Нежност

Нощта прегърна тишината и заспа.
Не знам по-ласкави очи от твоите.
По милваща ръка не знам.
Под погледа ти будната тревога
заспива укротена.
Под пръстите викащата мъка
превръща се в добра човешка скръб,
по-хубава от всяка радост,
от всяко тържество.

Помилвай ме!

Аз минах много пътища по тая пръст.
Научих много мъдрости.
Но досега не съм открил
ни по-добра, ни по-дълбока мъдрост
от мъдростта
да бъдем нежни!

Не знам по-галещо присъствие от твоето.
По искащи обятия не знам.

Вземи ме в себе си.

Добри Жотев



 


 

Прекрасно стихотворение. Много, много точно.

Не е случайно това, че са го наричали учителя. Любимо стихотворение за това го споделих с приятелите.

толкова много, в малко думи: "Вземи ме в себе си"! Благодаря за малкото бягство. Усмивки!

Винаги успяваш да докоснеш.
Не познавам добре поезията на Добри Жотев; от малкото, което съм чела, оставам с усещането за един голям талант и сърце - побрало безкрайността на света. Ето и откъс от нещо мое любимо:

Почакай ме! Тъй дълго си ме чакала.
Кълна се в силата на слабостта ти,
в копнежа ти да бъдеш любена,
във жаждата да любиш се кълна.
(... )
Обич моя!

Поздрав, Ати, бях при теб, при нежността на стих и музика, благодаря!

Благодаря за споделеното, мила приятелко...
Развълнува ме.
Хубав ден !

"Но досега не съм открил
ни по-добра, ни по-дълбока мъдрост
от мъдростта
да бъдем нежни!"
За мен нежността е израз на обич ! Прекрасно стихотворение от любим поет :-)

Да, Мая, "Вземи ме в себе си" - казва всичко. И нещо от неговите откровения: "Пишещите хора носят светлината на света. Те промислят света... Това са хора, които страдат за човечеството , защото има много, за което да се страда."

Мег, наистина голям талант е притежавал. И сърце. Той казва за мен любовта е свобода. И това е в стиховете му....А в работата се е раздавал безрезервно, няколко поколения млади поети го наричат Учителя. А после, после съще не е пожален, като много други...

И още едно негово стихотворение, което съща докосва душата.

Наздравица

Кога и как се срещнахме със тебе?
Благословена среща!
Не можехме да имаме без нея
две влюбени слънца в гърдите си,
за да ни светят светове,
в които никой не е бил
и няма никога да бъде,
защото всяка обич е различна,
веднъж завинаги била.
Благословена среща!

А можехме да се не срещнем ние.
А можехме да се разминем,
тъй както облак с облака,
тъй както лято с есента.
А с колко ли сърца сме се разминали!
И ти!
И аз!
О, неродени красоти!
Тъгуваш ли за тях?

Налей от моята и твоята печал-
да пием за незбъднатите срещи!

Да пием за невидените далнини,
за върховете неизкачвани!
Да пием за звучащите вселени,
които никога не са били
и няма никога да бъдат,
защото всяка обич е различна,
веднъж завинаги била!

Радвам се, че Ви виждам сред нас. Нежността е израз на обич. Нима може да е другояче?

Ето още стихове от Д. Жотев -
http://literaturensviat.com/?p=30517

Благодаря, Марине! Това ми хареса:

РАЗДЯЛА

Как се случи това, не разбрахме.

Аз без тебе не мога да виждам
на небето безкрайното синьо.
Ти без мене не можеш да сещаш
на водата прохладния вкус.
Аз загубих очите си.
Ти загуби сърцето си.
Цял съм твой,
но на себе си вече не съм.
Ти си моя, но тебе те няма.

Как се случи това, не разбрахме.

Щом отново намеря очите си,
ще се върна при тебе.
Щом намериш сърцето си,
завърни се при мен.
И тогава ще бъдеш
като себе си, моя.
И тогава ще бъда
цял на себе си, твой.

"Но досега не съм открил
ни по-добра, ни по-дълбока мъдрост
от мъдростта
да бъдем нежни!"
Мъдростта да бъдем нежни! В нея вярвам и аз! Чудесно стихотворение! Благодаря за емоцията! Поздрави!

Благодаря, че беше тук и докосна до мъдростта в стиховете на Добре Жотев - да бъдем нежни. И аз вярвам и мисля, че в основата на отношенията между хората, независимо от какво естество са стои нежността. Тя е изразното средство на чувствата.
Поздрави и от мен!

Добри Жотев е един от любимите ми поети!
Избрала си прекрасно стихотворение!
Ще се поровя из библиотеката си да намеря негова книга!
Прегръдка!

Една вечер поканиха Добри Жотев и негов рецитатор, който знаеше наизуст всичките му стихове. Преживяването бе толкова силно, че си купих стихове на поета. Още си спомнам стихото му, в което той описва съвременния /за 1966 г./ човек като съставка от панталон, балтон и мека шапка. И изпразнен от съдържание...

Кате, ще ми бъде приятно да споделиш негово стихотворение. Прегръдка и от мен.

Коста, Добри Жотев е прозрял истини и намерил сили още тогава да сподели с Вас. Малко са интелектуалците, които дръзват да казват истината.
Поздрави!