Кой ще ни помогне, ако сами не си помогнем? – П. Р. Славейков

 

"Таквизи сме ти ние: на гърци-владици, на лъжци-просяци, за инат, за салтанат, за моди, за угоди, за едение, за пиение, за игри, за кеф да правим даваме и наддаваме, а за общополезни неща са вкаскастяваме; затуй народните ни работи никак не харосват, но като те не харосват, то и ний ще видим ли някога добър ден?"

Кой ще ни помогне, ако сами не си помогнем, Гайда I, бр. 15, 26. II. 1864 г.

        Сто четиридесет и девет  години са изминали от публикуването на статията, а казаното в нея сякаш е писано за днешната  ни действителност. Зададеният въпрос има не само актуално звучене, но и  казва защо сме такива и какво ни пречи да видим "добър ден"?
До кога ще повтаряме нещата и ще се въртим в омагьосан кръг?
Защо  не  спрем да отправяме поглед в различни посоки и не се обединим  като народ?
И от територия да направим отново държавата – България!
Какво ни пречи – ние самите или нечии интереси и слугуването в името на тях? За да са добре – едните, а  за другите –  каквото дойде. 
Дядо Славейков го е казал, докато не тръгнат народните ни работи няма да видим"добър ден"! А те ще тръгнат, когато всеки от нас каже: "Аз съм България!"

Стига разделение, стига противопоставяне, стига боричкане, стига партизанщина, СТИГА...

Родината е на колене!

 

Основният проблем на съвремието е не осъзнаването на това, което се случва. Изглежда, че българският елит също не осъзнава случващото се, защото му липсва исторически хоризонт. Той се интересува само от положението си в момента - пари, имоти, къде ще учат децата му. "Това, което се случва в момента в България дори не се разбира от набедените за разполагащи с информация. Това са хора с относително къс икономически, социален и бизнес хоризонт. Вижте къде са парите им и децата и ще разберете какви са жизнените им интереси. Оцеляването на тази върхушка няма никаква връзка с оцеляването на хората в България", каза още доцент Христов.

Вижте:https://www.youtube.com/watch?v=Cl0WzQ2AOW8  

вече сме наясно със самопомагането.Поздрави!:)

" ... то и ний ще видим ли някога добър ден?" Тъжен въпрос задава Петко Славейков, тъжен и горчив. И равносметката е такава - неговата и нашата днес.
Хубави снимки си избрала, Ати, хубостта на родината ни е в тях; и тези каба гайди ... контрастът е силен. И - страшен.
И още нещо има, май все чакаме някой отвън да реши нашите проблеми, да излекува от болката, забравили мъдростта : " Помогни си сам, та и Господ да ти помогне."
Поздрав!

ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ

НЕ СМЕ НАРОД
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

1875

Законова забрана на държавни служители да имат сметки в чужди банки.
Руснаците май го направиха...

Сега засега вървим към изтребление.

Въпросът е: Докога?

Тоте, всички ние имаме вина за това разделение на народът ни. Позволихме на политиците да проведат разграбваща политика. Варващина властва във най-висшите ешалони на власт-имащите. Който и да дойде на власт, ще пее същата песен, но на нов глас. Няма отговорност и съзнание на българи в парламента. Не ми се слуша вече за политика, наслушах се на неизпълними обещания......

