Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2012 17:22 - 100 години от рождението на Яна Язова
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 25669 Коментари: 48 Гласове:
37

Последна промяна: 27.05.2012 11:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
100 години от рождението на Яна Язова image

Яна Язова
(23.05.1912, Лом - 07.1974. София) Видях я тогава за първи път и последен. Не беше скоро – преди три-четири години. И беше вечерно време, затуй не помня как изглеждаше тя в лицето. И до днес не зная. Само един поглед видях от нея, много топъл, много светъл. Слънцето беше залязло, но въздухът вдигаше златния прах наоколо. На бул. „Скобелев“, пред черковата „Св. Георги“, хамалчетата и децата вдигаха страшна врява. Пролетта клонеше към лято.

– Колко се радвам!… – извика една стройна, но вече възрастна жена.
Това беше Мара Белчева. Никога не я бях виждала, но се сетих веднага.
– Отдавна исках да Ви видя, Яна Язова…
Аз тогава не й повярвах, че й е приятно. Бях загубила доверие в „приятностите“ на много хора, но строгото ми възпитание ме накара да отговоря с още по-голяма любезност. И тя се засмя някак детински и много ме похвали за излезлия ми тогава в „Зора“ разказ за котарака и летните ми истории.
– Може би няма да Ви е приятно да повървите малко с един стар човек? – каза тя и се засмя.
Аз изтръпнах от разкаяние. Та само тая мисъл би трябвало да ме накара да я обичам, да не бягам. Колко скръб и омраза пораждат младостта и старостта! Мнозина знам, които тъй яростно бяха против мене, бяха против моите двайсет години и против началото на моята пролет. Веднага й предложих ръката си и тръгнахме надолу. Приказвахме за времето, за миналото и само за моето бъдеще.
– Би трябвало – каза тя – да се опитате повече в хумористичните работи. Аз настоявам, послушайте ме, а после ще видите…
Тъмно беше, лампите светнаха, ние още вървяхме… вървяхме и говорехме.
– Някои ще Ви кажат – каза тя, – че не са се обичали Пенчо Славейков и проф. Балабанов. Не ги слушайте. Те имаха много различни схващания, но те се уважаваха един друг и всеки знаеше достойнствата на другия. Те се обичаха и уважаваха, както сега не могат вече да се ценят и уважават, и да бъдат приятели двама големи мъже, с толкова различни мисли и с такава различна природа.
Вълнувах се от нейните спомени, от благородството на мислите й. Девет часа, капнали, спряхме пред нейната къща.
– Идвайте при мене, когато можете – стисна ми тя ръката, – ще говорим много, ще Ви покажа интересни работи. Нали ще идвате?
И като ме погали по страната, с развълнуван глас ми каза:
–  Като ви гледам, мисля си колко, колко много щеше да Ви се радва Пенчо Славейков…
Тя си отиде, а аз едва не заплаках. Никога не бях усещала, че около сърцето ми е имало толкова много зима. И като се връщах, гледах звездите, усмихвах се и вярвах, че хората от целия свят ми се радват, и ония, които са горе на небето ми се радват. Обещах да отивам често и най-подло не отидох никога. Нашият студен, сух живот ме отвлече от небесните й радости.
И ето, отидох да я видя мъртва в черковата. Порази ме колко малко хора бяха дошли да се простят с нея, с един толкова значителен човек за България. Не си спомнях образа й и в черквата не я познах. Но когато си помислих какво имах от тази жена, на която не си представях образа, какво имам, че тъй ми е свидно, видях, че в огърлицата ми, на която хората бяха нанизали лошите си езици, тя ми бе нанизала едно бисерче.

Из „Мара Белчева и Яна Язова – родените в Духа (част I) автор Петър Иванов

http://www.otizvora.com/2012/02/4020/ http://www.otizvora.com/2012/05/4365/ Биографични бележки тук за Яна Язова / псевдоним на Люба Тодорова Ганчева: http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=299 image * * * В НОЩТА

ЯНА ЯЗОВА

И тя простра ръцете си студени, безжизнено се вгледа в мен.
А устните мъртвешки вцепенени и поглед безучастно заледен.
Нощта... Защо е толкоз безучастна?
Като всички нощи... А сякаш тази, по-опасна

от всяка нощ, тежней. Вървя. Изсмях се, тя оттекна.
Зловеща лудост в погледа й зей. Устата ми повехна.
Дъхът й — мухлест дъх на самост и разлъка.
И в моя тих вървеж каква бунтовна мъка!

