2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 24523 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 30.03.2014 09:30
„Човекът е един спомен в края на краищата, нищо друго.”- Иван Радоев
Иван Дашев Радоев е роден на 30.03.1927 г. в гр. Пордим. Учи гимназия в Плевен, следва право (1947-1949) и българска филология (1949-1951) в Софийския университет. Работи като редактор във в. "Стършел", в. "Родни криле", сп. "Български воин", Българска телевизия, като драматург в Народната опера - София (1963-1968), в театър "Сълза и смях" (1970-1972), театър "София" (1972-1986), Пернишкия театър (1986-1990). Публикува поезия от 1939 г. Сред най-значимите му стихосбирки са: "Пролетно разсъмване. Стихотворения" (1953), "Стихотворения" (1958), "Баладична поема" (1960), "Един бял лист" (1975), "Стихотворения и поеми" (1978), "Грешни сънища. Стихотворения и поеми" (1987), "Бяло потъване. Децими. Феникс" (1992). Той е един от създателите на лиричната драма у нас - "Светът е малък", "Голямото завръщане", "Червено и кафяво", "Садал и Орфей", "Човекоядката", "Биволът", "Чудо", "Сън" и др., които и днес се играят по българските театри. Умира през 1994 г.
Иван Радоев се налага като виден поет и драматург през 60-те години на ХХ век. Създаденото от него принадлежи към модерната българска класика – пиесите му пълнят театралните салони, поезията му продължава да предизвиква интереса на сериозните ценители.
„Творчеството е своеобразна мечта по свободата. Своеобразна победа над абсурдите на живота, над тежненията на живота.
За мен истинското творчество започва оттам, откъдето започва измислицата.
Драматичното и поетичното мислене имат един и същ корен, защото самата поезия е драматичен изказ.
Театърът се учи от живия език, първоизточникът е животът.
А живота не можеш да го оспорваш, с живота можеш само да се бориш. Оспорването още нищо не значи.
Поетите са конфликтни личности. Драматурзите също се занимават с конфликти.
Човек е длъжен да остави добър спомен за себе си. Защото какво е човекът? Човекът е един спомен в края на краищата, нищо друго.”
Иван Радоев
Из изповедите на Иван Радоев пред литературоведката Мария Гарева.
ПОЕМА, НАПИСАНА ТАМ ОТ ЕДИН ЛУД
1.
Ето я държавата - ето я -
пуснете ме - ето я!
Кой я намушка, изтекли са
градовете и селата й.
Тя се е. Самоубила!
Ей вие, министрите, защо плачете?
Не е от операция!
Отче наш, ти, който си в София!
Ще ти светя маслото!
Душите на лудите спят в памука.
Иван Радоев
Продължението на поемата тук: http://liternet.bg/publish9/iradoev/bialo/poema.htm
Войната започва
Тихо, котешко - стъпки в аквариум.
Войната започва, любима!
Под прозореца мина статуетка от фарфор.
Довиждане, сине, войната започва!
Хлъзгава дума светна под камъка.
Сбогом, приятели!
Войната започва!
Зад океана се появи друг народ.
Войната започва, народи!
Смъртта спи под езика ни.
Иван Радоев
„Ако се казва за писателите, че чрез своето слово създават нова действителност, нови светове и нови хора, то това най-много важи за драматурзите. Защото светът на драмописеца е зрим, движещ се, говорещ и дишащ – възкръсва всеки път, когато драмата оживява върху сцената.
Със смъртта на Иван Радоев българската драматургия осиротя, но поетът ще оживява всеки път, когато някоя от драмите му задиша върху сцената, ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...”
Стефан Цанев
УМНО СЕЛО: "СЪНИЩА... ПО ИВАН РАДОЕВ"
филм in memoriam за поета Иван Радоев с участието на Иван Радоев-син и Калоян Радоев
Умно Село: " Сънища... По Иван Радоев "http://www.vbox7.com/play:m9fbe3899d
Тагове:
поздрави, Ати!
и драматург пред Мария Гарева - моя приятелка и прекрасен литературовед .
Много още може да се говори за Иван Радоев ... Но ти си успяла да подбереш
и да представиш най- важните идеи и послания .
Имаш моите аплодисменти и благодарност !
Поздрави за постинга.
30.03.2012 12:04
30.03.2012 12:06
Аз съм болен. От години лежа
под прозореца плътно затворен.
На балкона пред мене –
три реда въжа.
Крива стряха.
Коминът съборен.
Идва есен. Дъждът заваля
Бях ли женен?
Къде е жена ми?
Къде е златарина, който изля
за нашите пръсти две кръгли измами?
Аз си спомням далечни, неясни неща!
Колко смешни слова съм изричал –
за да открия последен в света,
че никога никой не ме е обичал.
Ти недей ме осъжда!
Не трябва, любима!
Аз съм болен от мисли, мастило и дим.
Не заспивай душата си с моята зима!
Аз съм завинаги неизлечим!
Иван Радоев
***
Творчеството на Иван Радоев и днес звучи актуално. Независимо от политическите и идеологическите промени, катаклизми и трансформации, като всяко истинско изкуство, в чиите център стоят непреходни стойности и ценности на Човека, създаденото от Иван Радоев има своето безспорно място в съкровищницата на българската култура и е с непреходен характер.
Развълнува ме...
30.03.2012 15:25
Сега изгледах филма - страхотен филм. Следя "Умно село" откак съществува поредицата. Гледала съм всички филми, посветени на нашите днешни будители, на петлите на времето. Едно от малкото тв предавания, които следях с истинско любопитство. Благодаря за припомнянето. Беше ми приятно пак да видя и чуя думите на Тодор Колев, Крикор Азарян, Найден Вълчев, Стефан Цанев, самият Иван Радоев, съпругата и синът му.
Чух и това чудесно стихотворение -
Пролетно разсъмване
Преди да съмне става тихо.
Запяват някъде петли.
В полето няма още никой
освен едни разнежени мъгли,
които тръгват бавно през нивята
и се утайват ниско във дола.
На изток - мътно.
Преливат се небето и земята.
И там, където спят далечните села
и почва другоселската дъбрава,
небето леко побелява,
като че някой се изкачва мълком
с един голям фенер зад хълма.
Тогава няма шум. Не вее вятър.
Денят се ражда неуестно някак -
от земята.
Ти гледаш на съседите във двора
как крушата, от никого нечута,
почуква с клони на един прозорец,
разцъфнала преди една минута.
И тихото разсъмване прилича
на току-що разбудено момиче.
Иван Радоев
(и правехме от кал разсъмване!)
Хубава вечер!
Прегръдки!:)))
Б.
Измислицата - която се ражда от действителността и от таланта на благословения да го носи. Да разкрива сложността на противоречивия свят, да проправя пътища за онези стабилни ориентири, за да ни има като хора. Светът на Иван Радоев - един от големите ни съвременни творци!
Благодаря ти!
31.03.2012 08:38
10. anisima, 11. kalin8, 12. megg, 13. gotzageraskov
Благодаря и за двете прекрасни стихотворения на Санде и Марти!!
" .....ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...”
И още нещо, което споделя синът му:
За близостта до земята ...." Той твърдеше, че това е най-висшата форма на осъществяване на една личност, да бъде близо до земята, близо до естествения начин на живот."
Да знаем, да обичаме и почитаме българските творци!!
филм in memoriam за поета Иван Радоев с участието на Иван Радоев-син и Калоян Радоев
http://vimeo.com/22190386
Коста
ПОЗДРАВИ!:)
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com