Август остана там, в Баня

 

Неделя...за мен ден като всички дни. Тази неделя, последната от месец август беше различна. Изпращах гости, когато телефона звънна. Отсреща. Ники. Къде си? Хайде да те водя на Баня! На петдесет км е. За колко ще сме там? Съгласих се и след час вече пътувахме. Пътят  - хубав. Нали това е в приоритетите на някои правителства. Колата се носи, като по ноти. Ники е добра на волана. Говорим си, гледаме, очите ни се радват на простора. Наред с пухкавите бели облаци отправяме взор и в страни. Какво да видим, ниви засети само със слънчоглед, почти изсъхнал, други обрасли с бурени и площадка до площадка с изникнали постройки или паркинги за бракувани коли. Завинаги загубена земя. Да не говоря за непочистените канавки. Тъжна картина. И докато разменяме мисли пред очите ни изникна величествения Балкан. Слял се с небето. А долу в ниското ни гледа смълчалата се Средна гора. Очите ни не искаха да се разделят с тази невероятна гледка.

И докато се наслаждавахме на нея се появиха къщите. Една, втора, трета улица и се озовахме пред родната къща на Ники. Пристигнахме. Посрещна ни баба Христина – майката на Ники и кученцето й. Едно такова мъничко мъниче. Завъртя опашката като я видя. После разбрах, че вече е на доста години и се страхуват за него. А, тя баба Христина - една такава дребичка, смалена от тежестта на годините, досущ каквато беше моята майка. Ние бързаме, а тя ни говори ли, говори. Не ни подмина и обяда, можеше ли да се устои на нейната настоятелност. Ние пък я убедихме да дойде с нас на баня.

        За първи път попадах там. Моите родители всяка година почиваха в Баня, а аз на 50 км бях пропуснала този дар на Природата. Срещу пет лева вход и декларация се озовахме в банята за жени. Просторно - три басейна, душове, площадки, цветя, чешмичка. И жени, като от майка родени. Дори да не прозвучи добре, че жена споделя това, ще кажа: българките са много красиви, изваяни. На фона на течащата вода и греещото слънце толкова много хубост на едно не бях виждала. И какво излъчване струи от всяка една. Няма значение годините.

Минаваме през душовете и вече сме басейна с топлата вода и калта. Интересни, усмихнати лица ни гледат. Едни в края – пъхнали се под сянката, други по - устойчиви стоят под палещото слънце. До мен освен баба Христина и други две баби. Подхващаме разговор за годините. Те казват, е вашите не са като нашите, а ние ги благославяме за извървения път. Върнаха се назад във времето, заразказваха,  кога са се женили. Едната, с останалите два зъба  се усмихва и нарежда – бях на 16 без 7 месеца, когато пристанах, другата – от хорото ме откраднаха и все в тази посока върви разговорът. За настанилото се отчуждение, за липсващата ценностна система, за отрудения им живот, малките пенсии, но и жаждата за живот. Всяка беше дошла или заради болежка или привлечена от даровете на Природата ни - Водата и Слънцето. Бабата от Слатина обра овациите – кожата и вече кафява от загара. А тя – всяка събота или неделя съм тук, цяло лято, здраве си купувам за зимата, а то с шепи да гребеш на това място от Бога докоснато. Леят се думите, една след друга, а ние намазани с калта все едно, че сме се костюмирали се шегуваме.  Изсъхваме, мием се, всяка помага на другата да отрие гърба и там където не може да достигне.

        Отново под душовете и в другия басейн с чистата минерална вода.  Върви разговор за САЩ, за любезността на хората там, за обноските им. Чуват се реплики от рода, дали това не е поза само, как човек, който очите ти виждат за първи път ще ти каже, че те обича. Надделяват мислите свързани с владеенето на етикета, възпитанието още в семейството и детската градина, за намаляване на броя на децата в групите.  Всички бяхме единодушни, че поведението и изказът трябва да излизат от душата ти, другото е поза, да не кажа фалш.После се подхваща темата за политиката, как в семейството едва не са се избили, разделени на сини и червени. Сега като се сетя – тръпки ме побиват – продължава жена на средна възраст. Всички споделяха едно - безсмислието на разделението ни е в основата на постигането на целите  от сменящите се във властта. Все едни и същи – продажни....Питаха се ще се намери ли някой, който да сложи край на този лошо написан сценарий за България.
               Излизаме, отново сме под душа, после се оставяме  Слънцето да ни прегръща ...Мислите ни се въртят около атмосферата и хармонията, която се е настанила.тук на това място, богато на Вода и Слънце.  Жените, жените не само дават живот, те пазят живота, но са и сила, която може да спре разрухата на България...

