Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2015 10:30 - ГРАДЪТ НА ДОН ЖУАН Робер Деснос
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1958 Коментари: 5 Гласове:
15

Последна промяна: 09.05.2015 21:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Отново в салона за нежни души. Среща с един френски поет  - Робер Деснос и неговото стихотворение: ГРАДЪТ НА ДОН ЖУАН

Накуцвайки, минаваха слепци,
сакати с патерици, гушави и гърбави,
и полицаи, и пияници.

Като издухаха в прозорците на кафенетата
дъх, който и сто кораба би потопил,
сирените за деветнадесет часа провъзгласиха: „Време
                                                                                 за пиянство.”

Дон Жуан се спря на място,
гдето има, знам, чешма Валас,
противопожарен автомат, количка за пренасяне на
                                                                                 пясък.

Той до полунощ остана там,
той остана несмутим и ням,
той остана в мрака сам.

Среднощ една жена във траур,
но гола под огромния воал на черната си шапка,
се показа от една пресечка.

Тя носеше бутилка със червено вино,
тя носеше една умряла птица,
тя му подаде птицата и чаша вино.

От изведнъж разтворена врата
се появи момиченце със хубави крака,
то му подаде куклата си ведно с абаносова огърлица.

Край силно осветен прозорец
една жена, която се събличаше,
обсипваше героя с частите на облеклото си.

Цветопродавачката от ъгъла
му поднесе всичките си рози,
а старата вестникопродавачка - всичките си вестници.

Една особено красива и отблъскваща жена
му посочи към часовника си
и му каза, че е спрял.

Една търговка с дървени обувки
се приближи, повдигнала престилка,
а в нейната престилка имаше най-необикновена риба.

Тя захвърли рибата в канавката
и рибата започна да се мята,
догдето стана плячка на смъртта.

Една жена, спечелила на бакара,
една жена току-що подарила на любовника си
                                       свойте диаманти,
дойдоха също през врати и улици.

Те се спускаха от небесата
като улучени от изстрел чучулиги,
те изскачаха от избите.

Едни способни да владеят над държави,
други бяха мръсни и душевно, и телесно,
трети пък пренасяха трагични болести.

Но Дон Жуан до полъха на следващото утро
усещаше студен и ободряващ вятър
като при отлив, с дъх на пресни стриди,

който духаше в листата му, сред неговите клони,
и корените му изсмукваха най-щедро
соковете на измъчената всъщност почва.

Кората му бе по-солидна и от броня,
по-гъвкава от мускулите на атлет,
а пък железният корсет не го стесняваше.

Той взе участие в минаването на фенерозагасвача
и на общинската чистачка,
на сметкосъбирачите и раздавачите.

Той бе наистина дърво на място.
Отсякоха го на следващия ден,
изгориха го, ала между това,

между това горчивият му сок бе тъй могъщ
и толкова най-хубави жени
под клоните му бяха минали,

че от него нещичко все пак остава
в огнището, където стине пепелта му,
в самата дупка, гдето беше той.

Наистина от него не остана много -
едничка дупка сред паважа,
дупка, само празна дупка, малка дупчица.

Робер Деснос
Превод: Пенчо Симов

http://literaturensviat.com/?p=42950

За да си вземете малко дъх от „Пътуванията без предизвестия” на Александър Кондоферски, подбрах това стихотворение на Робер Деснос. Невероятна красота има в него, показана е вселената. Нека заедно да се опитаме да потърсим отговор "коя е умрялата птица в ръцете на жената в траур, но гола под огромния воал на черната си шапка?”  Коя е птицата...?

„Среднощ една жена във траур,
но гола под огромния воал на черната си шапка,
се показа от една пресечка.

Тя носеше бутилка със червено вино,
тя носеше една умряла птица,
тя му подаде птицата и чаша вино.”

Очаквам Ви днес в Салона за нежни души, отворил вратите отново днес и за поетите и техните красиви души. И за тези, които обичат поезията и са нейни ценители.

Хубав, светъл ден!

 image


Откъде идва тази история

 Историята за Дон Жуан идва от едно далечно и смътно време, когато хората си разказвали такива случки устно и смъртта била по-близка, едва на косъм от живота.

