Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2013 21:23 - „Истинската поезия е нещо съкровено” - ВЪТЬО РАКОВСКИ
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 13514 Коментари: 24 Гласове:
43

Последна промяна: 18.05.2013 07:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

„Истинската поезия е нещо съкровено” -  ВЪТЬО РАКОВСКИ

 

Да си спомним за него...

 „Стиховете на Раковски дишат в дните на планетата Земя. Преди по смисъла си да са български, или европейски, те са общочовешки. Защото отразяват копнежите на личността да ознаменува съществуването си. Да избере най-вярната за себе си посока и я изпълни със съдържание. Капка в морето от съдби, повтаряща канонично мислите на неизброими силуети преди нас. И продължаваща стремежите на следващи поколения. За да разберат на свой ред, че всичко тленно рухва назад във времето. С него се състезава само мисълта. Тя е безсмъртният разум, който щафетно си предаваме. Глътка надежда, че съществуваме равнопоставени върху лика на Вселената. Философските послания на автора разтварят пред нас нови, бели страници. Които трябва да допишем с перото на Вътьо Раковски. Открито и сърдечно. С мъничко горчивина, че животът е все още грапав и нехармоничен. И с благодарност, че ни е дарен, макар за кратко…”

Георги Н. Николов ИЗ  „НАВЕДЕН НАД ЧОВЕШКОТО ОТЕЧЕСТВО…”

http://www.palitrabg.net/47vr.htm

                                                                       image

                                                                             Вътьо Раковски

Сътворението на света 

Хайде да си играем
на сътворяване на светове.
Ето глината.Ето водата.
Ето те теб.Ето ме мене.
Искаш ли?
Аз ще сътворя един свят за тебе.
Ти ще сътвориш един свят за мене.
Аз ще сътворя уханието на косите ти.
Ти ще сътвориш...
Знаеш ли,
хайде да не сътворяваме
сътворените вече неща,
а от сътвореното да сътворим
една прегръдка,
каквато не е имало досега,
една целувка,
каквато не е имало досега,
една любов,
каквато вековете не познават
(Или поне нека си мислим така!)....
Малко от тебе.Малко от мене.
Едно твое подобие.
Едно мое подобие.
Един свят,
който ще дойде след нас да създава
други хубави светове.

Вътьо Раковски

 ***

image
Паметна плоча на Вътьо Раковски в Голяма Брестница

image

"Тук, където бях, оставам.

Между малките, но вечните неща оставам.

Като стрък тревичка под огромното небе оставам.

Като малък път по стръмен хълм оставам.

Тук, сред хората и сред дърветата, оставам."

..........
Вътьо Раковски

                                                                             
Повече за поета, тук: http://literaturensviat.com/?p=69722

Други негови стихове, тук http://www.slovo.bg/old/litforum/106/vrakovski.htm

 

http://www.youtube.com/watch?v=PUPfsdos85Y

Сътворението на Света - Вътьо Раковски





Гласувай:
43



1. zzz65 - къде мога да намеря нещо повече за ...
14.05.2013 21:34
къде мога да намеря нещо повече за този поет?много е добър ,а не знам нищо за него
цитирай
2. eliana - Усещане
14.05.2013 21:46
Ти си толкова светла и малка,
тънка като звук от цигулка.
Имам чувството, че си русалка
или светулка.
Страхувам се, че ако излезем вечер
и се залутаме из гората,
не ще мога да те върна вече
- ще се слееш ти с тишината,
с шумоленето на ветровете
на дърветата в люлките,
с тайнствения живот на лесовете,
с ятото на светулките.
*
........... Поздравления,Ати,прекрасен поет!Благодаря!
Кристално помня и това,защото е кристално:
Сто е моята мъка по тебе.
Сто е моята ласка към тебе.
Сто е моята обич към тебе.
Ти си моето сто! -
казваше винаги то......''
цитирай
3. tota - 1. zzz65 - къде мога да намеря нещо повече за този поет?
14.05.2013 21:58
В негови стихосбирки и на тези линкове можете да прочете за него и негови стихове:

