2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 13514 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 18.05.2013 07:56
„Истинската поезия е нещо съкровено” - ВЪТЬО РАКОВСКИ
Да си спомним за него...
„Стиховете на Раковски дишат в дните на планетата Земя. Преди по смисъла си да са български, или европейски, те са общочовешки. Защото отразяват копнежите на личността да ознаменува съществуването си. Да избере най-вярната за себе си посока и я изпълни със съдържание. Капка в морето от съдби, повтаряща канонично мислите на неизброими силуети преди нас. И продължаваща стремежите на следващи поколения. За да разберат на свой ред, че всичко тленно рухва назад във времето. С него се състезава само мисълта. Тя е безсмъртният разум, който щафетно си предаваме. Глътка надежда, че съществуваме равнопоставени върху лика на Вселената. Философските послания на автора разтварят пред нас нови, бели страници. Които трябва да допишем с перото на Вътьо Раковски. Открито и сърдечно. С мъничко горчивина, че животът е все още грапав и нехармоничен. И с благодарност, че ни е дарен, макар за кратко…”
Георги Н. Николов ИЗ „НАВЕДЕН НАД ЧОВЕШКОТО ОТЕЧЕСТВО…”http://www.palitrabg.net/47vr.htm
Вътьо Раковски
Сътворението на света
Хайде да си играем
на сътворяване на светове.
Ето глината.Ето водата.
Ето те теб.Ето ме мене.
Искаш ли?
Аз ще сътворя един свят за тебе.
Ти ще сътвориш един свят за мене.
Аз ще сътворя уханието на косите ти.
Ти ще сътвориш...
Знаеш ли,
хайде да не сътворяваме
сътворените вече неща,
а от сътвореното да сътворим
една прегръдка,
каквато не е имало досега,
една целувка,
каквато не е имало досега,
една любов,
каквато вековете не познават
(Или поне нека си мислим така!)....
Малко от тебе.Малко от мене.
Едно твое подобие.
Едно мое подобие.
Един свят,
който ще дойде след нас да създава
други хубави светове.
Вътьо Раковски
***
Паметна плоча на Вътьо Раковски в Голяма Брестница
"Тук, където бях, оставам.
Между малките, но вечните неща оставам.
Като стрък тревичка под огромното небе оставам.
Като малък път по стръмен хълм оставам.
Тук, сред хората и сред дърветата, оставам."
..........
Вътьо Раковски
Повече за поета, тук: http://literaturensviat.com/?p=69722
Други негови стихове, тук http://www.slovo.bg/old/litforum/106/vrakovski.htm
http://www.youtube.com/watch?v=PUPfsdos85Y
Сътворението на Света - Вътьо РаковскиТагове:
Разбереш ли един глупак в човешките взаи...
Helping Helpers To Help - Текст №2 (26.0...
тънка като звук от цигулка.
Имам чувството, че си русалка
или светулка.
Страхувам се, че ако излезем вечер
и се залутаме из гората,
не ще мога да те върна вече
- ще се слееш ти с тишината,
с шумоленето на ветровете
на дърветата в люлките,
с тайнствения живот на лесовете,
с ятото на светулките.
*
........... Поздравления,Ати,прекрасен поет!Благодаря!
Кристално помня и това,защото е кристално:
Сто е моята мъка по тебе.
Сто е моята ласка към тебе.
Сто е моята обич към тебе.
Ти си моето сто! -
казваше винаги то......''
http://www.slovo.bg/old/litforum/106/vrakovski.htm - стихове
http://literaturensviat.com/?p=69722 - биографични бележки и публикации: поезия, литература за деца, преводи,критика за Вътьо Раковски,
http://www.blgari.eu/ArchivPDF/0602/www/0602-15.pdf - тук Иван Иванов за него в сп. „Българи”.
http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/1728688/Main/1728688 - стихосбирките му и стихове.
14.05.2013 22:06
Вътьо Раковски
Имаше едно малко момиче,
което измерваше всичко със сто.
Сто е моята мъка по тебе.
Сто е моята ласка към тебе.
Сто е моята обич към тебе.
Ти си моето сто! -
казваше винаги то.
Сто беше голямата цифра
на нашата много голяма любов.
Сто просто не беше цифра -
беше просто любов.
Ние се срещахме с нея накрая,
съвсем на края на града,
откъдето започваше рая,
в който исках да я отведа.
“Но нали там не е разрешено
да отиваме без паспорт?...”
“Ти си моето пътуване забранено,
моят северен тих фиорд,
ти си моята друга планета,
моят други свят си ти,
ти си моето време, което
като влак неусетно лети.”
Лампиони от ковано желязо,
осияните есенно дървеса
ни поднасяха своя рязък
декор върху меките небеса.
Ние вървяхме сред тях осветени
(Ти си моята светлина!),
от мълчанието на леса упоени
(Ти си упоение и тишина!),
и ни оплитаха мрежи сребристи
(Ти си моя сребърен дъжд!)
