Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2012 23:45 - „Да бъдеш добър поет и едновременно добър човек е рядък жребий”
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11159 Коментари: 22 Гласове:
50

Последна промяна: 04.06.2012 23:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

„Да бъдеш добър поет и едновременно добър човек е рядък жребий”

 

/127 години от рождението на  Никола Ракитин/

Не можех да отмина годишнината му. Не случайно за него  Асен Златаров пише – „Да бъдеш добър поет и едновременно добър човек е рядък жребий.” Такъв жребий има Никола Ракитин. Да си спомним за него и докоснем още един път да стиховете му, в които прозира обичта му към Родината и нейната съдба.

                                                                       image

Никола Ракитин

Никола Ракитин (псевдоним на Никола Василев Панчев), български поет, е роден на 06.06.1885 г. в село Лъжене, тогавашна Орханийска околия – дн. село Трудовец, Софийско. Учи в Ботевград (Орхание) и в София, където се преселват родителите му. През 1908 г. завършва славянска филология в Софийския университет и работи в Плевен като учител от 1908 до 1933 г. Участва в Първата световна война. Печата от 1906 г. Директор на Военноисторическия музей в Плевен (19. 09. 1932-1934). Наклеветен в злоупотреба с държавни пари и шпионство в полза на Румъния. Обвинителите му са Шулц, Таньо Желев, Георги Петров, Петър Генов и Екатерина Бойчева. Извикан е и в Софийски военен съд на 02. 05.1934 г. – обвинен в кражба на вещи от плевенските музеи. След два опита за самоубийство, Ракитин се самоубива на 02. 06.1934 г., скачайки от влака София-Плевен в тунел №3, до гара Реброво. Русенският военен съд оправдава на 23.11.1934 г. моралните убийци на поета. Автор на книгите: “Под цъфналите вишни” (1909), “Животът може би е сън” (1911), “Беглец” (1914), “Размирни години” (1919), “Преди да съмне” (1920), “От страната на белите лилии” (1921), “Златни нишки” (1922), “Родното село” (1922), “В тишината на далечния град” (1923), “Васил Левски” (1923, съавтор със Ст. Георгиев), “Жената и морето” (1923), “Мургаш” (1923), “На една струна” (1923), “Освободеният Прометей” (1923), “Морско лято” (1924), “Лес” (1924), “Дарове на Балкана” (1932), “Капят листата” (1933), “Русалска поляна” (разкази, 1938 ) и други. Дъщеря му Светла Ракитина оставя “Спомени за моя баща”.

Тук: Още за него

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1096578


ТИ МАЛКА СИ, РОДИНО

Ти малка си, родино, но съдбата
най-тежкия обрекъл ти е жребий -
пълчища много сила непозната
с огън и меч водила е през тебе.

Ти не еднъж си ставала пустиня,
но пак възкръсвала си в кръв и пламък -
усойче всяко диво е светиня,
и гроб юнашки е под всеки камък.

Над люлката ми още е запета
легендата на твоите балкани -
обичам те за участта ти клета,
обичам те за твоето страдание.

Родино моя, зла е твойта орис
и тя чертае тежкия ми жребий:
закърмен с твоята велика горест
да работя и да умра за тебе.

Никола Ракитин

КОПНЕЖ

В блясъка на пролетното слънце
ти се къпеш, сладостно въздишаш,
трепнеш с порива на всяко зрънце,
със дъха на всеки лист миришеш,
земьо, майко моя!

Неизгледния простор ме вика,
ниви и ливади ме опиват –
в мен духа се буди, властно блика,
на дедите, в тебе що почиват,
земьо, майко моя!

Да ми е да развъртя косата,
да ми е след ралото да крача,
да ми е с кавала след стадата
жалбите ти святи да изплача,
земьо, майко моя!

Но, уви, топи ме само в мъка
моето желание непобедно:
Ще умра далеч от теб в разлъка,
син прокуден на селото бедно,
земьо, майко моя!

Никола Ракитин

 

КАКВИ ПОЛЕТА ГЛУХИ И ПЕЧАЛНИ

Какви полета глухи и печални,
каква непроницаема мъгла!
И в пътища подровени и кални
вървят, вървят кервани от кола.

Добитък, хора - цели с кал покрити,
измъчени от път и глад вървят;
тук изоставени кола разбити,
там волове умрели пък лежат.

По студ, по дъжд се точат върволици,
и ден и нощ не спират своя ход,
вървят - тегло, тегло на мъченици
един с друг приравни човек и скот.

 Никола Ракитин

 

СЕЛОТО

Притулено под хълма край реката,
пустей селото в тия дни дъждовни.
Над стрехи схлупени лежи мъглата,
градините са тъмни и тъжовни.

Есенно време кишаво и хладно,
в дворища, улици навред е кално,
безлюдно - само промучи добиче гладно
и заскимти пред порти куче жално.

Димят комини. Там, под стрехи ниски
тъгуват сиротни сърца за близки,
що гинат някъде за родна слава;

и в тия дни неделни, както отзарана,
черковната пропукана камбана
за панихиди само призовава.

