2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. getmans1
13. missana
14. bosia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. rosiela
8. bateico
9. iw69
10. djani
Прочетен: 13763 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 11.10.2012 09:25
ЕДИН ОТ АКТЬОРИТЕ ОТ ВРЕМЕТО НА НАДЕЖДИТЕ
Актьорът Йордан Матев, днес трябваше да навърши 84 години
Да си спомним за „нашия Данчо”, както го наричаха в родния му Златовръх и за „Данката „, както го помнят колегите и приятелите му!!
Роден е на 11 октомври1928 година в село Златовръх, Пловдивско.
Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Работил е в Народния театър "Иван Вазов". Удостоен с Орден "Кирил и Методий" - 2-ра степен. Народен артист.
Филмография: "Прокурорът" (1968), "Бягаща по вълните" (1967), "Мъже" (1966), "13 дни" (1964), "Непримиримите" (1964), "Тютюн" (1962), "Краят на пътя" (1961), "Снаха" (1954), "Утро над Родината" (1951)..
Починал на 2 юни 1968 година /на 39 години/ в София.
Георги Марков
Може би най-същественото в МЛАДОСТТА е, Че тя е ВРЕМЕТО НА НАДЕЖДИТЕ. То няма нищо общо с действителната възраст на човека, нито пък с възрастта на епохата. ВРЕМЕТО НА НАДЕЖДИТЕ, което може да трае един час или цял живот. И затова познаваме хора, които се раждат старци, и хора, които дори и на пределна възраст си остават млади. Първите никога не са познали надеждите, вторите никога не са ги губили. Без надежди животът се превръща в механично съществуване, в живеене на ден за ден, в сляпо покорство пред силите на природата и съдбата. Надеждите са благодатният дъжд, който създава в човешката почва тия фантастични сокове на илюзии, идеали, стремежи, копнежи, самоизмами, заблуди, истински открития, дръзко втурване към успех, храбро понасяне на поражение, убийствено отчаяние…
Надеждата винаги е свързана с търсене или очакване на промяна. Много пъти човек дори не знае точно каква промяна. Чувства само, че това ще е промяна за хубаво. Понякога на хоризонта пред нас се появява миражът на тази промяна и тогава надеждите избухват с пролетна лудост, обзема ни опиянение, което ни лишава от чувство за реалност. Да пътуваш в царството на надеждите е равно на това да удължиш многократно живота си.
За съжаление обикновено нашите надежди са отправени навън, към външния свят. Рядко — навътре, към самите нас. Може би защото така е по-лесно.
В моите представи най-хубавото, което България е притежавала през последните двеста години, са били надеждите. Въпреки огромни и убийствени разочарования, въпреки много черни облаци, които идваха, за да отрекат правото на надежди, българската атмосфера беше заредена с тях. Човек можеше да ги чувства почти осезаемо в лицата на хората, в гласовете, в движенията им. Може би това има нещо общо със земята, с природата, с дългата история или просто с българската кръв. Нещо повече, когато злите капризи на историята създадат властен символ на безнадеждността, българските надежди сякаш стават още по-силни.
................................
Тъкмо в това силно време на надеждите имах щастието да бъда близо до хора, които бяха едни от техните най-вдъхновени трубадури.
Актьорите.
Когато човек говори за актьори, обикновено свързва по твърде произволен начин техните образи с образите на героите, които те играят на сцената. Няма съмнение, че такава връзка съществува, но аз бих казал, че за мен собствените физиономии на актьорите често пъти са били далече по-интересни от гримираните им лица на сцената. Онова, което най-много ме е привличало в актьорската професия, е тази странна необходимост на сцената — да бъдеш за няколко часа не това, което си ти самият, да живееш живота на друг, а след това да свалиш грима си и да се върнеш към себе си. Колко пъти ме е смайвала магията на това преображение, колко пъти съм им завиждал за това, че могат да разполагат с толкова различни видове живот.