Спрях... и се озърнах... и се присвих в полите й студени.
За първа нощ, когато се озърнах, не беше ти до мен, не беше ти до мене.
Стопли ме, нощ; стопли ме, нощ, страхотна!
Без дъх, без ум. И колко си самотна...
  МЪКА ОТ ЛЮБОВ ЯНА ЯЗОВА Мисля вечер, като си постилам: Да заспя и да забравя! – Падне ми глава без сила, Във сълзи ще се удавя. Стана и вратата си отварям, Вслушвам се …далече се унасям… Нежен славей в песни се забравя, Той на моя тъжен час приглася. Светват пътищата пусти и големи… Пак ги гледам с поглед тих, прощален. Гроба ми се мярка…Върху му червени хризантеми… Там – и кръстът ми запален!                                                             image

Яна Язова и Александър Балабанов   14 февруари, събота, 1942 г. Днес те виждам за прошка. Помниш ли колко хубави бяха ония дни, когато си казвахме всичко. Нашето щастие тогава нямаше граници. В името на това щастие да си кажем: прощавам ти! Ние бяхме единствени в целия мир. Яна Язова Ти няма за какво да ми прощаваш. Не съм сгрешил никога. И аз няма какво да ти прощавам. Ти си без всяка вина, ти си ми всичко. Не бива да казваш, че сме били някога щастливи. Не някога, а во веки веков и сега. Знам аз, че ти ще си пак с мене, макар и да си сега не с мене. Твой Аксел Из „ МОйРА  Епистоларният роман на Яна Азова и Александър Балабанов, Акад. изд. „Марин Дринов” С., 1996,  с. 259  http://www.youtube.com/watch?v=y-5xkEtu4TA&feature=relmfu  







Гласувай:
37



1. mariniki - разчувства ме...
23.05.2012 17:37
обаятелна жена и литератор...винаги са ме вълнували
животът и творчеството и... написаното от нея, издаденото и неиздаденото...
епистоларното и наследство... много ме развълнува...Ати, благодаря ти,
за този постинг...сърдечно..
цитирай
2. tota - @1. mariniki - разчувства ме...
23.05.2012 17:49
Мариники,
Не само животът й е вълнение, цялата и любов към Родината в трилогията, и в това критикувано стихотворение " Плач над България" - също.
" Образът на родината е пресъздаден като част от видение за миналото, където владее смъртта - една история без събития, без хронология. Представени са два свята - на живите - сегашното, и на мъртвите - миналото" - пише Албена Вачева.

"Плач над България":

А бавно из земята срещу мене
Изникват сенки. Моите братя клети...
Прииждат старци с сгънати колене,
Накъсали приветствени букети, -
С гнили рози, листи недозрели,
Обрани всички в скъдната година.
Смъртта, що не пощяла, всичко взели -
И носят ми те моята родина.

("Язове", Плач над България, с. 25-26)

Да не ги забравяме, творците отдали частица от себе си за България!
цитирай
3. stela50 - Невероятна жена ... Невероятна съдба ...
23.05.2012 18:04
Вълнуващ постинг, Ати ... Припомни ми случай , свързан
с романа й " Левски " и с тъга прочетох стиховете ...
Поздравления , мила приятелко !
цитирай
4. tota - @ 3. stela50 - Невероятна жена ... Невероятна съдба ...
23.05.2012 18:14
Да, Танечка, невероятна жена ... с невероятна съдба ... Яна Язова и нейните светове. "Знам аз, че ти ще си пак с мене, макар и да си сега не с мене." - вероятно това и е стигало за да се обрече на самота и да живее с миналото на България, претворено в романите и.
Не можех да подмина годишнината й!! Не можех!!
цитирай
5. aqualia - Обаятелна, умна, талантлива... виждаща отвъд и отгоре!
23.05.2012 18:31
... и сякаш са минали векове от загубата й, защото тя се затвори за външния блясък и тегота...щастие е, че стигна до нас отново. Благодаря ти, Ати, за припомнянето, поздрав от Неапол.
цитирай
6. aqualia - Сто години ... самота
23.05.2012 18:44
Родена в Лом на 23 май 1911 - 1974
Истинското й име е Люба Тодорова Ганчева.

