Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2012 22:16 - „Работа в името на обществото и Родината" - творческото кредо на Димо Кьорчев
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8922 Коментари: 28 Гласове:
33

Последна промяна: 20.05.2012 08:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

„Работа в името на обществото и Родината" -  творческото кредо на Димо Кьорчев

 

 Преглеждайки календара, реших да посветя страничка  на Димо Кьорчев. Навършиха се 128 години от рождението  на този забележителен българин. Патриот и родолюбец от най-голяма величина. Едно име, което не трябва да забравяме.Особено в тези мъгляви и преходни времена, когато много национални ценности девалвират.Когато сме изправени като българи пред предизвикателствата на новите времена и световни процеси.
Кое ме провокира?  Неостаряващите му послания? По - скоро потребността да се обръщаме по - често назад във времето и да се докосваме до оставеното ни от онези българи, които са милеели за род и Родина.

Много от Вас са чели за него, други дори не са чували името му и с основание  ще попитат кой е Димо Кьорчев? Най – кратко: Той е един от видните дейци на националлибералната партия в началото на миналия век, блестящ оратор, публицист, философ и литературен критик. Да си спомним за него.


image

Димо Кьорчев

„Димо Кьорчев е роден на 19.05.1884 в гр. Велико Търново. Следва право в Лайпциг и в Софийския университет. Заедно с Трифон Кунев издава литературния алманах "Южни цветове" (1907), а с Елин Пелин - сп. "Слънчоглед" (1909). Редактор и на сп. "Пролом" (1922-27). Сътрудничи на списанията "Наш живот", "Ново време", "Общо дело", "Свобода", "Българска мисъл". Литературен критик и теоретик, есеист, публицист с философска нагласа. Критичното отношение на Кьорчев към възгледите на П. П. Славейков и д-р К. Кръстев спомага за отграничаването на естетиката на символизма от неокантианската психологическа естетическа теория, от позитивизма и проправя пътя на интуитивизма. Същевременно Кьорчев е първият сериозен интерпретатор на съчиненията на Фр. Ницше. Умира на 22.12.1928 в Париж.”

                                 image
                                 Портрет на Димо Кьорчев худ. Никола Маринов

Димо Кьорчев е един от онези българи, които най – рано са прозрели съдбата на малките държави, каквато е и България. Доловил точно световните процеси още преди Първата световна война, той пише следното:

„Какъв ще бъде мирът – не можем да знаем. Само знам, че от мира ме е страх , не от войната. Но едно знам сигурно. След тая война съществованието на малките държави ще бъде почти невъзможно...Не искам да кажа, че веднага няма да има малки държави, но само това: тяхното съществование ще бъде невъзможно...Те или ще се групират в големи единици, или ще бъдат погълнати от големите, или ще влачат едно привидно съществование. Клиенти. Сателити. Протежета.”

Какви прозрения? Времето и случващото се след това с България доказа истиннността им. Отбелязвайки неговата годишнина нека отправим поглед към делото и творчеството на големия българин, страстен родолюбец, политик и литератор. Един  от „онези достойни мъже-зидари, градили камък по камък самочувствието ни като народ, самочувствието ни на българи.” –  ще напише за него Зоя Андонова в статията си ”„Димо Кьорчев за македонския въпрос. Светлина повече светлина! Прочетете я, заслужава си!
Ето линк към нея:
http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=29&stat=316

 

                                                                  image  

Особено ме впечатляват  „Тъгите ни” на Димо Кьорчев. Книгата преоткрива ролята на Димо Кьорчев с неговия опит да се наложи като възвестител и законодател на символизма у нас, на българския модернизъм.

„ “Тъгите ни” е страстно защитаваният от Димо Кьорчев проект пред българската литература в началото на XX век – пише академик Иван Радев. Нека не ни изненадва, че по-голямата част от тази “програма” остава неосъществена., че много от повиците, предписанията и надеждите, залегнали в нея, се оказват утопия. И в този си вид тя се превръща в знаменателен факт на литературоведческото мислене, предизвиква определен отзвук, радва се на последици, с пълно право се нарежда сред текстовете-манифести.”
                             
В третият раздел на „Тъгите ни” той задава въпросът: „Где е възможно истинското мълчание, като тих отпочиващ полет на духа? „ и отговаря  - в РОДИНАТА. И продължава да открива пред очите картини, които докосват сърцето.

„Птиците, които отлитат на юг, движат крилата тъй работливо, че проличава единствената цел - да минат пътя и стигнат родината. Странникът не се вгледва в поления с червенина запад, кога слънцето си отива. Силуетите по хоризонта не му напомнят детството и той чувствува себе си сам. Сиракът тъжи за милувките на майката, заточеникът за своите деца, хванатият в клетка орел за високите скали, изгнаникът - за щастливите дни на миналото. Всичко, що е носител на духа, се стреми да сроди душата си със своите близки. Ако променливото всякога крие частица вечност, тя ни става понятна, ако в друга еднородна променливост намерим същата частица бог и се почувствуваме след туй пораснали и близки до себе си.

