Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.05.2015 19:35 - Ка­­ли­­о­­па Ке­­ле­­са­­ки - Александър Кондоферски
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4843 Коментари: 10 Гласове:
18

Последна промяна: 05.05.2015 12:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

Ка­­ли­­о­­па Ке­­ле­­са­­ки  

  То­­зи раз­­­каз съм слу­­шал от тат­­­ко пре­­ди мно­­го го­­ди­­ни ня­­кол­­­ко пъ­­ти – зяп­­­нал и раз­­­въл­­­ну­­ван, как­­­то се слу­­ша при­­каз­­­ка. Се­­га, ко­­га­­то ко­­са­­та за­­поч­­­на да по­­бе­­ля­­ва, го раз­­­каз­­­вам на близ­­­ка ду­­ша – пак ка­­то при­­каз­­­ка. Ба­­ща ми бе­­ше то­­га­­ва в зря­­ла въз­­­раст, пъ­­лен с енер­­­гия и не си зна­­е­­ше си­­ли­­те. Аз бях мал­­­ко мом­­­че, гле­­дах и слу­­шах, гла­­ва­­та ми бе по­­пи­­ва­­тел­­­на. Жи­­ве­­ех­­­ме в друг свят, мно­­го раз­­­ли­­чен от днеш­­­ния. В дру­­го вре­­ме, за ко­­е­­то ве­­че съм си­­гу­­рен, че е би­­ло по - чо­­веч­­­но и мно­­го по - ро­­ман­­­тич­­­но...

...Мал­­­ко пре­­ди раз­­­съм­­­ва­­не, през ед­­­но ап­рил­с­ко ут­­­ро, ба­­ща ми по­­лу­­чил по те­­лег­­­ра­­фа за­­по­­вед от ко­­ман­­д­­­ния пункт на Сед­­­ма рил­­с­­­ка ди­­ви­­зия да за­­е­­мат по­­зи­­ции над Ор­­­фан­­с­­­кия за­­лив. То­­ва се случ­­­ва  през про­лет­та на 1941 го­ди­на,  ко­га­то бъл­гар­с­ка­та ар­мия по­лу­ча­ва им­пе­ра­тив­но за­да­ча (на­ли от 1 март 1941 го­ди­на Бъл­га­рия се об­вър­з­ва с дър­жа­ви­те от Трис­т­ран­ния пакт) с част от си­ли­те си да за­е­ме оку­пи­ра­ни­те от  нем­с­ки­те войс­ки Мо­рав­с­ко, Ма­ке­до­ния и Бе­ло­мор­с­ка  Тра­кия. По то­зи на­чин да оси­гу­ри и га­ран­ти­ра вре­мен­но ад­ми­нис­т­ра­тив­но уп­рав­ле­ние  в но­воп­ри­съ­е­ди­не­ни­те зе­ми. 

  То­ва до­­ка­­з­ва нед­­­вус­­­мис­­­ле­­но три не­­ща – за по­­ре­­ден път сме вер­­­ни съ­­юз­­­ни­­ци на Гер­­­ма­­ния, бо­ес­по­соб­ност­та на бъл­­­гар­­с­­­ка­­та войс­­­ка и че не сме пог­­­реб­­­ва­­ли ни­­ко­­га иде­­а­­ли­­те за “Ве­­ли­­ка Бъл­­­га­­рия”.

 По то­­ва вре­­ме ба­ща ми бил 23-24-го­­ди­­шен и ко­­ман­­д­­­вал ар­­­ти­­ле­­рийс­­­ка част с чис­­­лен със­­­тав от 192 вой­­ни­­ци, по­­ве­­че­­то от Са­­мо­­ков­­с­­­ка око­­лия. Виж­­­дал съм сним­­­ки на ба­­та­­ре­­я­­та от то­­ва вре­­ме – мла­­ди и сил­­­ни, в най-буй­­ни го­­ди­­ни, с об­­­го­­ре­­ли ли­­ца от вя­­тъ­­ра и от слън­­­це­­то, юнак до юна­­ка. Си­­но­­ве­­те на бу­­ла­­ир­­­ци, жъ­­на­­ли ня­­ко­­га сла­­ва по бой­­ни­­те по­­ле­­та през Бал­­­кан­­с­­­ка­­та вой­­на.

