АПОТЕОЗ НА БЪЛГАРИЯ

Росен Василев

Земята ти продаваха лихвари
за гръцки драхми и за турски лири…
Сега се връщат времената стари
и вдигат прах по голите баири.

Нивята ти, насечени на ситно,
сега обхождат нови купувачи.
А дирята, вдълбана от копито,
блести като захвърлено петаче.

Но колко ще плати сега за тебе?
За всяка педя,
с пот и кръв облята,
за всеки гроб,
издигнат като хребет
сред аления прилив на житата.

Кой колко ще плати?
Аз виждам мама
как боса от нивята се завръща…
Българийо,
цена за тебе няма -
не е за продан твоя хляб насъщен.

Силно стихотворение - особено финалът, реалистично... а как ми се иска да можех да кажа, че слава Богу - всичко е далечен тъмен спомен за тъмни времена. Дано някой ден да е избледняващ, но незабравен и незабравян факт от миналото.
Преди две - три години в едно тъжно и почти безлюдно красиво селце ( и името му - красиво ) прочетох обява на хубава и явно - с желание и обич строена сграда - че училището се продава...
Лека вечер, Ати, и прегръдка!

Прелитайки над Германия, аз виждах страна-градина. Няма непипнтато с ръка кътче на земята, всичко е като килим от микроязовири, гори, ниви с различен цвят на културите, красивии градове и селца, пътища. На два пъти тази страна бе разрушена тотално и ето ги пак изпревариха всички. От разрушенията на войната направиха градина, ние от страната ни, подбна на градина правим...пустиня.

Не е за продан хляба, но за съжаление от времето на Ленин такива управници ни управляват....

на безценица. Тази, сбирана от дедите ни с пот, сега за шепа пари, продава се, защото няма с какво да се хранят, няма, защото са в града. Земята никой не иска да я работи, а тези, които се захванаха, ограбиха труда им, отказаха ги, единственият изход е да продаваш, а ако не искаш, ще и сложат и данъци, които ще направят невъзможно притежанието и. Съзнателно е всичко това, ще останем и без земя, колкото и да боли. Поздрави!

И стиховете и нашата действителност...
Заслужихме ли всичко това?! Може би ...
Прегръдка, мила!

Силно стихотворение... изстрадано.
Болка и обич... споделям написаното от Мая.
Поздрави !

Благодаря Ви за коментарите и съпричастността към един проблем, от който всички ни боли. Защото не сме безразлични, нито към земята ни, нито към гаснещите села. Едно от градивото на държавата е земята, включена в територията й. Дали ще осъзнаем накъде ни водят тези процеси, подкопаващи държавността?

***
Не успяхме да обединим Отечеството, а и това което е останало рискуваме да загубим.

Поздрави!