Родината е тоя физичен и духовен свят, тая променливост и вечност, която ни е дала нашето изменно битие като пазач на неизменното в нас, и ние можем намери бога в неща сродни нам, в плът от нашата плът, в кръв от нашата кръв - ние можем видя бога само в родината си. Затуй влюбеният странствующ турист не тъжи за нищо. Той не е сам и в очите на любимата другарка намира своята родина. Човек може да живее само в родината - била тя любов, идея, дълг или отечество. Както рибата умира извън водата, така ние се изгубваме, щом станем изгнаници. Както добродетелта се поражда от любов към майката, така смисълът на живота или самоусъвършенствуването може да се роди в любовта към родината.

Колкото, по-хармонично прибрано и развито е нашето битие, толкова по-много душа крие в себе си и толкова повече тъжи за своята родина. Както величието на бога е в неразрушимостта и здравината на родината му - мира, така и величието на душата ни - в здравината и хармонията на условията за нейния живот.

Тъга за родината е вечният плач на всички самотници, тя е по-силна от всички други чувства и затуй неизменната тема, около която се движи човекът: нещастна любов, болките на съвестта от неизпълнен дълг, безотечественост и несбъднат идеал, безпътство и апатия, самоубийство и умопомрачение - всичко се съдържа и изхожда от чувство за тъга към нея. Родина в пълния метафизичен смисъл на думата е единственото нещо, що може осмисли живота и ни поведе по пътя на самоусъвършенствуване”

Целият текст тук: http://liternet.bg/publish5/dkiorchev/tygite.htm

Духът на новото време изисква от нас все по – често да обръщаме поглед назад във времето. Да преоткриваме за себе си онова богатство на мисълта, което е владеело не малко достойни българи, работили всеотдайно за България.Те ни гледат отгоре. Ще се оставим ли на течението да ни носи, ще допуснем ли в прагматичният ХХІ век да загубим Отечеството,  за което умираха националните ни герои.

http://www.youtube.com/watch?v=WnBP6SC7va4

http://www.youtube.com/watch?v=Wbo0RNIc7NU

 

__________________________________________________________________________







Гласувай:
33
0



1. planinitenabulgaria - Благодаря
19.05.2012 22:53
за този страхотен постинг, Ати!
Коста
цитирай
2. tota - @ 1. planinitenabulgaria - Благодаря
19.05.2012 23:09
Коста, трябва по - често да се обръщаме назад. Да се докосваме до оставеното ни от живелите преди нас. Те са носели в сърцето и в мислите си България. И са прозирали истини за съдбата й. Един от тях е Димо Кьорчев. Нека не оставяме името му в забрава.
Благодаря, че се отби и докосна до оставените ни от него послания!
цитирай
3. анонимен - Санде: Изключително заглавие!
19.05.2012 23:12
Поздравления, Ати!

Много артистично заглавие, асоциативно, метафорично, точно.

Напомня ми знаменитото "Дядо Йоцо гледа" / нова България/ на Иван Вазов.

Димо Кьорчев е видял много неща и е надникнал и в бъдещето "тъмно".

И е актуален и днес.

Знаменит българин, гордост българска. Неспокоен дух. Голям патриот и родолюбец. Строител на нова България. Визионер. Сложна съдба.

Поздравления за апостолската дейност.
цитирай
4. mt46 - Поздрав за постинга, Ати!
19.05.2012 23:31
"Тъгите ни" е най-важната и известна книга на Д. Кьорчев...
цитирай
5. tota - @ 3. анонимен - Санде: Изключително заглавие!
19.05.2012 23:39
Благодаря, Санде за коментара и за метафората, която си доловил в заглавието. Силно е, защото незрящият с другите си сетива долавя, какво се случва с нас, а ние - зрящите сме слепи. Дано отправяйки поглед назад във времето, докосвайки се до прозренията им да прогледнем. Да ни заболи за майка България.

От момента, в който попаднах на изреченото от него, не мога да забравя думите му за съдбата на малките държави ....клиенти, сателити, протежета...
Публикувала съм тук материал през 2008 година, в който проф. Александър Балабанов пък е доловил още нещо:
„Само тия малки държави ще могат по-дълго да противодействат на тая съдба, които се стремят, не да мерят мегдан с големите, а просто да се засилват вътрешно, да работят усилено за културното си и национално затвърдяване, да се обособят по-рязко, да си създадат як гръбнак, и яка броня.”
А ние накъде вървим с това противопоставяне?
цитирай
6. tota - @ 4. mt46 - Поздрав за постинга, Ати!
19.05.2012 23:45
"Тъгите ни" е най-важната и известна книга на Д. Кьорчев...
Марине, така е, не случайно академик Иван Радев я квалифицира като манифест. " И в този си вид тя се превръща в знаменателен факт на литературоведческото мислене, предизвиква определен отзвук, радва се на последици, с пълно право се нарежда сред текстовете-манифести.”