Никола Ракитин


http://literaturensviat.com/?p=45276

Аз обичам песните...

Аз обичам песните, които

слушал съм от майчини уста;

те са прости като песента

на разбуненото гъсто жито.

 

Те са свежи като аромата

на тревите, цъфнали в роса,

с ромона са пълни на леса

и с тайнствеността на планината.

 

Аз обичам песните, в които

е духът народен съхранен.

На езика майчин и свещен

в тях очарованието е скрито.


Никола Ракитин

 

Георги Н. Николов “ПРЕД НЯКОЙ ДА ПОПЛАЧА МИ СЕ ИСКА…” –  за стиховете му, на военна тематика

http://literaturensviat.com/?p=39964

 

 

 







Гласувай:
50



1. tit - Прекрасно!!!
05.06.2012 00:15
"Над стрехи схлупени лежи мъглата,
градините са тъмни и тъжовни."


Думите на Златаров не са символика...

Все ми се ще, да ти кажа, да имаме онзи заряд в смисъла на онова, което говорим и пишем днес...който са влагали онези хора в техния изказ!
Когато някой днес говори така, ми се повдига...обикновено, уви.:(
Когато усетя тази искра, обаче - оооо!:)))
Радвам се, че отбелязваш този великолепен творец!:)

цитирай
2. tota - @ 1. tit - Прекрасно!!!
05.06.2012 01:10
Тит, това, което е написал в статия, която е посветена на Никола Ракитин е истина. Той след като става уредник на военния музей в Плевен понася много обиди и огорчения, заради съперничество за това място. Тези огорчения и тази несправедливост към него го принуждават да посегне на живота си. В линка под биографията е разказана съдбата му.
Колкото до това: " Все ми се ще, да ти кажа, да имаме онзи заряд в смисъла на онова, което говорим и пишем днес...който са влагали онези хора в техния изказ!" Онези хора са били истински, те не са имали разминаване между думи и дела. И още безкрайно са обичали България!!
Не благополучието си!!
цитирай
3. martiniki - Какво нещо...
05.06.2012 06:17
Талантът, доброто обикновено се наказват. Казват, че таланта е непростим - струва ми се, че когато е съчетан с доброта е още по-непростим. Още едно свидетелство ми даваш, Ати.

Благодаря ти за паметта.
цитирай
4. tota - @ 3. martiniki - Какво нещо...
05.06.2012 08:40
Марти, само да не попаднеш в полезрението на силния или пък не дай боже му препречиш пътя към властта или дадена позиция, няма значение нито доброта, нито талант. Такава е вълчата действителност.
В обръщението към съпругата си той го е казал: "Моята наивност и доверчивост, за които ме кореше понякога, са използвани от мошеници, които не подбират средствата да ме погубят..."
цитирай
5. анонимен - Символизъм в чиста форма.
05.06.2012 09:47
Поредният поет, който се самоубива...Действителността ни не е място за по-чувствителни натури да виреят. Хубаво е, че поотупваш праха на забравата и времето от тях. Хубав ден ;)
цитирай
6. tota - @ 5. gogi6666 - Символизъм в чиста форма.
05.06.2012 10:10
Чистите люде не са за тоя свят....
През 1939 година Димитър Панталеев му посвещава това стихотворение:

РАКИТИНОВА БАЛАДА

Изчезна облачното ято
и блесна ясна синина,
ти срещна дунавското лято
във люшнатата равнина,
прегърна го и го целуна
и тръгна с него, бодър, лек,
натам, където с весел ек
шумеше твоя роден Дунав.

Ти със върбите поговори
и с изкласилите жита,
със трепет слуша във простора
шума на птичите ята
и във ръце с босилек пресен
завърна се във своя дом
да изплетеш във чист псалом
избликналата проста песен.

Днес пак е топло, знойно лято
из Дунавската равнина,
из тая равнина, в която
ти пи живот и светлина,
и нашата река голяма
пак храни плодните земи,
свободна, весела шуми,
но тебе, тебе днес те няма.

Чудесно посвещение!!

Хубав ден и от мен!
цитирай
7. stela50 - Ако не се връщаме понякога назад ,
05.06.2012 10:21
и настоящето и бъдещето ни ще обеднеят ...
А ти , мила приятелко,го правиш много фино и с дълбоко
проникновение и усещане ... Хубаво е ... незабравата .
...ТИ МАЛКА СИ, РОДИНО
Ти малка си, родино, но съдбата
най-тежкия обрекъл ти е жребий ...
Едно любимо стихотворение ...
Благодаря ти за тези мигове , Ати ...
Хубав светъл ден !
цитирай
8. tota - @ 7. stela50 - Ако не се връщаме понякога назад ,
05.06.2012 10:36
и настоящето и бъдещето ни ще обеднеят ...
Танечка, чудесно си го казала. Отправянето на поглед назад във времето може само да ни обогатява. Да знаем, че светът не започва от нас, и още, че преди нас, на тази земя са живели и творили прекрасни българи. Чисти, неподправени, талантливи, всеотдайни...загубвали сили да продължат да се борят и отстояват себе си, те са напускали този свят... За съжаление, загубата е била голяма.

