Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.11.2013 09:19 - СТАРАТА КЪЩА - Драгомир Шопов
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 17135 Коментари: 31 Гласове:
44

Последна промяна: 23.12.2013 06:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

СТАРАТА КЪЩА

Щях да захвърля ключа от къщата ни, която вече я няма,

ала ето на – не намерих сили за туй, не посмях.

Просто си казах:

щом от небето слязат някога татко и мама,

къде ще отседнат,

нали най-добре ще им бъде да си влязат у тях.

 
Затова е ключът.

Ще го сложа под прага на моята болка.

Те ще знаят къде е,

ще го вземат и ще отключат скърчащата врата.

Само няколко стъпала.

Колко бяха – пет или шест, колко?

И колко сезона са минали, откакто си тръгна смъртта?

 

 Боже, къщата. Дали, мисля си, ще я познаят? –

с покрив от облаци, от облаци и от звезди.

От вятър са стените на мъртвите стаи,

пода – от гъста мъгла, по която не остават следи…

 

И някъде там – закачена нашата снимка:

ние тримата в рамка от почерняло дърво.

Дворът, крушата и наоколо въздуха синкав –

застанали сме така,

сякаш отбелязваме някакво тържество.

 

Боже Господи, бълнувам ли, що ли? – Никаква снимка няма.

Дворът го няма. Няма я крушата,

стъпалата отдавна са станали прах.

И все пак знам – ще си дойдат татко и мама

в някоя събота,

когато Господ пуска умрелите да си идат у тях.

 

Ето го ключът. Ето ги стъпалата.

Ето ги стаите.

Всичко е каквото беше, скъпи мои, със вас.

А когато си тръгнете – заключете вратата.

Да има някога какво да отключа и аз!

ДРАГОМИР ШОПОВ

 http://www.celokupnabulgaria.eu/?p=6522

 

image

 

http://www.youtube.com/watch?v=KaF7h4eotoI







Гласувай:
44



1. valben - Нямам думи...
10.11.2013 10:04
Просто трябва да се прочете, после отново и отново...
цитирай
2. travell - Има все още такива къщи...
10.11.2013 10:18
Цели села!
Хората обаче ги няма.
Те са в града!
цитирай
3. tota - Просто трябва да се прочете, после ...
10.11.2013 10:41
valben написа:
Просто трябва да се прочете, после отново и отново...


Вал, четеш и буца засяда в гърлото...
цитирай
4. tota - Цели села! Хората обаче ги няма. ...
10.11.2013 10:44
travell написа:
Цели села!
Хората обаче ги няма.
Те са в града!


И не само в града. Те са се преселили в селското гробище...Децата, пораснали отдавна са се пръснали като ято птици...по градовете у нас и ...света... Ще намерят ли пътя към опразненото и срутило се вече родно гнездо? Кой знае?
цитирай
5. анонимен - Страшно болна тема ми е обезлюдя...
10.11.2013 11:05
Страшно болна тема ми е обезлюдяването. На село ми се плаче. На нашата улица има вече само няколко обитаеми къщи и адско чувство на упадък.
цитирай
6. alexs - Такива неща предизвикват болка ...
10.11.2013 11:12
Такива неща предизвикват болка като се четат! Дано Господ помогне на България да оцелее!
цитирай
7. megg - Живата вода на спомена
10.11.2013 12:38
А защо ли не може да ни спаси от болката; ако можеше само от светлината й да отпиваме ...
Силна и дълбока изповед, стихове с много тъга ... и свети, свети обичта ...

Поздрав, Ати!
цитирай
8. flymore - tota,
10.11.2013 17:03
стих - сълза...Болезнена до кокал реалност, в която е всеки от нас...Да види и чуе със сърцето си...
Благодаря, за избора!
цитирай
9. tota - Страшно болна тема ми е обезлюдя...
10.11.2013 17:33
kushel написа:
Страшно болна тема ми е обезлюдяването. На село ми се плаче. На нашата улица има вече само няколко обитаеми къщи и адско чувство на упадък.


Загиването на българското село ще доведе до унищожението на държавата ни. Държава без селско стопанство е като човек с една ръка.
цитирай
10. tota - Такива неща предизвикват болка ...
10.11.2013 17:35
alexs написа:
Такива неща предизвикват болка като се четат! Дано Господ помогне на България да оцелее!


Болка, която не отболява. Дано Господ - Бог бди над България! Дано молитвите ни бъдат чути!! Дано!!
цитирай
11. tota - А защо ли не може да ни спаси от бол...
10.11.2013 17:36
megg написа:
А защо ли не може да ни спаси от болката; ако можеше само от светлината й да отпиваме ...
Силна и дълбока изповед, стихове с много тъга ... и свети, свети обичта ...

Поздрав, Ати!