Само това да беше написал Димо Кьорчев е достатъчно да заслужи нашия поклон.

"Човек може да живее само в родината - била тя любов, идея, дълг или отечество. Както рибата умира извън водата, така ние се изгубваме, щом станем изгнаници. Както добродетелта се поражда от любов към майката, така смисълът на живота или самоусъвършенствуването може да се роди в любовта към родината."

цитирай
7. tsanynka - Ideqta ti da ni pripopmnqsh
20.05.2012 02:12
lichnosti-gordost za Bulgaria,e chudesna!
Blagodarq ti,mila!:)
цитирай
8. анонимен - и на мен ми напомни за "Дядо Йоцо гледа",
20.05.2012 07:28
но "Кьорчев ни гледа" е по-скоро пародийно, отколкото артистично заглавие.
цитирай
9. анонимен - Санде: "Дядо Йоцо гледа" е един от най-хубавите разкази на Иван Вазов.
20.05.2012 08:54
`Всеки ден когато минава влака през Искърското дефиле, пътниците виждат този стар човек, не знаят че е сляп, който им маха за поздрав с капата си. Дядо Йоцо поздравява нова България! И се чуди защо хората не се радват като него.
Каква метафора!

А в заглавието, избрано от авторката има елемент на малка пародия, на тъжна ирония, но има и нещо много сериозно - и като оценка за човека и прозрение за неговите послания от дистанцията на времето. Кьорчев вижда напред, Кьорчев ни гледа - какви сме и какво правим. А ние виждаме ли какво става с България, тази златна земя, дадена ни като награда от Бога.

Поздрави на Ати, както и на анонимния приятел. Анонимните са като Незнайния воин - без тях няма Победа.
цитирай
10. tota - @ 7. tsanynka - Ideqta ti da ni pripopmnqsh
20.05.2012 08:59
Цанинка, трябва не само да си спомняме за тях, но и да вникваме в посланията им. Заради изстраданото от тях за България!!
цитирай
11. tota - @ 8. анонимен - и на мен ми напомни за "Дядо Йоцо гледа",
20.05.2012 09:15
но "Кьорчев ни гледа" е по-скоро пародийно, отколкото артистично заглавие.

Благодаря Ви, за изразеното мнение. Квалификацията за заглавието "пародийно" идва от несъответствието на фамилията му с метафората." Кьорчев ни гледа."
Промених заглавието: "Работа в името на обществото и Родината" - творческо кредо Димо Кьорчев." Дори и шаблонно, надявам се да съответства повече на личността на Димо Кьорчев.

Но той, наистина е виждал много напред във времето и долавял онова, което може да се случи с малка България, чиято съдба е решена още през лятото на 1878 година в Берлин.

"Чужд на всякакъв догматизъм, за него най-пагубен бил догматизмът във външната политика, който можел да бъде фатален за страната. "
цитирай
12. tota - @ 9. анонимен - Санде: "Дядо Йоцо гледа" е един от най-хубавите разкази на Иван Вазов
20.05.2012 09:36
"А в заглавието, избрано от авторката има елемент на малка пародия, на тъжна ирония, но има и нещо много сериозно - и като оценка за човека и прозрение за неговите послания от дистанцията на времето. Кьорчев вижда напред, Кьорчев ни гледа - какви сме и какво правим. А ние виждаме ли какво става с България, тази златна земя, дадена ни като награда от Бога."

Благодаря, Санде! Много точно си доловил това, което исках да кажа със заглавието "Димо Кьорчев ни гледа!" Той наистина е виждал много напред във времето и любовта му към България е била онази сила, благодарение на която е отстоявал схващанията си за нейната историческа съдба.

Благодаря за подкрепата, но и тези провокирани мисли от заглавието също хвърлят светлина върху личността му.

"Връзката между народ и държава е немислима според него , ако няма солидаритет между народ и земя. "Този вековен процес на непрекъснат солидаритет между народа и земята показва, че на създадената веднъж държава принадлежат не само масите на една жива генерация от народа, но и масите на измрелите генерации, както и тези на бъдещите."
цитирай
13. sande - Санде: Хубаво си беше първото заглавие, ведро, усмихнато, неочаквано, предизвикателно ...
20.05.2012 14:56
А новото е безлично и в стила на лозунга "Дела, дела и само дела" от близкото минало.