http://www.slovo.bg/old/litforum/106/vrakovski.htm - стихове
http://literaturensviat.com/?p=69722 - биографични бележки и публикации: поезия, литература за деца, преводи,критика за Вътьо Раковски,
http://www.blgari.eu/ArchivPDF/0602/www/0602-15.pdf - тук Иван Иванов за него в сп. „Българи”.
http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/1728688/Main/1728688 - стихосбирките му и стихове.
цитирай
4. tota - 2. eliana - Усещане Благодаря! Позволих си да публикувам продължението тук:
14.05.2013 22:06
Сто
Вътьо Раковски

Имаше едно малко момиче,
което измерваше всичко със сто.
Сто е моята мъка по тебе.
Сто е моята ласка към тебе.
Сто е моята обич към тебе.
Ти си моето сто! -
казваше винаги то.

Сто беше голямата цифра
на нашата много голяма любов.
Сто просто не беше цифра -
беше просто любов.

Ние се срещахме с нея накрая,
съвсем на края на града,
откъдето започваше рая,
в който исках да я отведа.
“Но нали там не е разрешено
да отиваме без паспорт?...”
“Ти си моето пътуване забранено,
моят северен тих фиорд,
ти си моята друга планета,
моят други свят си ти,
ти си моето време, което
като влак неусетно лети.”

Лампиони от ковано желязо,
осияните есенно дървеса
ни поднасяха своя рязък
декор върху меките небеса.

Ние вървяхме сред тях осветени
(Ти си моята светлина!),
от мълчанието на леса упоени
(Ти си упоение и тишина!),
и ни оплитаха мрежи сребристи
(Ти си моя сребърен дъжд!)
от откъснати капки и листи
(Ти си моята капка дъжд!)
и отлитаха птици над мене
(Ти си есенна птица за мен!)
със болезнено меко свистене
в оня ден (Ти за мене си ден!)

Имаше едно такова момиче,
което измерваше всичко със сто.
Може би вече други обича
някъде другаде то.
Сто е моята мъка по него.
Сто е моята обич към него.
Сто е моята ласка към него.
То е моето сто! -
както често ми казваше
някога то.

1968
цитирай
5. megg - " Като стрък тревичка под огромното небе оставам."
14.05.2013 22:59
Сътворението на Вътьо Раковски - рождество на любов и нови светове; енергията на словото му - животворящата искра на светлината!
Благодаря за споделеното, за припомнянето на този близък на сърцето поет, Ати!
Лека вечер!
цитирай
6. tota - 5. megg - " Като стрък тревичка под огромното небе оставам."
14.05.2013 23:35
Мила Мег, благодаря, че беше тук! Всеки творец, който се е докоснал до природата, никога не се е откъсвал от нея. Носил я в себе си и претворявал на белия лист...Така е протекъл и животът на Вътьо Раковски - за да ражда в словото му "животворящата искра на светлината".

Лека вечер и на теб!
цитирай
7. makont - Ако сътворим любов, оставаме!
15.05.2013 12:01
Обичам поезията, която е съзидателна с дълбок смисъл, и същевременно откровена, сърдечна и докосваща. Поздрави!
цитирай
8. tota - Обичам поезията, която е съзида...
15.05.2013 12:14
makont написа:
Обичам поезията, която е съзидателна с дълбок смисъл, и същевременно откровена, сърдечна и докосваща. Поздрави!


Да, Мая, точно. Ако сътворим любов, оставаме...
цитирай
9. iliada - Хубав стих,Ати!
15.05.2013 18:58
Хубав стих,Ати!
цитирай
10. dedenze - Браво Ати !
15.05.2013 20:09
Че в тези ужасни времена успяваш да популяризираш поети и духовни величия !
цитирай
11. tota - Хубав стих, Ати!Да, Иля! ...
15.05.2013 21:59
iliada написа:
Хубав стих,Ати!