Може би Дон Жуан е бил човек от плът и кръв, някой си Луис, севилски свещеник, който притежавал книга за призоваване на дявола. След това историята тръгнала от уста на уста и се е превърнала в развален телефон. Докато през XVII век монахът Тирсо дe Молина не решил да я запише, превръщайки я и в нравоучителна. Нарича я „Бурладор де Севилия“ („Севилският измамник“) и в нея се разказва за човек, който убива друг човек и отива в ада. От този момент нататък историята придобива голям успех и „модата“ на Дон Жуан продължава повече от век и половина. Но, откъсвайки се от неясния си произход, се превръща в блестяща и на моменти дори комична история. Разказ за един симпатичен, невероятно безсрамен съблазнител на жени. Историята на Дон Жуан е разказана в поезията и в музиката, на всякакви езици и диалекти.

В италианските театри привличал толкова много публика, че дори Голдони* го поставил на сцена, без обаче да включва ходещи статуи и разцепване на земята, тъй като имал усещане за реалистичност.В останалите комични постановки на комедия дел арте списъкът на Дон Жуан представлявал пергамент, който при разгъване бил толкова

дълъг, че обгръщал публиката, а слугата на Дона често пъти бил цирков шут, който носел също и имената Фръцльо, Лепка и Празна кратуна.Във Франция Молиер научил за него и през 1665 година написал своята версия на комедията. Посредством необузданите привички на Дон ЖуанМолиер осмивал благородниците от епохата.

Историята на Дон Жуан имала огромна популярност и в операта.Първата музикална драма безспорно е италианска, нарича се „Наказаният безбожник“.

Принцесата на Швеция присъствала на представлението в Рим и останала разочарована – очевидно не обичала оперите, изпълнени със смърт и кръв.

Откриваме отново Дон Жуан малко по-късно, през XVIII век, в нощта, в която Моцарт преди да замине за Париж получава като подарък от баща си текста на Молиер. Времето минава и Моцарт среща Лоренцо да Понте. По някакъв начин магията се е случила. Лоренцо да Понте ще напише за приятеля си Волфганг либретото на операта „Дон Жуан“ – един безусловен шедьовър. През 1787 година, заедно с Моцартовия, излизат други три. Но нито един, както този на Моцарт, не успява да открие съвършената линия между комичното и мрачното, между Лоренцо и Волфганг.

Както и защото е епоха на развратници, а Моцарт прави от Дон Жуан не мъж, който да бъде наказан, а една обаятелна фигура, готова да отправи предизвикателство към морала в името на свободата.През последните два века на Дон Жуан са посветени есе от философа Киркегор, книга от Жозе Сарамаго и много филми. В един от тях Дон Жуан е жена, чиято роля се изпълнява от Бриджит Бардо.

„Дон Жуан“, който държите в ръцете си, се надява да не бъде последният.

-----

Поредицата Запази историятае проект на нашумелия и у нас писател Алесандро Барико, който ръководи авторитетната школа за творческо писане „Холдън“ в Торино. Целта на този проект е съхраняването на световната литературна памет чрез пренаписване на емблематични текстове по начин, който да ги направи атрактивни и разбираеми за детска публика и да ги спаси от заплахата да бъдат забравени.

Издателският план на начинанието включва десет произведения – класически заглавия от световната литература, илюстрирани от различни италиански художници и преразказани за деца от съвременни писатели с различна националност. Ако в тази поредица има нещо революционно, то е в решението на децата да се говори като на зрели хора и да им се представят сложни характери и противоречиви казуси за сложното, нюансираното, за трудно разграничимите категории. Проектът е пътуващ и в маршрута му са включени дестинации като САЩ, Унгария, Русия, Бразилия, Испания, Гърция.

„Като начало обемът на всяка от книгите: десет глави,горе-долу час четене. Това не значи да се изчита цялатанаведнъж, в никакъв случай. Но със сигурност вечер следвечер в рамките на седмица историята ще е приключила,всички ще са доволни. Дължината на всяка глава същое постоянна и има кръгова форма с начало и завършек,след който татко или мама могат да кажат: сегазагасяме лампата. Но ако детето настоява, следващатаглава е само още пет минути”, обяснява Барико. Категоризиранетона поредицата като строго детска обаче рискува несамо да представи по подвеждащ начин равнището наподнесените текстове, но и да подцени симптоматикатана подбора – а тя е ценна с информацията си за това как новите класици виждат литературните измерения насблъсъка между поколенията и вкусовете на новия век.

