Убедени сме, че човекът е разумно същество. Трудно ни е да приемем обаче, че е и добър по природа.Не е ли въпрос на избор да останем разумни и добри или да изглупеем и занемарим дарбата си? Отговорът ми подсказа клошарчето в кварталната ни градинка във Варна.
Видях го на път за офиса: десетинагодишно дете със светла коса и сини, изсветляващи до кехлибарено около зениците, очи. На студения дъжд беше сложило чехли върху изплетените на ръка чорапи. На другия ден взех със себе си старите маратонки на дъщеря си. Понататък започна то да се оглежда за мен в очакване да му помахам. Също като гларусчето, което се появяваше на терасата ми вкъщи за някое лакомство.
Вчера видях Асенчо да излиза от близката сладкарница с две вафли. Затича се към мен и ми подаде едната:"Земи, земи!", повтаряше той, докато не я прибрах в джоба си.
Продължих по улицата, а слънцето сякаш грейна по-ярко и морето заизпраща отблясъците му...