Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2012 19:55 - Да си спомним за поета на града – Христо Смирненски
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 23445 Коментари: 32 Гласове:
42

Последна промяна: 19.05.2013 21:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Да си спомним за поета на града – Христо Смирненски

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

Да си само на двадесет и четири години, да си събрал в себе си целия свят, над който да можеш със сълзи да се смееш и със смях, да плачеш, знаейки, че, си обречен, е велико нещо! А той знаеше, че ще умре, виждаше костеливите неумолими ръце на своята жълта гостенка и все пак си даваше надежда: „До другата есен, до другата пролет!" Храчеше кръв и си даваше надежда! Крещеше за въздух и си даваше надежда!

И не само на себе си. На целия свят. Защото тогавашният свят беше цял разкапан от охтика. И ако все пак този юноша жадуваше някакво изцеление, жадуваше го не толкова за себе си, колкото за своите гладни братя. А много бяха тези негови братя: и дрипави гаврошчета, и слепци, и улични жени, и цветарки. Той ги цереше с надежда или ... с горчиво кафе. Или -бе магьосник, или бе само един вярващ и чист юноша. А може би едното и другото заедно ...

Пророк бе той! Пророк или заклинател, който не моли, а заповядва:

И когато сетний камък на обгърнатия в пламък
и разруха древен замък се отрони в пепелта,
вий слезнете от конете и земята целунете —
възцарете вечна обич, вечна правда на света!

Мисля, той не е умрял само от туберкулоза! Ако не му е стигал въздухът в гърдите, то е било, защото тези гърди са били претъпкани с милиони неща: с цветарки и гавроши, с барикади и северни сияния, с гладиатори и вулкани. И редом с тях — мефистофели и приказни стълби, очи като черешки, баланиади, министерски шкембета ... Как няма да се пръснат такива гърди? Къде в тях място за въздух?

И все пак колкото и малко да е бил въздухът, колкото и да не е стигал на самия него, този въздух стигна, за да проветри целия задушен свят.

Казват, днес туберкулозата се лекувала ... Не знам. Но без страх дишам въздуха, който поетът някога е заразил с бацилите си. И съм му много благодарен за този „заразен" въздух!

Дамян Дамянов

                                                                         image
                                                                        Христо  Смирненски

Цветарка

Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –

като теменужен остров в лунносребърни води,

и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,

се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.

 

И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва

хиляди души разбити – глъхне празничния град

и под лунно наметало с шепот странен той разказва

повестите безутешни на вседневен маскарад.

 

А из улицата шумна, под гирлянди електрични,

ето малката цветарка бърза от локал в локал,

де оркестрите разливат плавни звукове ритмични

и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

 

С погледа смутен и влажен на прокудена русалка

между масите пристъпя и предлага плахо тя:

златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка

и усмивката смирена по рубинени уста.

 

Върху стройното й тяло, върху младостта й цветна,

като черни пипала се плъзгат погледи отвред

и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,

че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.

 

И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,

гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,

понесат се нависоко волнокрили, смели, горди

и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.

 

Но от маса къмто маса свойта кошничка показва

светлокосата девойка с поглед смътен и нерад,

а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва

хиляди души разбити – дебне каменния град.

 

Христо Смирненски

                                 image
                                         

                                               image

Босоногите деца

Привечер е. Бaвно, дебнешком сякаш, се спускат лилави сенки над града. Огромният слънчев кръг догаря в потоци злато и алена кръв. Като мъртва сива змия лежи шосето сред стихнали поля. И ето босоногите. Три, четири, шест. Впрегнати в мънички колички, натоварени с дърва и съчки, те опъваха мускулите на своите млади тела. Фуражка с отпрани козирка, черни кръпки на сивите панталони, а жилите им изпънати като корабни въжета. Пот струят челата. А градът е тъй далече. Малки роби, впрегнати в ярема на своята беднота, деца, в чиито очи гори тихата скръб на старци. Далече е градът! Далече. Край вас ще отминат още много доволници, край вас ще профучат автомобилите на тези, които нивга в живота си не са пили горчивата чаша на мизерията — те, зарад които е вашата мъка.