...Во­­ен­­­ни­­те пре­­ко­­ся­­ва­­ли с енер­­­ги­­чен и неп­­­ре­­къс­­­нат ход ре­­ки и ре­­кич­­­ки, го­­ри, хъл­­­мо­­ве и по­­ле­­та. Пок­­­рай ор­­­ни­­те ни­­ви сре­­ща­­ли мес­­т­­­ни жи­­те­­ли с то­­вар от про­­дук­­­ти, се­­чи­­ва и бох­­­чи в не­­уг­­­лед­­­ни ка­­ру­­ци. Гър­­­ция по то­­ва вре­­ме из­­­жи­­вя­­ва­­ла труд­­­ни го­­ди­­ни на бед­­­но­­тия и глад. По­­ве­­че­­то сел­­­ца из­­г­­­леж­­­да­­ли за­­не­­ма­­ре­­ни, за­­пус­­­на­­ти и без­­­люд­­­ни. Са­­мо лай от зап­­­ре­­ни по дво­­ро­­ве­­те ку­­че­­та и пот­­­реп­­­ва­­щи­­те пер­­­де­­та на къ­­щи­­те из­­­да­­ва­­ли при­­със­­т­­­ви­­е­­то на жи­­ви ду­­ши. Всич­­­ки гър­­­ци из­­­пит­­­ва­­ли не­­до­­ве­­рие, ом­­­ра­­за и неп­­­ри­­я­­зън към нах­­­лу­­ва­­щи­­те войс­­­ки, но ги би­­ло страх да “шук­­­нат” до­­ри, за­­що­­то тре­­пе­­ре­­ли за жи­­во­­та си. Гер­­­ма­­ния по то­­ва вре­­ме жъ­­не­­ла все още по­­бе­­ди по всич­­­ки фрон­­­то­­ве и би­­ла да­­леч от пос­­­лед­­­ва­­лия по-сет­­­не раз­­г­­­ром.

В ед­­­на ма­­ха­­ла ги пос­­­рещ­­­на­­ли по­­том­­­ци на по­­гър­­­че­­ни бъл­­­га­­ри, с хляб и сол, с би­­е­­не на кам­­­ба­­на­­та. Не се зна­­е­­ло да­­ли то­­ва е от ра­­дост или от гръц­­­ко лу­­кав­­с­­т­­­во. От 13 ве­­ка на­­сам съ­­щес­­т­­­ву­­ва то­­ва не­­до­­ве­­рие и не­­си­­гур­­­ност меж­­­ду два­­та на­­ро­­да.

    Ба­­ща ми яз­­­дел в че­­ло­­то на ко­­ло­­на­­та сво­­я­­та соб­­с­­т­­­ве­­на три­­го­­диш­­­на ко­­би­­ла, по­­ро­­да “ан­­г­­­ло­­а­­раб”. Би­­ла прек­­­рас­­­но и чис­­­ток­­­ръв­­­но съз­­­да­­ние с дъл­­­га шия, строй­­ни и здра­­ви кра­­ка, с гор­­­да гла­­ва. В очи­­те й има­­ло ра­­зум, как­­­то в очи на чо­­век, са­­мо де­­то не мо­­же­­ла да при­­каз­­­ва. Тат­­­ко се гри­­жел за нея по­­ве­­че, от­­­кол­­­ко­­то за се­­бе си. Вни­­ма­­вал да не ос­­­та­­не жад­­­на и глад­­­на, да не се прос­­­ту­­ди, пре­­у­­мо­­ри. Бу­­ен и си­­лен, здрав и щас­­т­­­лив, по то­­ва вре­­ме той не се стра­­ху­­вал от ни­­що. Ста­­рост, бо­­лес­­­ти, не­­мощ и смърт би­­ли още да­­леч, не по­­до­­зи­­рал, че съ­­щес­­т­­­ву­­ват. Сме­­лост­­­та му гра­­ни­­че­­ла с без­­­раз­­­съд­­с­­т­­­во. Чес­­­то по­­е­­мал рис­­­ко­­ве, от ко­­и­­то из­­­ли­­зал чи­­тав и нев­­­ре­­дим са­­мо бла­­го­­да­­ре­­ние на то­­ва, че бил га­­ле­­ник на съд­­­ба­­та. Из­­­ла­­гал се на опас­­­нос­­­ти и не­­ха­­ел, че от ня­­кой шуб­­­рак мо­­же да пук­­­не към не­­го доб­­­ре при­­це­­ле­­на пуш­­­ка.

