2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 6488 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 12.07.2016 17:25
Беше простила, но не забрави...
Бяха минали само няколко месеца, откакто магията, наречена любов ги събра. На празника на българската просвета и култура бе решено всички заедно да го отбележат при стария дядо, на село. Тя за първи път се озова на това, чуждо за нея, място с тези чужди хора. Мислите й я теглеха към нейните, с които я свързваше кръвта. Преживяното.
В ранния следобед се събраха всички около масата. Дойдоха и други негови родственици. Всички бяха вперили очи в нея. Следяха думите й, движението на ръцете. Преценяха я. След следобедното кафе, нещата се проточиха към вечерята. Сервира и салатата, ракията, джанковица, производство на дядото. Вдигаха се наздравици. После, после дойде ред и на вечерята. Седнали, съсредоточени в яденето, сякаш всички около масата се връщаха назад във времето, към онези години, вече спомени за тях, които къщата пазеше.
Вечерята беше в разгара си, когато звънна телефона . Прозвуча покана към младото семейство. У вуйчови му се е събрала компанията на братовчедите и настояваха и те да отидат. Всички в един глас се надпреварваха да казват, вървете да се видите и с тях.
Набързо се приготвиха и след няколко преки улици се озоваха сред компанията. Посрещнаха ги с усмивка и целувки. По късно тя установи, че в този род така се посрещат и изпращат. Нещо, установило се като традиция. Всичко вървеше много добре до момента, в който й наляха водка столичная. Тя отказа, защото не смесваше алкохола. Там при стария дядо беше пила чашка джанковица. Без да съобрази само изрече, че ако е знаела, че тук ще има водка, нямаше да пие там джанковица. За миг настъпи тишина. След това всичко продължи, сякаш никой не бе чул думите й. Вечерта продължи до късно.
После те двамата се отправиха към къщата на стария дядо. По пътя той през целото време и повтаряше, как тя е унизила фамилията му с това, което е казала. Тя се опита да се извини, да се оправдае с думите, че и двете фамилии са негови. Едната е на баща му, другата на майка му. Той продължаваше да държи на своето.Тя замълча и повече нищо не проговори.
Вече бяха пред къщата. Там отдавна беше притихнало, сякаш забулено в мрака. Легнаха си. Цяла нощ мъжът, който беше взел решение да продължи живота си с нея и обърна гръб. Между тях се настани тишината. Дали той заспа не можа да разбере, но тя не мигна през цялата нощ. Очите и бяха мокри. Какви ли не мисли минаха през главата й? Как ще стане сутринта ще вземе автобуса и ще се върне в големия град и после, после при своите или на нейното място. Но и друга мисъл я глождеше, какво ще кажат? Нали вече всички знаеха, че върви подготовката за сватбата им. Връщаще лентата назад безброй пъти. Вечерта и минаваше непрекъснато на картина. Отново и отново прехвърляше мислите си, питаше с какво бе сгрешила? На какво се дължи това негово поведение? Дали не беше пил повече? Какво лошо имаше в думите й? Главата и бушуваше от търсенето на отговор. Не можа да го намери...
В душата и се настани разорачованието. На сутринта, колкото и да искаха да прикрият случилото се, майка му първа забеляза сдържаността им, уморените очи. Хвана я за ръка и я поведе на двора, привидно да и покаже нещо. Размениха думи и тя й разказа случилото се.Тогава дойде отговорът. Между баща му и вуйчо му тлеела омраза, заради която той се е засегнал от думите й. Откъде да знае за всичко това.
После, после, стана неволен свидетел на разговор между дядо и внук. Явно хладината между тях бе забелязал и той. Старецът държеше здраво бастуна и почукваше с него по пода. Смален в ръста си, беше вдигнал глава и отдолу гледаше внука си. Говореше му назидателно. - Ти, ти, ако приличаш на вуйчо си – не е добре, ако приличаш на нас –виж това е друго нещо. И си опичай акъла, тази хубава жена дето ти се е паднала, да я задържиш. Да е твоя.
Тя се замисли над чутото. Какво ли имаше още да научи?
Това беше първата пробойна на семейната им галера, която тя никога не забрави. Беше простила, но не забрави.
Ати Милуш -tota
И аз не го разбирам, но ето случва се. Изисква се мъдрост и толерантност за да се преодолеят насложилите се пластове в отношенията.
трудно се забравят, още по-трудно се прощават, особено
когато са свързани с много скъп на сърцето човек...
Разказът ме развълнува с топлотата, откровението, болката,
и силната любов, която не приема определен начин
на общуване, чуждо на нейната нагласа, на нейната среда,
изглеждащо дори абсурдно поведение, но прави неимоверни
усилия да прости, може би и да се опита да помогне, да обясни.
Сложно е... много е сложно, когато два различни свята се сблъскат
още в началото на нещо красиво и силно с неоправдани вражди,
непонятни отношения, прерастващи в омраза, завист, озлобление...
