Мисъл на Фьодор Михайлович Достоевски с актуално звучене

 

 „НЕ МОЖАХ ДА СТАНА НИЩО: нито добър, нито лош, нито негодник, нито честен човек, нито герой, нито мекотело. А сега пилея дните си в ъгъла  и се терзая с горчивото и съвършено безполезно усещане, че един интелигентен човек всъщност не може да стане нещо, че „нещо” излиза само от глупаците.”

                 Ф. М. Достоевски „Записки от подземието”

                                  
                                   Портрет на Ф.М.Достоевски

„Фьодор Михайлович Достоевски е смятан за един от най-великите романисти от Златния век на руската литература.  За малко хора от 19-ти век може да се каже, че са били толкова влиятелни, колкото Достоевски. Известен е с талантливото си повествование и с дълбоките си и остроумни изявления по интелектуални и политически въпроси и е описван като духовен водач, учител и дори пророк.”


http://www.youtube.com/watch?v=dM9tZU1Bhds

 

тази мисъл ме прати при стихотворението на Емили Дикинсън, което съм чела в много преводи, но в същността си е това


Аз съм Никой!

Ти също, нали!
Не казвай на никой!
Веднага ще разтръби.

Да бъдеш Някой - отвратително.
Сякаш си жаба - Някоя -
квакаща отегчително
пред възхитеното блато.

http://hulite.s1012.sureserver.com/modules.php?name=News&file=article&sid=36906&mode=thread&order=0&thold=0

Никой, нищо, песъчинка, прашинка - само извисените над суетата могат да го заявят така открито:)

Поздравлявам Тота за изключителната находка.

Поздравлявам и Марита за коментара, към който който не мога да добавя нищо. Поздравления!

Има смисъл от Блога.

Поздравявам ...

негова е и друга мисъл станала емблема и верую на много хора...
а именно - Красотата ще спаси света...която напълно
споделям и аз... много хубав постинг, Ати...
поздравявам те, сърдечно..

Харесвам Достоевски - поредният мрачен гений на руската литература! Поздрави ;--)

...Най-истинските хора на този свят са поетите и писателите. Достоевски е над всеки философ. — Емил Чоран.
...Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право. Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си...
Достоевски
Каквото и да кажа , ще е малко ... Велик ...
Благодаря , Ати !

като този герой на Достоевски.

Дори и мъдрите живеят в рая на глупците.

Разсъжденията касаят всички и удачвиците и неудачниците, накрая всички стават вярващи ,а доста преди това започват да мислят, какво са можели да направят, но са го пропуснали.

Сърдечно благодаря ,че ме подсети за съществуването и на музиката на Чайковски

Ако не се лъжа, това е от "Записки от подземието".

На мен ми допада и друга актуална мисъл на гениалния Достоевски - че щастието не може /не е морално/ да се гради върху нещастието на другите /"Братя Карамазови"/...

Обогатявам се от постингите ти и коментарите под тях, благодаря!

А клипът ме върна 52 години назад. Олег Каган свири в Пловдив Цигулковия концерт на Бетховен и аз отидох за да го чуя. Още го помня, един дребен човечец. Кариерата му обаче бе доста краткотрайна, но по този запис разбирам, че е бил един от големите.
Поздрави,
Коста

Мисълта на Достоевски може да бъде прочетена от различен ъгъл, гледна точка. Едно е неоспоримо, че и днес звучи актуално, а Достоевски е велик!!

Лаодзъ не е като Махавира, изобщо не е математичен, макар че е твърде, твърде логичен в своята лудост. Той притежава безумна логика! Когато се задълбочим в неговите изказвания, ще го почувстваш; това не е така очевидно и ясно. Той има своя собствена логика, логиката на абсурда, логиката на парадокса, логиката на лудия. Той удря силно.
Логиката на Махавира може да бъде разбрана дори и от слепеца. За да разбереш логиката на Лаодзъ, трябва да си изработиш очи. Тя е твърде неуловима, не е обикновената логика на логиците - това е логиката на скрития живот, на твърде неуловимия живот. Това, което той казва, на повърхността изглежда като абсурд. Дълбоко вътре обаче живее забележителна последователност. Човек трябва да проникне в нея; човек трябва да промени собствения си ум, за да разбере Лаодзъ. Можеш да разбереш Махавира, без изобщо да променяш ума си; такъв, какъвто си, можеш да го разбереш. Той е в същата посока. Колкото и по-напред от теб да е постигнал целта, той е в същата посока, на същата пътека. Когато се опитваш да разбереш Лаодзъ, той криволичи. Понякога го виждаш да тръгва на изток, а друг път на запад, защото твърди, че изтокът е запад и западът е изток: те са заедно, те са едно. Той вярва в единството на противоположностите. И точно такъв е животът.
Така че Лаодзъ е като говорител на живота. Ако животът представлява абсурд, Лаодзъ е абсурден; ако животът притежава абсурдна логика, Лаодзъ притежава същата логика. Той просто отразява живота. Не добавя нищо към него, не избира нищо от него; просто приема това, което е.
Да станеш необикновен, е лесно: необходимо е само усилие, усъвършенстване, култивиране. Това е дълбока вътрешна дисциплина. Можеш да станеш изключително префинен, нещо абсолютно неземно, но да си обикновен, е наистина най-необикновеното нещо. Никакви усилия няма да ти помогнат - необходимо е отсъствието на усилия. Никаква практика няма да ти помогне, никакви методи, никакви средства няма да са ти от полза, единствено разбирането.

Ей тези, дето не става "нищо" от тях движат света. Те мислят, анализират, чувстват, знаят, понякога, че нищо не знаят, но поне си дават сметка за това. Изобщо тежат си на мястото. Сещам се за приказката за л...та и камъните във водата. Л...та изплуват отгоре и всички ги виждат, но камъкът си стои на дъното, бият го вълните, остъргва го пясъка, издържа на бурите, но си тежи на мястото. Усмихнат и слънчев ден!

Съгласна съм с Вас, но още по - точно ще бъде, ако кажем гениален и велик!!

http://www.vehi.net/dostoevsky/freid.html

Болката, горчилката по пътя към себе си ... и - към истините ...
Благодаря ти, Ати, за споделените размисли на Достоевски, за вечното им звучене!
Хубава неделя с хубави изживявания!

http://www.youtube.com/watch?v=ADwTXfR6Yvc

http://www.youtube.com/watch?v=C2cuewsmEkk

rJxMQx <a href="http://gveuvofcztmz.com/">gveuvofcztmz</a>, [url=http://hetxmnuopvww.com/]hetxmnuopvww[/url], [link=http://folqckseldqz.com/]folqckseldqz[/link], http://vmwkiwlyrmxc.com/