   То­­ва без­­­раз­­­съд­­с­­т­­­во при из­­­ла­­га­­не на опас­­­нос­­­ти го има в си­­но­­ве­­те на Ри­­ла, ро­­де­­но от пос­­­то­­я­­нен кон­­­такт с при­­ро­­да­­та. Бля­­съ­­кът на жи­­во­­та за все­­ки ко­­ре­­няк са­­мо­­ко­­вец пре­­ми­­на­­ва зи­­ме през сне­­го­­ве и ле­­де­­ни бу­­ри,  ле­­те – през ура­­га­­ни и при­­мам­­­ли­­ви вър­­­хо­­ве.

...За две де­­но­­но­­щия ход без пре­­къс­­­ва­­не ба­­та­­ре­­я­­та стиг­­­на­­ла до ви­­со­­чи­­ни­­те над Ор­­­фан­­с­­­кия за­­лив и за­­е­­ла по­­зи­­ции. За­­да­­ча­­та й би­­ла да дър­­­жи за­­ли­­ва под об­­с­­т­­­рел и кон­­т­­­рол, за да спре евен­­­ту­­а­­лен де­­сант на про­­тив­­­ни­­ка.

   За­­поч­­­на­­ли да те­­кат дни и но­­щи, през ко­­и­­то жи­­во­­тът на во­­ен­­­на­­та част про­­ти­­чал как­­­то в ка­­зар­­­ма. Фи­­зи­­чес­­­ки уп­­­раж­­­не­­ния, ра­­зуз­­­на­­ва­­не, стро­­е­­ва, бо­­е­­ва под­­­го­­тов­­­ка, так­­­ти­­ка и стра­­те­­гия. Бе­­ло­­мор­­с­­­ки­­ят кли­­мат бил мек и раз­­г­­­лез­­­вал мом­­­че­­та­­та: во­­ди­­те на Бя­­ло мо­­ре са по­­не с 20 гра­­ду­­са по-топ­­­ли от во­­ди­­те на Ис­­­къ­­ра.

   Не­­зас­­т­­­ра­­ше­­ни от ни­­що, жи­­те­­ли­­те на съ­­сед­­­ни­­те се­­ла свик­­­на­­ли бър­­­зо с при­­със­­т­­­ви­­е­­то на бъл­­­га­­ри­­те. Хо­­ра­­та про­­дъл­­­жи­­ли сво­­я­­та ра­­бо­­та по бос­­­та­­ни и ни­­ви, по го­­ри­­те и ли­­ва­­ди­­те.

   Ед­­­на сут­­­рин в не­­де­­ля тат­­­ко ми с два­­ма по­­до­­фи­­це­­ри, всич­­­ки­­те на ко­­не, отиш­­­ли в съ­­сед­­­но се­­ло, от­­с­­­то­­я­­що на ня­­кол­­­ко ки­­ло­­мет­­­ра. На пло­­ща­­да, пред чер­­к­­­ва­­та има­­ло мно­­го се­­ля­­ни, пре­­ме­­не­­ни в праз­­­нич­­­ни дре­­хи. Ор­­­кес­­­тър от мес­­т­­­ни­­те му­­зи­­кан­­­ти из­­­пъл­­­ня­­вал по­­пу­­ляр­­­ни ме­­ло­­дии. Хо­­ра­­та ожи­­ве­­но об­­­щу­­ва­­ли, мла­­де­­жи­­те пе­­е­­ли и тан­­­цу­­ва­­ли. Са­­мо­­ков­­­ци­­те поз­­д­­­ра­­ви­­ли всич­­­ки при­­със­­т­­­ва­­щи в пъл­­­но­­то ка­­фе­­не с “Ка­­ли­­ме­­ра”, соб­­с­­т­­­ве­­ни­­кът пос­­­та­­вил до­­пъл­­­ни­­тел­­­но ма­­са и три сто­­ла. Чуж­­­ден­­­ци­­те пи­­ли ка­­фе, хап­­­на­­ли ви­­та ба­­ни­­ца и ло­­кум. От­­­ка­­за­­ли узо, под­­­не­­се­­но по гръц­­­ка тра­­ди­­ция в края, ка­­то по­­чер­­п­­­ка. Ал­­­ко­­хо­­лът бил заб­­­ра­­нен по съ­­щес­­т­­­ву­­ва­­щи­­те во­­ен­­­ни ин­­с­­т­­­рук­­­ции.