Силно се надявам героинята да е успяла в тази да я наречем
битка с родовите тежести и да е убедила любимия да извървят
пътя си различно и от двете фамилии... в обич и разбирателство...
Размисли ме, мила Ати... и коментарът ми стана твърде дълъг...
Поздрави за чудесния разказ !
трудно се забравят, още по-трудно се прощават, особено
когато са свързани с много скъп на сърцето човек...
Разказът ме развълнува с топлотата, откровението, болката,
и силната любов, която не приема определен начин
на общуване, чуждо на нейната нагласа, на нейната среда,
изглеждащо дори абсурдно поведение, но прави неимоверни
усилия да прости, може би и да се опита да помогне, да обясни.
Сложно е... много е сложно, когато два различни свята се сблъскат
още в началото на нещо красиво и силно с неоправдани вражди,
непонятни отношения, прерастващи в омраза, завист, озлобление...
Силно се надявам героинята да е успяла в тази да я наречем
битка с родовите тежести и да е убедила любимия да извървят
пътя си различно и от двете фамилии... в обич и разбирателство...
Размисли ме, мила Ати... и коментарът ми стана твърде дълъг...
Поздрави за чудесния разказ !
Да, Танечка, това дребно на вид камъче е могло да обърне колата и да промени посоката в пътя на живота им. Или да спре съвместния им път. И аз като теб се надявам, героинята да е успяла да промени мисленото за неща, които нямат пряко отношения към тях двамата. И да е постигнала хармония при гребането на семейната галера.
Хубав юлски ден!
Много истински разказ си написала, Ати! Благодаря ти! Хареса ми!
Много истински разказ си написала, Ати! Благодаря ти! Хареса ми!
Първо, добре дошла, Ваня! Много отдавна не си се спирала на тази страничка.
Не е въпросът само в ситуациите и в повторението им. По скоро трябва да се четат подбудите, защото по важен е човекът с неговите личностни качества. Това трябва да е водещото при вземането на каквито и да е решения. В случая мисля, че реакцията е по - скоро импулсивна. Колкото до дребните камъчета, ако се привиждат, като скала, виж това е друго нещо. Тогава няма спасение. Не случайно имаме поговорка: "Не прави от мухата слон!"
Мисля, че героинята, нейното възпитание и виждане за живота, са и дали възможност да бъде над дребните неща. При това в случая, става въпрос за нещо, което не касае техните отношения, и не би трябвало да се пренася. Ако е имало обръщане на внимание, къде отиват и кого ще срещнат, неволно изречените думи е нямало да бъдат казани. Вероятно от разстояние на времето и натрупания опит, на това би погледнала от друг ъгъл. Колкото до това "не забрави", то вероятно се дължи на силата и отражението на първите впечатления от срещите с хората.
Благодаря ти, за коментара!
Поздрав, мила Ати, за вълнуващия истински разказ!
Поздрав, мила Ати, за вълнуващия истински разказ!
Благодаря, мила Мег! Прибързаните реакции, особено, когато егото е в основата могат за станат препъни камък за най - важните неща в живота на човека. Затова трябва да се брои до седем, да се изостави импулсивността, за да не се изпада в такива ситуации, като разказаната. Но затова се изисква много такт и владеене на етикета и в детайлите. Старите хора, те в повечето случаи са големи и с примера си и с човещината.
Хубава вечер!
Маечка, чудесно е твоето лекарство. "НЕспоменът не оставя следа, камо ли да изисква прошка. Но за това трябват двама, които да мислят по този начин, двама, които да израстват заедно, защото се иска мъдрост, опит и чувство за хумор."
Основното, което се изисква е двамата да се обичат. Имали го това всичко минава.
В разказа, наистина става въпрос за началото на пътя, когато се изглаждат характери. Когато има обич и напасването става по - бързо, а вървежът на двамата по житейския път по леко.
Усмивки и хубава вечер и на теб!
29.07.2014 23:07
Поздрав за написаното и дружеска подкрепа, Ати! Лека и красива нощ, мила!<3
Благодаря, Диана! Точно " Просто не ни се иска да е това, което е." Но трябва да приемем истината, че няма идеални хора и всеки може да сгреши. В случая мисля и двамата са допуснали грешка. Тя с импулсивността си и искреността си. Той - робувайки на егото си. Колкото до продължение. Възможно е, стига да има повече време.
Мирна и спокойна нощ и от мен!
Поздрав за написаното и дружеска подкрепа, Ати! Лека и красива нощ, мила!<3
Благодаря, flymore! Да, кой както го разбира... В живота има всичко. Без обич и прошка няма път за никъде!
Лека нощ!
Брависимо!
Брависимо!
Благодаря, Коста! Опитвам се да пиша. Дано да успявам. Думите ти ме окуражават. Хубав ден!
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com