С други думи – ако в тази поредица има нещо революционно, то не се състои в техническото изпълнение, а в решението на децата да се говори за сложното, за нюансираното, за трудно разграничимите категории. Силното внушение на тази поредица е еобходимостта авторите да се обърнат към децата като към зрели хора и да им представят сложни характери и противоречиви казуси, които ще ги принудят да изоставят мисленето чрез схеми в черно и бяло. Очевидно е, че стремежът към достъпност засяга по-скоро формалния и стилистичния аспект, но в тематичен план вдига летвата, с което всъщностсе прави опит за преодоляване на маргиналността написането за деца в традиционния му вид.

Дон Жуан – преразказана от Алесандро Барико

 

Дария Карапеткова

Из „Литературен вестник“, бр. 38, 20-26.11.2013

 

 * Карло Голдони (1707–1793) е италиански драматург, автор на над 200 пиеси, от които голяма част са именно комедии. – Бел. ред.

 

 

 image









Гласувай:
15
0



1. tota - Робер Деснос С такава сила аз мечтах за теб…
08.05.2015 18:51

С такава сила аз мечтах за теб[1]

и толкова вървях и толкова говорих

и толкова обичах твойта сянка

че нищо днес от теб не ми остава

Остава ми да бъда сянка между сенките

да бъда сянка повече и от самата сянка

да бъда сянката която идва и се връща в слънчевия ти живот.

[1] С такава сила аз мечтах за теб. — Последното стихотворение на Деснос, написано малко преди смъртта му в концентрационния лагер.
цитирай
2. tota - Робер Деснос
08.05.2015 18:55
Робер Деснос (Robert Desnos, 4.07. 1900, Париж - 8.06. 1945, концлагер Терезин) е поет oт Франция. Роден в дребнобуржоазно еврейско семейство. Първите си стихове публикува в социалистическото списание «Трибуна на младите» (1917). В ранното си творчество използва класическия стих. Преминава през дадизма и сюрреализма. В сборниците «Траур за траура» (1924) и «Свободата или любовта» (1927) се наблюдава формалното експериментаторство в духа на сюрреализма. Самият Деснос се занимава с хипноза, самохипноза и пр. Любовта към народния език, вроденият му вкус и стремежът към класическа яснота обаче карат Деснос да скъса със сюрреалистите. Подкрепя Народния фронт (1936), включва се в Международната асоциация на писателите в защита на културата, сътрудничи на леви издания. Истинското си лице поетът намира в сборниците «Съдби» (1942), «Наяве» (1943). Работил много като журналист, сценарист и постановчик в радиото. Активен участник в Съпротивата (член на нелегалната група „Действай”), нелегално разпространява сатирични стихове срещу окупаторите и техните помагачи. През този период пише реалистична поезия. Арестуван навярно по донос, той обикаля няколко лагера - френски, Аушвиц, Бухенвалд, Терезин (Чехословакия), където умира от тиф на 45 г. в току-що освободеният лагер.

http://literaturensviat.com/?p=42950
цитирай
3. tota - И понеже никой не опита да даде отговор,
11.05.2015 01:58
"коя е умрялата птица в ръцете на жената в траур, но гола под огромния воал на черната си шапка?” Коя е птицата...?
Ще направя първа опит да дам отговор:
Всъщност, умрялата птица е умрялата любов, за която не сме били достойни".... Въпреки всичко жената продължава да пие и се опива, да му подава чашата с вино, да търси жадно интимен контакт с недостойния си партньор.
Под напора на терора на тялото, което го налагат бурните млади години.
цитирай
4. metlichina - леят се думите на поета...
11.05.2015 22:20
в красивия съпровод на Моцарт... благодаря ти за това
прекрасно преживяване в твоя поетичен салон за нежни души... харесах и
твоят отговор... Всъщност, умрялата птица е умрялата любов, за която не сме били достойни...
Ати, моите почитания за красивата ти душевност, ерудиция и добрата...
цитирай
5. tota - в красивия съпровод на Моцарт. . . ...
12.05.2015 09:45
metlichina написа:
в красивия съпровод на Моцарт... благодаря ти за това
прекрасно преживяване в твоя поетичен салон за нежни души... харесах и
твоят отговор... Всъщност, умрялата птица е умрялата любов, за която не сме били достойни...
Ати, моите почитания за красивата ти душевност, ерудиция и добрата...


Метличинка, благодаря ти за хубавите думи. Знаеш, че обичам да се отбивам при теб и да чета с възхита, твоите нежни и докосващи стихове. Мисля, че имаме еднакви виждания и че нещата са взаимни.
Хубав ден!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7863603
Постинги: 1191
Коментари: 16217
Гласове: 59086
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930