Какво знаят те? В ресторантите на Чамкория свирят оркестрите, във вилите е тъй уютно и безгрижно. Черната сянка на глада не протяга там ръце. Не сплита лепкавите мрежи Грижата. Какво знаят те?

— Мамо, защо са се впрегнали тези деца? — пита невръстният доволник от автомобила.

— Носят дърва за зимата.

— А не им ли тежи?

— Не, маминото, те са свикнали.

Босоногите спират с тежка въздишка, стрелват искрящ омраза поглед и пак повличат количките си. Трият с ръка изпотени чела, изпъват жилите на почернелите си вратове и пристъпят. Облаци прах ги заливат, прах, сив и задушен като живота. А върху втората количка отгоре на дървата седи малка помагачка — синеоко сестриче. Кръв, тъмночервена ивица кръв, е засъхнала по крачето му. Но то поглежда небето, поглежда полето и се усмихва. Кому се усмихваш, малка златокоса робиньо? На мъката?...

На своята белоснежна детска душа се усмихваш ти. Твоята младост гледа с меки, кадифени очи. Но утре? Утре сивият поток на живота ще повлече и твоята младост, и твоята усмивка. И повлякла количката, изпотена, изпрашена, видяла тук черна мъка, там празнота и вечно охолство, ти не се усмихваш вече. По детското чело ще легнат сенки, влажните очи ще заискрят омраза и редом със своите одрипани братя ти ще свиеш своите малки, черни, изподраскани юмручета:

— Два свята, единият е излишен!

Христо Смирненски

 http://liternet.bg/library/bl/s/hrsmir.htm

За творчеството на Христо Смирненски, тук: -  u4ebnimateriali Станислава Желева

http://u4ebnimateriali.blog.bg/drugi/2013/05/19/material-za-matura-8-hristo-smirnenski.1111881

  http://www.youtube.com/watch?v=vFi5oy1wU9M

 http://www.youtube.com/watch?v=i5Pi6ZzR01o

 http://www.youtube.com/watch?v=0JmC1uA4NXg

 http://www.youtube.com/watch?v=9m655203Szs&feature=relmfu

 

 













Гласувай:
42



1. bven - Нека си спомним нежния поет - революционер по душа и с хумор до последния миг!
17.06.2012 20:21
Чела съм, че когато мед. сестра му давала лекарства, казвала: Хайде, младежо, нали с теб се обичаме?
Да, сестра , но между сърцата ни има бучка лед - с ирония отговарял приятелят на Жълтата гостенка.
Поклон и нека винаги бъде в душите ни. Приказката за стълбата все още не се чете!
цитирай
2. tit - И твойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят...
17.06.2012 21:17
Знаеш ли, от него съм се учила на градския български език. Любимото ми е "На гости у Дявола", разбира се. Онова "...пускайи пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен" завинаги е запечатано в съзнанието ми.
Никой не може да ме рязубеди, че очите на Дявола са други, освен зелени. И че абсента не е дяволско питие!:):):))
Поздрави Ати!
Смирненски е по-актуалин и разбираем и за днешното поколение от всеки друг, убедена съм!:)
цитирай
3. анонимен - Санде: Поздравления, Ати, за този постинг!
17.06.2012 21:38
Каквото и да казват, каквото и да пишат някои, българската поезия не може без Христо Смирненски. Той е в храма й и ще си остане вечно млад, лъчезарен и талантлив. Дано го преоткриват млдите поколения, защото сигурно вече са го изхвърлили от учебниците.
цитирай
4. mariniki - поздравявам те, Ати...
17.06.2012 21:56
че ни спомняш за нежния, прекрасния Смирненски...
всеки от нас носи в душата си стиховете му...
с почитание и преклонение към таланта..
бях тук с удоволствие...
цитирай
5. malchaniaotnadejda7 - Благодаря ти, Ати!
17.06.2012 21:58
Много обичам Христо Смирненски - изключителен поет! Титанично нежен... Позволи ми да повторя това стихотворение. Откакто се помня, го знам наизуст. Понякога, идва нечакано и се слива със залезите на Витоша... Особено първият куплет. Защо съдбата на българските поети, на творците ни е така горестна...