Слънцето продължаваше да грее, все още силно. Оставаше час и половина до затварянето на банята и плажа. Други задължение ни притискаха и след като се приготвихме за път се отправихме към колата. Наоколо обрасло с трева, затворени басейни. Базата не функционира пълноценно...Баба Христина доуточнява как е раздадено на този и онзи, който няма грижа за нея. Затова не всичко е обновено. И се питаме, защо ли бе допуснато всичко това? За обикновения, трудещия се човек и не само за него,  достъпът да става по труден и да не може да се ползва от тази благодат на Природата.

Взехме си довиждане с баба Христина. Тя поръча на Ники, пак да я доведеш, пак да дойдете. Дано! Живот и здраве да е само и есента да забави крачките си.

Колата пое по обратния път, а август остана там в Баня.

Ати Милуш - tota

 

 

 

Повече за карловските минерални бани тук: http://www.rehabilitation.bg/bg-filiali-banya.php

 

дар от природата запустяват... Разказът ти ни повежда по пътя на красотата
и приятните преживявания през светлите, тъжните, топли моменти от живота
на хората, чието богатство е мъдростта, човещината, чистотата на непосредствените отношения, съхраненото чувство за близост, съпричастност,
доброта... Интересни образи, болезнени истини, вълнуващо откровение...
Благодаря ти, мила Ати... за споделеното преживяване във вълнуващ разказ
и чудесен подбор на клипове... Поздравления !
Хубав септемврийски ден !

Благодаря, мила Танечка! За мен този ден беше невероятен, може би защото обичам Водата и Слънцето. Тази обич и подаръкът от приятелка ме докоснаха до един свят, който ни обгръща всеки ден -този на обикновените хора, който може да се види само на такова място - дар от Бога. Пропуснах да споделя за малката стаичка на баба Христина, превърната в сбирка на рода със снимките на миналите през живота и близки на сърцето хора, които ни гледаха от стените. Очите им говореха за тяхното време, за товара на живота и същевременно вярата в него. Очакването ...на доброто...

Хубав да е целият месец септември за теб!

Благодаря за този репортаж от мястото на събитието!
Интересно, малко се знае за това необикновено, божествено място.Като че ли затъмняват славата му Хисар, Кюстендил, Сапарева Баня и др. А е царско село.

Царската фамилия не случайно е избрала това място за построи свой дворец. А колко нагли и отвартителни бяха онези, които опищяха орталъка, че Симион се върнал в България за да си вземе имотите.( Че защо да не си ги вземе като са си негови? Ама имало разни листи и не знам що си. А че царското семейство е нй-пострадалото семейство от т.н. народна власт. Изгонени, изритани позорно, само лоши думи за тях, несправедливости, ограбване на имотите им и на честта им. Само си помислете след последната промяна колко безпарковци получиха огромни хотели на престижни места, цели курортни комплекси и за милиони левове ... Но все царят им е в очите! Но си го получихме и още има да патиме.

И тук българките бяха най-красивите. Казват, че отварят понякога някое предаване на телевизиите ни, излъчено по интернет, но всичко е едно и също, в България нищо не се променя и вече се дразнят да слушат новини от България.
Като прочетох този разказ се замислих дали не е време да се съберат няколко такива Твои разкази и да се издадат в сборник, би бил той на хартиен или на електронен носител?