Да, Иля! Хубави са стиховете на Вътьо Раковски. Мисля, че е малко познат, особено за родените и пораснали в годините на прехода. Реших по повод годишнината от кончината му да си спомним за него.
Публикувала съм само това негово стихотворение, което е било в моя тетрадка записано и то не в самостоятелен постинг. Затова му посветих тази страничка.

Между 12 и 2

Вътьо Раковски

Аз те срещам почти случайно

тук между дванайсет и два.

Ти си мойта тревога и тайна,

а дори и не знаеш това.

Ти дори не усещаш навярно

колко трудни са тези неща –

да улуча мига да се мярна

да постигна случайността,

да постигна оная нехайност,

с която ще кимна глава,

щом те срещна почти случайно

тук между дванайсет и два.

цитирай
12. planinitenabulgaria - Брависимо за постинга!
15.05.2013 22:18
За колко непознати за мен поети научех от блога Ти!
цитирай
13. tota - Че в тези ужасни времена успяваш да ...
15.05.2013 22:23
dedenze написа:
Че в тези ужасни времена успяваш да популяризираш поети и духовни величия !

Не бива да забравяме творците живели и творили в България за България. Именно те поетите присъстват най - много в блога. Нека идващите след нас да знаят за тях. За трепетите на душата им, намерили място в поезията им.
Когато подготвях нещата също си помислих, кой би се интересувал днес от поетите в тези ужасни времена? Надявам се стиховете им да ги докосват, за да доминира красивото и доброто.
Всички случващо се е позор за България и за всички нас. Спомних си за една статия на Борис Йоцов "Малкият народ", публикувана в сборника "Защо сме такива?" в търсенето на културната ни идентичност. Открих статията в съкращения тук: http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=31&stat=370
Откъси от нея:
" Ако изтеклият век изнася идеята за народността, днешният решително поставя проблемата за малкия народ. ...Колко народи биват изсмуквани, омаломощавани заради благоденствието и величието на други? Най-зле е поставен малкият народ - всякога неговият глас за правда и справедливост е оставал глас в пустиня. Защото моралът на слабия не се покрива с морала на силния....
И малкият народ е съсъд на духовно величие. Необходимо е да се пази народностната индивидуалност. Да обезличиш един народ, това значи да изтребиш цял род в царството на природата....
Ала проблемата на малкия народ е политическа проблема. Знаем колко страшна е и политическата зависимост. А от нея най-много страдат малките народи. Наистина никой народ не може да живее, сега особено сам за себе си. Границите все повече почват да губят своето значение, дори и във времето на най-краен национализъм. Но тая зависимост не може да минава в послушна подчиненост....
А за малкия народ идеята за държава трябва да стои над всичко. Защото в своята държава той има най-много условия да се запази най-добре. Без нея, дори и да разполага с политически и културни права, той е застрашен в своята цялост от асимилация. Освен себе си, ще погълне цялата му може би енергия - и няма да бъде това, което би бил в своя държава. ..-
Малкият народ е застрашен в своята култура....
Духовно единство не само между отделни области, между отделни съсловия и класи, но и между отделните членове на народа - това трябва да бъде върховен идеал. А то се постига чрез културна работа, чрез възпитание, нагодено за домашните условия, чрез създаване на народност. Нашето отечество е от толкова години вече - за срам и позор и с народностно отворени, незащитени граници. Народът от години бива стесняван в пределите си, гасне в покрайнините на своята земя. И ако не се вземат мерки, можем да стигнем, за ирония на съдбата, в границите само на Юмрукчал. Компактна българска маса, гъсто населени места, развихрена културна мощ, повече експанзивност в собствения си дом - ето сигурните пътища, покрай толкова други, за защита и съхрана на един малък народ."

