„Всеки човек трябва да има своя златен кестен - разбирай една златна любов, разбирай един златен стих..." Евтим Евтимов Честит юбилей поете! С пожелание за  много здраве и творческо дълголетие!! Страх И в песните за тебe съм го писал,
и в своите молитви си признах –
откраднах те с единствената мисъл,
че няма от какво да ме е страх.

Защо не тръгнем пред света открито,
пред този свят, от завист сътворен?
Да ме целунеш пред очи, които
ще те проклинат дълго зарад мен.

Да прекосим по улиците стари,
заровили зад доноси глави.
Да минем под прозорците - клюкари,
измислили убийствени мълви.

Да влезем в черквата неделна даже,
загубили за миг и ум, и свяст,
и да не мислим кой какво ще каже
сега пред нас, зад нас или след нас.

И да изпием чашата горчива,
да няма страх от трънени венци.
Страхът убива, бавно ни убива
и после ни превръща в подлеци. Няма да е смело, ако не те е страх

Евтим Евтимов

Евтим Евтимов и Петя Йорданова 

Непозволената любов на Евтим Евтимов и Петя Йорданова

http://ladyzone.bg/article/strannici/nepozvolenata-lyubov-na-evtim-evtimov-i-petya-iordanova.html

 

 

http://www.blitz.bg/article/33902 снимка

 

Здраве и дълъг живот за любимия поет!

Благодаря erato7,
Творчество на поета Евтим Евтимов се побира в 49 книги, а стиховете му са изпети в стотици песни от най-известните и обичани български певци и групи.
Честит юбилей!

Поетът на любовта, нежността, чувствеността ...
Поздрави за постинга, мила Ати !
...Една ръка не стига - да прегърна
пространството през двете планини,
едно око - във тебе да надзърна,
едно писмо - гласа ти да звъни.
Една искра - да служи за огнище,
една светулка - вред да засияй ...
При нас е тъй : или не дават нищо,
или душите дават си докрай!
*
Ако няма небе над земята,
за какво ми е тази земя,
ако няма мечта на земята,
до кого ли да пиша писма,
ако няма жена на земятя,
за какво ли и аз да тъжа,
ако няма любов на земята,
за какво ми е тази лъжа...
Евтим Евтимов
Поздрав с два мои любими стиха ...

ПТИЦИ НА РАЗСЪМВАНЕ
Евтим Евтимов

Един нечакан от човека зов
отвъд реката тъмна се обади.
Необяснена никога любов
сънуваха зелените ливади.

Излизаха от мрака две по две,
криле допрели, непознати птици.
докосваха се с неми гласове
като дошли от вековете жрици.

Какво си казваха отвъд брега,
отвъд тревогите, отвъд земята?
Да бяха ни повикали сега
душите си да сложим под крилата.

Недосегаеми от земна прах,
превърнали се бяха в зов любовен.
Като насън - подмамени то тях,
потърсихме ръцете си отново.

Болно ми е, че покрай химна на българската полиция беше хулен...Бог да го благослови със сили и творчески заряд!
Благодаря за споделеното и напомнянето, Тота!
Хубава нощ!

Благодаря Ви за споделеното, по случай юбилея на големия поет!
Утре 30 октомври (сряда) в зала 7 на НДК ще се съберат приятели, колеги по перо и почитатели на Евтим Евтимов, за да отбележат 80-годишнината му. Ще прозвучат 8 знакови стихотворения, както и най-новата песен, създадена от Тончо Русев и в изпълнение на Веселин Маринов, по култовото стихотворение на поета „Отец Паисий обикаля още”.
Във връзка с юбилея е издаването на най-новата книга на Евтим Евтимов - „Разрушаване на паметника” (издание на „Персей”). Тя е калейдоскопичен автобиографичен разказ, изпъстрен както с размисли за миналото, така и със забавни случки, някои от които звучат като вицове и анекдоти, но са истински, с най-ярките личности в историята и културата ни – Тодор Живков, Младен Исаев, Георги Джагаров, Веселин Андреев...

В книгата е отразена гледната точка на писателя към процесите и промените в обществения, културния и духовния живот през втората половина на ХХ век.

Крадец на обич
Евтим Евтимов

Крадец на обич… Сякаш брадва
удари в мен… Не съм крадец.
Крадецът
може
само
да открадва
и пак да мине после за светец.
Крадецът
може
само
да ограби,
но никога не дава нещо той.
А аз сега ти давам хляба
на свойта обич
и живота мой
дори и за едничка топла среща,
за тоя шепот,
и за тоя вик.
Очите ти нима са просто вещи
на някой,
който
всеки миг
като монети в тъмното ги чака
и може да си купи
ласка с тях?
Сълзите
бисери ли са
на някой,
та ги брои
в очите ти
със страх?
Душата ми от болка се разяжда.
Винете ме,
слепци
и подлеци!
Там,
гдето има обич,
няма кражба
и няма никога крадци.

23.02.1966 г.
София

Честит юбилей на Евтим Евтимов!
Желая му дълъг живот, крепко здраве и вдъхновение за да продължава да пише и да ни радва с хубавата си поезия!