Още като гимназистка (1930) занася на проф. Александър Балабанов една своя тетрадка със стихове. Той й дава името Яна Язова.
Издава три книги със стихове. Постепенно преминава към прозата. Първия и роман „Ана Дюлгерова“ е за невъзможността нещо в България да се промени. Следващият роман „Капитан“ (1940) е първият български роман за наркотрафика и проституцията.
След 1944 г. Яна Язова се отказва да се присъедини към писателите, които се втурват в писане на хвалебствия за новата власт. Години наред е била изолирана и нищо нейно не е издавано и печатано.
Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот — историческата трилогия „Балкани“. Романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“ (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство.
През 1960 година за пръв път Яна Язова излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Но романа не е издаден и ръкописът изчезва. Яна Язова е починала през 1974 г в домът си при неизяснени обстоятелства.
Романът "Левски" е издаден едва през 1987 г.

Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика — „Александър Македонски“. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение.

Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства.
цитирай
7. tota - @ 5. aqualia - Обаятелна, умна, талантлива... виждаща отвъд и отгоре!
23.05.2012 19:25
Лилия, не би могло да бъде другояче...нещата си идват на мястото. Крайно време да спрем периодично до отричаме постиженията, в която и да е област, при която и да е власт. То е българско достижение.
Щастие е, че стигна до нас отново...да така е...

Поздрави и от мен!
цитирай
8. tota - @ 6. aqualia - Сто години ... самота
23.05.2012 19:29
Благодаря за допълненията, които направи тук на страничката, Лилия!
цитирай
9. megg - " Светват пътищата ( ...) "
23.05.2012 21:08
Хубаво е , когато поемаме по светлите пътища към значими личности - значими в своите чувствителност, талант, широта ... Благодаря ти, Ати, за пренасянето в други светове! В навечерието на празника на Духа , на Словото е още по - вълнуващо. И трепетно.
Хубав 24 май, Ати! :)
цитирай
10. tota - @ 9. megg - " Светват пътищата ( ...) "
23.05.2012 21:17
Мила Мег, пътищата на живота, на житейската съдба от превратностите на времето. Кого ли не са докоснали - те? Не са отминали и нея...И въпреки това е имала силата да върви изправена, и да твори...Малко имат силата да продължат!!
Благодаря, Мег!

Хубав, празничен 24 май и за теб!!
цитирай
11. tsanynka - Поздрави!!!
23.05.2012 22:40
Благодаря за този стойностен постинг!Толкова светли личности имаме,за които знаем малко или нищо...
Браво за светлината,която хвърляш върху позабравени,но важни личности от нашето минало!!!
цитирай
12. ran - E-e, благодаря!!!
23.05.2012 22:41
Това е истински подарък за 24 май.
Светли празнични дни!
:)
цитирай
13. dolsineq - Поздрави за хубавият постинг!
23.05.2012 22:48
Харесвам стилът на Яна Язова, а от нея съм чела романът за Левски. Интерисува ме, дали мога да намеря и романът й за Ал. Македонски.
цитирай
14. yuliya2006 - Петър Величков НАВЪРШИХА СЕ 100 ...
23.05.2012 23:26
Петър Величков
НАВЪРШИХА СЕ 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЯНА ЯЗОВА!
Ето предсмъртното й стихотворение, последният й завет към БЪЛГАРСКИЯ народ и сбогуването й с него:

Ще бъда!…

Дори да нямам тука гроб безшумен,
да нямам вече близки, врагове,
при тебе ще останат мойте думи
и моят дух, превърнат в звукове!

