Властта е истина...

„Какъв съм бил глупав: да му говоря истината. Човек не иска да му говориш истината. Отсрещният човек иска да му говориш това, което той мисли. Да му го повториш. Това иска човекът срещу тебе...А аз си мислех, че истината е сила. Че в истината била силата. Каква ужасна глупост...Не истината е сила. Силата е истина. Ножът е истина. Властта е истина...”
..................................................................................................................
„…Опасността трябва да се гледа очи в очи. На опасността гръб не се показва. Ако има опасност. Когато има. Може и да нема. Но щом я предполагаш – не може да свеждаш очи и подвиваш опашка. Докато не разбереш има или нема. Борбата може да донесе победа или поражение; отказът от борба носи само поражение. Тоя, който иска да казва истина, носи някаква истина или дири някаква истина – трябва да държи винаги едната си нога на стремето…Но достатъчно бърза ли е другата нога? Или разчита на ръце и рунтави гърди? …Съмнението подло пъплеше из душата му и я опипваше…”

Из „Божинов Г. Калуня – каля, ИК „Хермес”, П.,2014, с.318, 324.

https://www.youtube.com/watch?v=1tW93v-3Svw

Всеки я вижда различно, според себе си :))

властта изкарва наяве само онази, която и служи в даден момент и я представя като единствена.
Затова всеки трябва да търси и показва своята истина

КОЯ ИСТИНА Е ИСТИНСКА, ОСВЕН БОЖИЯТА? ЧОВЕШКИТЕ "ИСТИНИ" СА ПРОЕКТИРАНИ НАШИ ОЧАКВАНИЯ И ТОВА ,ЧЕСТО, НИ УБИВА.

"Отсрещният човек иска да му говориш това, което той мисли." Тъжна истина, която дава власт на много хора и днес...
Благодаря ти, мила Ати, за възможността да се докоснем до това произведение, което някои критици наричат "шедьовър", "връх", и го сравняват с произведения, донесли Нобелова награда на авторите си. За съжаление Г. Божинов не е между живите...отишъл си от този свят безработен, гладен, напълно забравен..., романът му „Калуня - каля” /””Крепостта на Калуньо”/ - написан през 1988г., за близо три десетилетия е бил в пълно забвение. Благодарност и на хората, възкресили това безценно произведение и върнали го към живот чрез изданието на „Хермес”. Поздрави, мила Ати!

"Калуня-каля" е кулата, която цял живот строиш"... това са думи
на дъщерята на Георги Божинов - Милка Рускова.
Една книга, която заслужава всеки българин да я прочете.
Благодарности за този пост, Ати... за докосването до тази
невероятна творба, поставена до най-високите постижения
на българската литература...
Когато е отпечатана през 1988 година, тя не получава вниманието,
което заслужава, защото авторът Георги Божинов, български
журналист, вече е разсърдил конюнктурата с няколко документални
страници за лагерите на Сталин. Дързостта се отразява на кариерата
и на личния му живот, но явно не и на таланта.
... истинската тема на романа: човекът, съотнесен към света.
Не историческите събития – много по-дълбоко поставен е въпросът
за смисъла на човешкия живот, за мястото му, за принадлежността му
към доброто или злото, за изборите, за стойностите, за корените
и дълбината на човешката природа. По-скоро това е един философски
роман - философ, владеещ пет езика, Георги Божинов често обича
да цитира любимия си Кант: "Няма нищо по-дълбоко от звездното небе
над мен и от човешката душа в мен"... А истината винаги е една, макар
и търсена с различно усещане и гледана от разбичен ъгъл...
Поздрави за постинга !

"Калуня-каля" е книга, която трябва да присъства на лавиците на всяка библиотека и четена и препрочитана от всеки българин. И то да се чете с молив в ръка. Четеш и не ти иска да оставиш книгата. Очакваш всяка следваща картина. И долавяш сякаш самият автор и преживяното от него, съотнесено към една друга епоха, през призмата на главния герой Калуня. И с вечните истини за житейския път на човека. Бялата кула, която цял живот човекът строи, която само в един миг рухва пред него самия и той с нея.
Колкото до истината, тя е една, въпросът е как е видяна, доловена. В монолога на Калуня за нея стои неодобрението на споделеното, затова го разяжда съмнението му и предусеща сякаш опасността, която го дебне. " …Съмнението подло пъплеше из душата му и я опипваше…”
Хубава вечер на всички!

тя има само едно лице, но всеки я гледа от своята си катедрала..
и това я прави разностранна, времето обаче слага всичко
на мястото му.. единствената истина на точното място..
Поздрав и за този постинг, Ати.

Такъв е въпросът на Пилат към Исус, когато той му казва, че е дошъл да свидетелства за истината.

