2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 23615 Коментари: 32 Гласове:
Последна промяна: 19.05.2013 21:02
Да си спомним за поета на града – Христо Смирненски
Да си само на двадесет и четири години, да си събрал в себе си целия свят, над който да можеш със сълзи да се смееш и със смях, да плачеш, знаейки, че, си обречен, е велико нещо! А той знаеше, че ще умре, виждаше костеливите неумолими ръце на своята жълта гостенка и все пак си даваше надежда: „До другата есен, до другата пролет!" Храчеше кръв и си даваше надежда! Крещеше за въздух и си даваше надежда!
И не само на себе си. На целия свят. Защото тогавашният свят беше цял разкапан от охтика. И ако все пак този юноша жадуваше някакво изцеление, жадуваше го не толкова за себе си, колкото за своите гладни братя. А много бяха тези негови братя: и дрипави гаврошчета, и слепци, и улични жени, и цветарки. Той ги цереше с надежда или ... с горчиво кафе. Или -бе магьосник, или бе само един вярващ и чист юноша. А може би едното и другото заедно ...
Пророк бе той! Пророк или заклинател, който не моли, а заповядва:
И когато сетний камък на обгърнатия в пламък
и разруха древен замък се отрони в пепелта,
вий слезнете от конете и земята целунете —
възцарете вечна обич, вечна правда на света!
Мисля, той не е умрял само от туберкулоза! Ако не му е стигал въздухът в гърдите, то е било, защото тези гърди са били претъпкани с милиони неща: с цветарки и гавроши, с барикади и северни сияния, с гладиатори и вулкани. И редом с тях — мефистофели и приказни стълби, очи като черешки, баланиади, министерски шкембета ... Как няма да се пръснат такива гърди? Къде в тях място за въздух?
И все пак колкото и малко да е бил въздухът, колкото и да не е стигал на самия него, този въздух стигна, за да проветри целия задушен свят.
Казват, днес туберкулозата се лекувала ... Не знам. Но без страх дишам въздуха, който поетът някога е заразил с бацилите си. И съм му много благодарен за този „заразен" въздух!
Дамян Дамянов
ЦветаркаТази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити – глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.
А из улицата шумна, под гирлянди електрични,
ето малката цветарка бърза от локал в локал,
де оркестрите разливат плавни звукове ритмични
и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.
С погледа смутен и влажен на прокудена русалка
между масите пристъпя и предлага плахо тя:
златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка
и усмивката смирена по рубинени уста.
Върху стройното й тяло, върху младостта й цветна,
като черни пипала се плъзгат погледи отвред
и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,
че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.
И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,
гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,
понесат се нависоко волнокрили, смели, горди
и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.
Но от маса къмто маса свойта кошничка показва
светлокосата девойка с поглед смътен и нерад,
а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
хиляди души разбити – дебне каменния град.
Христо Смирненски
Привечер е. Бaвно, дебнешком сякаш, се спускат лилави сенки над града. Огромният слънчев кръг догаря в потоци злато и алена кръв. Като мъртва сива змия лежи шосето сред стихнали поля. И ето босоногите. Три, четири, шест. Впрегнати в мънички колички, натоварени с дърва и съчки, те опъваха мускулите на своите млади тела. Фуражка с отпрани козирка, черни кръпки на сивите панталони, а жилите им изпънати като корабни въжета. Пот струят челата. А градът е тъй далече. Малки роби, впрегнати в ярема на своята беднота, деца, в чиито очи гори тихата скръб на старци. Далече е градът! Далече. Край вас ще отминат още много доволници, край вас ще профучат автомобилите на тези, които нивга в живота си не са пили горчивата чаша на мизерията — те, зарад които е вашата мъка.
Какво знаят те? В ресторантите на Чамкория свирят оркестрите, във вилите е тъй уютно и безгрижно. Черната сянка на глада не протяга там ръце. Не сплита лепкавите мрежи Грижата. Какво знаят те?
— Мамо, защо са се впрегнали тези деца? — пита невръстният доволник от автомобила.
— Носят дърва за зимата.
— А не им ли тежи?
— Не, маминото, те са свикнали.
Босоногите спират с тежка въздишка, стрелват искрящ омраза поглед и пак повличат количките си. Трият с ръка изпотени чела, изпъват жилите на почернелите си вратове и пристъпят. Облаци прах ги заливат, прах, сив и задушен като живота. А върху втората количка отгоре на дървата седи малка помагачка — синеоко сестриче. Кръв, тъмночервена ивица кръв, е засъхнала по крачето му. Но то поглежда небето, поглежда полето и се усмихва. Кому се усмихваш, малка златокоса робиньо? На мъката?...
На своята белоснежна детска душа се усмихваш ти. Твоята младост гледа с меки, кадифени очи. Но утре? Утре сивият поток на живота ще повлече и твоята младост, и твоята усмивка. И повлякла количката, изпотена, изпрашена, видяла тук черна мъка, там празнота и вечно охолство, ти не се усмихваш вече. По детското чело ще легнат сенки, влажните очи ще заискрят омраза и редом със своите одрипани братя ти ще свиеш своите малки, черни, изподраскани юмручета:
— Два свята, единият е излишен!
Христо Смирненски
http://liternet.bg/library/bl/s/hrsmir.htm
За творчеството на Христо Смирненски, тук: - u4ebnimateriali Станислава Желева
http://u4ebnimateriali.blog.bg/drugi/2013/05/19/material-za-matura-8-hristo-smirnenski.1111881
http://www.youtube.com/watch?v=vFi5oy1wU9M
http://www.youtube.com/watch?v=i5Pi6ZzR01o
http://www.youtube.com/watch?v=0JmC1uA4NXg
http://www.youtube.com/watch?v=9m655203Szs&feature=relmfu
Тагове:
17.06.2012 20:21
Да, сестра , но между сърцата ни има бучка лед - с ирония отговарял приятелят на Жълтата гостенка.