Самоокупация му е майката
Окупация. Какво предизвиква у вас тази дума? За какво ви подсеща?
Хитлер и фашистка Германия, хапвайки държава след държава окупираха цяла Европа. След това Сталин и Съветска Русия завладяха Източна Европа. Турция окупира Северен Кипър. САЩ се настаниха в Ирак… Списъкът е много, много дълъг. Любопитно, но кой знае защо при всички окупации се говори за освобождение и демократични промени. Самолетни бомбардировки, вериги на танкове, разкъсани детски тела от противопехотни мини. Демокрацията изисква жертви. Окупация не означава задължително военни действия. Свободата и демокрацията могат да бъдат наложени и по „мирен” път. Достатъчно е страната, подлежаща на освобождение да бъде управлявана от алчни и корумпирани задници. Тук е уместен въпросът какви са тези, които са овластили продажниците? Как да бъдат наречени хората, поверили своя живот и живота на децата си на задниците?
Какво се случи в България през последните 24 години? Освободиха ли ни, окупираха ли ни? „Добрите” езици говорят, че през 1989 г. са ни отървали от социализма – комунизма и зоната на Съветското влияние. „Злите” езици обаче казват, че сигналът за налагане на демократичните промени е дошъл едновременно от три посоки – Кремъл, Вашингтон и Брюксел. Да погледнем фактите: Не са ни бомбардирали, не са ни газили танкове, уж няма гражданска война, но България произведе над 2 милиона бежанци. Бежанската вълна не само, че не спира, но дори се увеличава. „Цивилизованият” свят лее сълзи и бълва речи за 1 милион сирийци, прогонени от родината им, преди това за 700 000 либийци…, за българите обаче – нито дума, нито сълзица. Петстотин и петдесет хиляди български пенсионери получават по-малко от 150 лв. на месец. Над 600 000 от „щастливците”, имащи работа получават по-малко от 350 лв. на месец. Над половин милион са официалните безработни. Съотнесени към 7-милионно население, от което 2,3 млн са пенсионери и около 850 000 деца, тези данни говорят за геноцид. Можем да си го наричаме, както си искаме – окупация, освобождение или демокрация. Геноцидът е явен, неприкрит, брутален. В България нищо не е българско. Цялата промишленост, колкото и малко да е останала, е в ръцете на чужди монополисти. Енергийно сме зависими от Русия. Нефт, газ и ядрено гориво потичат към нас или спират, според желанието на Москва. Подземните ни богатства, всичко което се произвежда на българска територия е в ръцете на американци, израелци, французи, англичани, чехи, немци… Данъци не се плащат, укриват се. Симулират се загуби, чрез договори за външни услуги със свързани фирми и други подобни финтове. Сменящите се едно след друго марионетни „български” правителства, държат широко отворени джобовете си и плътно затворени очите си.
Окупация. Сега се сетих. Българските студенти окупираха Софийския университет. Искането е да падне правителството на Орешарски. На първата част от новината се зарадвах, на втората – не съвсем. Какво като падне това правителство? Фактите сочат красноречиво: България е окупирана от чужди монополисти, родни бейове и аги, продажни политици и корумпирани и в червата магистрати. Фактите показват, че тези които ни окупират, те ни налагат „демократичните” промени и те ни освобождават. Така че изходът, или по-точно входът е само в това сами да се окупираме. Да окупираме България и то така, че да не могат никога вече да станат виновниците за геноцида. Така да се окупираме, че завинаги да се отървем от алчните и корумпирани задници, без значение кой какъв цвят е – те всички са от един отбор.
Да се окупираме, за да се освободим!
Ивайло Зартов, 28 октомври 2013 г.
http://ivailozartov.org/%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D1%83-%D0%B5-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0/

още не се е появил един контрапостинг.

и изобличаващо, и вдъхновяващо! Защото има за какво да се борим, какво да опазим и с какво да се гордеем, както и с какво да се срамуваме. Слава Богу, че все още имаме възможност за "втори шанс"!
Поздрави

Добър постинг, подтикващ към дълбок размисъл! Вторачихме се в Запада, превърнахме се в чуждопоклонници, сега чакаме Годо...
Е, няма как да стане. "Помогни си сам, за да ти помогне и Бог!"

Поздрави!

Достатъчно е да видим първата -Търновската конституция и два от първите закони от сборника закони от началото на 19 ек . Закон за съдене на незаконно обогатили се държавни чиновници и Закон за съдене на министрите.
И не само са били приети на книга , но са ги и прилагали!!!

Поздрави за постинга! Тъжна работа. Някой помпи непрекъснато омраза.

Трябва да се сложи край на това противопоставяне, озлобление,
омраза, които се подклаждат непрекъснато и окупират мислите
и душите на хората... кому е нужно това ... неразбрани или неудобни
са посланията на нашите деди...
Обожавам тази велика родопска музика ... Благодаря !
Хубав ден !

много мъдро и невероятно красиво и красотата в тон със звука от гайдите... Знаеш ли, всеки един от нас мисли, че е осъзнат, че е наясно със ситуацията. Обединяваме се и готово. На думи е толкова лесно. Но как да го направим. Как да стане? Картинката е нещо като:"На съда е ясно, да влезе убития". Аз лично съм ужасно обезверена. Всеки ден се сблъсквам със системата Държава, със всичките и абсурди. Виждам как се съсипва всичко, умишлено. Виждам как никой не иска да работи, да поеме отговорност. Как на никой за никого не му пука. Не, трябва да отидем там до децата си, да застанем зад гърба им. Нямали ясно изразени лидери, идей, концепции. Ами нямат. Те просто не искат да живеят в лъжа. И в университетите, като една микросистема, всичко е прогнило и мирише и те го виждат. Ако ние не сме сигурни в себе си, децата ни са сигурни. Свободният човек се ражда свободен, ние сме обременени и ако не им помагаме, нямаме право да им пречим. Напълно ги подкрепям и според мен техният протест трябва да е катализаторът на нашата реакция. Поздрави и спокойна седмица!

***
ПОТОМЪК



Заченат сред полета и балкани,
израснал на горещи стремена –
аз ида с тъмен гръм на барабани
от мрака на далечни времена.

Аз ида от дворци, от манастири,
от сборища, от ниви, от хора.
Със белези от брадви и синджири
приличам на престара канара.

Душата ми е слънчева и твърда,
и жилава в несгоди и в тъга.
Аз мога тежка сабя да развъртам
и да прекършвам момина снага.

Аз мога да заплача след градушка
и гълъб да нахраня в мойта длан.
Аз мога с къшей хляб и вярна пушка
да тръгна към хайдушкия Балкан.

Аз мога пред бесилка да запея,
загледан във високите звезди.
Аз мога и в смъртта да живея,
аз – кръв и плът от моите деди.

Забравян и отричан, и прославян,
аз ида като вик на любовта.
И българин завинаги оставам!
Завинаги! ... До края на света!


Матей Шопкин