Ако не се лъжа, Тери Пратчет беше измислил една богиня на загубените вещи и нещата заклещени в чекмеджета.
Аз проблеми с неща, заклещени в чекмеджета нямам, вероятно по простата причина, че и чекмеджета много нямам, но виж на загубените вещи съм богиня. И то богиня с късмет, защото в по-честия случай ги намирам въпросните загубени вещи, само че не веднага.
Последният изключително дразнещ случай е от преди няколко дни, когато си бях „загубила“ очилата. А един ден без очила пред компютъра е изтезание и направо полудявам. Повече полудявам само като си помисля каква съм заспала червена шапчица, та да си загубя нещо. Или да мина покрай него 5 пъти и чак на 6-тия да го видя. Защото такъв се оказа случая с очилата. Те си стояли на раклата през цялото време, а аз минах от там 5 пъти и не ги видях. То, вярно, че раклата е венге, а те са с тънички черни рамки, ама чак пък толкова да не ги видя.
И нямах никакви спомени прибрала ли съм се с очила или не, та се наложи да звъня на приятелката си и да я питам дали докато се разделяхме предишната вечер и си говорехме по средата на пътя, бях с очила или не бях. Тя ми каза, че съм била с очилата, но аз толкова вече не вярвах на себе си, че неверието ми се пренесе и на нея и трябваше с усилие да си наложа да и повярвам.
Също така често изчезват от апартамена ми дрехи. И не говоря за случаите на изчезване на прашки от простора, защото това е явно вече нормално явление, след като и сестра ми се оплака наскоро за същия проблем. /И тя и аз сме на първия етаж – да не си помислите, че има летящи крадци на прашки./
Сетя се от време на време за някоя дрешка, дето ми се е приносила, потърся я тук, потърся я там, но не я намеря. Овикам детето, че ми я е взело, щото съм сигурна, че виновника за изчезването е друг, а не аз, а е задължително да има виновник ... и после ме е срам, щото се окаже, че тя няма нищо общо, разбира се, просто всички липси са плод на хаоса, който се вихри около мен.
Та, това е цялата работа. Не съм Дъщеря на нощта аз, Дъщерята на хаоса съм и Богинята на загубените вещи ми е първа приятелка.
В новият ми офис си сложих две бюра и една маса, за да има къде да разпростирам и после прибирам книжата и повярвайте ми няма напълно празно чекмедже и няма празно пространство върху бюрата и масата. И вчера се опитах да потърся една оферта и щях да се гръмна, след като не я намерих нито в компа, нито в хаоса около бюрата и масата и тъкмо да се ядосам страшно и да се заканя на всички да въведа ред веднъж завинаги и се оказа, че съм търсила несъществуващ документ.
Е, реших хаоса да си остане. В него все мога да намеря нещо – сигурна съм, че ако туря ред нищо няма да намеря. :)
*Дъщеря на нощта идва от факта, че съм родена в деня с най-дългата нощ в годината :)
Комуналната катастрофа в Русия продължав...
Критерии за публикуване на вашите постин...