Колко много истини? Ще ги прозрем ли, за да останем на тази земя и за да ни има...Стига разделение, стига боричкания!!!

цитирай
14. tota - За колко непознати за мен поети н...
15.05.2013 22:41
planinitenabulgaria написа:
За колко непознати за мен поети научих от блога Ти!


Благодаря, Коста! Нека не ги забравяме.
цитирай
15. iliada - Между 12 и 2
16.05.2013 07:26
tota написа:
iliada написа:
Хубав стих,Ати!


Да, Иля! Хубави са стиховете на Вътьо Раковски. Мисля, че е малко познат, особено за родените и пораснали в годините на прехода. Реших по повод годишнината от кончината му да си спомним за него.
Публикувала съм само това негово стихотворение, което е било в моя тетрадка записано и то не в самостоятелен постинг. Затова му посветих тази страничка.



Вътьо Раковски

Аз те срещам почти случайно

тук между дванайсет и два.

Ти си мойта тревога и тайна,

а дори и не знаеш това.

Ти дори не усещаш навярно

колко трудни са тези неща –

да улуча мига да се мярна

да постигна случайността,

да постигна оная нехайност,

с която ще кимна глава,

щом те срещна почти случайно

тук между дванайсет и два.


Интересен стих,Ати!
цитирай
16. stela50 - Вълнуващо, силно ... вечно актуално ...
16.05.2013 13:36
..."Тук, където бях, оставам.
Между малките, но вечните неща оставам.
Като стрък тревичка под огромното небе оставам.
Като малък път по стръмен хълм оставам.
Тук, сред хората и сред дърветата, оставам." ...
Трогателно истинско, човешко ... с болка и обич...
Прекрасна поезия ! Благодаря,че отново ни срещна
с един изключителен човек и поет, Ати ...
Поздравления за поста !
цитирай
17. sande - Поздрави, Ати!
16.05.2013 17:31
Даже добрите поети, даже много добрите поети, даже най-добрите поети, даже класиците, са застрашени от забрава в тези смутни,бездуховни времена, времена на хипермаркети, на луксозни коли, на богатство и суета, на бедност и грижа за оцеляване.

Затова те поздравявам, че си напомнила за един прекрасен поет, който не бива да бъде забравен. Пътеката към него не бива да буренясва, както и пътеките към десетки и десетки талантливи български поети, които младите поколения, особено, въобще не знаят. Атанас Далчев, Асен Разцветникон, Никола Фурнаджиев, Ракитин, Ясенов и много други.
цитирай
18. tota - Даже добрите поети, даже много д...
17.05.2013 14:07
sande написа:
Даже добрите поети, даже много добрите поети, даже най-добрите поети, даже класиците, са застрашени от забрава в тези смутни,бездуховни времена, времена на хипермаркети, на луксозни коли, на богатство и суета, на бедност и грижа за оцеляване.

Затова те поздравявам, че си напомнила за един прекрасен поет, който не бива да бъде забравен. Пътеката към него не бива да буренясва, както и пътеките към десетки и десетки талантливи български поети, които младите поколения, особено, въобще не знаят. Атанас Далчев, Асен Разцветникон, Никола Фурнаджиев, Ракитин, Ясенов и много други.


Благодаря за коментара, Санде. Доловил си целта, която съм си поставила - да не бъдат забравени българските поети. Творчеството им да достигне до младите хора. Ето нещо споделено от, поетът Георги Константинов, което допълва неговият портрет: „Вътьо Раковски, творецът и приятелят, беше и си остава истински поет – той приживе съумя да нарисува с човечни думи по-светлата страна на нашия противоречив и объркан живот. Нещо повече – той успя да ни подари цялата светлина на своето благородно сърце, беше не само вдъхновен и артистичен поет, но и много добър, благ човек. Без тъмни помисли и мрачно слово”.
цитирай
19. tota - . . . "Тук, където бях, оста...
17.05.2013 14:16
stela50 написа:
..."Тук, където бях, оставам.
Между малките, но вечните неща оставам.
Като стрък тревичка под огромното небе оставам.
Като малък път по стръмен хълм оставам.
Тук, сред хората и сред дърветата, оставам." ...
Трогателно истинско, човешко ... с болка и обич...
Прекрасна поезия ! Благодаря,че отново ни срещна
с един изключителен човек и поет, Ати ...
Поздравления за поста !