Легендата на всички ще разправя,
записваните в мрака писмена.
И който тръгне, няма да забравя,
че се върви и в бурни времена!…

Ще бъде минало, каквото страдах.
Изминат ще е главоломни ход.
Затуй, че устоях и че не падах,
ще ме обича целият народ!
цитирай
15. yuliya2006 - http://lira.bg/?p=24162
23.05.2012 23:31
100 години от рождението на Яна Язова
23.05.2012 | Автори | 1 Коментар


На днешния ден преди 100 години в Лом е родена Люба Ганчева, останала в историята на българската литература с псевдонима Яна Язова. Тя е една от най-драматичните жертви на комунистическия режим – и в творческо отношение, и в житейско. След преврата на 9 септември 1944 г. известната дотогава писателка изчезва от литературната сцена, творчеството й бива пренебрегнато, а самата тя е убита и посмъртно ограбена – изчезват ръкописите на романите й, а злата мълва омаловажава стойността на създаденото от нея.

Откритието на видния филолог проф. Александър Балабанов, който е неин учител, меценат и е безгранично влюбен в нея, е реабилитирана след като Централният държавен архив с голямо закъснение успява да се пребори до достъп до черновите й, а изследователят Петър Величков ги разчита. Така бял свят виждат трилогията й „Балкани“, включваща романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка”, историческият роман „Александър Македонски“, заради който Язова посещава Сирия, Египет, Палестина и Турция, „Соленият залив”, драмата в стихове „Силян Щърка”, детската книжа „Как Мами учи децата си” .

Големият „грях” на писателката е, че след 1944 г. отказва да слави новата власт. През 1960 г. тя занася ръкописа на романа си „Левски“ в издателство „Народна култура“, което обаче не го издава.

Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства през 1974 г. Предполага се, че смъртта е настъпила през юли същата година. Тялото ѝ е открито в дома ѝ – предполага се, че е отровена от Държавна сигурност.

Оригиналите на неиздадените ѝ романи, писани в периода 1944-1974 г. изчезват. След смъртта й Съюзът на българските писатели назначава комисия, която да проучи архива в жилището й. Вместо това Николай Хайтов самоволно влиза в апартамента заедно с юрисконсулт. Няколко месеца двамата отклоняват опитите на държавния архив да получи ръкописите на Язова. Едва в края на октомври 1974 г. институцията получава остатъците от архива й. Там има само чернови на неиздадените ѝ романи, благодарение на които след 1987 г. те са издадени.

През 1980 г. Хайтов обявява, че е завършил роман за живота на Левски. През 1985 г. вестник „АБВ“ публикува откъси от романа на Язова „Левски“ по намерената чернова, разчетена от Петър Величков. Романът на Хайтов така и не излиза.



В „Случаят „Яна Язова”, или възходът на биографията” проф. д-р Инна Пелева пише:

„През 30-те и началото на 40-те години на ХХ век Яна Язова е сред най-популярните имена в националния културен живот. В този период тя е изключително продуктивен автор: прави три стихосбирки („Язове“, 1931; „Бунт“, 1934; „Кръстове“, 1934), публикува два романа („Ана Дюлгерова“, 1936; „Капитан“, 1940), пиеса („Последният езичник“, 1940), ред текстове за деца, пътеписни скици, есета, критически опити, статии. Освен това превежда и върши организационна и редакторска работа за няколко периодични издания.

В онези години творбите й са предмет на многогласно обсъждане – отзиви за тях пишат професионализирани критици като Владимир Василев, Георги Цанев, Йордан Бадев, Петър Динеков.
Въпреки споровете около качествата на произведенията й едно е безспорно – около десетилетие Яна Язова е подчертано осветена фигура от тукашния литературен пейзаж; дори отнякъде нататък във всеки преглед, във всяко обзорно представяне на българската художествена словесност (или поне на местната „женска литературна традиция“) изглежда нормално името й да присъства, да се кажат думи и за нейните текстове.

До Девети септември 1944 г. Този ден слага край на писателската кариера, която е вървяла толкова бързо напред и нагоре. Яна Язова изчезва от публичния живот на страната.