   Гър­­­ци­­те наб­­­лю­­да­­ва­­ли кра­­деш­­­ком из­­­под веж­­­ди не­­на­­дей­­ни­­те гос­­­ти, ни­­кой не тър­­­сел сло­­ве­­сен кон­­­такт с тях. Дош­­­ло вре­­ме да зап­­­ла­­тят смет­­­ка­­та. В то­­зи мо­­мент чуд­­­но кра­­си­­ва де­­вой­­ка на 18-19 го­­ди­­ни вляз­­­ла в пъл­­­но­­то ка­­фе­­не и спря­­ла пред ма­­са­­та на "оку­­па­­то­­ри­­те". Така ги наричали някои от местните хора. Тя пог­­­лед­­­на­­ла моя ба­­ща пра­­во в очи­­те и за­­го­­во­­ри­­ла на чист бъл­­­гар­­с­­­ки език със звън­­­лив глас: “Гос­­­по­­дин офи­­цер, мо­­е­­то име е Ка­­ли­­о­­па Ке­­ле­­са­­ки. Ис­­­кам да се оп­­­ла­­ча от ваш вой­­ник. Той е от­­к­­­рад­­­нал ог­­­ле­­да­­ло и дре­­хи от къ­­ща­­та на съ­­сед, кой­­то с ця­­ла­­та си фа­­ми­­лия бил на ра­­бо­­та на по­­ле­­то. Срам и по­­зор, ние сме във вой­­на по­­меж­­­ду си и сме про­­тив­­­ни­­ци, но има­­ме об­­­ща хрис­­­ти­­ян­­с­­­ка вя­­ра!”

   Ду­­ми­­те на гър­­­ки­­ня­­та шиб­­­на­­ли моя ба­­ща пра­­во в ли­­це­­то, пред всич­­­ки. Ней­­на­­та сме­­лост и кра­­со­­та би­­ли по­­ра­­зи­­тел­­­ни! Той обе­­щал да раз­­с­­­лед­­­ва слу­­чая, да от­­к­­­рие ви­­нов­­­ни­­ка. Да го на­­ка­­же и да обез­­­ще­­ти пос­­т­­­ра­­да­­ло­­то се­­мейс­­т­­­во. Всич­­­ки при­­със­­т­­­ва­­щи слу­­ша­­ли мно­­го вни­­ма­­тел­­­но раз­­­го­­во­­ра, но от страх и прик­­­ри­­тост ни­­кой не се на­­ме­­сил. Ба­­ща ми ед­­­ва ус­­­пял да обуз­­­дае сра­­ма и гне­­ва си. Иде­­а­­ли­­те и чо­­веш­­­ки­­те доб­­­ро­­де­­те­­ли, в ко­­и­­то би­­ла въз­­­пи­­та­­ва­­на на­­ша­­та ар­­­мия, не до­­пус­­­ка­­ли то­­ва ко­­кош­­­кар­­с­­т­­­во. Без да се ба­­вят по­­ве­­че, три­­ма­­та бъл­­­га­­ри зап­­­ла­­ти­­ли смет­­­ка­­та и тръг­­­на­­ли към по­­зи­­ци­­и­­те об­­­рат­­­но. За­­ва­­лял си­­лен дъжд, та ги из­­­мок­­­рил до кос­­­ти, до­­ка­­то се при­­бе­­рат.

    С мок­­­ри дре­­хи ба­­ща ми стро­­ил ба­­та­­ре­­я­­та под про­­лив­­­ния дъжд и дър­­­жал всич­­­ки там, до­­ка­­то ус­­­пее да от­­к­­­рие ви­­нов­­­ни­­ка. Той са­­ми­­ят ня­­мал доб­­­лест да си приз­­­нае, но го по­­со­­чи­­ли не­­го­­ви дру­­га­­ри. Ока­­зал се ци­­ган­­­че. Из­­­ля­­зъл пред всич­­­ки, ка­­то тре­­пе­­рел от страх пред гне­­ва на на­­чал­­с­­т­­­во­­то. Тат­­­ко му за­­по­­вя­­дал вед­­­на­­га да вър­­­не от­­к­­­рад­­­на­­ти­­те ве­­щи и да се из­­­ви­­ни, да по­­мо­­ли за прош­­­ка пос­­т­­­ра­­да­­ло­­то се­­мейс­­т­­­во. След то­­ва да оти­­де в кар­­­це­­ра, къ­­де­­то на хляб и во­­да да из­­­ле­­жи съ­­от­­­вет­­­но­­то на­­ка­­за­­ние! Как­­­во го е пра­­вил, как­­­во го е стру­­вал, ве­­че не си спом­­­ням, но крад­­­ли­­ви­­ят ци­­га­­нин ста­­нал от­­­ли­­чен вой­­ник и по-къс­­­но с риск за жи­­во­­та си спа­­сил два­­ма свои дру­­га­­ри.