от откъснати капки и листи
(Ти си моята капка дъжд!)
и отлитаха птици над мене
(Ти си есенна птица за мен!)
със болезнено меко свистене
в оня ден (Ти за мене си ден!)
Имаше едно такова момиче,
което измерваше всичко със сто.
Може би вече други обича
някъде другаде то.
Сто е моята мъка по него.
Сто е моята обич към него.
Сто е моята ласка към него.
То е моето сто! -
както често ми казваше
някога то.
1968
Благодаря за споделеното, за припомнянето на този близък на сърцето поет, Ати!
Лека вечер!
Лека вечер и на теб!
Да, Мая, точно. Ако сътворим любов, оставаме...
Да, Иля! Хубави са стиховете на Вътьо Раковски. Мисля, че е малко познат, особено за родените и пораснали в годините на прехода. Реших по повод годишнината от кончината му да си спомним за него.
Публикувала съм само това негово стихотворение, което е било в моя тетрадка записано и то не в самостоятелен постинг. Затова му посветих тази страничка.
Между 12 и 2
Вътьо Раковски
Аз те срещам почти случайно
тук между дванайсет и два.
Ти си мойта тревога и тайна,
а дори и не знаеш това.
Ти дори не усещаш навярно
колко трудни са тези неща –
да улуча мига да се мярна
да постигна случайността,
да постигна оная нехайност,
с която ще кимна глава,
щом те срещна почти случайно
тук между дванайсет и два.
Не бива да забравяме творците живели и творили в България за България. Именно те поетите присъстват най - много в блога. Нека идващите след нас да знаят за тях. За трепетите на душата им, намерили място в поезията им.
Когато подготвях нещата също си помислих, кой би се интересувал днес от поетите в тези ужасни времена? Надявам се стиховете им да ги докосват, за да доминира красивото и доброто.
Всички случващо се е позор за България и за всички нас. Спомних си за една статия на Борис Йоцов "Малкият народ", публикувана в сборника "Защо сме такива?" в търсенето на културната ни идентичност. Открих статията в съкращения тук: http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=31&stat=370
Откъси от нея:
" Ако изтеклият век изнася идеята за народността, днешният решително поставя проблемата за малкия народ. ...Колко народи биват изсмуквани, омаломощавани заради благоденствието и величието на други? Най-зле е поставен малкият народ - всякога неговият глас за правда и справедливост е оставал глас в пустиня. Защото моралът на слабия не се покрива с морала на силния....
И малкият народ е съсъд на духовно величие. Необходимо е да се пази народностната индивидуалност. Да обезличиш един народ, това значи да изтребиш цял род в царството на природата....
Ала проблемата на малкия народ е политическа проблема. Знаем колко страшна е и политическата зависимост. А от нея най-много страдат малките народи. Наистина никой народ не може да живее, сега особено сам за себе си. Границите все повече почват да губят своето значение, дори и във времето на най-краен национализъм. Но тая зависимост не може да минава в послушна подчиненост....
А за малкия народ идеята за държава трябва да стои над всичко. Защото в своята държава той има най-много условия да се запази най-добре. Без нея, дори и да разполага с политически и културни права, той е застрашен в своята цялост от асимилация. Освен себе си, ще погълне цялата му може би енергия - и няма да бъде това, което би бил в своя държава. ..-
Малкият народ е застрашен в своята култура....
Духовно единство не само между отделни области, между отделни съсловия и класи, но и между отделните членове на народа - това трябва да бъде върховен идеал. А то се постига чрез културна работа, чрез възпитание, нагодено за домашните условия, чрез създаване на народност. Нашето отечество е от толкова години вече - за срам и позор и с народностно отворени, незащитени граници. Народът от години бива стесняван в пределите си, гасне в покрайнините на своята земя. И ако не се вземат мерки, можем да стигнем, за ирония на съдбата, в границите само на Юмрукчал. Компактна българска маса, гъсто населени места, развихрена културна мощ, повече експанзивност в собствения си дом - ето сигурните пътища, покрай толкова други, за защита и съхрана на един малък народ."
Колко много истини? Ще ги прозрем ли, за да останем на тази земя и за да ни има...Стига разделение, стига боричкания!!!
Благодаря, Коста! Нека не ги забравяме.
Да, Иля! Хубави са стиховете на Вътьо Раковски. Мисля, че е малко познат, особено за родените и пораснали в годините на прехода. Реших по повод годишнината от кончината му да си спомним за него.
Публикувала съм само това негово стихотворение, което е било в моя тетрадка записано и то не в самостоятелен постинг. Затова му посветих тази страничка.
Вътьо Раковски
Аз те срещам почти случайно
тук между дванайсет и два.
Ти си мойта тревога и тайна,
а дори и не знаеш това.
