На този ден, кой от нас не иска да се върне онзи ден ...с мама и татко...и неповторимото детство....О, Боже! Прегръдка и от мен, ПОЕТЕ!

                                              Ивайло Балабанов
Върни ми онзи ден, река
 

Къде отнесе мойто отражение, река?

 

Тогава беше лято.

Миришеше на жътва.
Баща ми пи от тебе.
И мама пи.
А конят искаше да те изсмуче цялата.
До него пих вода и аз.
И забелязах как ти свали от моето лице
едно щастливо изражение
и то пое със твоята вода надолу към морето.
Огледах всички вирове.
Не го видях.
Къде го криеш?
Дали в подмолите.
Дали под корените и във заливната тиня?
Дали не си го счупила в скалите си?
Дали си го отнесла във морето....
Ще питам тази нощ рибарите
и всичките моряци от далечно плаване ще питам
не са ли забелязали три малки отражения
и сянката на кон до тях....
Навярно плуват из световната вода.
Навярно са потънали.
Къде отнесе този ден , река? Къде го скри?
Природните езици са разбъркани.
Не те разбирам.
О, ти която си сестра на времето, попитай го
дали не може да ми върне онзи ден,
дали ще ми го върне
В замяна ще му дам бастуна на последната си възраст
и житото, и сватбения пръстен.
И дъбов лист, откъснат от дървото на ковчега ми.
Попитай го!

Ивайло Балабанов

 

Реката на времето ... тя измива детската невинност от очите ни, усмивката, от устните ни, радостта от лицата ни – и ги заменя с тъга, с мъдрост, горчивина и умора. И с болка от усещането за невъзвратимост. А реката влече надолу и отнася чистотата на душата ни с нейната безкомпромисност; топлината на сърцето ни с клетвите за вечна любов и с готовността да я отстояваме до смърт; отнася трезвостта на мисълта ни - оставяйки куп ръждясали гайки и разхлабени болтове. Ех, реката на живота - колко бързо тече и ни отнася към оня бряг, откъдето животът ще ни изглежда несбъднат сън и дето само една свещица ще наумява за нас - в ден като днешния!
Да си спомним за нашите близки, мила Ати, които безсмъртната река е отнесла, да прелеем вино, разчупим хляб и помълчим - с обич и признателност. Да ги споменем с добро - и Бог да ги прости!
Хубави стихове си подбрала, приятелко, мъдри и истински! Благодаря ти!

пази... в най - дълбокото на сърцето, в най - чистото...
Трудно ми е да коментирам такава изповед - събрала толкова болка, озарена от такава обич...
Бог да прости мъртвите души...
Прегръдка, мила Ати!

"О, ти която си сестра на времето, попитай го
дали не може да ми върне онзи ден,
дали ще ми го върне ... "

Пътят е напред, назад не е възможен!
И нека да е с вяра, мечти и обич та да са по-малко белезите от рани!
Да топлят спомените от отминалото време и близките ни хора, напуснали земния живот. Мир за душите им!

Спокойна нощ, мила Ати!

Благодаря Ви, че бяхте с мен и с поета Ивайло Балабанов в този специален ден.
Вени, прекрасно казано! И тъжно. "Ех, реката на живота - колко бързо тече и ни отнася към оня бряг, откъдето животът ще ни изглежда несбъднат сън и дето само една свещица ще наумява за нас - в ден като днешния!"
Мег, истинно и точно: " Сестрата на времето пази... в най - дълбокото на сърцето, в най - чистото.." От което имаме потребност винаги.
vilish - Не се връщат дните ... както и реката не тече никога обратно...
анонимен - благодаря за прекрасните думи за поето Ивайло Балабанов. Да се поклоним пред талантливото му перо, отразяващо душата българска и земята българска!
Поздрави!

топло и обично... Светла да е паметта на всички скъпи близки, приятели,
познати и непознати, напуснали този свят преди нас... мир на душите им.
Тъжен беше вчерашният ден... и светъл... душите винаги се срещат живи...
Прегръщам те, мила Ати !

Да, Танечка, силно и нежно звучат думите на поета, но в тях има много обич и тъга по изживени мигове, за които знаем, че няма да се повторят и въпреки това, бихме дали всичко за тях, да ги има. Миговете от нашето детство с обичните мама и татко. Четях стиховете и се пренесох в онези неповторими години с оскъдица, но и с много обич помежду ни. Невероятна картина е обрисувал поетът Ивайло Балабанов, която докосва сърцето и стяга гърлото...очите натежават...търсят ..искат да видят ...а там само сенки преминават...
Прегръдка и от мен, Танечка!