...Че­­ти­­ри­­де­­сет го­­ди­­ни и по­­ве­­че из­­­те­­ко­­ха от то­­га­­ва. Ня­­кои под­­­роб­­­нос­­­ти съм заб­­­ра­­вил, но си­­я­­ни­­е­­то в очи­­те на моя ба­­ща, ко­­га­­то раз­­­каз­­­ва­­ше за те­­зи съ­­би­­тия от сво­­я­­та мла­­дост, все още яс­­­но си спом­­­ням. Раз­­б­­­рал, че е влю­­бен в прек­­­рас­­­на­­та Ка­­ли­­о­­па. Ви­­де­­ли се пак ня­­кол­­­ко дни по-къс­­­но и от­­к­­­ри­­ли, че са вза­­им­­­но влю­­бе­­ни, че се оби­­чат не­­вин­­­но и чис­­­то, как­­­то се случ­­­ва при вся­­ка пър­­­ва лю­­бов.

   Но по во­­ля­­та на съд­­­ба­­та всич­­­ко би­­ло про­­тив тях – во­­ен­­­но­­то вре­­ме, се­­мейс­­т­­­во­­то на мо­­ми­­че­­то. Три­­ма­­та бра­­тя на Ка­­ли­­о­­па пре­­ми­­на­­ли в ре­­ди­­ци­­те на гръц­­­ки­­те пар­­­ти­­за­­ни  и се за­­рек­­­ли да пре­­чу­­кат ба­­ща ми, ако не се от­­­ка­­же от Ка­­ли­­о­­па. Ня­­кол­­­ко пъ­­ти му пра­­ве­­ли клоп­­­ка, но бе­­зус­­­пеш­­­но. Ос­­­вен чо­­веш­­­ки­­те на­­ме­­ре­­ния, съ­­щес­­т­­­ву­­ват и дру­­ги, по-сил­­­ни. Не­­ви­­ди­­ма си­­ла ре­­ша­­ва как­­­во да се слу­­чи с нас!

...Ба­­ща ми не­­ха­­ел сре­­щу из­­­ре­­че­­ни­­те за­­ка­­ни и яс­­­ни пос­­­ла­­ния. Про­­дъл­­­жил сво­­и­­те по­­се­­ще­­ния в се­­ло­­то и се сре­­щал от­­к­­­ри­­то с Ка­­ли­­о­­па Ке­­ле­­са­­ки. Гле­­да­­ли се в очи­­те, дър­­­жа­­ли се за ръ­­це и се врек­­­ли вза­­им­­­но, че ще се взе­­мат, ко­­га­­то свър­­­ши вой­­на­­та. Вед­­­нъж, при връ­­ща­­не през ед­­­на гъс­­­та го­­рич­­­ка, ко­­би­­ла­­та на ба­­ща ми спря­­ла и от­­­ка­­за­­ла да про­­дъл­­­жи пъ­­тя си, по кой­­то се дви­­же­­ли оби­­чай­­но. Во­­да­­чът се до­­ве­­рил на ин­­с­­­тин­­к­­­та на вяр­­­на­­та си слу­­жи­­тел­­­ка и се приб­­­ра­­ли об­­­рат­­­но по път, кой­­то из­­б­­­ра­­ла са­­ма ко­­би­­ла­­та. Да­­ли то­­га­­ва го очак­­­ва­­ла клоп­­­ка, мо­­ят ба­­ща ни­­ко­­га не раз­­б­­­рал.