Но авторката си знае.
цитирай
14. megg - " Едно име, което не трябва да забравяме. "
20.05.2012 14:57
Не можем да не носим и отговорност към паметта, често тя ни държи... да помниш, значи и да пазиш. Много хубав постинг, Ати! Допадна ми и откъсът от " Тъгите ни ", който поднасяш. Силни и истински думи за Родината, думи - родени от чистата и свята обич към нея, и дълбоки, и с една запомняща се образност!
Хубава неделя, Ати!
цитирай
15. tota - @ 13. sande - Санде: Хубаво си беше първото заглавие, ведро, усмихнато, неочаквано, предизвикателно ...
20.05.2012 16:21
Санде, нямам намерения да споря, но едно верую възприето през 1905 година не може да се сравнява с лозунги от близкото минало.
"Димо Кьорчев ни гледа"! и „Работа в името на обществото и Родината" - творческото кредо на Димо Кьорчев - Две заглавия, които ни говорят за един голям политик и родолюбец, какъвто всъщност е Димо Кьорчев.
цитирай
16. tota - @ 14. megg - " Едно име, което не трябва да забравяме. "
20.05.2012 16:27
Мег, впечатляващи са "Тъгите ни", родени от чистата и свята обич към нея, която авторът им е хранел.
Не случайно в прочувственото си слово Михаил Арнаудов отбелязва: "Най-утешителната мисъл за бележития ни покойник би било да види народа и интелигенцията ни сплотени, в името не на личните, а на държавните ни интереси, носейки в душите си живия спомен на силите, за да градим национално съзнание, предпоставка, необходима за народната ни самоотбрана и нейният напредък."
цитирай
17. gocho52 - Не знаех...
20.05.2012 18:37
Малко ме е срам.
Имаме много велики българи...в забвение.
цитирай
18. kalin8 - Благодаря ти,Ати!
20.05.2012 19:18
Хубаво е да не се забравят тези, които са работили за Отечеството...Тази дума, всъщност, вече не се употребява никъде!
Б.
цитирай
19. tota - @ 17. gocho52 - Не знаех...
20.05.2012 19:43
Георги, не е причината в теб за да не знаеш за Димо Кьорчев. Тя е другаде - в периодичното отрицание на историята ни и в рушенето, и започване отначало. Така и хората, които са давали от себе си в името на България също са обречени на забрава. За съжаление нямаме приемственост.
цитирай
20. tota - @ 18. kalin8 - Благодаря ти,Ати!
20.05.2012 19:45
Борис, те са пример за нас и за идващите след нас. Не бива да бъдат забравени работили за Отечеството!
цитирай
21. stela50 - Невероятно силен постинг , Ати ...
20.05.2012 19:58
Прочетох с вълнение , болка и почит към незабравата .
Поздрави с искрено възхищение !
цитирай
22. tota - @ 21. stela50 - Невероятно силен постинг , Ати ...
20.05.2012 20:11
Заслужена почит, Танечка!
цитирай
23. mariniki - много, много силно...и впечатляващо...
20.05.2012 21:13
добре е, че има такива просветители и като теб, Ати...
да ни връщат към стойностното, към българщината..
бях тук...с почитание и възхищение...
цитирай
24. tota - @ 23. mariniki - много, много силно...и впечатляващо...
20.05.2012 21:21
Мариники, ще добавя - добре, че сме имали такива българи, милели и работили за Отечеството за да имаме примерът им.
цитирай
25. alexs - „Работа в името на обществото и Р...
21.05.2012 23:10
„Работа в името на обществото и Родината"...... Колко са девалвирали тези ценности за днешните политици?!!!
Днес, който иска да работи за обществото и Родината не го допускат до голямата политика. Ако случайно се издигне правят всичко възможно да го отстранят!
Днес се работи в името на своите интереси и тези на чуждите държави!
Днес са 'Клиентилисти. Сателити. Протежета.”
цитирай
26. tota - @ 25. alexs - „Работа в името на обществото и Р...
22.05.2012 00:15
Алекс, до какви прозрения е достигнал още преди Първата световна война? В това е незабравата му... А, днешните, днешните как ще се впишат?
цитирай
27. vayaleta - Браво - за избора, Ати!
22.05.2012 21:41
Димо Кьорчев е незаслужено оставен в забвение и се радвам, че отново го открих! Чела съм "Тъгите ни" в студенството си. Поздравления!
цитирай
28. tota - @ 27. vayaleta - Браво - за избора, Ати!
22.05.2012 23:41
На мен ми допада неговият пример да служи на Родината!! В "Тъгите му" има толкова много тъга по Родината. И не само!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7868098
Постинги: 1191
Коментари: 16217
Гласове: 59089
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930