Как всичко си побрала в една въздишка - на възхита и болка ... Чудесен репортаж, вплел целостта на този наш свят - природа и човек, радост и разочарование, очакване и сбъдване ... съдби, пътища.
Благодаря ти!
Лека! :)

Санде, твоят коментар ме провокира да потърся нещо за Царската вила. Попаднах на следната информация: "За пръв път Борис III идва в с. Баня през 1925 г. и отсяда във вилата на своя приятел фабриканта В. Багаров след неуспешно лечение в Хисаря на ревматизма си. Тогава царят е имал възможността да оцени преимуществата на Карловските бани. Малко по-късно през 1929 г. е била построена царската вила на Борис III в северния край на селото по проект на известните български архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов. Построената царска вила, наричана от местните жители Двореца, е сред 6-те частни имота на царския род Сакскобургготски и единствената частна къща, строена от Борис III. Земята, върху която е построена вилата, е закупена от баненски земеделци. Общата площ на малкия архитектурен ансабъл е 10 дка, като 7 дка е площта на парка. Вилата е построена в духа на българската възрожденска архитектура с характерните за стила елементи и детайли като големия чардак, който раздвижва строгата линия на фасадата. Той е застлан с италиански теракот, а 5 яки дъбови колони осигуряват неговата устойчивост. Прозорците са с кепенци и други елементи, заимствани от българската възрожденска къща. Комплексът има още 2 по-малки сгради, предназначени за гости и прислугата. Целият имот е ограден с масивен, висок каменен зид с 2 дъбови ковани порти."
Ето виждаш ли земята е закупена от бански земеделци. Интересен факт, но по любопитното е, че той търси тук лек и вероятно го намира, щом се стига до строеж на царската вила.

Здравей Коста! Българките не само са хубави, знаеш добре това. Колкото до отказа да слушат новини за България, мисля, че носталгията ще им възвърне интереса. Такива мисли са временни. Това, което очите са видели и сърцето обичало не може да не те гложди отвътре да искаш поне да чуеш само нещо за него. И това е най - малкото.
За сборник, може да се помисли, но не съм написала най - важните за мене разкази, за корените ми. Нахвърляни са само.

Добър вечер, мила Мег! Радвам се на твоето присъствие и на коментарите ти. Те ми дават кураж да продължавам да споделям преживяното, доловеното с Вас.

Лека и спокойно да е нощта ти!

З Западна Европа са полудели да сеят рапица и слънчоглед заради маслото им, което става и за екологично дизелово гориво. По тази линия те дават субсидии на нашите слънчогледови мутри, които ги крадат по схема:
Наемат земи като арендатори и вместо да ги изорат ги издраскват от горе с плуговете. Не може без това, защото изораните земи с помощи от ЕСп се следят от спътници, които заснемат изораното. Засяват се нивите, но и се застраховат срещу природни бедствия, напр. суша. На такава нива и всеки ден да вали, слънчогледът ще изгори. И парите на ЕС ги усвояват слънчогледовите мутри и застрахователите им. Може и някое птича да изкяри нещо, да намери зърно в някоя пита.
Това нещо не го знам само аз, но то има чадър над страната и без всякакво колебаване си мисля, че и тези които дават парите се облажват с по малко от маслото, което уж ще се роди...
Горе-долу така се процедира дс всичките помощи за селското стопанство.
Понеже този блог е много посещаван и то от свестни блогъри, ползвам го за този страничен коментар. Това е причината в тази дъждовна година да изгори слънчогледа по Карловско. И не само там.

пътя, слънчогледите, водата, мислите, преминаването през различните житейски теми и една Ати, очарована, емоционална, пречистане и заредена. Преминах през всичко това, по твоя път и ми стана леко на душата. Благодаря ти!

Ако знаеш как обичам водата, слънцето, природата.. Мога да стоя с часове и да не излизам.. Колко жалко за Райските ни кътчета! С болка се сещам за много изоставениместа, с чудесна вода и природа. Дано нещо се промени!!! Поздрави!

Коста, имаш верен поглед за селското ни стопанство. Жалко е, че нямаме правилна политика за развитието му. Преди повсеместното коопериране беше грешка. То унищожи стопанина, а сега връщането на земята в реални граници целеше отварянето на пазара и изкупуването й. Селското ни стопанство се нуждае от насърчение и провеждане на последователна политика за възстановяването му. То от своя страна ще даде продукция за промишлеността. Спирам до тук, защото целта беше, и е ,да бъдем пазар, не производител.

Добър вечер, Мая! Радвам се, че си доловила настроението ми. Водата и Слънцето ми бяха достатъчни. Но атмосферата, която цареше ме зареди. Чувствах се невероятно след това. И на мен ми беше леко.

Диди, приятно ми е, че надникна и сподели. Остава да живеем с надежда да дойдат и по - добри дни за всички ни!