   При дру­­го по­­се­­ще­­ние в се­­ло­­то ре­­шил да за­­па­­ли свещ в чер­­­ков­­­ния храм. В пред­­­ве­­ри­­е­­то от­­­ка­­чил ко­­бу­­ра с ре­­вол­­­ве­­ра и го ос­­­та­­вил на дис­­­ко­­са, на съх­­­ра­­не­­ние при кли­­са­­ря. Без оръ­­жие вля­­зъл в цър­­к­­­ва­­та. Це­­лу­­нал ръ­­ка на по­­па, ико­­ни­­те, за­­па­­лил све­­щи и се по­­мо­­лил на Бо­­га мир­­­но и ти­­хо, как­­­то дру­­ги­­те по­­се­­ти­­те­­ли. Гръц­­­ки­­ят Бо­­жи слу­­жи­­тел от­­с­­­лу­­жил цър­­­ков­­­на служ­­­ба, прека­­дил хра­­ма с кан­­­дил­­­ни­­ца­­та, по­­ръ­­сил със све­­те­­на во­­да и бла­­гос­­­ло­­вил по­­се­­ти­­те­­ли­­те. След прик­­­люч­­­ва­­не на мо­­ле­­бе­­на, на из­­­ли­­за­­не, тат­­­ко си взел об­­­рат­­­но ко­­бу­­ра с ре­­вол­­­ве­­ра и го за­­па­­сал от­­­но­­во на кръс­­­та. Пил ед­­­но ка­­фе в гръц­­­ко­­то ка­­фе­­не и по­­тег­­­лил об­­­рат­­­но към сво­­и­­те. Приб­­­рал се по жи­­во, по здра­­во и ня­­кол­­­ко дни по-къс­­­но на­­у­­чил от как­­­ва опас­­­ност се бил раз­­­ми­­нал на ко­­съм. Ка­­ли­­о­­па ус­­­пя­­ла да раз­­­бе­­ре слу­­чай­­но и му раз­­­ка­­за­­ла всич­­­ки под­­­роб­­­нос­­­ти, ка­­то пла­­че­­ла и тре­­пе­­ре­­ла от го­­ля­­мо въл­­­не­­ние.

...Още на вли­­за­­не в се­­ло­­то ба­­ща ми бил за­­бе­­ля­­зан от гръц­­­ки­­те пар­­­ти­­за­­ни. Те за­­е­­ли по­­зи­­ция в един храс­­­та­­лак, пок­­­рай кой­­то ми­­на­­вал пъ­­тят за връ­­ща­­не и за­­ча­­ка­­ли тър­­­пе­­ли­­во. Та­­зи за­­са­­да би­­ла пуб­­­лич­­­на тай­­на и нап­­­ра­­ве­­на с одоб­­­ре­­ни­­е­­то на пър­­­вен­­­ци­­те от се­­ло­­то. Гръц­­­ки­­ят Бо­­жи слу­­жи­­тел го спа­­сил то­­зи път от не­­ми­­ну­­ем раз­­с­­т­­­рел от раз­­с­­­то­­я­­ние ня­­кол­­­ко мет­­­ра. Тат­­­ко си пи­­ел спо­­кой­­но ка­­фе на мег­­­да­­на, без ни­­що да по­­до­­зи­­ра, а све­­ще­­ни­­кът ти­­чал през съ­­що­­то вре­­ме два или три ки­­ло­­мет­­­ра до учас­­т­­­ни­­ци­­те в ка­­па­­на, за да ги за­­къл­­­не в Бо­­га и кръс­­­та да не из­­­вър­­ш­­­ват кръ­­воп­­­ро­­ли­­тие. Да по­­ща­­дят жи­­во­­та на мла­­дия бъл­­­гар­­с­­­ки офи­­цер, кой­­то е вяр­­­ващ хрис­­­ти­­я­­нин и спаз­­­ва пи­­са­­ни и не­­пи­­са­­ни хрис­­­ти­­ян­­с­­­ки за­­ко­­ни... И пар­­­ти­­за­­ни­­те се под­­­чи­­ни­­ли на своя све­­ще­­ник с кръс­­­та в ръ­­ка и чер­­­но, ши­­ро­­ко ра­­со.

    Ед­­­на сед­­­ми­­ца по-къс­­­но в Бъл­­­га­­рия до­­шъл  9  - ти сеп­­­тем­­в­­­ри. Стра­­на­­та ни обя­­ви­­ла вой­­на на хит­­­ле­­рис­­т­­­ка Гер­­­ма­­ния и ба­­та­­ре­­я­­та от по­­зи­­ци­­и­­те над Ор­­­фан­­с­­­кия за­­лив по­­тег­­­ли­­ла по пе­­ти­­те на от­­с­­­тъп­­­ва­­щи­­те гер­­­ман­­­ци.

