Едни такива историии от отминало време

 Докато беше жива мама, много пъти настоявах да ми разказва истории от отминалото време. Днес продължава да вали, едно такова навъсено е времето, което освен, че те ограничава, предизвиква различни мисли. И отново се връщам към разказите й. Този е за Калина и Ванчо.

***

Калина и Ванчо. И двамата били от бедни семейства. Калининото – многодетно, а  Ванчовото – бедни, но  горделиви. Мъжете, обичали да се показват и докарват пред хората. Имали само един недостатък - да си пийват и веселят до забрава.

Поискал я Ванчо, брат й не и оставил възможност да избира. Толкова много сестри имал, която, къдего поискали там отивала. Така оженилии Калина. Двамата успели къща да си вдигнат, родили си и деца. Живеели в сговор и разбирателство. Тръгвали на работа двамата заедно. Спретнати, с мотиките на рамо изминавали почти цялата главна улица на селото. Щом стигнели до първата кръчма, Калина оставала отвън, подпряна на мотиките, а Ванчо влизал вътре. Спирал до тезгяха. Поръчвал си една ракийка, изпивал я на екс и  отново поемали заедно  по пътя си. Калина не възразявала на тази негова слабост, усмихвала се, защото знаела, че няма да е сама в дългия летен ден на лозето. Имало кой да е до нея  и работата ще  спори.

А, когато настъпели празниците. Нямало никой като Ванчо. Обичал музиката, веселието. Празникът почти бил на приключване, а Ванчо всеки път, поканвал музикантите и останалите на празненството свои връстници в дома си. Още не качили се на чардака, Калина била станала, усмихвала се, набързо наметвала горна дреха, посрещала гостите му. Засвирвали музикантите. Ванчо се провиквал: Калино, хоро, хайде на хорото! Повеждал го. Той начело, Калина  - редом до него, след нея и останалите. Свирели музикантите, люшкало се хорото на чардака,  а душата  на Ванчо преливала от радост. Нали Калина  била  до него. Това го правело още  по  напет  да  е. Засвирвали ръченица. Отново отеквали думите му: Хайде, Калино на ръченицата! А, тя: Хубаво Ванчо, ръченица, щом си рекъл. Свирели музикантите,  музиката отеквала чак в гората.  Краката им отмервали раз два, три, раз два три...чувало се и потропването на чардака. Изправени като струни, един срещу друг, с ръце на кръста,  те  били завладени от магията на музиката и от онова трепетно чувства, което  владеело   душите им. И така, почти до утрото, продължавало веселието.

Гордеел се Ванчо със своята Калина, която не  му чупела хатъра  за нищо. Угаждала му всичко, само да му е хубаво и да върви животът им. В главата на Ванчо нахлували мисли на удовлетворение от това, че е  случил с Калина. Така животът  им  бил  сладък, а дните ...дните преминавали  бързо  и в работа и във веселие.

***

Мама не спираше до тук, опитваше се да извлече поука от разказаното. Такава била  хармонията помежду им, подчертаваше тя и допълваше: Но в повечето случаи примирението  доминирало, защото  жената е нямала друг
избор, както и мъжът не е могъл да се справя сам в грубия и тежък  начин на живот.

 

 Кое е заставяло хората да се разбират и да понасят особеностите на човека до тях. И продължаваше, първо - недоимъкът. Само в сговор може да има оцеляване и просперитет. После - няма връщане назад за жената в многодетното семейство, нямаш избор,  длъжен си да се съобразяваш с обстоятелствата. Затова там, където си, там е твоето място. И трето, когато  мъжът е удовлетворен,  представен в обществото, душата му е пълна, той в огъня ще стъпи за жената до него.

***

В една от последните дъждовни вечери  възстанових разказаното, а сега споделям с Вас. Другите истории – в друго време.

 

 

Ати Милуш - тота

логични думи на майката.Трудът на жената в семейството е тежък и робски, а отговорността голяма и в повечето случаи неблагодарна.
Хармонията, с която Калина се примирява по-принуда си е жив кошмар, само и само да спаси семейството си от фалит в отношенията на семейството. Ех Тоте, патриархални времена са били тогава. А сега...?
Поздрав и спокойни почивни дни...

Мъдър разказ, поучителен. Не знам как е по света, но в малки градчета като моето този патриархален модел на общуване в семейството е запазен, поне при хората от моето поколение. Споделям напълно философията на Калина -- и не намирам никакаква принуда и жестокост. Изповядвам тези взимоотношения и се стремя да постъпвам по подобен начин. Е, разбира се, времената са други, всичко в детайлите е различно, но принципът остава.
Семейната хармония я и благословия, и мъдрост, и въпрос на висока нравственост и устойчивост. Постига се трудно, но в основата й наистина има и много дребни компромиси, и доза покорство и примирение, които обичта превръща в искано и вълнуващо служене.
Хубава събота - и дано да е слънчева!:)))) Прегръдка!

Хората създават семейства с надеждата да променят и адаптират другия по свой образ и подобие. Това на практика е почти невъзможно, затова другия трябва да се оцени и приеме такъв какъвто е ! Затова не бива да има брак по задължение, а по разум....Т.е. нужен е интелект, търпимост и компромиси в равна доза от двамата, никой не е съвършен, тогава идва любовта и семейното щастие !

мамините приказки винаги са мъдри, топли и красиви... балсам за детското
сърчице... върна ме в едно щастливо време и мен... не зная защо
може би асоциация от моето детство... но докато четях
долових сякаш аромата на дюлено сладко...
прегръщам те... топло...

Така казваха в нашата къща.
Нека има слога, за да видим и Бога!
Да не отричаме нищо от миналото, защото то е по-мъдро от настоящето.
Поздрави, Ати!

умна и силна жена е била майка ти, мила Ати...
Разказите й - поучителни истории от истинския живот.
Поздрави за хубавия разказ !

Благодаря Ви, за коментарите. Докосването дo отминалото време ни отвежда до други обстоятелства и морални норми, когато семейството е било над всичко.

Представям си как са играли хоро и ръченица под живите звуци на гайда, кавал. Поздрав с една такава ръченица :)
https://www.youtube/watch?v=TdYSOvnnQ-0