Цветарка

Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.

И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити – глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.

А из улицата шумна, под гирлянди електрични,
ето малката цветарка бърза от локал в локал,
де оркестрите разливат плавни звукове ритмични
и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал.

С погледа смутен и влажен на прокудена русалка
между масите пристъпя и предлага плахо тя:
златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка
и усмивката смирена по рубинени уста.

Върху стройното й тяло, върху младостта й цветна,
като черни пипала се плъзгат погледи отвред
и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,
че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет.

И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди,
гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак,
понесат се нависоко волнокрили, смели, горди
и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг.

Но от маса къмто маса свойта кошничка показва
светлокосата девойка с поглед смътен и нерад,
а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва
хиляди души разбити – дебне каменния град.

Христо Смирненски
цитирай
6. mt46 - Един от великите ни поети...
17.06.2012 22:17
"... Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?..."
Поздрав, Ати!
цитирай
7. brym4ence87 - Много актуално звучи днес!
17.06.2012 22:19
...а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва

хиляди души разбити – дебне каменния град.
....
Поздрави ;-)
цитирай
8. stela50 - Велик поет ... чиито стихове
17.06.2012 22:31
се знаят наизуст и звучат силно и актуално
за всяко поколение ... по всяко време ...
А ... "Приказка за стълбата" е гениално произведение.
Благодаря за това представяне - спомен на
Христо Смирненски - много вълнуващо ...
Поздрави и хубава вечер !
цитирай
9. godlieb - НЕКА - ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ -
17.06.2012 22:31
ДА НАПОМНЯМЕ ЗА НЕСРАВНИМИТЕ БЪЛГАРСКИ ТАЛАНТИ. ВЕЧНАЯ ИМ ПАМЯТ.
цитирай
10. анонимен - Браво за постинга!
17.06.2012 22:44
Успешна седмица, tota ;)
цитирай
11. hopfen - Поздравления за
17.06.2012 22:48
почитта към Хр.Смирненски!

"На тихото село най-тихия син
избра си муза в литак.
И без да бъде враг
на бира, вино и коняк.
Нарече се Елин Пелин."

За тези, които не го забравят и не са врагове на бира, вино и коняк:
Наздраве!
цитирай
12. qbylkovcvqt - . . . поетът на града - каменно чуд...
17.06.2012 23:15
... поетът на града - каменно чудовище,
изпиващо душите на своите деца...


И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва
хиляди души разбити – глъхне празничния град
и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад.

цитирай
13. tili - Е, Смирненски е бил
17.06.2012 23:16
и бохем. Без това - свободата е невъзможна. Говоря за вътрешната:

http://youtu.be/NQ5xpLY4IPQ
цитирай
14. анонимен - Niki- Поет на тъгата
18.06.2012 01:57
Ний всички сме деца,
на майката земя.....
цитирай
15. tsanynka - Бисер в съкровищницата на българската литература!!!
18.06.2012 03:23
Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.
........................................................
И тогава — залюбен в тълпите, пленен
от лъчите на нова зора, —
без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще знам за какво да умра.

Ати,поздравления за постинга!Х.Смирненски беше един от авторите,които ОБИЧАХ да преподавам в училище...
цитирай
16. marrta - Припомням си го, с тъга и усмивка - изключителен поет. Истински магьосник на думите.
18.06.2012 07:45
Ето пример за красив танц на думите, за обичането на звуците в едно стихотворение - как си прилягат, водят се и рисуват на читателя картина -

Над сънния Люлин, прибулен
с воала на здрач тъмносин,
безоблачен залез запали
сред своите тайнствени зали
пожар от злато и рубин.

И привечер летна наметна
пак с траурен плащ рамена,
градът приюти се в тъмата
и тънка позлата в стъклата
разля се на плахи петна.
цитирай
17. анонимен - най-нежния...
18.06.2012 07:46
Обнадеждаващо е ,щом толкова хора си спомниха и писаха за НЕГО!Но щом простре ръка,душата ти да вземе
тя в миг ще се смути
всевластникът живот преварил я навреме
и ти-отдавна без душа си ти!
ПОКЛОН!