Ти дори не усещаш навярно
колко трудни са тези неща –
да улуча мига да се мярна
да постигна случайността,
да постигна оная нехайност,
с която ще кимна глава,
щом те срещна почти случайно
тук между дванайсет и два.
Интересен стих,Ати!
Между малките, но вечните неща оставам.
Като стрък тревичка под огромното небе оставам.
Като малък път по стръмен хълм оставам.
Тук, сред хората и сред дърветата, оставам." ...
Трогателно истинско, човешко ... с болка и обич...
Прекрасна поезия ! Благодаря,че отново ни срещна
с един изключителен човек и поет, Ати ...
Поздравления за поста !
Затова те поздравявам, че си напомнила за един прекрасен поет, който не бива да бъде забравен. Пътеката към него не бива да буренясва, както и пътеките към десетки и десетки талантливи български поети, които младите поколения, особено, въобще не знаят. Атанас Далчев, Асен Разцветникон, Никола Фурнаджиев, Ракитин, Ясенов и много други.
Затова те поздравявам, че си напомнила за един прекрасен поет, който не бива да бъде забравен. Пътеката към него не бива да буренясва, както и пътеките към десетки и десетки талантливи български поети, които младите поколения, особено, въобще не знаят. Атанас Далчев, Асен Разцветникон, Никола Фурнаджиев, Ракитин, Ясенов и много други.
Благодаря за коментара, Санде. Доловил си целта, която съм си поставила - да не бъдат забравени българските поети. Творчеството им да достигне до младите хора. Ето нещо споделено от, поетът Георги Константинов, което допълва неговият портрет: „Вътьо Раковски, творецът и приятелят, беше и си остава истински поет – той приживе съумя да нарисува с човечни думи по-светлата страна на нашия противоречив и объркан живот. Нещо повече – той успя да ни подари цялата светлина на своето благородно сърце, беше не само вдъхновен и артистичен поет, но и много добър, благ човек. Без тъмни помисли и мрачно слово”.
Между малките, но вечните неща оставам.
Като стрък тревичка под огромното небе оставам.
Като малък път по стръмен хълм оставам.
Тук, сред хората и сред дърветата, оставам." ...
Трогателно истинско, човешко ... с болка и обич...
Прекрасна поезия ! Благодаря,че отново ни срещна
с един изключителен човек и поет, Ати ...
Поздравления за поста !
Благодаря за хубавите думи, Танечка, казани за поета Вътьо Раковски. Ето още нещо, което ме впечатли:
"Човек трябва да бъде нужен на някого –
на един цвят, на една любов, на едно отечество,
на една илюзия или на една суета,
защото е страшно да се чувстваш излишен понякога
като седнал на ъгъл
край масата на света."
Сякаш е прозрял това безвремие, когато не само творците и много други освен тях, бяха изхвърлени от живота. И е направил тази изповед за смисъла от живота, когато си потребен, когато си полезен.
Благодаря ти, Ати!
"Тук, където бях, оставам.
Между малките, но вечните неща оставам.
Като стрък тревичка под огромното небе оставам.
Като малък път по стръмен хълм оставам.
Тук, сред хората и сред дърветата, оставам.""
Нетлено е словото, мисълта, разума - другото е суета и тщеславие!
" ... всичко тленно рухва назад във времето. С него се състезава само мисълта."
Благодаря ти, Ати!
Прегръщам те с признателност!
Благодаря ти, Ати!
"Тук, където бях, оставам.
Между малките, но вечните неща оставам.
Като стрък тревичка под огромното небе оставам.
Като малък път по стръмен хълм оставам.
Тук, сред хората и сред дърветата, оставам.""
Нетлено е словото, мисълта, разума - другото е суета и тщеславие!
" ... всичко тленно рухва назад във времето. С него се състезава само мисълта."
Благодаря ти, Ати!
Прегръщам те с признателност!
Кате, радвам се, че се отби, за да се поклоним пред Вътьо Раковски. Благодаря ти! Его последното стихотворение на поета.
СБОГОМ, МОЙ СВЯТ*
Обичах те много.
Обичах те страшно много.
Обичам те и сега.
Ако си отида скоро,
ще те гледам отгоре,
ще тъгувам за тебе,
където и да съм.
Още повече,
ако няма да те виждам,
мой свят,
мой обичан свят.
Ти бе добър към мен.
Дари ме
с такава добра жена,
с такъв добър син,
с такава добра внучка.
Сбогом, мой свят,
ще те обичам
и след смъртта,
може би още повече,
отколкото сега.
17. 03.2008
на Вътьо Раковски... паметта е жива...
и това е най-хубавото..
на Вътьо Раковски... паметта е жива...
и това е най-хубавото..
Благодаря, че се отби, Мариники! Паметта е жива...
и това е най-хубавото.. Разбира се, че е най - хубавото!!
Хубава вечер!
Поздрави!
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com