Поклон и нека винаги бъде в душите ни. Приказката за стълбата все още не се чете!
Никой не може да ме рязубеди, че очите на Дявола са други, освен зелени. И че абсента не е дяволско питие!:):):))
Поздрави Ати!
Смирненски е по-актуалин и разбираем и за днешното поколение от всеки друг, убедена съм!:)
17.06.2012 21:38
всеки от нас носи в душата си стиховете му...
с почитание и преклонение към таланта..
бях тук с удоволствие...
Цветарка
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити – глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.
А из улицата шумна, под гирлянди електрични,
ето малката цветарка бърза от локал в локал,
де оркестрите разливат плавни звукове ритмични
и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.
С погледа смутен и влажен на прокудена русалка
между масите пристъпя и предлага плахо тя:
златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка
и усмивката смирена по рубинени уста.
Върху стройното й тяло, върху младостта й цветна,
като черни пипала се плъзгат погледи отвред
и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,
че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.
И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,
гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,
понесат се нависоко волнокрили, смели, горди
и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.
Но от маса къмто маса свойта кошничка показва
светлокосата девойка с поглед смътен и нерад,
а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
хиляди души разбити – дебне каменния град.
Христо Смирненски
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?..."
Поздрав, Ати!
хиляди души разбити – дебне каменния град.
....
Поздрави ;-)
за всяко поколение ... по всяко време ...
А ... "Приказка за стълбата" е гениално произведение.
Благодаря за това представяне - спомен на
Христо Смирненски - много вълнуващо ...
Поздрави и хубава вечер !
17.06.2012 22:44
"На тихото село най-тихия син
избра си муза в литак.
И без да бъде враг
на бира, вино и коняк.
Нарече се Елин Пелин."
За тези, които не го забравят и не са врагове на бира, вино и коняк:
Наздраве!
изпиващо душите на своите деца...
И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити – глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.
http://youtu.be/NQ5xpLY4IPQ
18.06.2012 01:57
на майката земя.....
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.
........................................................
И тогава — залюбен в тълпите, пленен
от лъчите на нова зора, —
без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще знам за какво да умра.
Ати,поздравления за постинга!Х.Смирненски беше един от авторите,които ОБИЧАХ да преподавам в училище...
18.06.2012 07:45
Над сънния Люлин, прибулен
с воала на здрач тъмносин,
безоблачен залез запали
сред своите тайнствени зали
пожар от злато и рубин.
И привечер летна наметна
пак с траурен плащ рамена,
градът приюти се в тъмата
и тънка позлата в стъклата
разля се на плахи петна.
18.06.2012 07:46
тя в миг ще се смути
всевластникът живот преварил я навреме
и ти-отдавна без душа си ти!
ПОКЛОН!
18.06.2012 08:43
Сърце, внимавай, не тупти!
Доволно си туптяло ти
в безумен и жесток копнеж.
Аз я забравих, разбери!
Затуй ще ти броя до три;
на три веднага ти ще спреш.
Започвам веч: -Едно, две, три!
Готово, спри!............................
Уви, нехранимайка, виж,
Ти продължаваш да туптиш!
Сякаш плачът й дочули са,
сякаш са ехо в снега -
звъннаха в сънната улица
песни на скрита тъга.
Трепна цигулка разплакана,
сепна тя зимния сън,
мигом след нея нечакано
хукнаха звън подир звън.
........................
Синкави, жълти и алени
снопчета пламък трептят,
в огнен отблясък запалени,
черни ковачи коват.
Ати, благодаря ти за постинга!
Усмихната седмица!
18.06.2012 11:18
***
Да го приемем в контекста на времето, когато е писано.
Да го приемем като вик и красива и силна метафора на мечтата на поета-юноша за промяна на Света.
"...Възцарете вечна обич, вечна правда на света!"
Какво тук може да ни смути?
Вярно, утопична е мечтата на Поета, но нали е мечта?!
Посланието е красиво, утопично, но вечно ...
18.06.2012 13:13
18.06.2012 15:32
Бил предтеча на социалистическите и комунистическите идеи- Символ-верую ..
Вапцаров даже го пожертваха набързо. Не разбраха ,че е национален капитал. После пък го възвеличаваха, след прожмяната го сатанизираха някои перекендета.
Смирненски също. След Девети името му кънти по площадите,по манифестациите, тържествата и пр. Едва ли не директно го изкараха комунист.
Сега пък го няма в учебниците.
А юношата бледен е сияйна звезда над България.
Поздрави!
Поздрави, Ати!
Б.
да разбираш от поезия е коренно различно от това да разбираш от политика, да наречеш Смирненски "поет с промит мозък", трябва да си бил дълго на гости при дявола или два пъти да си изкачил стълбата...
Апелирам към домакина на постинга да изтрие този срамен коментар, в това число и моя.
18.06.2012 23:29
Колкото до Христо Смирненски, той е един от талантливите ни поети. Не може да бъдеш равнодушен, когато установиш, че един толкова млад човек, достигнал своите 24 години, е проникнал с такава дълбочина в житейската философия и обстоятелствата на времето и е създал творби, които вълнуват, които звучат актуално и днес.
"Това е улицата- улицата многолюдна,
която киска се и плаче
чрез хилядите минувачи,
която с гръм чете поемата си чудна,
де всеки стих е кървава бразда,
написана с длетото на труда
по черний мрамор на неволите човешки -
това е улицата, в чийто вик
заслушва се живота многолик
и шеметен повлича пак оковите си тежки..."
.........
"Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!"
Поклон! Дълбок поклон!!
19.06.2012 22:37
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com