цитирай
18. анонимен - Благодаря за чудесното напомняне!
18.06.2012 08:43
Ето и едно мое любимо, по-различно стихотворение. Смирненски, освен всичко, е и нежен шегаджия. Заглавието е " Обучение на сърцето"
Сърце, внимавай, не тупти!
Доволно си туптяло ти
в безумен и жесток копнеж.
Аз я забравих, разбери!
Затуй ще ти броя до три;
на три веднага ти ще спреш.
Започвам веч: -Едно, две, три!
Готово, спри!............................
Уви, нехранимайка, виж,
Ти продължаваш да туптиш!




цитирай
19. megg - Поетът на града, децата на града ...
18.06.2012 08:57
Рожби и ... жертви на този град. Обичам този голям поет, най - дълбоко ме докосват стиховете му, в които тъгата не е просто огледално отражение на мъката по света, а - болка - минала през сърцето на твореца, родена в това свръхчувствително сърце ... Един откъс от любимите " Зимни вечери" :

Сякаш плачът й дочули са,
сякаш са ехо в снега -
звъннаха в сънната улица
песни на скрита тъга.

Трепна цигулка разплакана,
сепна тя зимния сън,
мигом след нея нечакано
хукнаха звън подир звън.

........................

Синкави, жълти и алени
снопчета пламък трептят,
в огнен отблясък запалени,
черни ковачи коват.

Ати, благодаря ти за постинга!
цитирай
20. findly - Много го обичам,
18.06.2012 09:21
Благодаря ти, че ме потопи отново в неговия свят!
Усмихната седмица!
цитирай
21. ende - Много приятен постинг.
18.06.2012 11:18
В стихове като Червените ескадрони, впрочем това не е стих, а продукт на промития мозък на поета, личи вредата от комунистическата идеология, но Истинският Поет Смирненски е неповторим!
цитирай
22. gocho52 - Днес пак е актуален...
18.06.2012 11:53
Пълно е с Принцове по рождение и Боговете са техни братя!
цитирай
23. sande - Санде: "Червените ескадрони" си остава прекрасно стихотворение ...
18.06.2012 12:58
ende написа:
В стихове като Червените ескадрони, впрочем това не е стих, а продукт на промития мозък на поета, личи вредата от комунистическата идеология, но Истинският Поет Смирненски е неповторим!


***

Да го приемем в контекста на времето, когато е писано.

Да го приемем като вик и красива и силна метафора на мечтата на поета-юноша за промяна на Света.

"...Възцарете вечна обич, вечна правда на света!"

Какво тук може да ни смути?

Вярно, утопична е мечтата на Поета, но нали е мечта?!

Посланието е красиво, утопично, но вечно ...
цитирай
24. ende - Санде, прав си, но и не съвсем. Да, ...
18.06.2012 13:13
Санде, прав си, но и не съвсем. Да, тоя стих е проява на чистата и светла същност на младия поет, но толкова по-чудовищно е, че най-чистите и светли умове бяха омърсени и осквернени от тая болест. Спомни си колко време комунистическата пропаганда изкарваше Смирненски пролетарски поет - революционер. В постинга много точно се показват истинските , великите стихове на великия поет, а "Червените ескадрони", възвеличаващо една жестока, избиваща невинни хора терористична групировка не би могло да е стих, а само лозунг.
цитирай
25. sande - Санде: Така е приятелю, комунишстическата пропаганда използваше тези поети за своята си пропаганда ...
18.06.2012 15:32
Ами Христо Ботев?

Бил предтеча на социалистическите и комунистическите идеи- Символ-верую ..

Вапцаров даже го пожертваха набързо. Не разбраха ,че е национален капитал. После пък го възвеличаваха, след прожмяната го сатанизираха някои перекендета.

Смирненски също. След Девети името му кънти по площадите,по манифестациите, тържествата и пр. Едва ли не директно го изкараха комунист.

Сега пък го няма в учебниците.

А юношата бледен е сияйна звезда над България.

