Да си спомним за големия наш държавник Андрей Ляпчев

        На този ден преди 80 години си отива от този свят Андрей Ляпчев - български политик и държавник. Той е министър-председател на България в 43-тото (1926-1928), 44-тото (1928-1930) и 45-тото (1930-1931) правителство. Член-учредител е на Македонския научен институт. През 1910 година Андрей Ляпчев е номиниран от Христо Славейков за Нобелова награда за мир.

                         Андрей  Ляпчев

 В уводна статия във  вестник „Зора” от  8 ноември 1933 година,  Данаил Крапчев  пише:

„Още една голяма фигура  залезе от нашия политически небосклон. И в какви дни!

Той, Андрей Ляпчев си отиде в един момент, когато е тъй необходимо да бъдат мобилизирани всички добри синове на отечеството, които със своите знания със своя ум и опитност могат да допринесат за общественото заздравяване.”

...”Живял в  една бурна епоха, през която се създаваха устоите на Третото българско царство, Андрей Ляпчев излезе от кипежа на страстите, надеждите и разочарованията на своя народ като държавник с голяма опитност, хладен разсъдък и обширни познания.

 Затова той анализираше събитията, без да се поддава на настроенията на улицата.

Затова той даваше и можеше да даде още много ценни съвети, от които тъй много днес се нуждаят и управлението, и нашата общественост.

Но си отиде...

Отиде той стоически, както и живя. И последната му мисъл ....е била за България.

Мир на праха му! Вечна му памет!

Той изпълни своя дълг, нека се потрудим и ние да изпълним нашия.”

Негови мисли:

„Ние сме застрашени като народ и ако продължи тоя режим на партизански гонения и беззакония ще понижим още повече достойнствата си като народ.^”  - остро се противопоставя на противоконституционните действия на правителството на Стамболийски.

 „Со кротце, со благо се отива надалеко“ – журналистът 

Григор Василев озаглавява статията си във вестник „Пряпорец“ по повод съставянето на правителството.

 

„Плѝват о̀вде па̀мпур?“ – по повод мнителността си към всяка дума на  вестникарите.

 ” Сега на България е нужно национално единение, политическо помирение и граждански мир!  - ще изрече през  1926 година големият наш държавник Андрей Ляпчев. Думи с актуално звучене и в днешната наша действителност.

Преди смъртта си Ляпчев завещава цялото си имущество на Българската академия на науките и в къщата му от 1948 година се помещава Институтът за изобразително изкуство.

За него:

„ Цялата политика на Ляпчев беше реформи, строежи, стопанско съвземане, политическо заздравяване, следване на външната политика, която българският народ дълбоко схваща по здрав инстинкт...Ляпчев умря като велик човек. Никакво описание не би могло днес да предаде самообладанието и величието на Ляпчева в последните му часове”
- пише за него журналистът Григор Василев.

 

Спокойна нощ,Тота!

Опита да популяризираш и изваждаш от забвение образа на истински българи и родолюбци !

Известен е с тази фраза, която често се използва и сега в хумористичен контекст.
По-важното е това, че Андрей Ляпчев и голям политик, патриот и талантлив и изключително почтен държавник.

Поздравявам Тота за трайния и интерес и стремеж да ни припомня за такива високи примери на български държавници, политици и учени!

живеят за България и чиито последни думи са пак за нея?! ... Затова си спомняме за тях с респект и с благодарност.
Благодаря ти, Ати, че ни връщаш към техните дела!
Поздрав!

често повтаряха : Со кротце, со благо ...
Хубаво е да си спомняме за Българите - родолюбци,
респектиращи със своята мъдрост, далновидност,
почтеност...
... ” Сега на България е нужно национално единение,
политическо помирение и граждански мир "...
Все едно е казано днес ...
Поздрави за този пост, Ати !

Разбирал е смъртната опасност, надвиснала над България след болшевишкия преврат през 1917 в Русия. Споминал се е преди терора да пречупи държавата.
Светла му памет!

Андрей Ляпчев заслужава много повече от тази страничка, в която го споменахме. Той не е оставил наследници, завещал е имотите си на БАН, по време на неговото управление е постигнато не малко в областта на стопанското развитие , създаден и Съюза за закрила на децата. Може още много да се напише. В няколко изречения Григор Василев е характеризирал управлението му.

” Сега на България е нужно национално единение, политическо помирение и граждански мир!

Само тези думи да беше изрекъл заслужава да бъде помнен!

постинга интересен!Поздрави!