОДАРЯ АТИ, ЗА ВСИЧКО КОЕТО ПРАВИШ!
27.12.2011 10:12
Ето един свят, който сега се открива за мен. Боровите гори ме опиват със своята свежест и тишина, чувствувам как всеки ден се раждам отново. Душата ми е спокойна и безгрижна. И защото не я тревожат кошмарите на реалността, аз се чувствувам като същинско дете. Като че ли досега нищо не съм преживял, никакви горчивини не съм изпитал – само едно светло предчувствие блика в мен, като онези бистри планински потоци, в които се оглеждат лъчите на слънцето. Едно светло предчувствие – като насън си спомням за някакво минало, което никога не е било действителност в живота ми, но което душата ми помни.
цитирай
7. tota - . . . и ни правиш неусетно съприча...
27.12.2011 10:25
sande написа:
... и ни правиш неусетно съпричастни.

Струва ми се, че сега времената са времена на отчуждение, времена на нови "ценности", времена на парите, на лапането, на лъскавите лимузини, на лакомията, на завистта, на безскрупулната жажда за власт и материални придобивки.

За хора като Боян Пенев няма място.

Но тук е душата на българина. Милост за нея.

Ще оцелее, все пак. Другото е смърт. Пепел. Вятър, който си играе с нея.

Весели празници.


Санде, "Дневникът. Спомени" на Боян Пенев е книга до която се докосвам всеки ден.
Винаги има какво да научиш от него, на какво да се възхитиш, какво да доловиш. Боян Пенев е една богата личност, въплътила в себе си литераторът , строгият критик и педантичен изследовател, борецът, в нея същевременно се откроява и сантименталният човек, изправен пред самия себе си с всички човешки вълнения и трепети или както той самият казва "пред бездните на сърцето".
Онези бездни, които не подлежат на "управление". Те са пред всеки един нас и ние изправени пред тях трябва да продължаваме пътя си, често белязани от болка и страдание, както е било и при него.
Интересни въпроси поставяш във втория коментар, че е крайно време да преоткрием ценностната си система и стойностните личности, защото в тях е душата на българина, самите ние сме там. Да не подражаваме сляпо на чужди модели на поведение и да осъзнаем, че духът е онази сила, която може да изведе един народ напред във вървежа му!!
Именно поради това е потребно това завръщане и поглеждане в душите на творците. Те са оставили следа и със своя пример. За него в предговора Георги Цанев допълва: "Обществото в което е живял, го е тровило много пъти. Оттам и тия горчиви и песимистични разсъждения, с които е пълен. Но там - в широкия живот на обществото - Пенев умееше да намери достатъчно основания да преодолява моментната меланхолия и песимизъм и да възвърне основното си настроение на оптимист." Той е вярвал в творческия гений на народа ни и това го е движило напред.
цитирай
8. tota - Ето един свят, който сега се открива ...
27.12.2011 10:31
yuliya2006 написа:
Ето един свят, който сега се открива за мен. Боровите гори ме опиват със своята свежест и тишина, чувствувам как всеки ден се раждам отново. Душата ми е спокойна и безгрижна. И защото не я тревожат кошмарите на реалността, аз се чувствувам като същинско дете. Като че ли досега нищо не съм преживял, никакви горчивини не съм изпитал – само едно светло предчувствие блика в мен, като онези бистри планински потоци, в които се оглеждат лъчите на слънцето. Едно светло предчувствие – като насън си спомням за някакво минало, което никога не е било действителност в живота ми, но което душата ми помни.


Мила, Джу, не само извисен дух. Начинът му на писане разкрива талант от висока класа. Това, което ни е оставил е поезия в проза. Любим ми е. Имам усещането, че съм го познавала.
Благодаря, че се докосна до оставеното ни от него!
Хубав ден!
цитирай
9. megg - Нежно, кротко, мечтателно
27.12.2011 13:32
Свят на лъчистото, на мъдростта - приютен в тихото звучене на един диалог между душата и твореца Боян Пенев, роден от нея; душата и твореца, чиято връзка е " извън времената". Благодаря ти, мила Ати, за тази прелюдия, носи усещане за блаженство, за лекота, за тихо светло щастие.
Хубав да е денят ти!
цитирай
10. tota - Свят на лъчистото, на мъдростта - ...
27.12.2011 13:44
megg написа:
Свят на лъчистото, на мъдростта - приютен в тихото звучене на един диалог между душата и твореца Боян Пенев, роден от нея; душата и твореца, чиято връзка е " извън времената". Благодаря ти, мила Ати, за тази прелюдия, носи усещане за блаженство, за лекота, за тихо светло щастие.
Хубав да е денят ти!


Мила, Мег! Благодаря ти за силните думи "един диалог между душата и твореца Боян Пенев, роден от нея; душата и твореца, чиято връзка е " извън времената". Бих допълнила - дълго време в единство - не се знае кой е бил водещ - дали душата или тялото в случая - личността. Отново достигаме до чувството и разума. Две състояния на духа, направлявани от тялото - личността. Кое ще надделее зависи от интелекта и възпитанието, от възвишеността.
Но в тази прелюдия сякаш надделява смисълът за човешкия живот и мястото ни в него.

Хубав ден!
цитирай
11. анонимен - Visoka klasa e peroto mu, tota! 4...
27.12.2011 18:35
Visoka klasa e peroto mu, tota! 4estita Koleda i weselo posre6tane na 2012! :)
S pozdraw! :)
цитирай
12. tota - Visoka klasa e peroto mu, tota! 4...
27.12.2011 19:08
анонимен написа:
Visoka klasa e peroto mu, tota! 4estita Koleda i weselo posre6tane na 2012! :)
S pozdraw! :)

Благодаря за пожеланията, анонимен/ на/! Честити и светли празници и от мен!
Колкото до изразеното, еднакво мнение имаме с Вас. Разбира се, че перото на Боян Пенев е висока класа. Никой не твърди тук противното. Не е случайно това, че ми е любим творец, а така също и представям негови творби, за да станат те достояние на широк кръг читатели.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12147431
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70666
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031