В началото на 80-те години на ХХ век за нея все пак (и от „чуваема“ трибуна) отново се заговаря – Георги Томалевски свидетелства (Бенадов и др. 1982), че Язова е написала роман за Левски и че той познава този текст (изказването всъщност е предупреждение към онзи, който би се опитал да присвои творбата на вече мъртвата авторка). Томалевски подчертава, че издаването на романа (поради ред обстоятелства то би могло да се осъществи, ако бъдат открити черновите на произведението в архива на Язова) би било достойна задача за някой трудолюбив (и търпелив) млад човек, имащ автентичен ангажимент към литературноисторическия труд.

Особеният завет отключва ред перипетии в професионалния път на Петър Величков и (поне в някаква степен) решава посмъртното битие на Яна Язова. Величков (подкрепя го и му помага със съвети Тодор Боров) намира втория машинописен екземпляр на романа, от 1984 г. започва да публикува в периодичния печат откъси от творбата, а през 1987 г. тя е издадена цялата. Изследователят разчита и подготвя за печат също „Бенковски“ (1988) и „Шипка“ (1989) – заедно с „Левски“ двата обемни романа сглобяват трилогията „Балкани“. През 90-те е преиздаден „Капитан“; излиза и „Мойра. Епистоларният роман на Яна Язова и Александър Балабанов“ – книгата, подготвена от Цвета Трифонова и Петър Величков, показва значителна извадка от интимната кореспонденция между писателката и критика учен и предизвиква впечатляващ читателски интерес. Вече през новия век до публиката стигат томче с подбрани стихотворения на някога известната поетеса, „Война“ (втората част от късния романов диптих на Язова), дори в две издания историческият роман на писателката „Александър Македонски“ (осем коли от него са отпечатани през 1944 г., но след „революцията“ Петър Атанасов, който се е заел с издаването на книгата, е убит и текстът не напуска архива на писателката, докато е жива), пиесата „Силян Щърка“, романовата дилогия „Соленият залив“ („Голямо и Малко“ и „Война“ тук вече са представени в свързаността си), афоризми на Язова, също книжката за малките „Как мами учи децата си“. Преиздадени са „Ана Дюлгерова“ (в две нови оформления), „Капитан“ (още веднъж), трилогията „Балкани“, „Последният езичник“. Из периодиката се публикуват откъси от по-големи произведения на писателката, стихотворения от началото на литературния й път и нейни творби за деца, спомени за нея.

Днес има национален конкурс „Яна Язова“ (той е за разказ – наградите са съвсем скромни, и се организира от Народно читалище „Постоянство“ в град Лом).“
цитирай
16. tota - @ 11. tsanynka - Поздрави!!!
23.05.2012 23:52
Цанинка, трябва да се научим да ценим всичките си стойностни личности и творци. Да отворим страниците, които превратностите на времето затваряше, да знаем и почитаме творилите за България.
А, Яна Язова си е отишла само на 62 години...

Светъл 24 май, Цанинка! Честит да е!!
цитирай
17. tota - @ 12. ran - E-e, благодаря!!!
23.05.2012 23:56
Благодаря, Ран! Светъл, празничен - 24 май!!
цитирай
18. tota - @ 13. dolsineq - Поздрави за хубавият постинг!
24.05.2012 00:00
Доли, мисля, че можеш да намериш книгата ето тук:
http://www.book.store.bg/c/p-pc/id-159/knigi-ot-iana-iazova.html
Честит празник!
цитирай
19. dolsineq - Доли, мисля, че можеш да намериш ...
24.05.2012 00:22
tota написа:
Доли, мисля, че можеш да намериш книгата ето тук:
http://www.book.store.bg/c/p-pc/id-159/knigi-ot-iana-iazova.html
Честит празник!