Коста, трудно е еднозначно да се отговори. И все пак истината е една. Другото е неистина, лъжа. И все пак.
Истината е велика и значима за човека ценност “Истината е велико понятие и дума, при споменаването на която на човека трябва да се вдига по-високо гръдта.” (Хегел) Истина е това, което не е лъжа.
Що е истина? Явно е, че Пилат не задава този въпрос с искрено желание да узнае истината, защото той не дочаква отговорът. Той може да го е задал като си е мислел, че посред толкова много мъдрувания за истината, не е възможно да я намери човек, а може би и да го е задал с дух на хладнокръвие, като е чувствал, че то не го интересува. Но каквото чувство и да е имал, ние знаем, че той се убеждава, че Исус не е виновен за престъпленията с които го обвиняват, и като излиза от това първа частна среща с него, той казва на обвинителите му: Аз не намирам никаква вина в него.
http://bible.netbg.com/bible/riggs/t.php?348
Възгледът на късноримския циник: истината е онова, което е, а онова, което е, не си заслужава.
Истината няма едно единствено определение, но най-често се дефинира като твърдение, изказване в съответсвие с фактите или действителността. Специфични дефиниции на истината се използват в математиката, логиката, философията на науката, правото и религията. В разговорния език означава искреност в действията. Противоположното на истина е лъжа.
Във философията няма общоприето определение на термина и съществуват множество различни разглеждания за истината, както и възгледи за това кои обекти/твърдения/изказвания/заключения могат да бъдат истинни или неистинни, за начините за определяне на истинността и за това дали истината е субективна, относителна, обективна или абсолютна.
Истината в религията. В древноизточните учения истината това е пътя към спасението, пътя към знанието. В юдаизма и исляма истината е спасителният Закон. Християнството разглежда като истина не абстрактната идея или някакво материално явление, а самата личност на Исус Христос. По неговите думи:„Аз съм пътят, истината и животът.“ В този смисъл за пример може да се даде поведението на Пилат, който пита Христос със скептицизъм: „Какво е истината?“. Посоката на волята на разумните същества е насочена или към истината и вечния живот, или към лъжата, смъртта и небитието. Възкресението Христово ражда надежда за изкупуване на човешките грешки и поправяне на човешката природа. По този начин и в Християнството истината е спасението, като спасението е в личността на Христос.
Истината удовлетворява потребностите на човека чрез неговите три най-важни съставки - дух, душа и разума. Духът живее в познанието и знанието се явява за него истина. Разумът систематизира знанието, затова истината става и закон. Душата, това е любовта, чувствата и техен обект е личността.
Онова, което започва с Христос, е един уникален смисъл на истината, с който европейското човечество живее оттогава. И ние до такава степен сме свикнали да живеем с него, че вече даже не си даваме сметка каква уникална жизнена реалност, която е за нас, европейците, християните и наследниците на християните, както искате го приемете, е истината. Истината не е онова, което е, тя е онова, което освен дето е, трябва и основателно да е, трябва и напълно оправдано да е. Тя е онова, което е несводимо до каквото и да е било друго. Истината е онова, което освобождава. Истината е онова, което ни реализира, което ни осъществява. Истината е онова, което ни прави свободни. Истината е разрешението на жизнената и на историческата ни задача. Истината е нещо, което въобще не съвпада нито с фактическото, нито с наличното. И ние живеем с интуицията за тази истина, това е нещо изключително уникално. Истината за европейския и за християнския човек съвпада с една по-древна дума, която се нарича правда. Истината е правдата. Истината е доброто са едно и само съвпадащата с доброто истина е истината.

Това е чувството, което изпитвам докато чета п остинга и коментарите. Мила Ати, четейки коментара ти изпитах лекота и истинско удоволствие. Точно днес, точно тази сутрин имах нужда да прочета думи за истината и живота. Случайно или не, но намерих точно това, което търсех !!!!!! Благодаря ти !

Най-много Истините закъсняват! Това са думи на наш приятел - поет.

А Венко Марковски написа поетичната книга "Истината е жестока"!

Романът на Георги Божинов "Калуня-Каля" потвърждава за кой ли път истината, че талантливата книга не умира, през каквито и да било перипетии да премине.

Тя се ражда за нов живот и сама си намира истинското място между вавилонсктото стълпотворение от книги и автори.

Поздрави, Ати, за прекрасното представяне!

Като студенти ни споменаваха и ни четяха цитати от книгата на Ленин "За истината и ползата". На изпита по КПСС имам тройка, но съм запомнил нещо. Ако можеше да прочете това, което си написала за истината в отговора си към мен, вероятно Ленин щеше да си преработи труда.
А по втората тема - за правото и правдата - Дела Рай написа в блога си сериозна статия преди около две години.
Поздрави не само за сатитята, а за блога Ти,
Коста

distrelets - приятно ми е, когато те виждам тук. Повече от месец имам някакво неразположение и все по рядко надничам, но ако все пак влезна в блога, то е за кратко. Благодаря ти за хубавите думи!

sande - "Пред фактите и боговете мълчат, а пред факторите ... и фактите! Романът на Георги Божинов "Калуня-Каля" потвърждава за кой ли път истината, че талантливата книга не умира, през каквито и да било перипетии да премине." Санде, много вярно си доловил истината за съдбата на романа на Георги Божинов. Това е роман, който трябва да се чете, защото в него е самият живот с това редуване в него на възходи и падения.

planinitenabulgaria - Коста, нали знаеш, че различните теории за стопанските и политически системи възникват не само поради обективните процеси, но се създават целенасочено. И още човекът от момента в който е станал разумно същество е търсел такова устройство на обществото, което ще му създаде по - добри условия на живот. Но до колко е успявал, самата история разкрива това? Докато на земята парите са тези, които стоят над всичко, няма да има справедливост, няма да се създаде и такава стопанска система, която да разреши назряващи проблеми пред човечеството. Ще продължава да доминира и разделението, и противопоставянето на хората.
В книгата на Георги Божинов има много доловени истини за смисъла на живота. И за противопоставянето на хората. И за потребността от човещината. В определени моменти, когато я четях имах усещането, че авторът е застанал пред мен и ми разказва за себе си. Този роман може да се нарече и роман - изповед.