2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 7041 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 07.04.2013 21:33
“Бях суетно помислил,че с огън огъня ще изгася. А какво излезе - старият огън пламна още по-силно и ме изпепели...”Захари Зограф
“Виновно ли е малкото сиво врабченце, че няма гласа на чучулигата, крива ли е тихата вадичка, че си тече лениво и не отхвърля пенливи пръски, и какво може да стори босилекът, за да добие цветовете на гиргината? Невинни са те. Те са това, което бог ги е създал, а виновен е тоя, който в самоизмама е сметнал дряновата пръчка за стройна бреза, дребната смъртна светулка за ярка вечерница и свирукането на коса за славеева песен! Само той е виновен, тоя, който в самоизмама е потърсил лек за сърдечната си болка.”
Из Спасов Павел, Греховната любов на зографа Захарий
Греховна ли е била любовта на Зографа...
"Ако отидете в Самоков и се спрете пред музея, ще видите от лявата страна на входа наредени няколко надгробни плочи. На една от тия надгробни плочи са издялани в камъка емблемите на вярата, надеждата и любовта -- кръст, котва и сърце, - а надписът гласи:
„Здес почива покойната ни мат Христиания, съпругата на Димитрия Изограф и поживя лета 43 и преселиса на вечна жизн на 1853 лето май 27 пресветое вознесение господне".
До тая надгробна плоча има друга, значително по-голяма, изписана с текста на дълга молитва и указанието, че тя е била поставена над гроба на Хаджи Гюро, който ще да е бил абаджия, защото в камъка има издялани ножици. На края на тая надгробна плоча са издълбани -- твърде примитивно -- няколко слова, от които се разбира, че в същия гроб е било положено и тялото на зографа Захарий, починал на 14 юни, същата 1853 година.
Това е началото на една малко известна история написана от Павел Спасов, събрана в книжка малък формат, озаглавена
Тук:"Греховната любов на Зографа Захарий"
http://mirandolina.blog.bg/izkustvo/2009/09/20/grehovna-li-e-bila-liubovta-na-zografa.400835
Спас Джонев
Това е автентичен аудио-запис на моно спектакъла "Греховната любов на зографа Захарий" в изпълнение на актьора Спас Джонев. Приятно слушане !!!
http://www.youtube.com/watch?v=l0_C32E2hSg
Тагове:
07.04.2013 21:41
Притежавам и книгата и плоча със запис на моно спектакъла "Греховната любов на зографа Захарий" в изпълнение на любимия ми актьор Спас Джонев. Днес Ивосо ми навя мисъл за този запис с публикувана страничка за Самоков. После попаднах и на публикуваното от Мирандолина.
Съдържателна, разтърсваща творба.
"....Още оттогава я обичах, отче, така я обичах, че в детинската своя любов си казвах сред лято: ако тя поиска сняг, ще се изкача нагоре в планината, под върха Мусала ще стигна и в шепите си сняг ще и донеса. И посред зима си казвах: ако тя ми поиска теменуги, ще избягам, ще ида в долна земя, там, където настъпва вече пролетта, и с китка теменуги ще се върна при нея, за да узнае колко много я обичам. Но тя не ми поиска нито сняг, нито теменуги, тя само се радваше да бъдем заедно и да скитаме около града-две деца, които още не познаваха живота. И се смееше, и-повярвай ми, отче-още чувам звънливия смях на невръстната Християния, защото после...после, отче, тя никога вече не се засмя....."
Коста, интересен е бил разказът на отец Константин Канев...Как мислиш може ли такава любов да е греховна?
Има една знамените сцена - умиращата Катерина след аборта и Султана, която почти физически се опитва да отпъди смъртта.Застава с гърди срещу смъртта. Вълнуваща сцена, трогателна.
Поздрави, Ати!
за невъзможната любов на творците...като онази, в Боянската църква..
благодаря ти, Ати... и за това прекрасно изпълнение на Спас Джонев...
http://www.youtube.com/watch?v=eDhk4orHrSk
отново да се върнем към тях ... силното истинско
чувство никога не може да бъде греховно...
... Портретът на Християния Зографска, братовата жена на художника,
вече столетие и половина е повод за различни опити за тълкуване...
Освен хубавица тя е била будна и образована, затова добре разбирала буйния нрав на девер си. 28-годишният Захарий я изобразява в блестящ светски портрет (вероятно я рисува около 1840 г.)
Виждаме жена със самочувствието на собствената си хубост и достолепие, натъкмена в разкошно облекло по модата на времето...
Една великолепна картина !
Неспокойният дух на Захарий намира разбиране само от Неофит Рилски
и утеха от Християния. Дали все пак тя не е била неговата
"греховна любов", а не само романизирана измислица, никой не знае...
Още се гадае дали Захари е устоял на смъртния грях на прелюбодеянието,
пък макар и в мислите си ...
Благодаря, Ати ... с удоволствие ще си прочета отново тази хубава книга.
А записът просто ме просълзи ... толкова спомени, а и това страхотно изпълнение. Благодаря за този пост !
Има една знамените сцена - умиращата Катерина след аборта и Султана, която почти физически се опитва да отпъди смъртта.Застава с гърди срещу смъртта. Вълнуваща сцена, трогателна.
Поздрави, Ати!
Санде, те сякаш са били от друго тесто. Така както сетивата им долавят света - проникновено, в дълбочина, такава е и любовта им - силна и изпепеляваща.
Харсвам това изпълнение на Спас Джонев.
за невъзможната любов на творците...като онази, в Боянската църква..
благодаря ти, Ати... и за това прекрасно изпълнение на Спас Джонев...
Благодаря ти, че сподели впечатленията си от изпълнението на Спас Джонев. Творбата има още по силно въздействие.
http://www.youtube.com/watch?v=eDhk4orHrSk
P. I. Tchaikovsky - Francesca da Rimini, Op. 32 (Fedoseyev)
Франческа да Римини, и разказа за историята на нейната нещастна любов в основата на творба на Чайковски.Любовта на Франческа и Паоло - неудържима и с трагичен край. Изслушах и долових вълненията - от магията на привличането до трепетното очакване, притихване и нежност при срещата и завихрянето на което никой не може да устои. Фантастично! Вълнуващо!!
отново да се върнем към тях ... силното истинско
чувство никога не може да бъде греховно...
... Портретът на Християния Зографска, братовата жена на художника,
вече столетие и половина е повод за различни опити за тълкуване...
Освен хубавица тя е била будна и образована, затова добре разбирала буйния нрав на девер си. 28-годишният Захарий я изобразява в блестящ светски портрет (вероятно я рисува около 1840 г.)
Виждаме жена със самочувствието на собствената си хубост и достолепие, натъкмена в разкошно облекло по модата на времето...
Една великолепна картина !
Неспокойният дух на Захарий намира разбиране само от Неофит Рилски
и утеха от Християния. Дали все пак тя не е била неговата
"греховна любов", а не само романизирана измислица, никой не знае...
Още се гадае дали Захари е устоял на смъртния грях на прелюбодеянието,
пък макар и в мислите си ...
Благодаря, Ати ... с удоволствие ще си прочета отново тази хубава книга.
А записът просто ме просълзи ... толкова спомени, а и това страхотно изпълнение. Благодаря за този пост !
Мила Танечка, благодаря ти за коментара. Захари Зограф е дал отговор с думите: “Бях суетно помислил,че с огън огъня ще изгася. А какво излезе - старият огън пламна още по-силно и ме изпепели...”
Споделих заради силното послание на творбата и прекрасното изпълнение на Спас Джонев!
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com