.............................
Честит празник и от мен, Ати! Благодаря за линка, ще се възползвам от него, защото тази жена не само описва достоверно фактите, но и улавя много вярно психиката на героите си...
цитирай
20. tota - @ 14. yuliya2006 - Петър Величков НАВЪРШИХА СЕ 100 ...
24.05.2012 00:25
Джу, благодаря за прекрасното стихотворение! То допълва опита ми да направя портрет на Яна Язова.
По повод линка и материала под него "100 години от рождението на Яна Язова" не се наемам да коментирам. Днес също го прочетох, но не смятам, че моята страница е място на която ще се разрешават такива въпроси.
Няма да се пусна по тази плоскост, дори и на някой да му се иска. За мен нещата около нея са мистерия. А, Хайтов не заслужава да му бъдат отправяни такива клевети.
После за да пишеш нещо, което друг твърди - не е редно. Трябва да познавам в дълбочина нещата и то от първоизточник за да се наема да твърдя такива неща.
Когато се прочете книгата на Н. Хайтов "През сито и решето" тогава човек може да си отговори на много неща, които се пишеха за него. " В това животоописание е целият и истински Николай Хайтов: ученолюбив, любопитен, енергичен, работлив, амбициозен, винаги нащрек, отворен към хората, но готов да отвърне на всяко нечестно предизвикателство; малко наивен, понякога стеснителен, много чистосърдечен, верен приятел, грижовен баща, избухлив, с широки пръсти, милостив, опора за всеки изпаднал в нужда, със силно чувство за обществен дълг и отговорност, истински, неукротим родолюбец, талантлив писател и публицист и болезнено честолюбив..."
"Хайтов почина от мъка по това, което стана в България. Той почина от левкемия. Последните му думи бяха:
Тоя живот, дето го живеем, хич не ми харесва. Отивам си със кеф!
По тази тема не веднаж по вестниците имаше статии на Сашко Хайтов." - това сподели днес с мен мой приятел от блога.
Добавям линк и на едно интервю с неговия син:
Александър Хайтов: Петър Величков набеди баща ми Николай Хайтов в убийство
http://www.blitz.bg/article/13039
И ще завърша със следните думи: В навечерието сме на най - българският празник - 24 май - денят на славянската писменост и култура - нека в този ден да бъде над всички неща и да отдадем заслуженото на всички наши творци, посветили живота си на България и българското!!

Честит празник!
цитирай
21. tota - @ 19. dolsineq - Доли, мисля, че можеш да намериш ...
24.05.2012 00:34
Благодаря за пожеланията! Колкото до Яна Язова като творец доловеното от теб съвпада и с мое то виждане, че тя " не само описва достоверно фактите, но и улавя много вярно психиката на героите си..." Това съм публикувала тук през 2008 година.
Не мога да забравя последните редове написани от Яна Язова в романа и „Левски”.
„Какво дължим на едно бесило? .....бесилото послужи за утвърждаване на човешките правдини и на свободата. Тези призраци, всеки ще се сети, това бяха войниците на дякон Левски. Последните...останалото от тайната и велика войска на надеждата. Но тези окаяни получовеци, тези призраци, бяха истинските и най-опасни врагове на въоръжените войници, построени върху насипа. Тези бяха най-страшните свидетели на катастрофата. Из безнадеждието на тия смазани същества, които щурваха в мъглата на този ден около бесилото на дякон Левски, се роди в последствие онзи поразителен кураж, който потресе света. Защото едно бесило като това е ужас, но и кураж, отчаянието е сила, падението - величие, безсилието е армия, която има за оръжие духове и това е най-страшното оръжие на света.”

Силата на духа е най страшното оръжие. Да съхраним духа!!

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/04/15/nai-strashnoto-oryjie.183249
цитирай
22. marrta - Благодаря за паметта, Ати!
24.05.2012 07:22
Честит празник!
цитирай
23. mitkaloto - Честит празник!Благодаря за ху...
24.05.2012 07:49
Честит празник!Благодаря за хубавият постинг за Яна Язова!
цитирай
24. tota - @ 22. marrta - Благодаря за паметта, Ати!
24.05.2012 07:54
Благодаря, Марти! Светъл празничен ден!
цитирай
25. tota - @ 23. mitkaloto - Честит празник!Благодаря за ху...
24.05.2012 07:55
Благодаря, Митко! Хубав, споделен да е празничният ден!!
цитирай
26. анонимен - Яна Язова
24.05.2012 08:59
Да ни е честит най-светлият български празник! Един чудесен повод да си спомним за творци като Яна Язова, които, освен голям талант, излъчват и толкова достойнство!
цитирай
27. idealist - Благодаря за постинга!
24.05.2012 09:11
Наистина е била и голяма красавица!
цитирай
28. tota - @ 26. анонимен - Яна Язова
24.05.2012 09:12
Благодаря!
Честит да е!! Докато помним и тачим творците ни, докато звучи тържественият химн " Върви народе възродени..." България ще я има!!