Хубав ден!
цитирай
9. daan - :)
05.06.2012 10:55
преубави се сите песни:))
поздрави
цитирай
10. gocho52 - Да...
05.06.2012 13:25
Аз обичам песните, в които

е духът народен съхранен.
цитирай
11. tota - @ 9. daan - :)
05.06.2012 13:27
Дан, вероятно стиховете му могат да бъдат изпети...
Колко мелодичен е текстът:
"Аз обичам песните, в които
е духът народен съхранен.
На езика майчин и свещен
в тях очарованието е скрито."

Светъл ден! Тук отново воли ...Май предаде щафетата на юни.


цитирай
12. tota - @ 10. gocho52 - Да...
05.06.2012 13:32
Георги, това написах на Дан. Оказа се, че и теб те е впечатлило.
А тези стихове ....
"По студ, по дъжд се точат върволици,
и ден и нощ не спират своя ход,
вървят - тегло, тегло на мъченици
един с друг приравни човек и скот."

Тегло, тегло на мъченици...
Светъл ден!
цитирай
13. mariniki - мило и драго ми беше да прочета...
05.06.2012 14:42
за Ракитин знам от моя учител по литература...
четеше ни негови стихове... от книжката Под цъфналине вишни..
бях очарована много... благодаря ти, Ати... че ми го припомни..
ти си чудесна...поздравявам те, най-сърдечно..
цитирай
14. bven - Чудесно отбелязване на годишнината на този поет!
05.06.2012 19:35
Благодаря ти Ати - твоят блог е прекрасен за поддържане на Духа ни!
цитирай
15. vahisht - Благодаря !
06.06.2012 10:08
Къде са тези хора сега, къде са...:
" Онези хора са били истински, те не са имали разминаване между думи и дела. И още безкрайно са обичали България!!
Не благополучието си!!"
Поздрави!
цитирай
16. tota - @ 13. mariniki - мило и драго ми беше да прочета...
06.06.2012 17:16
Мариники, чудесно е, че си имала учител, който е обичал поезията на Никола Ракитин. Четейки Ви негови стихове той Ви е докосвал до неговата душевност. На един почтен, талантлив и истински българин.
Благодаря, че отново си припомни за поета!

Хубав ден!
цитирай
17. megg - " Животът може би е сън"
06.06.2012 17:20
Вземам повод от заглавието на една от книгите ; за талантливите, различните този сън понякога е болезнен, но пък дирята, която оставят ... истинска е, пътечка е към душите ни.
Много ми хареса постингът, Ати, както и изборът на стихотворенията - изповеди на един поет, на едно сърце, за което Родината е съдба. И в страданието.
Хубава вечер, Ати!
цитирай
18. tota - @ 14. bven - Чудесно отбелязване на годишнината на този поет!
06.06.2012 17:22
Бвен, приятно ми е, че заедно с мен отбеляза годишнината на Никола Ракитин. Ако сега ни гледа отнякъде връщането към него и творчеството му ще е удовлетворение за всичко, което е понесъл.

Хубав ден!
цитирай
19. tota - @ 15. vahisht - Благодаря !
06.06.2012 19:18
Васил, уместен е въпросът ти: " Къде са тези хора сега, къде са..." Ще питаме и ще търсим отговор. Консуматорското общество дали може да роди нещо друго. Но, не съм загубила надежда, и мисля, че не всичко е загубено. Растат и достойни млади хора, дано едното оцеляване, да не ги промени. Те трябва да намерят правилния път за развитието на България, за да не я изгубим. Винаги си спомням думите на един от моите професори по история, че " който не уважава миналото си и от него не извлича поуки, не би могъл да се хвали с настоящето и да изгради бъдеще."
Да помним и знаем историята си! Докато е жива паметта за миналото и нас ще ни има.

Хубава вечер!
цитирай
20. tota - @17. megg - " Животът може би е сън"
06.06.2012 19:29
Мила, Мег, благодаря ти за коментара. "....истинска е, пътечка е към душите ни" - това, което е оставил след себе си Никола Ракитин. За него Родината е съдба. И заради честта и достойнството е загубил най - ценното - живота.

Хубава вечер!
цитирай
21. анонимен - По принцип добрият поет е и добър ...
10.06.2012 19:56
По принцип добрият поет е и добър човек !
цитирай
22. анонимен - Коментиращ 21 alexs
10.06.2012 20:04
Коментиращ 21 alexs
цитирай
23. tili - Благодаря за спомена
12.06.2012 11:50
за този чудесен поет-страдалец, Ати! То кой ли български поет не е такъв?
А геният на завистта си шета из милата ни Родина неуморно:(

А на Ракитин е наречена една от най-приятните улички в София. Дали някой помни клеветниците му?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12136477
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70618
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031