ТЪГАТА...
Седни Тъга, дошла си ми на гости!

Седни Тъга, дошла си ми на гости,
дори да ме разплачеш, пак седни!
Разплакала си други и до кости
ти мокра си от техните сълзи!

Седни Тъга и дай да те прегърна
и себе си и теб да утеша!
Дори да знам, че спомени ще върна,
до късно ще говорим о, тъга!

Предателства като пелин горчиви
ще си припомним двете във нощта,
ще минат само като сенки сиви,
ще се опитам всичко да простя!

За грешките направени от мене,
ще ми припомниш сигурно сега,
но мигове пропуснати след време
не могат да се върнат о, Тъга!

Седни Тъга, дошла си ми на гости!

 

Оскар Уайлд

                                            
                                             Художник Никола Маринов

Тъгата - тя не гостува...
тя е постоянно присъствие.
Забравяме я някога в ъгъла,
а тя само ни дебне
като черна котка щастливо врабче
и никога не забравя да ни напомни,
че да шумим от радост не е добре...
Ала Тъгата - тя е и тази
дето размята облаци черни в очите
и на погледа придава
онази пълнота на дълбините...

 qbylkovcvqt

Марин Големинов Тъгата на Демна

http://www.youtube.com/watch?v=WOCWyvouvH4

 

:) ...съвсем съм забравила за тези редове... май са писани в отговор на някого... като ги чета сега след доста време... ми, не звучат зле... могат да се пипнат малко... Но, до Оскар Уайлд, Ати, това е чест за мен! :)

Сега ще послушам музиката... Изборът ти винаги е неповторим...

Поздрав!

Тъгата ми е честа гостенка, но мисля си , че е необходима.Тя е чувствителност към болката- нашата и на другите.
Много хубава поезия и музика!
Поздрави!

Като тиха присъда, като жал по несбъднатост, като сън за прошка ...
Силни стихове, прекрасна музика ... вълнуващ постинг!
Поздрав, мила Ати!

За тези стихове на Димчо Дебелянов пе подсети великото стихотворение на Оскар Уайлд...

Как се случва никой да не те чете , но да те гласуват и коментират ?????
Хей, модераторчата, жалки сте !!!!

Тъгата е болка, жал, но и лек, пречистване... осмисляне на истини за живота и за нас самите...За да продължим!!

което оттласква и освобождава душата от нечистото и грозното.
Прекрасен постинг !!!
Радвам се, че най - после днес успявам да вляза в блога,
да прочета написаното, да послушам музиката, не зная каква
беше причината / надявам се вече всичко да е наред/,
но от няколко дни не успявам да отворя блога, малко на късмет
понякога успявах, но беше невъзможно за коментари и т.н.
Прегръщам те, мила приятелко !
Спомних си нещо - поздрав за теб ...
“Не се заблуждавай, че щом някой се опитва
да те утеши, той живее безметежно сред
простите и нежни думи, които понякога ти
помагат. В живота му има много трудности
и тъга, далеч надхвърлящи твоите.
Как иначе би намерил подобни думи!?!"
Райнер Мария Рилке

Казват ,че тъгата била бяла ...Навярно ,защото винаги
е свързана и с началото
на нещо светло и добро ...

Казват, че тъгата е бяла,
и лекува наранени души.
След силна болка - оцеляла,
от сърцето тиха радост ще струи.
Така казват...
Аз зная
ще излезеш пречистен
от бялото мълчание
и бялата тъга
тихичко сама ще си отиде...
http://www.youtube.com/watch?v=LGtZwAQOu6o

Тъгата винаги присъства в живота ни, винаги е с нас!
Поздрави за поста и за хубавата музика!
Лек ден!

Приятно ми е, че поспряхте на страничката, посветена на тъгата. Доловена и пресъздадена в рими от Оскар Уайлд и допълнена от Славка Петкова - ябълковцвят. Благодаря Ви за коментарите и допълненията, свързани с тъгата, идваща и отиваща си, но стояща винаги някъде там... По - добре да стои далеч от хората. Нека да са щастливи!!

Хубава вечер! Много усмивки!

Тъгата си отива, надявам се! Усмивки и хубава седмица!

Когато ме оставят ще седна и ще напиша подходящ коментар към него, защото Марин Големинов е в раздела ми "любими".
Има обаче нещо по-страшно от тъгата - грижата. Тя може да влезе в дома ти дори през ключалката.
Поздравления за цялостния Ти Блог,
Коста

Седни тъга, заповядай
влез моя дом,
аз съм гостоприемен!
Ще си побъбриме, ще се одумваме,
но, побързай и не се застоявай при мен,
защото на вратата ми хлопа вече,
слънцето на утрешният ден!