  Ба­­ща ми и Ка­­ли­­о­­па се це­­лу­­ват за пръв път – сил­­­но и пла­­мен­­­но. Зак­­­ле­­ват се, че ще се срещ­­­нат от­­­но­­во, ко­­га­­то свър­­­ши вой­­на­­та. И се раз­­­де­­лят за­­ви­­на­­ги... След вой­­на­­та за­­поч­­­ва “сту­­де­­ната вой­­на”. Гра­­ни­­ца­­та меж­­­ду Гър­­­ция и Бъл­­­га­­рия се зат­­­ва­­ря плът­­­но за след­­­ва­­щи­­те 45 го­­ди­­ни...

* * *

 “Ако не бе­­ше пос­­­лед­­­ва­­ла­­та “сту­­де­­на вой­­на”, щях­­­ме да се оже­­ним с Ка­­ли­­о­­па Ке­­ле­­са­­ки, дра­­ги Саш­­­ко. Тя ще­­ше да дой­­де при мен в Са­­мо­­ков. Го­­во­­ре­­ше чист бъл­­­гар­­с­­­ки, ней­­на­­та ба­­ба би­­ла бъл­­­гар­­­ка, дя­­до й - грък. От то­­га­­ва из­­­те­­ко­­ха 20 го­­ди­­ни, как­­­во ли е ста­­на­­ло с нея? И тя си­­гур­­­но има се­­мейс­­т­­­во, де­­ца, ня­­кой ден ще има и вну­­че­­та. Да­­ли все още си спом­­­ня за мен, как мис­­­лиш ти? Раз­­­го­­во­­рът е меж­­­ду нас, мъж­­­ка тай­­на, да зна­­еш! Не­­дей да каз­­­ваш ни­­що на май­­ка си – ще ме рев­­­ну­­ва, ще се раз­­­сър­­­ди. И на сес­­т­­­ра си ни­­що не каз­­­вай, мо­­ми­­че­­та­­та не мо­­гат да па­­зят тай­­на.”

   Бях два­­най­­сет­­­го­­ди­­шен, ко­­га­­то чух за пръв път та­­зи ис­­­то­­рия. Из­­­те­­ко­­ха още два пъ­­ти по двай­­сет го­­ди­­ни от раз­­­дя­­ла­­та меж­­­ду тат­­­ко и Ка­­ли­­о­­па. Па­­зих през ця­­ло­­то вре­­ме мъж­­­ка­­та тай­­на. Мо­­ят ба­­ща ос­­­та­­ря, за­­бо­­ля и на­­ме­­ри ве­­чен по­­кой в са­­мо­­ков­­с­­­ки­­те гро­­би­­ща. А как­­­во ли е ста­­на­­ло с Ка­­ли­­о­­па?

Александър Кондоферски

 image

Книгата може да  заявите на адреса на издателството:

Вестник "Приятел" - Самоков - 0722/66-730

www.vestnikpriatel.com

Надка Вардарова - 0899 789 002, 0885 115 307, 0878 270 223
Тодор Попов - 0896 400 164
Делян Василев - 0887 39 55 39

 









Гласувай:
18



1. tota - Подбрах този разказ от книгата на Александър Кондоферски
04.05.2015 22:24
публикувах и посветих на всички войни от Българската армия, по случай предстоящия ден на храбростта и празник на Българската армия!

цитирай
2. ivoki - ПРЕКРАСЕН ПОСТИНГ !!!
04.05.2015 22:31
ПРЕКРАСЕН ПОСТИНГ !!!
цитирай
3. katan - Вълнуващ разказ, Ати!
05.05.2015 11:47
Знаеш пристрастията ми към почти всичко написано и се развълнувах до ... сълзи.
Честит да е празникът на окастрената ни АРМИЯ!
Честит на всички, чийто патрон е св. Георги!
цитирай
4. tota - ПРЕКРАСЕН ПОСТИНГ !!! Благ...
05.05.2015 12:48
ivoki написа:
ПРЕКРАСЕН ПОСТИНГ !!!


Благодаря, Ивоки! Да поздравим автора за преразказания разказ! Мил спомен за пламналата любов между двама млади, оставил следа в душата им. И за този щрих от историята на VІІ Рилска дивизия в годините на Втората световно война, разкриващ бойния дух и ценности на българския воин.
цитирай
5. stela50 - Поздрави за вълнуващия постинг, Ати !
05.05.2015 12:51
Чета и съпреживявам, спомням си разказите на моя баща от войната,
които завинаги са останали в съзнанието ми...
Благодаря ти за подбраните материали от тази книга, благодаря
за чудесното представяне на автора...
Честит да е празникът на Българската армия !
цитирай
6. tota - Знаеш пристрастията ми към почти ...
05.05.2015 12:57
katan написа:
Знаеш пристрастията ми към почти всичко написано и се развълнувах до ... сълзи.
Честит да е празникът на окастрената ни АРМИЯ!
Честит на всички, чийто патрон е св. Георги!


