За наглостта и арогантността

Наглият и арогантен* човек е подвластен на убеждението, че всички хора са му потенциални врагове или - традиционно казано - homo homini lupus (Човек за човека е вълк). Тъкмо поради това, той се старае винаги чрез поведението си отнапред да си спечели определено предимство спрямо околните.
Зад това му убеждение обаче се таи всъщност един изначален страх - страхът от света и страхът от другия.

Ето защо зад остъкления поглед на наглия човек твърде често може да се провиди едно наплашено животно, очакващо атака отвсякъде и не познаващо човешко отношение отникъде.

__________________________________________
* Арогантен в частност е онзи нагъл и високомерен "човек", който болезнено желае и заедно с това се съмнява в своето превъзходство спрямо околните. Поради което и той винаги се опитва да го утвърждава.

  Христо Стоев

http://hammillbg.blogspot.com/2010/02/blog-post_19.html

                                              и стихове на Емили Дикинсън

* * *
Ниско небе – подли облаци.
Една снежинка все кръжи
над коловоза до обора -
и води спор да продължи.

Тесният вятър се оплаква,
че го преследват и гнетят.
Природата е като хората -
не е с корона всеки път.

* * *
Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай -
че те ще ни навикат.

Колко е мрачно да си някой
– и като жаба мокра -
да казваш цял ден свойто име -
пред възхитена локва!

* * *
Умрях за красота, но тъкмо
във гроба ме зариха,
и друг един – умрял за правда -
до мене настаниха.

„Защо – той тихо ме попита -
умря?“ – „За красотата“.
„А аз за правда. Все едно е.
Ние двамата сме братя.“

 

И през пръстта ний си приказвахме -
като добри роднини, -
додето мъх покри устата ни
и имената скри ни.

Емили Дикинсън

Превод от английски: Цветан Стоянов

http://literaturensvyat.wordpress.com/2012/05/30

"Лошият човек е като въглена - ако не те изгори ще те очерни."

   Хубав, съботен ден!

"...страхът от другия."
Точно и ясно.
Е, няма да се дадем да ни очернят!

и последната сентенция е много точна. За да си добър се иска съвсем, ама съвсем мъничко - обективност. И още нещо във връзка с моя пост в момента - малко разместване, което си позволявам напреко на римската мъдрост, просто съм уверена: Lupus homini, homо est.

То не се научава.. А Живота ни учи да бъдем по- добри, да правим компромиси, за да имаме душевен мир и хармония със света.Поздравления за постинга, Tota!

Арогантният човек е човек с комплекси.

При теб е препълнено с красота,емоция,мъдрост!Очарована съм и освежена с оптимизъм!В живота има различни хора с различни характери!Важното е всеки да се погрижи да е с тези които се борят за красотaта,правдата,добрината,човечността!За хубавите и ценни неща в живота!
Поздравления Ати!Приятен ден с хубаво настроe
ние ти желая!:)

Всеки се смята за прав... Арогантността и наглостта не са добър подход, но виждаме, че политиците често си служат с него /за това не искам да ги оправдая, разбира се/...
Лек ден!...

Поздрави и от мен, жалко че поводът да го напишеш е съвсем пресен и личен. Арогантността е присъща на слабите по дух хора.

Точно тези категории са в основата на новите евроатлантически ценности, които ни налагат насилствено ! В САЩ, ако не си нагъл и арогантен, те считат за загубеняк ( loser), младите българи възпитани в последните 25 години го възприемат с овации !?

Повреденият човек, освен, че "таи всъщност един изначален страх - страхът от света и страхът от другия", таи и страхът от отхвърляне и когато бъде отхвърлен, независимо по обективни или субективни причини, той се агресира, става зъл, острастява се грозно е хапе като бясно псе, без да се сеща, че "Вола рие - на главата му пада!" и че поведението му е бумеранг, който се връща с тройна сила върху собствената му глава. Жалко за него!

Да достигнеш небето трябва душа и сърце. Трябва да опознаеш себе си, да се харесаш, да изискваш от себе си, а не от другите. Усмивки, Ати!

Поздравления, Ати! Чудесен постинг, от който лъха сила, увереност в правотата, мъдро съзнание за истинност и за собствено достойнство и морал - но и толкова красота, поезия и музика! И болка...Аз познавам тази болка, Ати...Исках да пусна коментар на едно друго място, по повод един друг постинг, който слава богу изтриха - поколебах се, че съм нова, нямам достатъчно информация, а сигурно и морално право, после се реших - но беше късно...и сега не мога да си простя, че не застанах до тебе и Невенка. Беше грозно...Но ми се стори и странно -включително и заради това, че там, изправени срещу наглостта и арогантността, бяхте само вие двете. Как така – дали всички останали мислехме като коментиращите с агресивен тон и персонални обиди, или се страхувахме от тях – дали вече сме обръгнали на простотията, или ни е опаяджосала апатията…не знам… Можеш да не пускаш този коментар – май излезе малко като за „Лични”. Но ме боли, като знам, че си наранена – справи се сама с проблема…но си представям колко ти е коствало…. В крайна сметка истината победи – ти изплува – и сега си по-силна! Бъди ни здрава, приятелко!

