ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА И ЩАСТИЕТО ИЛИ СТЕНАТА В СЪРЦЕТO В стари, прастари времена имало едно племе, което се наричало Любов и всеки негов член също се наричал Любов. Една Любов била скромна и кротка, друга-яростна и ревнива, трета-силна и дълбока, много били в племето, всичките различни. От племето Любов обичали да наблюдават хората, било им жал за тях. Хората безцелно блуждаели по света, правели грешки и не се учели от тях. Не умеели да се учат.

Веднъж една мъдра Любов казала: "Да идем при хората и да ги научим да обичат и да живеят". Идеята допаднала на останалите. Така всички хора получили Любов, всекиму своя. Когато при човека дошла Любовта, тя видяла, че в сърцето му са се заселили представители на много други племена. Вътре били Страхът, Подлостта, Гневът, Лъжата, Глупостта, Предателството, Съмнението, Отчаянието, кого ли нямало там. Те отчаяно се борили да владеят човешкото сърце, но Любовта победила и помогнала на човека да изгони всички неприятни обитатели. Сега безграничната Любов властвала в човешкото сърце.

Един ден Любовта се затъжила. Тя искала да тръгне да търси Щастието и казала за това на човека. Той помълчал и отговорил: "Как без теб ще успея да опазя сърцето си от узурпатори?" Любовта се замислила и казала: "Ние ще построим в сърцето ти висока стена и на тайно място в нея ще направим врата. Когато намеря Щастието и се върна с него, ще си отворя с моя ключ. Дотогава никой не може да попадне в сърцето ти." Човекът се съгласил и помолил Любовта да се връща бързо. Любовта се страхувала, че човекът ще я забрави и затова оставила в сърцето му Тъга. Любовта бродела по света, срещала свои съплеменници, които също търсели своето Щастие. По целия път Любовта била преследвана от изгонените от човешкото сърце Отчаяние, Съмнение и прочие чувства, те ходели по петите й и се опитвали да я сломят.

Веднъж, когато Отчаянието почти било завладяло Любовта, тя била на брега на океана. И тогава видяла Щастието. Веднага разбрала, че това е то. Седяло на пясъка, гледало залеза, любувало се на лъчите на захождащото слънце във водата и на преливащите вълни. Любовта седнала до Щастието. "Чаках те!" - казало то...

Така се намерили и събрали Щастието и Любовта. Родили им се деца. Но враговете им не ги оставили на мира. Проклели целия им род със слепота. Това не пречело на Щастието, Любовта и децата им, защото били заедно.

Един ден Любовта се сетила, че оставила някъде там един човек с Тъга в сърцето, който я чака да се върне. Щастието и Любовта се хванали ръка за ръка и тръгнали да търсят човека. Търсят го и днес. Понякога измамници крадат ключа и в човешкото сърце се промъкват имитатори - Радост, Възторг, Надежда. Понякога Любовта и Щастието се натъкват на стената в човешкото сърце, но не могат да намерят вратата, нали са слепи Никога не се предават, бродят по света и търсят човека. Когато почукат в твоето, помогни им да да намерят вратата, ключ те си имат.

Споделено от страницата на Златка Чардакова

Картина от: Sam Carlo

За любовта и щастието.....Красива,мъдра притча!Обичам притчите заради точно този прекрасен начин да разказват и учат така простичко за неща,които въпреки всичко което сме преживели и независимо колко книги сме прочели ,не сме могли да разберем и усетим!Четох с удоволствие на фона на чудесната музика!
Поздрави!Хубав ден Ати!

Ох, тази стена...врата ...и ключалка...и подробности...И тази любов, която все търси щастието някъде другаде...Сто причини да няма в сърцето ни обич и щастие, сто условности....Иска ми се да не беше така, да е пълно човешкото сърце с любов и доброта - и да бъде широко отворено към другите, към света - без страх от узурпатори /те сами ще видят, че там няма нищо от това, което търсят - и ще си отидат/, без заместители, без тъга...Мислиш ли, скъпа приятелко, че е утопия?
Поздрави, мила Ати – страхотен постинг – и притчата, и нежните романтични клипчета. Прегръдка!

мъдрост и красота, нежност и любов изпълват твоите странички
в блога, Ати... и прекрасна музика. Когато човешкото сърце носи
и дарява обич и добро, щастието го съпътства, въпреки, че понякога
той самият не е убеден в това... любовта и щастието продължават
да се търсят и тогава, когато са пред очите ни... и най-важното -
показвайте вратата, отворете сърцата, помагайте на щастието по пътя.
Прекрасен пост, мила приятелко, поздрави!

Във все по - бетонния свят сърцето си остава обетованата територия, която спасява... място за Любовта. Дори когато попадаме в капаните на страхове, болка, съмнение... тя има къде да се завръща, трябва да има. А ние да я очакваме. И да я пазим.
Красива притча, мила Ати, особено ми допадна това, " мъдра Любов" , нали нейна е идеята да научат хората да обичат. И обичта - истинска, всеопрощаваща, разбираща - ни осмисля.
Лека и красива вечер, Ати, поздравления за топлината на постинга!

Много ми хареса притчата. Усетила съм, че в сърцата на хората има стена и само който носи любовта в сърцето си може да я преодолее и да влезе в чуждите сърца . Днес разбрах, че това е така, защото само любовта има ключ от нея. А влезне ли там, то с нея ще дойде и щастието, защото са едно семейство. Поздрави!!

Благодаря Ви, че прочетохте, харесахте и коментирахте мъдрите мисли в притчата. Те - притчите "разказват и учат така простичко за неща,които въпреки всичко което сме преживели и независимо колко книги сме прочели , не сме могли да разберем и усетим." Колко истина се съдържа в думите ти Еми?
Мило, Вени, на твоя въпрос: "Мислиш ли, скъпа приятелко, че е утопия?" Отговарям с "Не", достатъчно е тези двама, които е срещнала любовта да са предопределени един за друг. Тогава всичко си е на мястото любовта и щастието вървят ръка за ръка, защото там в отношенията царства хармонията.
Мила, Танечка "и най-важното - показвайте вратата, отворете сърцата, помагайте на щастието по пътя." Това е чудесно, само тогава, когато ти е дадено, тогава е истинско. Другото е поведение на възпитани хора, съблюдаващи нормите на поведение в отношенията и споделящи товара на живота.
Да, мила Мег, " обичта - истинска, всеопрощаваща, разбираща - ни осмисля." Стига да се докоснат две души.
Невена, само любовта преодолява стените. Нека да достига до всички за да са щастливи!!
Но ето и един друг поглед на Пенчо Славейков -Вървиме ний самотни на светът...

Вървиме ний самотни на светът,
звезди световни, всяка своя път;
един за други в тайна желба креем,
един за друг — и отчуждени греем:
ти с дивното вълшебство на плътта,
аз с висший бяс душевен — гордостта.
Светът ни гледа в нямо изумлене —
и се чужди от тебе и от мене.
И ний вървим самотни на светът.
Дано не се присрещнем някой път!
Съединени, ний ще угаснем...
За нас самотност тряба — за да греем.

Прочетох историята с интерес.

И с удоволствие.

Поздрави!

Но ме натъжи.....защо трябва да са толкова препятствията пред любовта и щастието, защо е толкова трудно да влязат в сърцето на човека........., може би защото препятствията ги създаваме ние самите с повод и без повод, волно или неволно....