Живей с илюзия

Едно от моите "бълнувания " - така наричам нещата, които понякога пиша на белия лист, а сега на рс - то. Когато болката беше най-силна - пишех ....така изливах напиращото в гърдите ми ... И сега ми се напълниха очите, като го прочетох отново... Навън Пролетта е във вихъра си. През отворения прозорец чувам песента на една птичка...пее без да спира. На фона на нейната песен някакъв гарван премина с протяжно гра - а -а и изчезна.Птичата песен продължава да се лее сред притихналото в тишина още утро. Проясни се синьото. Утрото протърка очи, денят се събуди. Само моите мисли се лутат в различни посоки. И все се вглеждат в изтеклото, отминалото...
Все назад във времето. За кой ли път във всичките тези години. Болката от загубата стържеше дълбоко в душата ми...Не знаех къде съм. Имах само едно прозорче – срещите ми с младите хора.... Те единствено ме крепяха и топлеха...с младостта си...с порива....
Един ден – часът беше изтекъл, записвах си възникналите въпроси, доуточнявах заданията за следващите часове...наведена, вглъбена ..долових, някой ме гледаше. Изправих глава. В страни от мен стоеше едно от момчетата в групата. Искаше нещо да ми каже, но само ме гледаше. Не се решаваше. Набра смелост, застана до мен и сякаш с половин уста изрече: -Госпожо, създайте си илюзия...
Отворих широко очите, онемяла...нищо не казах....Започнах да събирам листите, пъхнах ги в чантата ....а в главата ми: създайте си илюзия ....Озадачи ме. Дадох си сметка. Какво ли тази чиста душа е доловила със сетивата си за да се осмели да изрече тези думи...... Накара ме да се събудя...от съня, който приспиваше всичко в мен...
Днес повече от всякога ми се прииска да я има илюзията...Нищо, че е празна надежда...С нея дните са по-леки и по-леко се стъпва по земята...
Живей с илюзия! Може и да се сбъдне!

Ати Милуш - tota

http://www.youtube.com/watch?v=MPvS0g2papI&index=11&list=PL26203716EB2DD5B9

ttp://www.youtube.com/watch?v=rRbyZ3eD-9M&index=5&list=PL26203716EB2DD5B9

http://www.youtube.com/watch?v=df-eLzao63I&list=PL26203716EB2DD5B9

 

                                                       

Чудотворно напътствие!Всяка наша мечта в началото е само във въображението ни!Една илюзия ,която се осъществява!Илюзията е задължителна:)
Благодаря мила Ати!За музика за душата също!
Прекрасен ден ти желая!

Без мечти и илюзии живота е безнадежден и празен......

Живей с илюзия! Може и да се сбъдне!
ДАЛИ?!
Прегръщам те, Ати!
ДАНО!

От люлката до гроба ни люлеят красиви илюзии, мила Еми.Те са втъкани в самия житейския път! Вървим през времето и все очакваме, онова мечтаното да се сбъдне...И ако не се случи, е останала само илюзията, спасителният бряг, на който за миг сме поспрели...Какво като е празна надежда? Нали очакването е подтик към живот. Някой би казъл : късмет! Ако накрая умрем за секунди, пак е късмет и щастливо сбогуване. колкото по-кратко е то, толкова по-добре. Всички праведници умират насън, без да знаят това... Ако Бог ни накаже да вехнем с години в болести и страдания, тогава ни стават ясни изгубените илюзии, а думите на Александър Блок :"... и стало безпощадно ясно - жизнь прошумела и ушла..."са за времето изтичащо, като пясък между пръстите ни. Затова, докато очи гледат, да живеем с илюзия! Илюзията е задължителна...[Вярно си доловила. Прекрасен да е и твоят ден! /quote]

Да, Ивоки, безнадежден и празен е, ако не мечтаем и ако не допуснем илюзията да ни владее...
Светъл, майски ден ти пожелавам!

Мила, Кате и с дали? и дано!, поетът го е казал: "Бессмысленный и тусклый свет.
Живи еще хоть четверть века - Все будет так. Исхода нет."
Затова да живеем с илюзията и мечтата! Защото знаем, че животът е безмерна болка, а светът е винаги прекрасен!
Прегръдка и от мен, мила Кате!

Възможно ли е всички мечти да се сбъдват, всички желания, всички намерения, всички предсказания?

Много от тях се оказват илюзии.

Но не може и без илюзии.