Мила Катя, не може да не те развълнува този разказ. Много са причините, твоите корените са от там, където се развива действието и още връзката ти с българска армия. И не на последно място живият разказ на автора. Четеш и се пренасяш в онова време, долавяш трепетите, вълненията, отговорностите на тези толкова млади хора в онова сложно военно време, когато опасност дебне отвсякъде.
Честит да е светлият празник на всички свързани с него и всички отбелязващи го! Честит да е и на теб, Кате!
цитирай
7. tota - Чета и съпреживявам, спомням си ...
05.05.2015 13:06
stela50 написа:
Чета и съпреживявам, спомням си разказите на моя баща от войната,
които завинаги са останали в съзнанието ми...
Благодаря ти за подбраните материали от тази книга, благодаря
за чудесното представяне на автора...
Честит да е празникът на Българската армия !


Танечка, не може да бъде другояче. Този спомен пробужда други, тези оставени ни от нашите бащи, които се оказва, че по същото време са били там на наричаните "нови земи". По - точно е в нашите земи, окастрени по силата на Ньойския договор от 1919 година и предадени на нашите съседи. "В ед­­­на ма­­ха­­ла ги пос­­­рещ­­­на­­ли по­­том­­­ци - пише авторът - на по­­гър­­­че­­ни бъл­­­га­­ри, с хляб и сол, с би­­е­­не на кам­­­ба­­на­­та. Не се зна­­е­­ло да­­ли то­­ва е от ра­­дост или от гръц­­­ко лу­­кав­­с­­т­­­во." Тези две изречения казват с малко думи много.
Честит да е празникът на българската армия! И дано дойде ден да има облика на българската армия от онова време и след него!
цитирай
8. donchevav - Прекрасен разказ! За мене най-х...
05.05.2015 22:41
Прекрасен разказ! За мене най-хубавите произведения за войната са именно тези романтични разкази за онова време, пропити от драматичния сблъсък между човеконенавистната същност на военната машина и вечния порив на човека към любов и към щастие.
Поздравление за хубавия постинг, Ати! Весело изкарване на най-хубавия български празник - Гергьовден!
цитирай
9. tota - Прекрасен разказ! За мене най-х...
06.05.2015 10:27
donchevav написа:
Прекрасен разказ! За мене най-хубавите произведения за войната са именно тези романтични разкази за онова време, пропити от драматичния сблъсък между човеконенавистната същност на военната машина и вечния порив на човека към любов и към щастие.
Поздравление за хубавия постинг, Ати! Весело изкарване на най-хубавия български празник - Гергьовден!

Мила, Вени, колко хубаво си казала само? ..."драматичния сблъсък между човеконенавистната същност на военната машина и вечния порив на човека към любов и към щастие".
Де да можеше, човекът да съзнава от какво се лишава, допускайки да бъде воден сляпо от Сатаната... и злото да взема връх в действията му...
Де да можеше да не се оставя да го владеят и направляват лошите сили, колко светъл би бил животът?
А, поривът щеше да го води към нови и нови върхове. Защото обичащият и щастливият нищо не може да го спре в пътя му към съвършенство и творчество.
Да почетем и да отдадем поклон на тези, които не са се завърнали от бойните полета!
Поклон и на тези, които вече не са сред нас! Светъл е споменът за тях!

На всички, които на този свят ден сме тук и където и да е по света, честит да е! Да се обичаме, за да ни има на тази наша земя! Да я има майка България!
Честит Гергьовден и на теб, Вени и на твоите обични!
Честит имен ден на Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо!
Честит празник на всички, които празнуват този ден!
Всеки ден в дома Ви нека има светлина, нека огънят не гасне, нека да се чува детски смях, и всяка дума, поглед, жест да носят благослов!
Да Ви е живо и здраво името и всеки един миг да бъдете закриляни от Победоносеца - Свети Георги!!

цитирай
10. sande - Отличен документален разказ от Александър Кондоферски ...
06.05.2015 10:57
Наопомни ми "Крадецът на праскови" от Емилиян Станев / а и филма, направен по-късно/ за любовта на сръбски военннопленик и жената на полковника

Поздравления за Александър Кондоферски и за издателство "Приятел" от Самоков!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12147625
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70666
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031