В началото на петдесетте години, когато като млад инженер се мъчех в свободното си време да пиша нещо, в моята квартира на улица „Екзарх Йосиф“, недалеч от пожарната команда, най-чести гости бяха актьорите. Всичко започна с мое го приятелство с Йордан Матев (Данката), този най-страховит Тибалт на сцената на Народния театър, динамичен Иванко в Друмевата пиеса и още по-трагичен Борис в „Тютюн“. Данката, чийто емоционален настойник беше Есенин и който искаше да живее и умре като него. В онези години на големите надежди Данката играеше дон Карлос — най-надеждния образ в мрачното кралство на Филип Втори и думите от сцената имаха особено звучене в залата.
Много пъти по-късно си мислех, че той щеше да бъде чудесен Карл Моор, защото имаше нещо много оптимистично в собствения му трагизъм. Данката, който умря неочаквано една година преди да напусна България, след като алкохолът беше станал най-верният му приятел. Но тогава, в началото на петдесетте години, това беше силен, настъпателен млад човек, който търсеше да изрази себе си. Той именно ме заведе на представлението на „Дон Карлос“, в което дебютира друг млад актьор — Любомир Кабакчиев, в ролята на маркиз Поза. Публиката вече познаваше Любо от бригадирския филм „Утро над родината“.
Из „Задочни репортажи за България” на Георги Марков
Продължението тук: http://chitanka.info/text/2898/112
Йордан Матев и Невена Коканова във филма "Тютюн"
Актьорът Васил Червенков за него:
Йордан Матев – Данката ме насърчи да стана актьор и до днес съм му признателен, но съм играл ролите на доктор с удоволствие – споделя актьорът Васил Червенков. После пред Станислава Гаврилова допълва следното. На въпроса и Йордан Матев ви е бил близък, разкажете за вашето приятелство... Той отговаря:
- Да. Той ми даде кураж да кандидатствам в Театралното училище. Даде ми първите ценни съвети и ме подготви за представянето на изпитите. В началото му казвах бате Данчо. Много по-късно започнах да го наричам Данката, както колегите му от Народния театър. Данката беше личност – горд, прям, открит, честен. Имаше богат и хубав глас. Беше великолепен рецитатор. Във всяка роля, дори и епизодична, той правеше впечатление, защото имаше талант, присъствие и сценичен чар. Бързо го откри и киното за екрана. Неговият Борис Морев в “Тютюн” и следователят Николов в „Прокурорът” остават сред най-големите актьорски постижения на родното кино. Не искам да коментирам как и защо смени бирата и виното с големи количества твърд алкохол. Факт е голямата загуба за артистичното съсловие и за почитателите на неговия талант. Отиде си, преди да е навършил 40 години.
http://www.blitz.bg/article/30826
Отново във филма "Тютюн", в ролите на Борис Морев и Ирина
Стихове от Христо Боте, изпълнение: Йордан Матев
Тук: http://bg.svilendobrev.com/detski/zvuk/zagolemi/hristo.botev--stihove--baa519/ Прокурорът (1968) - Целия Филмhttp://www.youtube.com/watch?v=KmaaldXXlOs
Тагове:
Колко хубаво го е казал Георги Марков -
... Всичко започна с моето приятелство с Йордан Матев (Данката), този най-страховит Тибалт на сцената на Народния театър, динамичен Иванко
в Друмевата пиеса и още по-трагичен Борис в „Тютюн“. Данката, чийто емоционален настойник беше Есенин и който искаше да живее и умре като него...
Благодарности към този постинг, Ати ... за нашия Данчо ... За Дането Матев...
с възхищение и сантиментална гордост...
Поздравления !!!
Като метеор!
Кратко,ярко, но запомнящо се!
Хубаво е, че е така!
Топъл есенен поздрав за теб!
Не трябва да го забравяме. Младите поколения трябва да знаят за него.
Прекрасно е, че сте се позовали, включитлно и в заглавието, на писателя Георги Марков и на знаменитите му "Задочни репортажи от България". Размислите му за това време са автентични, проникновени, талантливи. Въпреки изминалото не малко време тези златни редове не са загубили своята свежест, оригиналност и актуално звучене.
Благодаря за приложенията. Както винаги си на висота!
За мен той ще си остане Борис Морев в “Тютюн”.