Благодаря, Мег! Точно! " Силна и дълбока изповед, стихове с много тъга ... и свети, свети обичта ..." Обичта, която ни свързва с родните корени.
цитирай
12. tota - стих - сълза. . . Болезнена до кокал ...
10.11.2013 17:38
flymore написа:
стих - сълза...Болезнена до кокал реалност, в която е всеки от нас...Да види и чуе със сърцето си...
Благодаря, за избора!



Да, всички сме там. Да видим и чуем със сърцето, та дано се свестим и променим тази реалност. Земята и селото, което хранеше България.
цитирай
13. sande - Поздрави!
10.11.2013 20:36
НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ



Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.


И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ...



Константин Антонов

цитирай
14. tota - НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ...
10.11.2013 20:47
sande написа:
НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ



Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.


И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ...



Константин Антонов



Бащиният дом е в сърцето не само на творците, изразили своите чувства и вълнения в стихове, той е във всеки един от нас. За това всички еднакво страдаме за отдалечеността от родното място, за разрухата, която настана в българското село. Не случайно народът ни е казал, че дом без хора е пуст.
Дали ще настъпи време, когато отново ще се възродят селата ни? Там в тях е спасението ни!
цитирай
15. tota - тръпки, когато съм в такива обез...
10.11.2013 21:38
aip55 написа:
тръпки, когато съм в такива обезлюдени места! Нима българите заслужаваме тази орисия?


Не може да не ни побиват тръпки, когато пред очите ни нещо си отива. А то е живот. Животът, който е кипял го няма, няма ги хората, думите, песните, работата, усмивките ...Тишината се е настанила, а дървета и храсти пълзят ли пълзят да обхванат с клоните и заличат живота на много хора преди нас - дедите и бащите ни.
Не зная, дали сме заслужили това, но все ще е така, докато ни водят слепи. Слепи за онова, което ще последва от недалновидните им действия за налагането на чужди модели, без до отчитат специфичното, характеризиращо ни като народ. И още хора, които не служат на каузата на дедите ни да защитят земята и народа ни!
цитирай
16. stela50 - !!!
10.11.2013 23:25
Силна обич и болка ... стяга гърлото.
...Всичко е каквото беше, скъпи мои, със вас.
А когато си тръгнете – заключете вратата.
Да има някога какво да отключа и аз ...
Ключът под прага на моята болка ... на нашата...
Прегръдки !
цитирай
17. stela50 - Скъп спомен ...
10.11.2013 23:27
Спомен в детството ме връща
на двора ,в старата ни къща.
Там ,докато слана попари
цъфтяха жълти минзухари...
Донесени от планината,
две стръкчета зелени бяха,
а след година от земята
надигнаха главички плахо
цяла есенна дружина
и грейна цялата градина.
Градина ,със златист килим,
ухаещ,свеж,неустоим...
Споменът красив ме връща
отново в бащината къща.
Отворя ли вратата стара ,
да видя моите минзухари.
stela50
Спокойна нощ, мила Ати !
цитирай
18. tota - stela50 - Скъп спомен ...
10.11.2013 23:39
Поздрави, Танечка!

Благодаря за стихотворението, посветено на старата къща, твой роден дом!

Спокойна нощ и за теб, Танечка!
цитирай
19. planinitenabulgaria - Темата на стихотворението е особено болезнена за мен.
11.11.2013 09:53
С колко много прекрасни такива творби и с авторите им се запознах покрай Твоя блог.
Тази тенденция за преселването на хората от малките в големите населени места е характерна за целия свят, но при нас тя бе извършена насилствено след чрез текезесирането и одържавяването, което промени бита и мисленето на хората. Животът пое по нов курс, който аз никак не харесвам. НТова, което става днес е следствие от този промяна. А изоставените къщи - за тях имаше и продължение - изваждане от тях на суровини за скрап.
цитирай
20. makont - Много ми е мъчно, Ати!
11.11.2013 11:59
И аз нямам такава една къща вече. Тя е само в спомените и сънищата. Къщата на баба и дядо. Сега е едно пусто място, сигурно обрасло в треви. Нямаме псили да отидем дори до там. Но нощем, в съня пак гори огъня, баба пак готви, огнището пак гори и стария котак се отърква в краката на дядо... Прегръдки!
цитирай
21. monna1 - Много тъга...
11.11.2013 13:17
...и меланхолия, стегна ме!!!
Мисля си, че в болка се раждат стойностните неща - прекрасно стихотворение!
А музиката ,толкова чиста, като изворна вода...ромоли...ромоли....
Браво на теб,Тота!
цитирай
22. vilish - Върнах се във времето назад , Ати!
12.11.2013 00:00
В една селска къща .... Дори нямаше вода вътре ... само една помпа на двора, а беше пълна с живот, топлина и много усмивки !
......................................................................
Сърдечен поздрав в днешния ден на светеца, покровител на семейството, жените, пътуващите на дълъг път ... А колко пътища в нашата България водят до заключените бащини къщи ...
цитирай
23. marrta - Изключително стихотворение.
12.11.2013 19:24
Задавя.