Темата е с актуално звучене. За съжаление тези категории все по често се срещат в нашата действителност, налагат се в ценностната ни система. Примери вече има дори в детската градина, в началната степен на образование. И не само. Действителността ни създава условия за това. Но не бива да е основание, ние да губим човещината си.
За съжаление блог.бг се оказа огледало на обществото ни. Независимо какво ни е довело тук, причините са много, какво пречи да общуваме , спазвайки правилата на етикета, на добрия тон? Да отправяме критика при несъгласие или различно виждане от нашето, без да си служим с квалификации, да не нараняване. Толкова сериозни проблеми назряват в обществото ни, и вместо да сме единни, се оставяме индивидуализмът и нихилизмът да ни владеят. За съжаление.
Емили Дикинсън го е казала в стиховете си:
"И през пръстта ний си приказвахме -
като добри роднини, -
додето мъх покри устата ни
и имената скри ни."
Защо е всичко това, като краят ни е един?

С всичкото на този свят... плюс желанието нещата да се случват на всяка цена. А пък цената би трябвало да интересува човека, нали сред хора живеем; другия - защо да се страхуваме от него, не е ли по - хубаво да се радваме за него, да подадем ръка, да направим заедно пътечка... Не знам какъв е поводът за този постинг, но това са вечни проблеми и е хубаво, че си им посветила постинг - трудна тема, бодлива... И стиховете - силни и добре подбрани - илюстрират проявленията на човешкото.

Природата е като хората -
не е с корона всеки път.

Поздрав, мила Ати! Добра и ползотворна седмица!

абсолютно споделям... от първата до последната дума..
поздравления за този постинг...

постинги, за мене са еталон за възпитание и култура. В блога има една Тота, бисерът, който ни дарява с разум и знания!
Поздрав Тоте!

Възхищавам се на мъдростта и постоянството ти. Важното е, че има много хора, които оценяват усилията и добронамереността ти! Другите няма как да ги спреш. Поздрави и успех във всичко!

наглите и арогантните, каквито има в Блог. бг? Арфовият етюд, Виолончеловият етюд, двата Революционни етюда, дали нещо от това може да им влезе в главата? Един даже е гласувал с минус. Дали пък не се е припознал, прочитайки заглавието на постинга? И с минуса си счита, че е получил някакво предимство пред дугите...

превърнаха в етикет на съвремието. Най-лошото е, че се толерират дори в семейства, от където започва възпитаване в ценности на подрастващите.
Радвам се, че имам възможността да чета подобни постинги, с ясно изразена гражданска позиция.
Благодаря! Лека нощ, мила!

Вени, казваш "В крайна сметка истината победи – ти изплува – и сега си по-силна!" В никакъв случай не бих искала да смятам това за победа или да се чувствам по силна. Напротив независимо какви са убежденията, мислите ни трябва да се стремим към едно - да се разбираме като човеци и то чрез добрия тон.

Благодаря Ви! Хубав ден!

без дори да вникват в проблема, без да се замислят кой е насреща...
Сякаш изпитват необходимост да нараняват, да наскърбяват, да обиждат.
Това са хора с комплекси, безпардонни и бедни духом...
Това са нещастни хора и аз ги съжалявам.
В момента си спомних една стара притча, мъдра и поучителна...
.................................
На ъгъла на една улица стоял просяк и просел подаяния.
По пътя минал ездач, приближил се до него и го зашлевил
с камшика си по лицето.
Гледайки след отдалечаващият се конник, просякът се изправил
и казал: - Бъди щастлив!
Фермер, който стоял на близо и видял случилото се,
чувайки последните думи, не се сдържал и попитал изумен:
- Нима си толкова смирен?!
- Не! - отвърнал просякът. - Но, ако ездачът беше щастлив човек,
нямаше да дойде и да ме удари...
.....................................
Поздравления за поста, Ати !

Ще ми се да разкажа една случка от далечната 1977 г. Живеех на квартира в Добрич в четири етажен блок. По време на голямото мартенско земетресение със съквартиранката по-най бързият начин се изнесохме на стълбището. Всички съседи също бяха се насочили към него. В уплахата си бързайки да слезем една позната блъсна бабичка и грубо мина през нея. Жената е много възпитана, но тогава реагира по-този начин.

се държи нагло и арогантно, избивайки комплекси. А може да е инак.....