Мила Танечка,
"След силна болка - оцеляла,
от сърцето тиха радост ще струи.
Така казват..."

Така казват, защото нещата в живота са редуват. А, кой казва, че сме тук на земята само за радост и щастливи мигове? Нали тук сме да си научим уроците и да познаем живота, във всичките му проявления.
Ако не си познал тъгата, как ще разбереш радостта и опиянението от нея?

Благодаря, че беше с мен и до мен в един миг на докосване до тъгата!

Мая, тъгата си отива, дано, няма нищо по - хубаво от това да цари щастие на земята, да са щастливи хората. Но всичко е преходно. Все пак да се усмихваме за да дойде хубавото, доброто, онова, което ни прави щастливи!!

Коста, Ще се радвам на коментара за Марин Големинов. Харесва ми творбата му "Тъгата на Демна ", звучи близко, родно, сякаш си някъде в родното място и сетивата ти долавят всичко онова, което се е променило - природата, хората, които ги няма вече...Боли те за изтеклия живот ...владее те тъгата за мигове пропуснати, които няма са върнат...

Ангел,
Прекрасно," на вратата ми хлопа вече, слънцето на утрешният ден!" Да го посрещнем с усмивка. За да са светли дните ни!!

"Ще се опитам всичко да простя...!"

Мисля си, че тук е цялата мъдрост!

Благодаря ти Насе за прекрасния и истински стих!

Мила Каталина, прошката, за нея се иска много сила...Само този, който осъзнае това може да върви изправен напред...

И специално за клипа с музиката от балета "Нестинарка" на един от най-великите ни музиканти, Марин Големинов. Разказът "Нестинарка" на Константин Петканов е вдъхновил Големинов да напише този прекрасен балет. Демна е една от героините, любимият й е Найден, а другата героиня е Струна. Ние обаче не ценим българското изкуство, публиката предпочита други балетни постановки.
През доста продължителния си живот Големинов работи много и оставя редица велики творби: опера Ивайло, оперета Златната птица, пиеса в импресионистичен стил Нощ, Вариации по тема от Добри Христов, Детска симфония, Поема за бас, Концерт за виолончело, 6 струнни квартета, два духови квинтета, обработки на народни песни, карали да го да пише и т. н. масови песни. Всичките му произведения имат в основата си националния ни мелодизъм и в това отношение той е АБСОЛЮТНИЯТ български композитор. Има обаче едно качество, което го поставя сред най-възвисените музикални творци, това е влечението му към струнните квартети - най-трудната за писане и слушане музика. Неговият Старобългарски квартет е шедьовър, Микроквартетът - също. Създава и единственото по рода си произведение в света,Концерт за струнен квартет и струнни инструменти. И той е шедьовър.
Лошото на М. Големинов бе, че бе завършил във Франция, а не в Голямата страна. Поради това той не получи заслуженото за делата си от страна на комунистическата ни държава. Всички функционери, на държавни постове и днес, които отстъпват само на децата си, са учили нещо и при Големинов - оркестрация, дирижиране, композиция. Големинов има и труд "Към извора на българското звукотворчество". Цял живот българското го теглеше, какви прекрасни "Китки" с пиеси от различен харакгтер остави човекът.
В последното си интервю, на смъртно легло, когато го попитаха как се чувства след толкова години като творец, той отговори: Ограбен!
Това бяха последните му думи към нас...
Не трябва да забравяме тези творци на българското и често трябва да ги слушаме.

[quote=planinitenabulgaria] И специално за клипа с музиката от балета "Нестинарка" на един от най-великите ни музиканти, Марин Големинов. Разказът "Нестинарка" на Константин Петканов е вдъхновил Големинов да напише този прекрасен балет. Демна е една от героините, любимият й е Найден, а другата героиня е Струна. Ние обаче не ценим българското изкуство, публиката предпочита други балетни постановки.
......
Благодаря, Коста за коментара, посветен на Марин Големинов. Той допълва публикуваното и е основание да се замислим върху това, доколко ценим българското и доколко уважаваме творците ни и не само тях. У нас Човекът е само ресурс до тогава, до когато е потребен. След това е изхвърлен на бунището. Никому непотребен. Изгубена е връзката между поколенията, а чрез нея се предават не само знания и опит. И мъдрост.
Вече губя надежда, че ще се събудим от съня в който сме приспани...Слепи и глухи сме сякаш за случващото. Не зная дали има сила, която да направи равносметка за цената, която платихме с този ЕС и накъде ни водят тези процеси на глобализация? Плюсове и минуси. И резултат - има ли полза за народ и държава?
И накъде да вървим!!

На тази Поезия. заповядайте моя отговор.... Lady_Julia: http://www.youtube.com/watch?v=JlSodSvo1Lg&feature=share&list=RD02JKh_m6t9ukQ