Посока

         Когато хората вървяха по крайбрежието, не виждаха светлината от фаровете. Те стъпваха по пясъка и оставяха следи след себе си. Следи, които водата скриваше бързо, след като бяха се отпечатали по мократа земя. Те вървяха и се взираха във фара, който разнасяше светлината си по вълните и се смесваше с тази на луната. Те не знаеха и не виждаха тази другата светлина, която беше светлината на пътя, а виждаха само светенето. Чудеха се, колко магично се смесват светлините, но не осъзнаваха, че това не беше просто светлина, а беше ориентир – този, който щеше да им покаже накъде е посоката?  Най – важната, а и най – желаната от тях посока. Тя беше там.  И така вървейки по брега, се надяваха и искаха да знаят повече, но не знаеха, че за знанието се изисква време. То щеше да дойде неизбежно с приближаването им към фара. Тази пътеводна светлина, която притежава всеки, стига да знае, че я има, и тогава знанието се превръща в любов, щастие, радост, доброта и мъдрост. О, колко хубаво е да има светлина!

Вяра Милушева  В.М.

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=DsEo3oCB3eg

 

ако видиш Светлината. Често се губим, за това се взираме. Все някога прогледваме и това е утехата. Слънчева и безоблачна седмица от мен!

избираме различни посоки и всяка от тях по някакъв начин съответства на момента, в който сме, на знанието, до което сме достигнали или към което се стремим... Но има посоки, които ни водят към доброта, обич, милост, хармония; посоки, озарени от светлина... тогава и ние светим.
Хубав текст, мила Ати, хубав с прозренията, с образността си, със символите - буквален и иносказателен едновременно. А песента - много, много любима!
Хубава вечер, с много звезди, Ати, и всичките - сияйни! :)

Посоката към светлината.....Цял живот се опитваме да я следваме. Да трупаме знание.

"И така вървейки по брега, се надяваха и искаха да знаят повече, но не знаеха, че за знанието се изисква време. То щеше да дойде неизбежно с приближаването им към фара."

Успокоително е. И мъдро. И безкрайно тъжно. Един наш блогър скоро беше писал за това колко е нелепо точно когато натрупаш много знания, така, че да можеш да бъдеш полезен - и за себе си, и за другите - и …то пък трябвало да се мре:)))))) Та и в този смисъл, не само в библейския, трупането на знание е трупане на печал. А вярната посока само ускорява процеса - ако приемем, че след фара няма нищо:)))))))))))))
PS Извинявай за провокацията - текстът много ми хареса. Просто импулс на ранина - да свърна в друга посока, да помъдрувам над идеите в това интересно есе, да ги интерпретирам.

Не съм виждала тази картина на Ван Гог. Знам "Звездна нощ край Рона"и няколко мистификации. Това снимка на оригинална картина ли е?
Поздрави, мила Ати! Светъл и съзидателен ден – нова стъпка във вярната посока – без звезди, естествено – но с много слънце и радост.

в размисли и чувства - красиво, тъжно, надеждно... сила и вяра,
обич и копнеж - многопосочно, вълнуващо... истинско.
Поздравления за автора ! Много, много харесах...
Прегръщам ви !

Препрочитах и виждах себе си...
Завладяващо есе.
Следвай посоката, водеща те към Светлината и никога не я губи!<3

по човешки топло, някак тъжно... но пленително и истинно..
и песента... слуша се и се чете със сърцето... поздрав
и благодарност, Ати...