НОЩ НАД ГРАДА - Петя Дубарова
Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.

Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.

Една прекрасна  българска песен! По стихове на Петя Дубарова, музика Тончо Русев, аранжимент Красимир Гюлмезов. Заслушвайки се  малко повече в текста, откриваме Петя! И тя  е една - неповторима! 
Нали самата тя написа:

"Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след моя живот
пак някой да трепне внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен"

За нея Христо Фотев казва: "А скокът й - от детството към небето! Видяхме ли го ние това  чудо?.. Заслужихме ли го?.. И дали е възможно изобщо да го заслужим"

 

http://www.youtube.com/watch?v=shkl15Q0W6Y

стих и музика! Дълбока и висша е поезията на Петя Дубарова...
Благодаря, tota!
Поздрави!

Болезнен спомен за един млад живот и чиста красота, останала чрез творчеството на Петя Дубарова. Благодаря, че припомни!

И нещо от мен .... преди време.. :)
http://vilish.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/12/05/da-si-spomnim-za-petia-dubarova.1027679
Хубава вечер!

а „ .. Искам, как искам ... „. Тоест – Умира да иска....да стори добро. Невероятно тънък усет и силен израз. Харесва ми, как ми харесва! Благодаря за Нощта!

Той не само показва усилването въздействието от словото чрез музиката, но и това, че се пишеше хубава музика, която има живот, душа...

Както казват хората, такива деца се раждат рядко, а когато се родят е трудно да се опазят.

Реалният свят е груб и жесток. Озъбено свирепо куче, както казва Никола Йонков Вапцаров.

Благодаря, Ати, че ни върна към това талантливо име и към истинската, неостаряваща поезия!

въздейства ми топличко някак си, точно си представям, че съм гушнала едно пухено мече, което ме кара да се усмихвам и да летя. Благодаря за хубавата песен, аз обожавам и "Лунапарка" на Кичка. Прегръдки, Ати!

Песен по любимо стихотворение на Петя Дубарова, чиито стихове са безкрайни вселени, и близки. Винаги. От онези поети, чиито светове светове се обичат завинаги, самата тя - създадена за обич.
Благодаря за този хубав постинг, мила Ати!

в красива нежност и топлота... Невероятната Петя...
Вълнуващ постинг ...
Поздрав с благодарност, мила приятелко !

Ето някои снимки от града на Петя!
http://alexs.blog.bg/drugi/2013/04/26/lunnata-pyteka.1104679
http://alexs.blog.bg/turizam/2011/04/30/more-i-prolet.738506
И спецално за Петя...
http://alexs.blog.bg/regionalni/2012/04/25/da-si-spomnim-za-petia.945511
Поздрави Ати!

ПЕТЯ ДУБАРОВА - една недопята песен, едни много рано прекършени крила!
Благодаря ти!

Прекрасната Петя Дубарова тепърва ще бъде преоткривана. Четеш, препрочиташ стиховете и пред очите ти са рисуваните с рими картини. А мелодиката на езика ни - каква звучност?
Да се докосваме до душевните и вълнения чрез творчеството, което ни остави!
За да е сред нас!