2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Прочетен: 7572 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 16.01.2015 08:03
Руфинка болна легнала Това е песен, която ще ехти вечно над Родопа планина. Защото в нея е възпята жаждата за живот и надеждата, че след отиващия си от белия свят, друг ще продължи пътя му. Одеждите ще красят другиму, а очите му ще се радват на всичко, с което животът изпълва душата.
Жаждата за живот ...в Руфинкината, изпята от Васил Михайлов, представена в сайта "Туристически портал на Родопите". Това ми изпрати приятел. Споделям го с Вас. Насладете се на завладяващия глас на Васил Михайлов! Нищо, че от песента извира тъга.
Родопчанка. Автор: Наталия Янакиева
Представяме ви една от най-красивите родопски песни – „Руфинка болна легнала“. Тя е способна е да докосне всеки един българин, особено в изпълнението на Васил Михайлов от филма „Края на песента“, което сме поместили по- долу. Историята й също е интересна. Девойката Руфинка е действителна личност, живяла около днешен Смолян преди близо 150 години. Гробът и се намира в днешното почти обезлюдено село Попрелка, а местните казват, че само там расте бялата кандилка – Руфинкиното цвете.
Руфинка болна легнала
Руфинка болна легнала
на високана планина,
никой до нея немаше
сал една стара майчица.
В чешка и вода даваше
и на Руфинка думаше:
- Дощеро, мила майчина,
мила ли ти е диньоса,
диньоса още рубаса?
- Майчинко, стара майчинко,
не ми е мила диньоса
най ми е мила рубаса,
че нема да я понося.
Иди ми, майчо, порукай
мижова Фатма да дойде,
рубаса да и придадам
любесо да и отстъпя.
Умирам, майко, умирам
тебе са вяра не фаща,
че са е пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
а я ще в земя да ида.
Мистичните Родопи продължават да ни изненадват с тайните си. Преди време Антон Хекимян се впусна в търсенето на историята на една песен – песента за Руфинка. Освен че девойката е била действителна личност от преди повече от 150 години, оказва се, че днес все още има хора, които помнят дори мястото, където е погребана. Една история за отминали времена на Антон Хекимян, Калояна Славова и операторите Любомир Вучков и Станислав Ангелов.
Попрелка е едно от онези призрачни села, в които ако не знаеш в коя къща има хора, може да чукаш напразно часове по изоставените порти.
Леля Ясна е един от десетте обитатели на селото и последната, която пази историята за Руфинка жива. Тя пее песента, само когато отива да нагледа гроба на легендарната девойка и да види дали и тази година е поникнало Руфинкиното цвете – кандилка.
Бялата кандилка се зеленее из сухите треви на старото гробище още на пролет. Леля Ясна се е пробвала да го присади и запази в дома си, но не е успяла. Пази обаче спомена за любимия на Руфинка, който е живял в съседното село.
“Познавам го стария, от моето село е. Помня го. Той живя 100 години – Асан Кичуков, сгоден бил за нея. Знам го този старчек – като с неговата внучка играех, той шеташе вътре”, разказва Ясна.
Родопчаните говорят умалително за всичко, което ги заобикаля. Името на Руфинка също е гальовното на истинското Руфие. В превод означава “възвишена”. От рода на момичето не са останали хора – преди повече от 100 години всички заминали за Турция.
Легендарния родопски гайдар Бай Стою свири песента за Руфинка откакто се помни. Където и да иде – все за Дельо и Руфинка песните молели хората.
На свечеряване в селото става още по-тихо. Истинските истории на Родопите можеш да чуеш само около масата и ако си приел поканата на стопаните за гощавка с истинско кисело мляко, агнешко и вкусни домати.
“Всичко ще се срути и ще се развали – те старите като се махнат, младите какво да правят – всичко ще се развали и ще идват дивите прасета да търсят картофи, но няма да има”, тъгува леля Ясна.
Това е и мъката на последните, които живеят в Попрелка – че както в песента, природата ще се ражда за нов живот всяка година, докато земята прибере и хората, и дуварите, които помнят историята за Руфинка.
Read more: http://erodopi.eu/%d0%b2%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bb-%d0%bc%d0%b8%d1%85%d0%b0%d0%b9%d0%bb%d0%be%d0%b2-%d1%80%d1%83%d1%84%d0%b8%d0%bd%d0%ba%d0%b0-%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%bb%d0%b5%d0%b3%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b0/#ixzz3OoVE7rPv
Тагове:
КАК ВЪЗПРИЕМАМ АЗ МУЗИКАТА НА БЕТХОВЕН -...
Когато любовта е от Бога, нищо добро не ...
А това е линк за същата песен - едно момче я пее повече от добре...
http://vbox7.com/play:bff14ff16c
Много силна песен, всеки път като че ли я чувам за първи - така дълбоко разтърсва.
Поздравявам те за постинга, мила Ати, дълбоко ме развълнува!
Брависимо за постинга!
П и е р
и за жалост... Всичко ще се срути и ще се развали – те старите като се махнат, младите какво да правят... заболя ме душата..
Ати, благодаря ти за паметта..
19.01.2015 21:54
Не само песента те хваща за гърлото. Боли и от думите на леля Ясна, която долавя краят на умиращите села. "... както в песента, природата ще се ражда за нов живот всяка година, докато земята прибере и хората, и дуварите, които помнят историята за Руфинка. Само в Родопите ли, майка Българийо? Защо позволихме да се случи?
2. Къде отидоха добрите нрави ....
3. Демокрация без правова държава
4. Сайтът на една жена
5. Любими сайтове
6. Времето
7. Петър http://petyr.blogspot.com/2008/04/blog-post_30.html
8. БЪЛГАРСКАТА МЕЧТА
9. Приказки за деца
10. Мила Родино
11. Записки на реформиста
12. История ва България
13. БУКВИТЕ
14. http://photo-forum.net/joro/
15. България
16. информацията е сила
17. 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ
18. речник - онлайн
19. Атлас на света
20. Един завет
21. бизнес проекти
22. Бележник
23. Сайтът на една друга жена
24. Сайтове - литература, култура
25. Един добър програмист - шахматист -Надникнете
26. Есента е застаряла пролет/стихове за есента/
27. Блогатство.com