Ливански сценарий
 

            Нека знаем какво може да ни докара напливът на бежанци
      До 1975 г. Ливан бе символ на просперираща страна, туристически бисер, магнит за петродоларите, оазис на спокойствието и витрина на лукса. Ливан бе център на златото, на шпионажа, на финансовите и петролните сделки. В Бейрут се разхождаха най-хубавите жени и най-богатите мъже от цял свят. Това се промени завинаги. На 13 април 1975 г. едно убийство подпали гражданската война.
        Цветущата държава се превърна в бойно поле и в синоним на разрухата. Причината бяха бежанците. След войната от 1967 г. Израел принуди палестинците от окупираните територии да емигрират, за да заграби земите им. Насочваха ги към Ливан, защото местните полицаи бяха пословично корумпирани и си затваряха очите по границите. Говореше се, че вземали по 500 долара на приет бежанец.      
       За няколко години страната, перлата на Близкия изток, бе напълнена с неколкостотин хиляди гладни, озлобени палестинци, които гледаха как да оцелеят и да се преместят от дрипавите си палатки в опустелите поради миризмата на войната села, къщи и апартаменти. Повечето бяха получили вече бойно кръщение и познаваха калашника, докато Ливан имаше немотивирана и разкъсана армия.
          Можете ли вече да направите аналогията? Аз - да, защото дълго живях в Бейрут и наблюдавах разпадането на държавата. Виждал съм как едни хора убиват други само защото са чуждоземци. Познавам зверската омраза на религиозна основа. Знам, че нищо не може да спре човек да отмъсти, ако жена му и децата му са избити.  
                Смятам, че между нашествието на бежанците в Ливан тогава и нахлуването на бежанците в България сега има твърде много общи неща, което предполага и аналогична развръзка в един момент. Този момент ще настъпи, когато бежанците се почувствуват достатъчно многобройни и недосегаеми, за да предявят искания, за които им се внушава, че имат право.
               Утешават ни, че целта на бежанците била Западна Европа. Глупости. Първо, оттам ги връщат, щом ги заловят, т.е. те са вечно наши. Второ, защо да ходят там, където държавата е силна и трябва да се съобразяват с нея, а не останат тук, където тя не е и могат да я накарат да се съобразява с тях. А и тук имат права, които и българите нямат - безплатни медицински грижи, намиране на работа, безплатно жилище и отопление... Та коя друга държава предоставя месечно на един бежанец ПЕТ ПЪТИ повече от пенсията на един свой лекар с 40-годишен стаж.
         Сетих се още нещо - когато натрупването на бежанците в Ливан доведе до изменения, изразени в гражданска война, подкупните ливански политици се преселиха в по-блажени кътчета на света, където няма бежанци и човек може спокойно да харчи спестеното. Ние трябва да спрем да приемаме бежанци, г-жо Кунева!

http://presa.bg/article/Livanski-stsenariy/64338/11/33

Днес имах намерението да публикувам материал, посветен на 155 годишнината от рождението на Антон Павлович Чехов.  Той остава в историята на световната литература с множество къси разкази и пиеси. С тях помага на читателя дори и днес да прозира в дълбочина човешката същност и смисъла на живота.
Чехов е автор, който не съжалява за трудностите, които създава на читателите, смятайки, че ролята на артиста е да задава въпроси на хората, а не да отговаря на тях.
Попаднах на друг актуален материал, които разглежда наболели проблеми за нашата действителност. Публикувах по - горе него, но реших да не лиша почиталети на литературата да се насладят на един от разказите на Чехов "Дамата с кученцето".

Тук повече за житейсия и творчески път на Антон Павлович Чехов
http://4ehovtv.blogspot.com/