Светъл, празничен да е днешният ден!!
цитирай
29. tota - @ 27. idealist - Благодаря за постинга!
24.05.2012 09:20
Достолепна българка !!
цитирай
30. slavimirgenchev1953 - Едно от най-черните престъпления на комунистите
24.05.2012 09:26
е извършено срещу нея. Проклети да са! А за Яна Язова - вечна памет и слава!
цитирай
31. tota - @ 30. slavimirgenchev1953 - Едно от най-черните престъпления на комунистите
24.05.2012 09:45
Слави, престъпления у нас и на други места в света винаги е имало, когато е имало превратности в съдбата.
Аз не мога да бъда съдник, това е право на друг!!
Мога много да пиша и за днешните псевдо демократи, които убиха морално, донякъде и физически не малко българи. Цяло едно поколение специалисти ... И не само за тях!! Не зная дали това е национална черта периодично да се отричаме от постигнатото, да отхвърляме личности...да унищожаваме част от интелигенцията, не подвластна на приспособленчеството ...може би защото малката държава е осъдена на превратности, на влияние отвън...

По - важното е, че намираме сили да се изправим и да отдадем заслуженото на всички, посветили живота си за България, творили в нея и за нея, за да го има българския дух!!

Но днес е най- българският ден!! Нека да е светъл и осенен от ДОБРОТО!!
цитирай
32. ckarlet - Честит 24 май - ден на славянската ...
24.05.2012 10:54
Честит 24 май - ден на славянската писменост и култура. Един от най-българският празник. Права си, Тота, нека в този ден да отдадем заслуженото на всички наши творци, посветили живота си на България и българското!!! Поздрави за постинга!
Хубав празник на всички!
цитирай
33. tota - @ 32. ckarlet - Честит 24 май - ден на славянската ...
24.05.2012 11:56
Благодаря, Скарлет! И аз като Елка Константинова ще кажа, няма хора с различни цветове и различни наименования пред "исти". Има честни и нечестни хора.

Хубав празник и от мен на всички!!
цитирай
34. sande - Санде: Поздрави за прекрасния постинг !
24.05.2012 11:59
За забележителната българка Яна Язова.

Една от Епопеята на забравените.
цитирай
35. tota - @ 34. sande - Санде: Поздрави за прекрасния постинг !
24.05.2012 13:03
Благодаря, Санде! Забележителна наистина, но вече не в забравените!!
Честит празник!
цитирай
36. erato7 - Честит празник, Ати!
24.05.2012 15:24
Честит празник, Ати!
цитирай
37. tota - @ 36. erato7 - Честит празник, Ати!
24.05.2012 15:34
Благодаря, Слънчево момиче!

Нека всеки един от нас, където и да е да не забравя езика свещен предаден ни от дедите ни и отдава частица от себе си в името на Отечеството!!
цитирай
38. ferhunde - Чудесна идея- да представиш тази голяма авторка!
24.05.2012 15:38
На тоя ден сме длъжни да се докоснем до голямото творчество.
Да забравим блоговите лилипутчета, които си се определят като поетически гиганти и стават за смях и на кокошките, и да видим истинските майстори.

Честит празник! Най-хубавия!
цитирай
39. tota - @ 38. ferhunde - Чудесна идея- да представиш тази голяма авторка!
24.05.2012 15:51
Юбилеят е голям и не бива да бъде подминат. Още повече в навечерието на празника!