Поздрави, Ати!
цитирай
24. tota - С колко много прекрасни такива т...
15.11.2013 16:16
planinitenabulgaria написа:
С колко много прекрасни такива творби и с авторите им се запознах покрай Твоя блог.
Тази тенденция за преселването на хората от малките в големите населени места е характерна за целия свят, но при нас тя бе извършена насилствено след чрез текезесирането и одържавяването, което промени бита и мисленето на хората. Животът пое по нов курс, който аз никак не харесвам. НТова, което става днес е следствие от този промяна. А изоставените къщи - за тях имаше и продължение - изваждане от тях на суровини за скрап.


Коста, за повечето от нас е болезнен спомен. За съжаление това е една отминала епоха не само за нас, а и за големите европейски държави. Но при тях като време - близо два века преди нас. Индустриализацията е закономерен процес, който протича в по - голямата част от държавите в света. Ние попадаме в групата държави от втория ешелон. И още една особеност - създаваме индустрия чрез насърчение от страна на държавата - приети са четири закона. Индустриализацията у нас протича в началото на ХХ век и като процес е прекъсната от трите поредни войни. Средногодишният ръст на нарастване на индустриалното производство през тези години е 13,3% , по -късно през 1926 - 1931г. е 11%, а в навечерието на Втората световна война - 6,5%. Този процес е продължен след 1949 година, когато се поема курс към индустриализация и коопериране на селското стопанство. Нима малка България имаше избор? За съдбата си можем да съдим само безродниците политици и държавници, които не отчитат своеобразието и не отстояват интересите на страната ни. А, дали са могли да отстояват? Идва времето на връщане към природата, към селското стопанство, но вече обстоятелствата са променени и скъсана нишката към онова, което е държало предците ни здраво към земята, защото са знаели нейната цена. Висока е цената - отмиращи села и родни домове, за които ще четем в стиховете. А децата ни няма да имат представа от онзи отруден живот на българина. Живот, изпълнен със смисъл, заради онова, което е свързвало семейството и рода.
цитирай
25. tota - И аз нямам такава една къща вече. Тя е ...
15.11.2013 16:18
makont написа:
И аз нямам такава една къща вече. Тя е само в спомените и сънищата. Къщата на баба и дядо. Сега е едно пусто място, сигурно обрасло в треви. Нямаме псили да отидем дори до там. Но нощем, в съня пак гори огъня, баба пак готви, огнището пак гори и стария котак се отърква в краката на дядо... Прегръдки!


Мая, за съжаление, тревите и бурените ще обхват в прегръдките си останалото в селата след като там се е настанила тишината...
Прегръдка и от мен!
цитирай
26. tota - . . . и меланхолия, стегна ме!!!...
15.11.2013 16:19
monna1 написа:
...и меланхолия, стегна ме!!!
Мисля си, че в болка се раждат стойностните неща - прекрасно стихотворение!
А музиката ,толкова чиста, като изворна вода...ромоли...ромоли....
Браво на теб,Тота!


Благодаря, Монна! Много тъга има там, когато си отива един свят, който вече е само в спомените...
цитирай
27. tota - В една селска къща. . . . Дори нямаше ...
15.11.2013 16:23
vilish написа:
В една селска къща .... Дори нямаше вода вътре ... само една помпа на двора, а беше пълна с живот, топлина и много усмивки !
......................................................................
Сърдечен поздрав в днешния ден на светеца, покровител на семейството, жените, пътуващите на дълъг път ... А колко пътища в нашата България водят до заключените бащини къщи ...


Ех, Вили, много са пътища в нашата България, които водят до заключените бащини къщи...За това всеки, който има възможност трябва да се опита да ги съхрани, защото идва времето, когато те отново ще ни приютят! Дано не бъдат само съсипани...
Благодаря за пожеланията!
цитирай
28. tota - Задавя. Поздрави, Ати! Да, ...
15.11.2013 16:27
marrta написа:
Задавя.

Поздрави, Ати!


Да, Доре, задавя! Задавя, заради обичта, която е държала живота в старата къща ...Заради хората, чиито стъпки не отекват в двора...
Един отиващ си свят с тях... Боли...
цитирай
29. eliana - Таничка,прекрасно е!!!
16.11.2014 12:45
stela50 написа:
Спомен в детството ме връща
на двора ,в старата ни къща.
Там ,докато слана попари
цъфтяха жълти минзухари...
Донесени от планината,
две стръкчета зелени бяха,
а след година от земята
надигнаха главички плахо
цяла есенна дружина
и грейна цялата градина.
Градина ,със златист килим,
ухаещ,свеж,неустоим...
Споменът красив ме връща
отново в бащината къща.
Отворя ли вратата стара ,
да видя моите минзухари.
stela50
Спокойна нощ, мила Ати !

цитирай
30. eliana - Ати,благодаря!
16.11.2014 12:47
Като вълна ..... изключително !
цитирай
31. kalin8 - Привет!
18.11.2014 15:28
Ех...
Благодаря ти, Ати!
Б.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12147294
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70664
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031