Поздрави!
цитирай
26. kostadin - На всичкото отгоре оставиха да п...
18.06.2012 15:43
На всичкото отгоре оставиха да падне и къщата в която е живял
цитирай
27. sav11 - Христо Измирлиев
18.06.2012 19:14
въпреки социалистическите си възгледи, си остава преди всичко един човек с възможно най-голямото "Ч" сред всички хора. Лично аз уважавам творбата му "Приказка за стълбата" и стихотворението му "Братчетата на Гаврош". Това са безсмъртни творби, които давам на западните писатели да четът. Смирненски е КОЛОС в световен мащаб и всички трябва да се стараем и да популяризираме творбите му по целия свят! А специално "Приказка за стълбата" трябва да влезе във всички учебници и то не само в България, а във всички страни. И разбира се да бъде изписана с големи букви върху гранитна скала или каменен блок и поставен в центъра на София, Приж, Лондон, Вашингтон, и т.н. И може би е време да се направи един хубав филм за него!

цитирай
28. kalin8 - Без него...
18.06.2012 20:58
Без него не бихме били същите...И аз специално! Да!
Поздрави, Ати!
Б.
цитирай
29. zabunova - Силен е! Хубаво, че припомни!:)))
18.06.2012 22:11
Силен е! Хубаво, че припомни!:)))
цитирай
30. hopfen - Странно и срамно твърдение,
18.06.2012 22:27
ende написа:
В стихове като Червените ескадрони, впрочем това не е стих, а продукт на промития мозък на поета, личи вредата от комунистическата идеология, но Истинският Поет Смирненски е неповторим!

да разбираш от поезия е коренно различно от това да разбираш от политика, да наречеш Смирненски "поет с промит мозък", трябва да си бил дълго на гости при дявола или два пъти да си изкачил стълбата...
Апелирам към домакина на постинга да изтрие този срамен коментар, в това число и моя.
цитирай
31. tota - Приятно съм изненадана от коментарите, свързани със спомена за един от талантливите ни поети
18.06.2012 23:29
Имате основание да поискате да изтрия този коментар. Съгласна съм с Вас. Но коментарът сам по себе си говори доколко са промити други мозъци. Моля да бъда извинена за това.Тъжна е нашата съдба с превратностите, които се случват през 50 години. Това люшкане ту на запад или изток сякаш ни прави народ на отрицанието. Да отричаме постигнатото от една или друга политическа и стопанска система от поколения българи. Нима всичко е за отричане? Такова отношение води до нарушаване на приемствеността между поколенията и надграждане на постигнатото. Вместо градивност ние рушим и се отричаме дори от личности, които са работили за България. Това се повтаря и при нашите творци. Много от нашите поети, писатели, революционери са били знаме през различни периоди от историята ни. Не смятам, че е основание за отрицание, защото творчеството им е повлияно от времето в което са живели. Те не принадлежат на една или друга партия, а на България.
Колкото до Христо Смирненски, той е един от талантливите ни поети. Не може да бъдеш равнодушен, когато установиш, че един толкова млад човек, достигнал своите 24 години, е проникнал с такава дълбочина в житейската философия и обстоятелствата на времето и е създал творби, които вълнуват, които звучат актуално и днес.

"Това е улицата- улицата многолюдна,

която киска се и плаче

чрез хилядите минувачи,

която с гръм чете поемата си чудна,

де всеки стих е кървава бразда,

написана с длетото на труда

по черний мрамор на неволите човешки -

това е улицата, в чийто вик

заслушва се живота многолик

и шеметен повлича пак оковите си тежки..."
.........
"Ти целия скован от злоба си,

о шумен и разблуден град,

и твойте електрични глобуси

всуе тъй празнично блестят!"

Поклон! Дълбок поклон!!
цитирай
32. yotovava - Къщата на прабаба ми, която после стана моя, се намираше през една от тяхната.
19.06.2012 22:37
Т. нар. Добруджански квартал, сега вече има само блокове, но преди малките къщички бяха накацали в още по-малките дворчета и може би са били краят на София. Парадоксално, но в квартала все още има катерички, може би защото наблизо има парк.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12136099
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70616
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031