Благодаря за хубавите думи, Танечка, казани за поета Вътьо Раковски. Ето още нещо, което ме впечатли:

"Човек трябва да бъде нужен на някого –

на един цвят, на една любов, на едно отечество,

на една илюзия или на една суета,

защото е страшно да се чувстваш излишен понякога

като седнал на ъгъл

край масата на света."

Сякаш е прозрял това безвремие, когато не само творците и много други освен тях, бяха изхвърлени от живота. И е направил тази изповед за смисъла от живота, когато си потребен, когато си полезен.
цитирай
20. katan - Един от любимите ми поети! Отдавна не бях се сещала за него,
19.05.2013 09:19
но ти сега ми припомни вечните истини и мъдрите слова!
Благодаря ти, Ати!
"Тук, където бях, оставам.

Между малките, но вечните неща оставам.

Като стрък тревичка под огромното небе оставам.

Като малък път по стръмен хълм оставам.

Тук, сред хората и сред дърветата, оставам.""

Нетлено е словото, мисълта, разума - другото е суета и тщеславие!
" ... всичко тленно рухва назад във времето. С него се състезава само мисълта."
Благодаря ти, Ати!
Прегръщам те с признателност!
цитирай
21. tota - но ти сега ми припомни вечните ис...
19.05.2013 21:47
katan написа:
но ти сега ми припомни вечните истини и мъдрите слова!
Благодаря ти, Ати!
"Тук, където бях, оставам.

Между малките, но вечните неща оставам.

Като стрък тревичка под огромното небе оставам.

Като малък път по стръмен хълм оставам.

Тук, сред хората и сред дърветата, оставам.""

Нетлено е словото, мисълта, разума - другото е суета и тщеславие!
" ... всичко тленно рухва назад във времето. С него се състезава само мисълта."
Благодаря ти, Ати!
Прегръщам те с признателност!


Кате, радвам се, че се отби, за да се поклоним пред Вътьо Раковски. Благодаря ти! Его последното стихотворение на поета.

СБОГОМ, МОЙ СВЯТ*

Обичах те много.
Обичах те страшно много.
Обичам те и сега.
Ако си отида скоро,
ще те гледам отгоре,
ще тъгувам за тебе,
където и да съм.

Още повече,
ако няма да те виждам,
мой свят,
мой обичан свят.
Ти бе добър към мен.
Дари ме
с такава добра жена,
с такъв добър син,
с такава добра внучка.

Сбогом, мой свят,
ще те обичам
и след смъртта,
може би още повече,
отколкото сега.

17. 03.2008
цитирай
22. mariniki - благодаря ти, Ати...
22.05.2013 23:44
и на всички останали публикували тук стиховете
на Вътьо Раковски... паметта е жива...
и това е най-хубавото..
цитирай
23. tota - и на всички останали публикували ...
23.05.2013 21:02
mariniki написа:
и на всички останали публикували тук стиховете
на Вътьо Раковски... паметта е жива...
и това е най-хубавото..


Благодаря, че се отби, Мариники! Паметта е жива...
и това е най-хубавото.. Разбира се, че е най - хубавото!!

Хубава вечер!
цитирай
24. zvezdichka - Благодаря Ати!
06.06.2013 13:50
За мен беше удоволствие да се докосна до поезията на този непознат за мен поет! И стиховете му наистина потвърждават сентенцията: „Истинската поезия е нещо съкровено”. С удоволствие прочетох и коментарите и линковете към стиховете му!
Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12148285
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70667
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031