Благодаря! Да, най - хубавия, най - светлия!!
цитирай
40. zebb - Талантлива поетеса, благословена ...
24.05.2012 16:37
Талантлива поетеса, благословена със значими срещи и нелек път.
Светъл празник, Ати! :)
цитирай
41. kometapg - Благодаря ти, че ни напомни за тази ...
24.05.2012 16:41
Благодаря ти, че ни напомни за тази невероятно талантлива личност!
цитирай
42. alexs - Честит празник 24 май Ати ! За съж...
24.05.2012 17:53
Честит празник 24 май Ати ! За съжаление отишла си твърде рано от този свят! Но творчеството и остава и тя ще живее чрез него в сърцата ни !
цитирай
43. tota - @ 40. zebb - Талантлива поетеса, благословена ...
24.05.2012 21:36
Благодаря, Марине! Точно си доловил житейския й път. За съжаление при превратности на времето много съдби са сходни с нейната. Но тя е оставила следа с творчеството си.

Светла празнична вечер! Поздрави!
цитирай
44. tota - @ 41. kometapg - Благодаря ти, че ни напомни за тази ...
24.05.2012 21:38
Светла, приятно ми бе, че надникна и се докосна до тази талантлива личност.
Хубава празнични вечер!
цитирай
45. tota - @ 42. alexs - Честит празник 24 май Ати ! За съж...
24.05.2012 21:40
Алекс, благодаря ! Да, чрез творбите си тя продължава да живее, защото се докосваме до нейните виждания за герои и събития.

Светла празнична вечер ти пожелавам!
цитирай
46. анонимен - Отговор на П. Величков
27.05.2012 01:09
Като човекът, предотвратил излизането на романа Левски с името не на авторката си Яна Язова, а не Н. Х-в, искам да ката на един от съмняващите се - може да се съмнявате ако имате доказателства, че извършителят е невинен. А Н. Х. не е. Това не е първият му, нито единствен случай той да краде чужди ръкописи. За съжаление след 1989 г. вместо такива като него да бъдат пратени, където им е мястото, бяха оставени да вилнеят - в неговия дом бе основан СДС. Странно, у нас когато се изобличи някой негодник, мнозина вместо да подкрепят изибличителя, търсят под вола теле, за да защитят престъпника.
цитирай
47. tota - @ 46. анонимен - Отговор на П. Величков
27.05.2012 10:02
Благодаря Ви, за пояснението, което направихте. Вероятно Вие сте наясно с нещата след като сте работили над архивите на Яна Язова и дали живот на написаното от нея.
Но нека тук не обсъждаме тази тема.

Ако някой иска повече да прочете нека разлисти страниците на книгата на Петър Величков "Яна Язова. Проклятието на дарбата", 2007, 2009).
" Петър Величков гради присъствието на писателката в днешния образ на някогашното не просто преиздавайки и издавайки нейни съчинения. Той реставрира и показва на читателите житейската съдба на Яна Язова (прави го вече повече от две десетилетия с публикации в периодичния печат и в книгата му."
цитирай
48. tota - Родена в Лом на 23 май 1911 - 1974 ...
23.05.2021 21:47
aqualia написа:
Родена в Лом на 23 май 1911 - 1974
Истинското й име е Люба Тодорова Ганчева.

Още като гимназистка (1930) занася на проф. Александър Балабанов една своя тетрадка със стихове. Той й дава името Яна Язова.
Издава три книги със стихове. Постепенно преминава към прозата. Първия и роман „Ана Дюлгерова“ е за невъзможността нещо в България да се промени. Следващият роман „Капитан“ (1940) е първият български роман за наркотрафика и проституцията.
След 1944 г. Яна Язова се отказва да се присъедини към писателите, които се втурват в писане на хвалебствия за новата власт. Години наред е била изолирана и нищо нейно не е издавано и печатано.
Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот — историческата трилогия „Балкани“. Романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“ (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство.
През 1960 година за пръв път Яна Язова излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Но романа не е издаден и ръкописът изчезва. Яна Язова е починала през 1974 г в домът си при неизяснени обстоятелства.
Романът "Левски" е издаден едва през 1987 г.

Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика — „Александър Македонски“. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение.

Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства.

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12148411
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70667
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031