Моята колежка от градския вестник в Дупница Венета Бошнакова бе написала стих: "Когато излизам, оставям крушката в стаята да свети. Когато се връщам да си мисля, че някой ме чака." /по памет/

познато ми е, близко ми е това преживяване, пред мен са очите ти,
които не мога да забравя, но е трудно да опиша... и болка, и сила,
и безмерна тъга... искрици отчаяние, премесени с топлота и обич...
Развълнуваха ме думите на студента, психолог по призвание...
Илюзията е трудно изкуство и в прекия, и в преносния смисъл,
още по-трудно е да си я създадеш... но понякога е много важно...
не съм съгласна, че илюзията въвежда в заблуждение, често
е по-истинска, по силна от самия живот, тя показва, че винаги
има начин да се намери изход, да се открие пътя и в най-сложния
лабиринт... момчето е било наясно с всичко това, а може би
също е преживяло, успяло е да си създаде илюзия и да продължи
напред... това е присъщо за творческите натури, за чувствителните
нежни души. Извини ме, че пиша толкова дълго, но днес е един
много тъжен и незабравим ден - рожденият ден на мама, която
знаеш - вече 35 години откакто напусна този свят и повярвай ми
това което прочетох ме върна към годините на твоя студент
/почти на неговата възраст/, когато без дори да съзнавам съм
създавала моята илюзия... моята първа илюзия.
Силно въздействащо и много човешко е написаното от теб,
мила приятелко... прости ми за отклонението...
Прегръщам те с обич !

Иначе ставаме бездуховни, склонни към унищожение и отмъщение!

Мила Танечка, развълнува ме със споделеното. Съгласна съм с теб, че илюзията "често е по-истинска, по силна от самия живот, тя показва, че винаги има начин да се намери изход, да се открие пътя и в най-сложния лабиринт..." Ще добавя, какъв би бил животът ни без илюзията? Сега си спомням, че нещо в този ред на мисли бях споделила с тях. Може би затова се е осмелил. Знаеш, че младите хора са прекрасни и аз им се радвам, когато разбера, че са намерили своята посока и са щастливи по своему. Та нали вървят по нашия път. Разбира се при други обстоятелства. Важното е да ги има. Натъжих се за спомена за твоята майка. За нея ли е другата чаша на масата в онова стихотворение, което си публикувала днес? Носи прекрасния спомен за нея, Танечка!

Точно, но ако човек знаеше да живее, нямаше да се роди...Нали сме тук да се учим и дано не допуснем да станем бездуховни. Тогава няма да я има илюзията, с която вървежът ни е по - лек.

Благодаря, Санде! Наистина не може без илюзии. Без тях животът би бил монотонен, еднообразен. Сякаш с илюзиите го подправяме. Колко мило е споделеното за твоята колежка..."като се връщам, да зная, че някой ме чака." Може наистина това да се случи, да стане реалност. Нали всеки си имал врабченце, което сбъдвало желанията. Щом чуело красиви желания и пожелания да се изговарят, казвало: Амин, да бъде!

Мила Ати, и аз като Таня четох няколко пъти - и чувствах текста все по-близък. За мене мечтите и илюзиите са част от духовността на един човек: колкото повече са те и колкото по-големи са, толкова по-богат е емоционалният живот на човека. И това важи сякаш с по-голяма сила за илюзиите. И още нещо: колкото човек е по-просветен, толкова по-трудно създава илюзии - и по-лесно ги оборва. А без илюзии не може - прав е твоят студент. Те дават сила, опора, глътка въздух, самочувствие, вяра, вкарват те в измислена, но желана роля, в живот, за какъвто копнееш - за тях няма невъзможни неща. Красива измислица, която прави поносим света, в който живеем, като го приближава поне малко до онзи, който мислим, че заслужаваме.
Поздрави, скъпа Ати! Благодаря за емоцията от текста и за чудесната музика! Прегръдка!

Мила Вени, благодаря ти за точния поглед върху споделеното от мен. Всичко си казала в едно изречение, че илюзията е "красива измислица, която прави поносим света, в който живеем, като го приближава поне малко до онзи, който мислим, че заслужаваме". Съгласявам се с теб и не до там. Не мислиш ли, че илюзията, в посока на мечтаното, очакваното, непостижимото, е и блян и копнеж на душата. Какъв би бил животът ни без него, ако се оставим да ни владее мисълта, че това е измислица и тръгнем само в посока на прагматизма?
Душата има потребност от храна и тя е красотата, която долавят и отразяват сетивата ни за света и хората в него. Колкото и да сме обръгнали от преживяното и натрупания опит, мисля че не можем без илюзията. Тя е онова, което очакваме все някога да се случи и направлява порива ни в търсене на неумиращото щастие.
Прегръдка и от мен и пожелание за хубав ден!

Мила Ати, здравей! Написаното от теб би трябвало да влезе в учебниците :))))! Благодаря ти, че потвърждаваш желанието ми винаги да си създавам илюзия /без да прекалявам, разбира се/, защото понякога, когато ми е било най-тежко и непоносимо, илюзията /надежда, мечта .../ ме е спасявала! . Толкова е хубав текстът, който си написала, че не спирам да го чета! Радвам се, че те "имам" тук, на това малко островче на приятелството, доверието и обичта.
Поздрави
Диана

Здравей, Диана /Диди/! Приятно ми е да те виждам сред нас. Благодаря за споделените мисли! Чак да намери споделеното място в учебниците не смятам. Но мисля, че разговори свързани с мечтите, надеждите, очакваното, илюзията, измислицата, трябва де се провеждат с учащите, в най - трудната възраст. Подтикът към живота, трябва да го има, а тях да ги владее и поривът, присъщ на младостта.
Хубав, неделен ден!