жалко, и той като Апостол Карамитев си отиде
толкова рано... поклон пред таланта им...
11.10.2012 10:31
Наскоро гледах отново "Тютюн" и за пореден път изпитах и гордост, и преклонение пред таланта на Невена Коканова и Йордан Матев; превъплъщенията им в героите на Димитър Димов няма как да се забравят.
Поздравления и за този постинг, Ати, винаги повеждаш по други пътеки!
Приятен ден!
Поклон пред таланта и човека!
с възхищение и сантиментална гордост...
Танечка, не би могло да е другояче!! Той ще си остане така в спомените ни!!
2. inel379 - Жалко е, че си отива толкова млад!
Инел, вероятно щеше да пресъздаде още образи на сцената на театъра и в киното. Творците се себе отдават на работата и в повечето случаи си отиват рано от този свят.
Поздрави и от мен!!
3. sande - Санде: Поздрави за великолепния постинг, посветен на този голям артист! Младите поколения трябва да знаят за него.Не трябва да го забравяме.
Да, Санде, не бива да го забравяме!! И не само него!
4. katan За мен той ще си остане Борис Морев в “Тютюн”.
Кате, жалко, че си отиде толкова рано!!
5. mariniki - великолепен актьор...
Остави следа!!
6. gogi6666 - Запомнящи се роли има!
И един специфичен глас, открояващ се...
7. gocho52 - Помня го от
Благодаря, Георги!!
8. gotzageraskov - Бяхме съседи с него
Разкажи за него, ако нещо те е впечатлило...
9. megg - остава следа; светла следа - толкова е хубаво!
За това ще го помним!!
10. tsanynka Поклон пред таланта и човека!
Поклон!!
11. venziko Великолепен актьор
Благодаря!!
Йордан Матев беше един от тях! Сега идва ред на младите - на ново поколение актьори.
13.10.2012 12:13
Ице, е аз споделям изразеното от теб. Добро партньорство на екрана.
Хубава вечер!
с възхищение и сантиментална гордост...
Танечка, не би могло да е другояче!! Той ще си остане така в спомените ни!!
2. inel379 - Жалко е, че си отива толкова млад!
Инел, вероятно щеше да пресъздаде още образи на сцената на театъра и в киното. Творците се себе отдават на работата и в повечето случаи си отиват рано от този свят.
Поздрави и от мен!!
3. sande - Санде: Поздрави за великолепния постинг, посветен на този голям артист! Младите поколения трябва да знаят за него.Не трябва да го забравяме.
Да, Санде, не бива да го забравяме!! И не само него!
4. katan За мен той ще си остане Борис Морев в “Тютюн”.
Кате, жалко, че си отиде толкова рано!!
5. mariniki - великолепен актьор...
Остави следа!!
6. gogi6666 - Запомнящи се роли има!
И един специфичен глас, открояващ се...
7. gocho52 - Помня го от
Благодаря, Георги!!
8. gotzageraskov - Бяхме съседи с него
Разкажи за него, ако нещо те е впечатлило...
9. megg - остава следа; светла следа - толкова е хубаво!
За това ще го помним!!
10. tsanynka Поклон пред таланта и човека!
Поклон!!
11. venziko Великолепен актьор
Благодаря!!
Той ни правеше впечатление, по-точно ни поразяваше с цялата си личност и добронамереността, която излъчваше. И нещо, което надали знаят много хора - беше много стеснителен човек. По това се различаваше от друг наш съсед (също покойник) - Димитър Буйнозов, който беше много общителен и за нас беше просто бате Митко.
Детските спомени най - трайно се вписват в паметта ни. Благодаря ти!!
Благодаря! Интересно е споделеното. Вероятно и тогава никак не е било лесно /не само на актьорите/ де се утвърдиш, наложиш в професионално отношение. Коствало е много. И ако в личен план нещата не се получат ...тогава нещата често пъти се сгромолясват. Вероятно Ви е било интересно да знаете, че там зад оня прозорец живее баткото, когото евентуално сте виждали и на сцената или екрана. Щастлив сте, че дори и от страни сте срещали такива хора, като Данчо Матев и Димитър Буйнозов.
Поздрави!
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com